Близо 3 пъти е намаляло производството на родни плодове и зеленчуци за последните 20 г.
Представители на разнообразни браншови организации на производителите на плодове и зеленчуци ще показват визията си за по-справедливо подкрепяне на бранша в идващия програмен интервал.
Два - три пъти е намаляло производството на плодове и зеленчуци в България. Това демонстрират данните за интервала 1992 година - 2015-2016 г,., сподели в предаването „ Преди всички " по БНР Мариана Милтенова от Националния съюз на градинарите в България. Тя сподели още, че съгласно данните доста се е нараснал вносът.
„ Ние продължаваме да ядем вносни плодове и зеленчуци, което съгласно нас е неприемливо при тези чудесни почви и климатични условия в България, както и поради опитът, който имаме в производството ", разяснява Милтенова.
По публични данни броят на земеделските производители пораства, тъй като „ през 2012 година България нямаше никакво подкрепяне, тъй като беше в границите на 30-40 лв., които съставляват към 1% от себестойността на производството на зеленчуци и 3-4% за плодове, което караше производителите въобще да не се записват като аграрни производители. Ако се направи съпоставяне 2012 и 2016 година, ще се види, че към 68 хиляди са записаните аграрни производители -2012 година, а през 2016 година към този момент са към 90 хиляди, т.е., когато подпомагането стана по-сериозно те се оповестиха като производители и по тази причина статистиката внезапно скача ", разясни представителя на Националния съюз на градинарите.
„ Освен това огромна част от хората, които не са се нуждаели от подкрепяне - те по този начин или другояче не са употребили нищо - това и повода, заради която ние излизаме с нашето предложение за тази позиция, която предлагаме за общата селскостопанска политика след 2020 година. 55 хиляди души през 2012 година получават подкрепяне под 500 евро на година, в това време като аграрни производители, когато те са оповестени, би трябвало да заплащат осигуровки и налози от порядъка на 2000 лв.. Излиза по-изгодно да не се афишират ".
Все повече земеделци се отхвърлят да отглеждат плодове и зеленчуци и се насочват към зърнените култури. 88 на 100 от фермерите у нас получават едвам 20% от дотациите, останалите пари се дават на едрите зърнопроизводители. Затова, съгласно градинарите, подпомагането би трябвало да бъде идентичен % от себестойността на всяка отглеждана просвета.
„ Ние предлагаме да продължи подпомагането по първи дирек на система за единно заплащане, само че не на повърхност, а идентичен % от себестойността на продукцията за всяка една просвета, т.е в случай че бюджетът разрешава, да вземем за пример дотацията да бъде 30-25-20% от себестойността на продукцията на всяка една просвета, която е създадена и продадена на действителни цени на пазара - по този начин всички производители ще имат опция да преценят какво да създават според от земята, дълготрайните материални активи, от пазарите, от напояването, тъй че в нашите магазини да има българска продукция и всеки един производител да създава всяка една просвета, която желае ", добави Мариана Милтенова.
Два - три пъти е намаляло производството на плодове и зеленчуци в България. Това демонстрират данните за интервала 1992 година - 2015-2016 г,., сподели в предаването „ Преди всички " по БНР Мариана Милтенова от Националния съюз на градинарите в България. Тя сподели още, че съгласно данните доста се е нараснал вносът.
„ Ние продължаваме да ядем вносни плодове и зеленчуци, което съгласно нас е неприемливо при тези чудесни почви и климатични условия в България, както и поради опитът, който имаме в производството ", разяснява Милтенова.
По публични данни броят на земеделските производители пораства, тъй като „ през 2012 година България нямаше никакво подкрепяне, тъй като беше в границите на 30-40 лв., които съставляват към 1% от себестойността на производството на зеленчуци и 3-4% за плодове, което караше производителите въобще да не се записват като аграрни производители. Ако се направи съпоставяне 2012 и 2016 година, ще се види, че към 68 хиляди са записаните аграрни производители -2012 година, а през 2016 година към този момент са към 90 хиляди, т.е., когато подпомагането стана по-сериозно те се оповестиха като производители и по тази причина статистиката внезапно скача ", разясни представителя на Националния съюз на градинарите.
„ Освен това огромна част от хората, които не са се нуждаели от подкрепяне - те по този начин или другояче не са употребили нищо - това и повода, заради която ние излизаме с нашето предложение за тази позиция, която предлагаме за общата селскостопанска политика след 2020 година. 55 хиляди души през 2012 година получават подкрепяне под 500 евро на година, в това време като аграрни производители, когато те са оповестени, би трябвало да заплащат осигуровки и налози от порядъка на 2000 лв.. Излиза по-изгодно да не се афишират ".
Все повече земеделци се отхвърлят да отглеждат плодове и зеленчуци и се насочват към зърнените култури. 88 на 100 от фермерите у нас получават едвам 20% от дотациите, останалите пари се дават на едрите зърнопроизводители. Затова, съгласно градинарите, подпомагането би трябвало да бъде идентичен % от себестойността на всяка отглеждана просвета.
„ Ние предлагаме да продължи подпомагането по първи дирек на система за единно заплащане, само че не на повърхност, а идентичен % от себестойността на продукцията за всяка една просвета, т.е в случай че бюджетът разрешава, да вземем за пример дотацията да бъде 30-25-20% от себестойността на продукцията на всяка една просвета, която е създадена и продадена на действителни цени на пазара - по този начин всички производители ще имат опция да преценят какво да създават според от земята, дълготрайните материални активи, от пазарите, от напояването, тъй че в нашите магазини да има българска продукция и всеки един производител да създава всяка една просвета, която желае ", добави Мариана Милтенова.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ