Представете си. Селска Сардиния през XIX век. Възрастен мъж е

Представете си. Селска Сардиния през XIX век. Възрастен мъж е на смъртно легло, изстрадал от тежка болест или пък прекомерно остарял, с прекалено много недъзи, които не разрешават да бъде изместен в лазарета, който е на доста километри. Семейството му се бори със сетни сили за живота му, само че всички са изтощени до краен лимит от нескончаемите грижи. Затова те канят Femmina Accabadora в дома си -  стара, само че дейна, енергична и умела жена. Тя нормално идва по късна доба. Тя е безмълвна. Облечена е в черно. И носи чук...
Това е легендата за Femmina Accabadora, Дамата на положителната гибел, за която се споделя в Сардиния и за която споделят, че не е измислена от националното творчество, а е съществувала. Наименованието идва от s'agabbadóra („ тя, която свършва, завършва “) или, на сардински, s'acabbu („ краят “). Това е задоволително, с цел да внуши боязън измежду дребните и огромни генерации наред.
Историците не са безапелационни дали тя е съществувала в действителност, само че Пиергиакомо Пала, шеф на Museo Galluras, е уверен, че Акабадора е освен това от фигура от сардинския фолклор. Неговите доказателства? Един от експонатите в музея - чук от маслиново дърво - лекият, само че ефикасен инструмент, който Акабадора употребява за бързото преустановяване на живота на болен или възрастен човек.
Въпреки че Femmina Accabadora е злокобен облик, тя е известна и като носеща „ добра гибел “, защото нейната услуга се е смятала за скъпа и хуманна по време, когато не са налични други клинични форми на евтаназия. Има и други митове за лица, които са подпомагали гибелта на възрастни и немощни в други елементи на Италия, изключително на юг (Кампания и Апулия). Този тип „ услуга " е известна и в Гърция. Всъщност практиката може да е зародила в Гърция и да се е популяризирала в целия елински свят, в това число в Южна Италия. „ Евтаназия “ значи добра или лека гибел на гръцки.
Директорът на Museo Galluras Pala е съставил книга със свидетелства (достъпна на уеб страницата на музея) от тези, които могат да си спомнят за наличието на Femmina Accabadora в техните села.
Източник