Представителите на страните – членки на Европейския съюз, Европарламента и

Представителите на страните – членки на Европейския съюз, Европарламента и Европейската комисия са постигнали съглашение за реформиране на Европейската система за търговия с излъчвания (EU Emissions Trading System, EU ETS) за интервала след 2020 година (2021 – 2030 г.), излиза наяве от прессъобщение на Брюксел от четвъртък, 9 ноември.

Механизмът, както е знае се един от главните принадлежности на Европейски Съюз за понижаване на изхвърлянията на парникови газове. Той е в основата на регулирането на активността на над 11 хиляди промишлени предприятия и електроцентрали.

Измененията в частност плануват няколко механизма за поддръжка в помощ на индустрията и енергийния бранш за решение на иновационните и капиталови провокации, свързани с прехода към безвъглеродна стопанска система. Припомняме, че Европейската комисия предложи преразглеждане на EU ETS още през юли 2015 година, като през двете години до момента са извършени интензивни перговори.

Препъни камък по време на договарянията бе потреблението на средствата от фонда за нововъведения, защото някои от страните – членки упорстват за възбрана за приемане на средства от страна на електроцентралите и предприятията за услуги, които изхвърлят над 450 грама въглероден диоксид на киловатчас създадена електрическа енергия. При тези условия средства не би трябвало да получават електроцентралите, работещи на въглища.

В края на краищата страните реализираха единодушие за това ограничаване, като се договориха за изключение на някои от плановете в България и Румъния.
Зависимата от въглищата Полша бе срещу рестриктивните мерки при потреблението на фонда за модернизации и евентуално към момента има забележки по съглашението.

Съгласувателният текст следва да бъде одобрен от Европарламента и Съвета на Европейски Съюз.
Европейската комисия съобщи, че задачата е понижаване на изхвърлянията на парникови газове най-малко с 40 % към 2030 година в границите на Парижкото съглашение. Годишно темпът на понижаване на излъчванията е 2,2 %, като се регистрира, че той е прекомерно муден за реализиране на цените на Европейски Съюз през 2050 година, свързани с климата.

От документа излиза наяве също по този начин, че при по-висока цена на въглеродните излъчвания може да се стигне до отменяне на квоти след 2023 година Очаква се обаче цените да останат по-ниски и за задачата се планува потребление на капиталови потоци.

В документа се отбелязва, че Португалия да вземем за пример ще вкара нов налог за производството на електрическа енергия от въглища.
Въпреки ограниченията, упованието е дотациите за изкопаеми горива да продължат и след 2020 година Очакването е те да доближат 12 милиарда евро до 2020 година -
Постигнато е и компромисно предложение за основаването на фонд за нововъведения, който да подтиква създаването на нови технологии с ниски въглеродни излъчвания. Тя ще бъде финансирана посредством търг на минимум 450 милиона квоти, което подхожда на над 11 милиарда евро през идната фаза. Макар и стъпка в вярната посока, размерът на фонда ще бъде по-малък от една десета от общите дотации за замърсяване под формата на въглеродни излъчвания.