Евгений Кънев пита как статуквото събира толкова гласоподаватели
Представете си властта в България с орбита от подвластни хора, с ротиращи се центробежни и центростремителни придвижвания.
1990те
В началото на прехода, когато стартира разпадането на властта и роенето на нови партии, т.е задействаха се центробежни сили се появи техния контрапункт - досиетата. Те прибраха назад към центъра всички, които бяха повярвали, че са свободни от старите си зависимости жители. А част от тях препотвърдиха своята преданост към центъра в нови публични функции.
Втората половина на 90те видя пръкването на кредитните и приватизационните милионери като метод да се държат под око всички помислили се за свободни капиталисти. А много от непослушните се сбогуваха с капитала и живота си.
2000те
Когато поовехтяха кадровите банки на властта, при започване на века тя зариби част от новия управнически хайлайф със фотоси (примерно на яхти) и несъзнателно изтекли записи като предизвестие накъде да се води кораба на властта и най- към този момент на кого би трябвало да служи тя.
2010те
В изискванията към този момент на Европейски Съюз стана незадоволително да се държи изкъсо единствено управническия хайлайф, та се хвърли мрежата и върху правосъдната и медийната власт посредством евтините КТБ заеми и " помощи ", които един ден станаха ненадейно изискуеми - в случай че не слушкаш.
Но властта - онази тайната и безконечната - постоянно има козове против всеки " повярвал " си управленец. Примерно, лакомията за недвижимости е идеална примамка. Продават ти на ниска цена апартамент и един ден като почнеш да се правиш на несъгласувал геополитик настъпваш заложената бомба. И въпросът слиза от медиите откакто покажеш, че си схванал знака.
Или си бил министър и ти подмятат преференциална договорка, с която да си обезпечиш политическото бъдеще. И тогава заловен - внезапно напускаш издигналата те политическа мощ и ставаш водач на партия с постоянен достъп до медиите да громи съперниците на режима.
Принципът постоянно е “ние знаем ти какво направи предишното лято”.
Така малко по малко идеалите на политическия хайлайф за народна власт и права отиват в “кошчето”. А когато няма действителна народна власт, Дясното работи за държавна олигархия, а Лявото - за олигархична страна.
В това е май единствено разликата.
Приликата е, че и в двата случая има народ, само че няма жители и избор.
Та по този начин - центробежните сили постоянно губят борбата с центростремителните властови сили.
А Центърът - от 1919 г - се знае КОЙ е.
Фейсбук, Евгений Кънев
1990те
В началото на прехода, когато стартира разпадането на властта и роенето на нови партии, т.е задействаха се центробежни сили се появи техния контрапункт - досиетата. Те прибраха назад към центъра всички, които бяха повярвали, че са свободни от старите си зависимости жители. А част от тях препотвърдиха своята преданост към центъра в нови публични функции.
Втората половина на 90те видя пръкването на кредитните и приватизационните милионери като метод да се държат под око всички помислили се за свободни капиталисти. А много от непослушните се сбогуваха с капитала и живота си.
2000те
Когато поовехтяха кадровите банки на властта, при започване на века тя зариби част от новия управнически хайлайф със фотоси (примерно на яхти) и несъзнателно изтекли записи като предизвестие накъде да се води кораба на властта и най- към този момент на кого би трябвало да служи тя.
2010те
В изискванията към този момент на Европейски Съюз стана незадоволително да се държи изкъсо единствено управническия хайлайф, та се хвърли мрежата и върху правосъдната и медийната власт посредством евтините КТБ заеми и " помощи ", които един ден станаха ненадейно изискуеми - в случай че не слушкаш.
Но властта - онази тайната и безконечната - постоянно има козове против всеки " повярвал " си управленец. Примерно, лакомията за недвижимости е идеална примамка. Продават ти на ниска цена апартамент и един ден като почнеш да се правиш на несъгласувал геополитик настъпваш заложената бомба. И въпросът слиза от медиите откакто покажеш, че си схванал знака.
Или си бил министър и ти подмятат преференциална договорка, с която да си обезпечиш политическото бъдеще. И тогава заловен - внезапно напускаш издигналата те политическа мощ и ставаш водач на партия с постоянен достъп до медиите да громи съперниците на режима.
Принципът постоянно е “ние знаем ти какво направи предишното лято”.
Така малко по малко идеалите на политическия хайлайф за народна власт и права отиват в “кошчето”. А когато няма действителна народна власт, Дясното работи за държавна олигархия, а Лявото - за олигархична страна.
В това е май единствено разликата.
Приликата е, че и в двата случая има народ, само че няма жители и избор.
Та по този начин - центробежните сили постоянно губят борбата с центростремителните властови сили.
А Центърът - от 1919 г - се знае КОЙ е.
Фейсбук, Евгений Кънев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ