Николай Василев: „Най-трудно е да се издигнеш „над” в мислите си!
Представяме ви изявление с режисьора Николай Василев във връзка новия му филм „ Високо ”, отдаден на фотографа Александър Иванов. След извънредно сполучливата си лента „ Формулата на Тео ”, в този момент Николай ни среща с прочут създател, също от Казанлък. Десетилетия Александър Иванов лети с делтапланер, с цел да снима земята отвисоко по този начин, както единствено птиците имат привилегията да съзрат.
Филмът ще бъде излъчен по Българска национална телевизия 1 на 30 ноември от 17.30 ч. в предаването „ Умно село ”.
Още за Николай Василев и предходния му филм „ Формулата на Тео ” можеш да научиш от брой 5/2019 година на Списание 8.
В новия си филм още веднъж ни представяш трогателен воин. Как се спря на фотографа Александър Иванов?
Благодаря на ориста, че съм се родил в Казанлък, а там постоянно е имало вълнуващи хора. След кино лентата „ Формулата на Тео ” за Теодосий Теодосиев, златния физик на България, ми се искаше да опиша на повече хора и за още един необикновен човек, скътан в казанлъшката долината – фотографа Александър Иванов. Той е любопитен освен като актьор, само че и като персона. Над 20 години лети с мотоделтапланер и с парапланер и има насъбрани повече от 500 часа във въздуха с фотоапарат в ръцете си.
Става извънредно известен около плана „ 360 градуса България ” – едно начинание на „ Списание 1 “ и на Асен Асенов. През 2007 година в София гостува популярният френски фотограф Анри Бертран, който слага галерия на моста на влюбените пред НДК с аеро-фотография от целия свят. В тази галерия няма нито един кадър от страната ни. Паралелно на това събитие и може би като отговор на изчезналите фрагменти, от „ Списание 1 “ оферират на Сашо да облети и да снима България от птичи взор. Това се случва през 2008 година, когато към момента няма дронове и това е едно много мъчно и даже рисковано начинание. За разлика от френския фотограф, Сашо няма зад тила си голям екип, яка летателна техника с обиграни летци и голям бюджет, само че има ентусиазъм и възторг и на ръба на лудостта приема предлагането. Преди това той има прочут опит с летенето, само че няма задоволително насъбрани фрагменти за цяла галерия.
Налага се да се лети в четирите направления над географията. Взима облиците от горната страна на планини, реки, езера и море... Но също по този начин и някои екологични тематики от поръчителите, които изискват взор от горната страна тук-там, като рудници, хвостохранилица и фабрики с отровни пушеци... Така година по-късно се появяват едни от най-причудливите и запаметяващите се картини на България от горната страна. 120 от най-хубавите аеро-фотографии са подбрани и се демонстрират навън в София, Варна, Пловдив и Бургас, а публиката, с изключение на невероятните фрагменти, чете и текстове на Радмила Младенова, разказващи къси истории от местата на всяка фотография.
Какво те накара толкоз време след тази галерия да направиш филм?
Следях работата на Сашо, с боязън и огромен интерес години наред. Виждах неговите изложения във времето, една от които е изключителна поредност наречена „ Отражения ” от 30 диптиха, обиколила цяла Европа. Имам всичките му албуми, които са издавани през годините - „ България от птичи взор ”, „ Пирин ”, „ Дунава ”... За мен той е създател със международен мащаб, и в случай че имаше единствено дребна доза от нахалството на съвремието, щеше да е доста по-познат и титулуван. Но може би с цел да летиш, би трябвало да си лек и да не си полепен с всевъзможни неща, които са част от заземяването. Успял е да се защищити от съблазните на себевеличието. Самата му физика даже е издължена и лишена от излишества. Може би носи нещо, което е от друго време и това го кара да не губи от достолепието си. Снимахме в тракийските гробници и си говорихме, че в случай че има прераждане той сигурно е бил тракиец, тъй като усеща доста близко тази просвета и отношение към живота. За траките знаем, че имат по-друга идея за света, по тази причина са плачели, когато някой се ражда и са чествали, когато някой си отиде от този свят. Това е някакъв техен полет над гравитацията на този свят.
Ако би трябвало да обобщя, за какво след толкоз време избрах да го фотографирам... Може би тъй като при всичката му известност, никой не го беше снимал за нещо по-сериозно и по-голямо. Тайно си мечтаех да настъпи за мен подобен миг. Той оставаше една загадка, за която желаех да опиша на повече хора. Мен доста малко неща ме възхищават, само че това, което той прави, в действителност ме кара да се издигам над земята.
Къде снимахте кино лентата и има ли други герои в него?
Снимахме главно в Казанлък и околията. Седмица поред ставахме към 4 часа всяка заран. Когато пристигахме на местата за фотоси, ни посрещаха изключителни естествени картини, „ диви ” коне, ята птици, мъгли и божествена светлина. Жалко че нямам сили постоянно да ставам толкоз рано... Изпускам неповторими пърформанси на природата, които са повече от нашето човешко изкуство.
Влизахме в гробниците на траките, където се докосвахме до тяхната просвета и полезности. Влязохме и в една друга гробница, от времето на комунизма – „ чинията “ на Бузлуджа. Там Александър е направил необикновен кадър преди години. Когато са видели от National Geographic този кадър, са пристигнали на място, да се уверят, че е същински. Ходихме като сизифовци в коритото на пресъхнала селска река да събираме камъни и като икаровци излитахме от казанлъшкото летище с мотоделтапланери. Е, аз не летях, операторът Борислав Георгиев хвърча, а аз му стисках палци от земята.
Харесва ми, когато върша портрети да доминира монологът и да се приказва в първо лице. Затова с изключение на Александър и неговите фотоси няма други герои... Участва единствено природата и призракът на една изсечена гора. Но няма да разгадавам за нея, тъй като това е сюжетна изненада във кино лентата.
Особено ме радва „ съвпадението ”, че този месец Сашо чества празник и това, което направихме дружно, ще бъде един подарък от сърце. Не толкоз като самопризнание, тъй като той няма потребност от него, а по-скоро споделен полет. Опит да погледнем на нашето малко човешко битие от горната страна, там от където ни гледа Творецът. Когато човек промени мащабите си, тогава може да осъзнае кое е значимо и кое е единствено един камък. Камък, завързан за тялото, който ни държи в послушание на дребните наслади на съществуването, само че не и на Живота. Върнах се ободрен и с нови гледни точки. Надявам се част от тази сила да се съобщи и на феновете на кино лентата. Отгоре се появи и заглавието „ Високо ”, за него е отговорна Антоанета Бачурова, продуцента на „ Умно село ”.
Освен със фотосите си, с какво друго те впечатли твоят воин в неговата житейска история?Александър е типичният креативен типаж, който по нерационален метод, избира да прави изкуство пред богатеенето и възможната битова непоклатимост. На 23 години получава от сестра си като подарък първия си фотоапарат и оттогава е запленен от концепцията да снима. По късно приключва в Бургас „ Каучук и пластмаса ”, следват опити за работа по специалността, както и по-късно опити за бизнес. През цялото време обаче „ незаконно ” продължава да снима. В един миг осъзнава, че същински благополучен се усеща зад обектива и изоставя всичко, което го отдалечава от пристрастеността му. Иска се огромна мощ да избереш да бъдеш, вместо да имаш...
Не е богат на парцели, само че е забогатял на креативен случвания. Няма по какъв начин да не си чудак, с цел да оцелееш след подобен избор. Той обича това, което прави. Това доста си проличава от крайния му креативен артикул. Дори до момента в който снимахме, го следих по какъв начин гори в дейностите си. Въпреки че имахме съответни снимачни ангажименти, които въпреки всичко трябваше да са доза постановъчни, той забравяше и се отнасяше и си вършеше своето, без да театралничи или да се преценява с нашата камера. Правилните избори в живота ни очевидно дават вътрешна мощ. Другите избори, които са в резултат на страхове и съображения, се трансформират в компромис, който последователно разболява индивида. Прави го да агонизира, а не да ражда хрумвания и да се развива. Сашо е разкрил своето предопределение и в това е силата му. Открил е също по този начин и идея, която да отстоява. Това е за него екологията и той показва своята обществена позиция и обръщение с изкуството си, в което демонстрира какво дребният човек предизвиква на огромната планета. Сподели ми малко преди да се разделим, че някои полети могат да трансформират мисленето и че неговото отношение към природата е образувано най-много от опцията да види нещата от горната страна.
Отгоре нещата наподобяват друго, хората наподобяват дребни, само че техните действия са значими и техните пакости за жалост се виждат повече. Най-трудно да се издигнеш „ над ” в мислите си, мисленето се трансформира най-трудно...
Кога ще се излъчи филмът?
На 30-ти ноември аз персонално ще отбележа хеттрик, тъй като има три мои кино лентата, които се демонстрират на разнообразни места. Филмът за Александър Иванов ще се излъчи от 17:30 ч. по БНТ1 в предаването „ Умно село “. В същия ден имам две прожекции в Пловдив, на които входът е свободен и ще участвам персонално за среща със феновете. И двата кино лентата са за учители – единият е преподавател по метафизика, другият е преподавател по физика.
Първата прожекция е в Държавния кукления спектакъл от 13:30 ч. Тя е на дебютния ми филм „ Пътя на Мъдростта “. Той е отдаден на Ваклуш Толев, който срещнах още в първите години на моето образование в София. Няма да спра да съм му признателен, тъй като той също е от хората, които могат да те накарат да преодолееш гравитацията и да погледнеш от високо на вътрешния си свят. Щастлив съм, че снимах скъп видеоархив и че съумях да опиша за неговия голготски път и невероятните му хрумвания, които са остроумен взор в бъдещето.
И третият филм, който се трансформира в събитие, където и да се появи, е селектиран в „ Златния Ритон ” и ще се излъчи от 17:30 в кино Лъки. Това е „ Формулата на Тео “ за вдъхновителя Теодосий Теодосиев.
Филмът ще бъде излъчен по Българска национална телевизия 1 на 30 ноември от 17.30 ч. в предаването „ Умно село ”.
Още за Николай Василев и предходния му филм „ Формулата на Тео ” можеш да научиш от брой 5/2019 година на Списание 8.
В новия си филм още веднъж ни представяш трогателен воин. Как се спря на фотографа Александър Иванов?
Благодаря на ориста, че съм се родил в Казанлък, а там постоянно е имало вълнуващи хора. След кино лентата „ Формулата на Тео ” за Теодосий Теодосиев, златния физик на България, ми се искаше да опиша на повече хора и за още един необикновен човек, скътан в казанлъшката долината – фотографа Александър Иванов. Той е любопитен освен като актьор, само че и като персона. Над 20 години лети с мотоделтапланер и с парапланер и има насъбрани повече от 500 часа във въздуха с фотоапарат в ръцете си.
Става извънредно известен около плана „ 360 градуса България ” – едно начинание на „ Списание 1 “ и на Асен Асенов. През 2007 година в София гостува популярният френски фотограф Анри Бертран, който слага галерия на моста на влюбените пред НДК с аеро-фотография от целия свят. В тази галерия няма нито един кадър от страната ни. Паралелно на това събитие и може би като отговор на изчезналите фрагменти, от „ Списание 1 “ оферират на Сашо да облети и да снима България от птичи взор. Това се случва през 2008 година, когато към момента няма дронове и това е едно много мъчно и даже рисковано начинание. За разлика от френския фотограф, Сашо няма зад тила си голям екип, яка летателна техника с обиграни летци и голям бюджет, само че има ентусиазъм и възторг и на ръба на лудостта приема предлагането. Преди това той има прочут опит с летенето, само че няма задоволително насъбрани фрагменти за цяла галерия.
Налага се да се лети в четирите направления над географията. Взима облиците от горната страна на планини, реки, езера и море... Но също по този начин и някои екологични тематики от поръчителите, които изискват взор от горната страна тук-там, като рудници, хвостохранилица и фабрики с отровни пушеци... Така година по-късно се появяват едни от най-причудливите и запаметяващите се картини на България от горната страна. 120 от най-хубавите аеро-фотографии са подбрани и се демонстрират навън в София, Варна, Пловдив и Бургас, а публиката, с изключение на невероятните фрагменти, чете и текстове на Радмила Младенова, разказващи къси истории от местата на всяка фотография.
Какво те накара толкоз време след тази галерия да направиш филм?
Следях работата на Сашо, с боязън и огромен интерес години наред. Виждах неговите изложения във времето, една от които е изключителна поредност наречена „ Отражения ” от 30 диптиха, обиколила цяла Европа. Имам всичките му албуми, които са издавани през годините - „ България от птичи взор ”, „ Пирин ”, „ Дунава ”... За мен той е създател със международен мащаб, и в случай че имаше единствено дребна доза от нахалството на съвремието, щеше да е доста по-познат и титулуван. Но може би с цел да летиш, би трябвало да си лек и да не си полепен с всевъзможни неща, които са част от заземяването. Успял е да се защищити от съблазните на себевеличието. Самата му физика даже е издължена и лишена от излишества. Може би носи нещо, което е от друго време и това го кара да не губи от достолепието си. Снимахме в тракийските гробници и си говорихме, че в случай че има прераждане той сигурно е бил тракиец, тъй като усеща доста близко тази просвета и отношение към живота. За траките знаем, че имат по-друга идея за света, по тази причина са плачели, когато някой се ражда и са чествали, когато някой си отиде от този свят. Това е някакъв техен полет над гравитацията на този свят.
Ако би трябвало да обобщя, за какво след толкоз време избрах да го фотографирам... Може би тъй като при всичката му известност, никой не го беше снимал за нещо по-сериозно и по-голямо. Тайно си мечтаех да настъпи за мен подобен миг. Той оставаше една загадка, за която желаех да опиша на повече хора. Мен доста малко неща ме възхищават, само че това, което той прави, в действителност ме кара да се издигам над земята.
Къде снимахте кино лентата и има ли други герои в него?
Снимахме главно в Казанлък и околията. Седмица поред ставахме към 4 часа всяка заран. Когато пристигахме на местата за фотоси, ни посрещаха изключителни естествени картини, „ диви ” коне, ята птици, мъгли и божествена светлина. Жалко че нямам сили постоянно да ставам толкоз рано... Изпускам неповторими пърформанси на природата, които са повече от нашето човешко изкуство.
Влизахме в гробниците на траките, където се докосвахме до тяхната просвета и полезности. Влязохме и в една друга гробница, от времето на комунизма – „ чинията “ на Бузлуджа. Там Александър е направил необикновен кадър преди години. Когато са видели от National Geographic този кадър, са пристигнали на място, да се уверят, че е същински. Ходихме като сизифовци в коритото на пресъхнала селска река да събираме камъни и като икаровци излитахме от казанлъшкото летище с мотоделтапланери. Е, аз не летях, операторът Борислав Георгиев хвърча, а аз му стисках палци от земята.
Харесва ми, когато върша портрети да доминира монологът и да се приказва в първо лице. Затова с изключение на Александър и неговите фотоси няма други герои... Участва единствено природата и призракът на една изсечена гора. Но няма да разгадавам за нея, тъй като това е сюжетна изненада във кино лентата.
Особено ме радва „ съвпадението ”, че този месец Сашо чества празник и това, което направихме дружно, ще бъде един подарък от сърце. Не толкоз като самопризнание, тъй като той няма потребност от него, а по-скоро споделен полет. Опит да погледнем на нашето малко човешко битие от горната страна, там от където ни гледа Творецът. Когато човек промени мащабите си, тогава може да осъзнае кое е значимо и кое е единствено един камък. Камък, завързан за тялото, който ни държи в послушание на дребните наслади на съществуването, само че не и на Живота. Върнах се ободрен и с нови гледни точки. Надявам се част от тази сила да се съобщи и на феновете на кино лентата. Отгоре се появи и заглавието „ Високо ”, за него е отговорна Антоанета Бачурова, продуцента на „ Умно село ”.
Освен със фотосите си, с какво друго те впечатли твоят воин в неговата житейска история?Александър е типичният креативен типаж, който по нерационален метод, избира да прави изкуство пред богатеенето и възможната битова непоклатимост. На 23 години получава от сестра си като подарък първия си фотоапарат и оттогава е запленен от концепцията да снима. По късно приключва в Бургас „ Каучук и пластмаса ”, следват опити за работа по специалността, както и по-късно опити за бизнес. През цялото време обаче „ незаконно ” продължава да снима. В един миг осъзнава, че същински благополучен се усеща зад обектива и изоставя всичко, което го отдалечава от пристрастеността му. Иска се огромна мощ да избереш да бъдеш, вместо да имаш...
Не е богат на парцели, само че е забогатял на креативен случвания. Няма по какъв начин да не си чудак, с цел да оцелееш след подобен избор. Той обича това, което прави. Това доста си проличава от крайния му креативен артикул. Дори до момента в който снимахме, го следих по какъв начин гори в дейностите си. Въпреки че имахме съответни снимачни ангажименти, които въпреки всичко трябваше да са доза постановъчни, той забравяше и се отнасяше и си вършеше своето, без да театралничи или да се преценява с нашата камера. Правилните избори в живота ни очевидно дават вътрешна мощ. Другите избори, които са в резултат на страхове и съображения, се трансформират в компромис, който последователно разболява индивида. Прави го да агонизира, а не да ражда хрумвания и да се развива. Сашо е разкрил своето предопределение и в това е силата му. Открил е също по този начин и идея, която да отстоява. Това е за него екологията и той показва своята обществена позиция и обръщение с изкуството си, в което демонстрира какво дребният човек предизвиква на огромната планета. Сподели ми малко преди да се разделим, че някои полети могат да трансформират мисленето и че неговото отношение към природата е образувано най-много от опцията да види нещата от горната страна.
Отгоре нещата наподобяват друго, хората наподобяват дребни, само че техните действия са значими и техните пакости за жалост се виждат повече. Най-трудно да се издигнеш „ над ” в мислите си, мисленето се трансформира най-трудно...
Кога ще се излъчи филмът?
На 30-ти ноември аз персонално ще отбележа хеттрик, тъй като има три мои кино лентата, които се демонстрират на разнообразни места. Филмът за Александър Иванов ще се излъчи от 17:30 ч. по БНТ1 в предаването „ Умно село “. В същия ден имам две прожекции в Пловдив, на които входът е свободен и ще участвам персонално за среща със феновете. И двата кино лентата са за учители – единият е преподавател по метафизика, другият е преподавател по физика.
Първата прожекция е в Държавния кукления спектакъл от 13:30 ч. Тя е на дебютния ми филм „ Пътя на Мъдростта “. Той е отдаден на Ваклуш Толев, който срещнах още в първите години на моето образование в София. Няма да спра да съм му признателен, тъй като той също е от хората, които могат да те накарат да преодолееш гравитацията и да погледнеш от високо на вътрешния си свят. Щастлив съм, че снимах скъп видеоархив и че съумях да опиша за неговия голготски път и невероятните му хрумвания, които са остроумен взор в бъдещето.
И третият филм, който се трансформира в събитие, където и да се появи, е селектиран в „ Златния Ритон ” и ще се излъчи от 17:30 в кино Лъки. Това е „ Формулата на Тео “ за вдъхновителя Теодосий Теодосиев.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ