Представете си равнина, подобна на савана с ниска растителност, сред

Представете си низина, сходна на савана с ниска растителност, измежду която бродят жирафи. Това е днешна България преди седем милиона години, и там, а не в Африка, днешните учени търсят следи от най-старите човешки предшественици. Освен слънцето, прекомерно мощно при започване на този юни, няма доста общо сред Рупките, малко село в Южна България, удавено в житата, и африканските пейзажи. Но съгласно откривателите приликата е била поразителна преди 7,2 милиона години, когато жирафи, газели и антилопи са били нормалните скотски типове за Югоизточна Европа, завладяна от сахарското въздействие поради жестоките климатични катаклизми, съобщи БГНЕС. Малкият екип от учени, който разкопава коритото на изчезнала река и изважда безчет праисторически вкаменелости край българското село, го знае по-добре от всеки различен. Целта на задачата е ясна: да бъдат открити нови следи от грекопитека, който съгласно тях може да се окаже и най-старият прочут хоминид (непосредствените предшественици на човека). По-стар даже от Тумаи, открит през 2001 година в Африка и считан за собственик на купата. Въпросът за произхода на индивида и времето на отделянето на родословната линия на шимпанзето е най-дискутираният в палеоантропологията. Повечето учени считат, че началото на праисторическия човек е в Африка преди 5-7 милиона години. Но новите разбори, оповестени в американското списание PLoS One в края на май и сочещи към две хуманоидни вкаменелости, открити – едната в Рупките, а другата в Гърция, посяват комплициране и внушават, че географията и календарът може да се разбъркат. " Ние вярвахме до момента, че Тумаи, салехантропусът от Чад, е първият хуминин (семейство от директните предшественици на актуалния човек) Сега се счита, че откритите грекопитеци в Гърция и България, са били техни прародители. Двата фрагмента, открити в тези страни са по-стари със стотици хиляди години ", сподели за Агенция Франс Прес Николай Спасов, професор в Националния природонаучен музей и началник на разкопките в Рупките. Хипотезата за южноевропейско място за корените на човечеството, не се приема с единогласие в научната общественост. Хипотезата за южноевропейско място за корените на човечеството, не се приема с единогласие в научната общественост. В България всичко стартира през 2002 година с откриването на сивкав и изхабен зъб, открит от петгодишно момче, което си играло в пясъчна яма наоколо до селото, където дядо му Петър Попдимитров, фен палеонтолог, го е водел постоянно. " Ние не правехме същински разкопки: фосилите на огромни праисторически животни, жирафи, тигри, извираха отвред. Ние ги вадехме, с цел да ги спасим от машините в кариерата ”, споделя този някогашен агроном на 76 години. Вечерта бащата на детето, ортодонт, осъзнава, че това е човешки зъб, по-точно предкътник. Едва през 2007 година, Попдимитров има опция да покаже този откъс на професор Спасов и неговия френски сътрудник Денис Жерад от Музея по естествена история в Париж. Благодарение на взаимоотношението с Мадлен Бьоме, немска изследователка от Тюбинген (Южна Германия), Спасов съпоставя този зъб с челюст, открита през Втората международна война покрай Атина и се оказва, че са от една ера. " Мъжкият грекопитек тежеше 40 кг, колкото женско шимпанзе. Той евентуално е имал па-масивна и мощна челюсти, тъй като е ядял по-твърда храна като кори, корени, билки и кестени ", споделя Спасов. " Ние имаме вяра и, че той е ходел изправен ", прибавя ученият. Хипотезата за южноевропейско място за корените на човечеството, не се приема с единогласие в научната общественост. " Този песимизъм ни предизвиква да намерим повече от зъб и счупена челюст. Ето за какво ние продължаваме да търсим ", споделя Спасов. Но последната археологическа акция в България продължава единствено осем дни заради дефицит на средствата, предопределени за проучвания в страната, най-бедната в Европейския съюз. Екипът на Спасов обаче разчита и на резултатите от разкопки, осъществявани редом в Гърция и Македония. Колкото до фена палеонтолог Петър Попдимитров, той изяснява пред Агенция Франс Прес, че в никакъв случай не се е съмнявал в значимостта на своето изобретение. Той твърди, че е обнадежден от 80-те години на XX век за проучванията си в Рупките от френския палеонтолог Ербер Томас, член на френско-американска експедиция, който открива в Етиопия останките на Луси, най-ранно известния австралопитек по това време. " Томас направи оценка, че по-стари от костите на Луси може да бъдат открити тук ”. Оттогава внукът на Попдимитров е археолог.