От първо лице - говори Инбал Цах, роднина на жертви и пленници на Хамас
Представяме ви историята на израелската гражданка Инбал Цах, чийто родственици са в плен от " Хамас ", а други трима от околните ѝ са убити.
От България Инбал чака вести за взетите като заложници свои близки и насочи апел към Европейски Съюз за помощ и информация за тях.
Пред Николай Кръстев тя споделя че седем от нейните близки са били взети като заложници от бункера в кибуц Беери на 7 октомври, когато терористичната формация нападна от пояса Газа граничния район с страната Израел. Други трима са убити:
„ Тал, Аде, която е единствено само на три години, а Наве е на 8 години, както и Ноам - на 12 години, както и Арон и Шушана...Тези, които виждате, бяха убити. Трима от нашето семейство. Ашалом е брачният партньор и Алях и Авиатар - това са сестрата и нейния брачен партньор. “
За Инбал Цах болката е към момента мощна от случилото се преди месец и тя не може да приказва за това кой в Израел е отговорен за този пропуск в областта на сигурността.
„ Не желая да приказвам за неща свързани с политика. Но нашите сърца са разрушени “, съкрушена е тя.
Ето какво още описа Инбал Цах пред Николай Кръстев:
- Като сте очевидец на тези трагични събития и офанзивата на терористичната формация „ Хамас “ против Израел, по какъв начин възприемате станалото на 7 октомври?
- Има огромен боязън, има безпокойствие - за нас като страна Израел и нейното бъдеще. Много се надяваме, че заложниците ще се върнат у дома и че в последна сметка ще бъдат освободени.
- Една дребна част от заложниците бяха пуснати, по какъв начин възприемате тяхното излизане на независимост?
- Ние сме щастливи за тези хора и чакаме в Израел да бъдат освободени и останалите 241 индивида.
- Голяма част от дипломатическите старания са ориентирани към освобождението на тези заложници, по какъв начин гледате на напъните на интернационалната общественост?
- Много е значимо да се продължи всичко това и тези старания. Важно е Червеният кръст да вземе позиции и да даде информация за тях. Също по този начин се надявам европейските институции, в хода на парламентарната си активност, да създадат всичко допустимо за тяхното завръщане по домовете им.
- Каква е ролята на филантропичните организации, за освобождението на заложниците?
- За нас няма такава помощ и информация от тези филантропични организации. Но виждаме, че влизат камиони с филантропични помощи на територията на линията Газа, носещи храна и медикаменти, което е нужно. Но ние нямаме информация за нашите заложници, към нас няма информация от тях и за тях.
- Как виждате съжителството сред двата народа? Има ли място за амнистия?
- За Хамас ли?
- Не, за палестинците.
- Нямам коментар.
- Как възприемате това, което се случва на територията на Израел? Как наподобяват войната и спорът през Вашите очи?
- Разбрах - доста е мъчно, доста е мъчно...От 7 октомври и офанзивата на Хамас всички ние не спим умерено. Всички ние сме заети да мислим за ориста на заложниците или за битката против Хамас и да се борим против тях.
- Вие сте в България и гражданските организации и медиите усещате ли поддръжката им за спасяването на заложниците взети от Хамас?
- Да, получаваме тяхната поддръжка, само че желаеме тя да е по-голяма. И в случай че може да се извърнат към европейските институции, с цел да получим първо информация и по-късно да бъдат върнати у дома всичките заложници.
- Как живеете с всичко това, което се случи със фамилиите Ви след 7-ми октомври?
- Много е мъчно. Нямаме време да мислим, действаме! Трябва да го създадем в тяхно име и би трябвало да сме техния глас и да не бъдат забравени, тъй като те не могат да приказват. Това би трябвало да създадем вместо тях пред целия свят.
- Очаквате ли поддръжка от Европейски Съюз за вашата идея?
- Да.
- Благодаря ви. И, аз се причислявам към този ваш апел, час по-скоро да намерите вашите близки и да се съберете още веднъж.
От България Инбал чака вести за взетите като заложници свои близки и насочи апел към Европейски Съюз за помощ и информация за тях.
Пред Николай Кръстев тя споделя че седем от нейните близки са били взети като заложници от бункера в кибуц Беери на 7 октомври, когато терористичната формация нападна от пояса Газа граничния район с страната Израел. Други трима са убити:
„ Тал, Аде, която е единствено само на три години, а Наве е на 8 години, както и Ноам - на 12 години, както и Арон и Шушана...Тези, които виждате, бяха убити. Трима от нашето семейство. Ашалом е брачният партньор и Алях и Авиатар - това са сестрата и нейния брачен партньор. “
За Инбал Цах болката е към момента мощна от случилото се преди месец и тя не може да приказва за това кой в Израел е отговорен за този пропуск в областта на сигурността.
„ Не желая да приказвам за неща свързани с политика. Но нашите сърца са разрушени “, съкрушена е тя.
Ето какво още описа Инбал Цах пред Николай Кръстев:
- Като сте очевидец на тези трагични събития и офанзивата на терористичната формация „ Хамас “ против Израел, по какъв начин възприемате станалото на 7 октомври?
- Има огромен боязън, има безпокойствие - за нас като страна Израел и нейното бъдеще. Много се надяваме, че заложниците ще се върнат у дома и че в последна сметка ще бъдат освободени.
- Една дребна част от заложниците бяха пуснати, по какъв начин възприемате тяхното излизане на независимост?
- Ние сме щастливи за тези хора и чакаме в Израел да бъдат освободени и останалите 241 индивида.
- Голяма част от дипломатическите старания са ориентирани към освобождението на тези заложници, по какъв начин гледате на напъните на интернационалната общественост?
- Много е значимо да се продължи всичко това и тези старания. Важно е Червеният кръст да вземе позиции и да даде информация за тях. Също по този начин се надявам европейските институции, в хода на парламентарната си активност, да създадат всичко допустимо за тяхното завръщане по домовете им.
- Каква е ролята на филантропичните организации, за освобождението на заложниците?
- За нас няма такава помощ и информация от тези филантропични организации. Но виждаме, че влизат камиони с филантропични помощи на територията на линията Газа, носещи храна и медикаменти, което е нужно. Но ние нямаме информация за нашите заложници, към нас няма информация от тях и за тях.
- Как виждате съжителството сред двата народа? Има ли място за амнистия?
- За Хамас ли?
- Не, за палестинците.
- Нямам коментар.
- Как възприемате това, което се случва на територията на Израел? Как наподобяват войната и спорът през Вашите очи?
- Разбрах - доста е мъчно, доста е мъчно...От 7 октомври и офанзивата на Хамас всички ние не спим умерено. Всички ние сме заети да мислим за ориста на заложниците или за битката против Хамас и да се борим против тях.
- Вие сте в България и гражданските организации и медиите усещате ли поддръжката им за спасяването на заложниците взети от Хамас?
- Да, получаваме тяхната поддръжка, само че желаеме тя да е по-голяма. И в случай че може да се извърнат към европейските институции, с цел да получим първо информация и по-късно да бъдат върнати у дома всичките заложници.
- Как живеете с всичко това, което се случи със фамилиите Ви след 7-ми октомври?
- Много е мъчно. Нямаме време да мислим, действаме! Трябва да го създадем в тяхно име и би трябвало да сме техния глас и да не бъдат забравени, тъй като те не могат да приказват. Това би трябвало да създадем вместо тях пред целия свят.
- Очаквате ли поддръжка от Европейски Съюз за вашата идея?
- Да.
- Благодаря ви. И, аз се причислявам към този ваш апел, час по-скоро да намерите вашите близки и да се съберете още веднъж.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ




