Ядреният разпад на Русия и чиповете на Урсула
Представяте ли си по какъв начин Маргарет Тачър би стояла диван-чапраз пред Ердоган, а на стола до ехидния анадолски президент седи не Шарл Мишел, а Уинстън Чърчил? Да, Европа незабавно се нуждае от водачи
Там, където би трябвало да се капне, руснакът ще плисне.
Така в миналото Василий Розанов отговори на въпроса за какво в родината му аптекарите са най-вече немци. Прав е философът, всяка смяна в Русия - протест, гражданска война, революция, промяна на властта по царско и руско време, е съпроводена с плисване на кръв в мащаби, при които други нации просто биха изчезнали от лицето на земята. Това е една от особеностите на съветската душа, за която специфичност западните политици настойчиво отхвърлят да знаят.
Съмнявам се, че Урсула фон дер Лайен е чела Розанов, а след годишната й тирада " За положението на Съюза " се колебая и какво е положението на самата председателка - тя от ден на ден замязва да проведена стопанка, която се мъчи да постави ред в покупките и разноските на фамилията, възпитавайки в това време децата с поучителен пръст.
Само че времето, в което живеем, е съвсем толкоз комплицирано както в навечерието на Втората международна война. Казвам „ съвсем “, тъй като и през онази най-свирепа касапница в историята нямаше заплаха от изгубването на човешкия жанр, с стандартните оръжия не беше допустимо да се изтребим до крайник,
както му се искаше на младоженеца Адолф
в бункера през април 1945-а. Някои младоженци постоянно имат апокалиптични хрумвания, само че за шанс достиженията при оръжията за всеобщо заличаване към момента не бяха съответни на мераците им.
За разлика от в този момент. Затова политическото време, в което сме, е освен комплицирано. То е трагично комплицирано. И става още по-сложно и обезпокоително, когато водачите на Европа са от величината на Урсула. Просто не мога да си показва по какъв начин една Маргарет Тачър би стояла диван-чапраз пред Ердоган, чупейки пръсти, че няма стол. А пък напълно не мога да показва по какъв начин на стола до ехидния анадолски президент с диктаторски уклони седи не Шарл Мишел, а Уинстън Чърчил, Шарл дьо Гол или Дуайт Айзенхауер. И няма да реагират на позорната обстановка, а по-късно ще се жалват по какъв начин ранимата им натура не можела да спи от скрупули. Та по този начин - това са председателката на Еврокомисията и ръководителят на Европейския съвет.
В миг, когато за пръв път след Втората международна на територията на Европа се води териториална война, която се смяташе за безспорна отживялост, когато една от страните в тази война е с нуклеарен капацитет, който може да загроби света, в този миг Европа незабавно се нуждае не толкоз от прословутата диверсификация при газа, а при водачите. Лошото е, че те не могат
да бъдат импортирани във полутечен тип от Америка.
И в това е казусът.
Европолитиката към Путин в по-голямата си част е вид „ Урсула “ и се показва основно в заклинания - какъв брой е яростен диктаторът, и в лозунги - ние ще победим. Когато френската евродепутатка Манон Обри размаха енергийни сметки на изнемогващи частни консуматори пред председателката, тя й отговори да ги изпрати в Москва, защото там е виновникът. Далновидно решение на енергийната, икономическата и на - премълчаваната, политическа рецесия. Приблизително на равнището на Лукашенко, който пък се снима по какъв начин цепи дърва, с цел да не пукнели от мраз европейците през зимата.
Подобно равнище на замяна на политически реплики е почтено за „ Фермата “ на Иван и Андрей, само че не и за формата на времето. И в случай че Европейският съюз - неповторим в човешката история, донесъл дългогодишен мир в най-разбунения континент, който имаше навика от време на време да се самоизтребва, а и на два пъти да възпламени света, в случай че този съюз най-накрая не излезе от своя пубертет, ще се самопогуби, преди да възмъжее. Иначе казано: Не би трябвало да има Европейски съюз, в случай че няма кой да го пази. Ако перифразираме Ленин.
Европа проспа измененията в Украйна, оставяйки по табиет с това да се занимава огромният Чичо Сам, и беше най-изненадана от експлоадирането на войната. И в този момент, с привичната си инфантилност, бърза да възвести успеха на глобите, защото, както споделя Урсула, съветската войска взема чипове от пералните, с цел да ремонтира скапаните си военни машини.
Ами в случай че пристигна моментът да
взема чипове от пералните, с цел да ремонтира нуклеарните си ракети?
Пак с привичната си политическа инфантилност някои евролидери съвсем привидяха по какъв начин се разсънват и войната е завършила с победа на Украйна, Путин е умрял в атентат от своите (на „ Сън “ към този момент му се присъни тази версия), в Москва е победила демокрацията, а Руската империя се е разпаднала на естествени национални страни, които се стремят към участие в Евросъюза. Чудесно, единствено че разпад по пътя на революция на една империя, съществувала в цялата си история единствено под властта на скиптъра, където има обилие от руски оръжия, където гражданското общество е мираж, и за похлупак - подземен, в тайгата и във водата е тъпкано с нуклеарни ракети, които биха унищожили света, даже и до една да не могат да излетят и да избухнат в силозите си, този разпад планува ли се от същите тези оптимистично настроени евролидери? Или незабавно би трябвало да им се преведе Розанов. Защото там, където би трябвало да се капне, руснакът ще плисне. А при един безреден разпад той
ще плисне по този начин, че ще окървави човечеството.
Затова Европа обезверено се нуждае от водачи. С характера на Чърчил, с увереността на Дьо Гол, с прозренията на Айзенхауер. Точно в този момент, когато ексцентричното време изисква ексцентрични политически решения. В играта, където би трябвало да се плануват ходовете на непредвидимия Путин и непредвидимата Русия. Нуждае се от мощни водачи. Както написа Розанов, " Слабият постоянно дава път на мощните и единствено същински мощният дава път на всички ".
Защото в случай че се стигне до съветското разплискване, никой няма да излезе изсъхнал.
А надали - и жив.
Там, където би трябвало да се капне, руснакът ще плисне.
Така в миналото Василий Розанов отговори на въпроса за какво в родината му аптекарите са най-вече немци. Прав е философът, всяка смяна в Русия - протест, гражданска война, революция, промяна на властта по царско и руско време, е съпроводена с плисване на кръв в мащаби, при които други нации просто биха изчезнали от лицето на земята. Това е една от особеностите на съветската душа, за която специфичност западните политици настойчиво отхвърлят да знаят.
Съмнявам се, че Урсула фон дер Лайен е чела Розанов, а след годишната й тирада " За положението на Съюза " се колебая и какво е положението на самата председателка - тя от ден на ден замязва да проведена стопанка, която се мъчи да постави ред в покупките и разноските на фамилията, възпитавайки в това време децата с поучителен пръст.
Само че времето, в което живеем, е съвсем толкоз комплицирано както в навечерието на Втората международна война. Казвам „ съвсем “, тъй като и през онази най-свирепа касапница в историята нямаше заплаха от изгубването на човешкия жанр, с стандартните оръжия не беше допустимо да се изтребим до крайник,
както му се искаше на младоженеца Адолф
в бункера през април 1945-а. Някои младоженци постоянно имат апокалиптични хрумвания, само че за шанс достиженията при оръжията за всеобщо заличаване към момента не бяха съответни на мераците им.
За разлика от в този момент. Затова политическото време, в което сме, е освен комплицирано. То е трагично комплицирано. И става още по-сложно и обезпокоително, когато водачите на Европа са от величината на Урсула. Просто не мога да си показва по какъв начин една Маргарет Тачър би стояла диван-чапраз пред Ердоган, чупейки пръсти, че няма стол. А пък напълно не мога да показва по какъв начин на стола до ехидния анадолски президент с диктаторски уклони седи не Шарл Мишел, а Уинстън Чърчил, Шарл дьо Гол или Дуайт Айзенхауер. И няма да реагират на позорната обстановка, а по-късно ще се жалват по какъв начин ранимата им натура не можела да спи от скрупули. Та по този начин - това са председателката на Еврокомисията и ръководителят на Европейския съвет.
В миг, когато за пръв път след Втората международна на територията на Европа се води териториална война, която се смяташе за безспорна отживялост, когато една от страните в тази война е с нуклеарен капацитет, който може да загроби света, в този миг Европа незабавно се нуждае не толкоз от прословутата диверсификация при газа, а при водачите. Лошото е, че те не могат
да бъдат импортирани във полутечен тип от Америка.
И в това е казусът.
Европолитиката към Путин в по-голямата си част е вид „ Урсула “ и се показва основно в заклинания - какъв брой е яростен диктаторът, и в лозунги - ние ще победим. Когато френската евродепутатка Манон Обри размаха енергийни сметки на изнемогващи частни консуматори пред председателката, тя й отговори да ги изпрати в Москва, защото там е виновникът. Далновидно решение на енергийната, икономическата и на - премълчаваната, политическа рецесия. Приблизително на равнището на Лукашенко, който пък се снима по какъв начин цепи дърва, с цел да не пукнели от мраз европейците през зимата.
Подобно равнище на замяна на политически реплики е почтено за „ Фермата “ на Иван и Андрей, само че не и за формата на времето. И в случай че Европейският съюз - неповторим в човешката история, донесъл дългогодишен мир в най-разбунения континент, който имаше навика от време на време да се самоизтребва, а и на два пъти да възпламени света, в случай че този съюз най-накрая не излезе от своя пубертет, ще се самопогуби, преди да възмъжее. Иначе казано: Не би трябвало да има Европейски съюз, в случай че няма кой да го пази. Ако перифразираме Ленин.
Европа проспа измененията в Украйна, оставяйки по табиет с това да се занимава огромният Чичо Сам, и беше най-изненадана от експлоадирането на войната. И в този момент, с привичната си инфантилност, бърза да възвести успеха на глобите, защото, както споделя Урсула, съветската войска взема чипове от пералните, с цел да ремонтира скапаните си военни машини.
Ами в случай че пристигна моментът да
взема чипове от пералните, с цел да ремонтира нуклеарните си ракети?
Пак с привичната си политическа инфантилност някои евролидери съвсем привидяха по какъв начин се разсънват и войната е завършила с победа на Украйна, Путин е умрял в атентат от своите (на „ Сън “ към този момент му се присъни тази версия), в Москва е победила демокрацията, а Руската империя се е разпаднала на естествени национални страни, които се стремят към участие в Евросъюза. Чудесно, единствено че разпад по пътя на революция на една империя, съществувала в цялата си история единствено под властта на скиптъра, където има обилие от руски оръжия, където гражданското общество е мираж, и за похлупак - подземен, в тайгата и във водата е тъпкано с нуклеарни ракети, които биха унищожили света, даже и до една да не могат да излетят и да избухнат в силозите си, този разпад планува ли се от същите тези оптимистично настроени евролидери? Или незабавно би трябвало да им се преведе Розанов. Защото там, където би трябвало да се капне, руснакът ще плисне. А при един безреден разпад той
ще плисне по този начин, че ще окървави човечеството.
Затова Европа обезверено се нуждае от водачи. С характера на Чърчил, с увереността на Дьо Гол, с прозренията на Айзенхауер. Точно в този момент, когато ексцентричното време изисква ексцентрични политически решения. В играта, където би трябвало да се плануват ходовете на непредвидимия Путин и непредвидимата Русия. Нуждае се от мощни водачи. Както написа Розанов, " Слабият постоянно дава път на мощните и единствено същински мощният дава път на всички ".
Защото в случай че се стигне до съветското разплискване, никой няма да излезе изсъхнал.
А надали - и жив.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ