Добромир Банев, който има рожден ден днес: Любовта е абсурдна сама по себе си, но никой от нас не може без нея, нали?
...Представете си елементарен ден в София. Един създател на превъзходна лирика се среща с изцяло чужд собствен обожател. Писали са си във фейсбук, уговорили са си среща. Авторът взима книигата и оставя обръщение на първите страници. После си разменят няколко фрази и се разделят. Един чужд одеве е получил посвещение от Добромир Бамев на страниците на обичаната си стохосбирка. И не, това не е фиктивен история. Добри Банев правии всичко, за своите читатели. И тези истории се случват в действителност. Защото ги обича. Те пък постоянно изкупуват всички тиражи на книгите му. Защото го обичат. Проста аритметика биха споделили някои. Не тъкмо! Сигурно има и щипка фантазии, доза гений и лъжичка старст.
Впрочем през днешния ден създателят на "Обичай ме постепенно " има рожден ден. Обадихме му се, с цел да го помолим за едно малко изявление. И по този начин:
-Днес е един специфичен ден, по тази причина първият ни въпрос е - къде хващаме Добромир Банев точно на рождения му ден?
-Хващате ме в родния Ловеч, където за жалост пристигам все по-рядко. Повод за пътуването ми е 50-годишнината на моя брат Борислав, жив и здрав да е. Родени сме през четири дни с разлика от три години, тъй че отпразнувахме дружно персоналните си празници в фамилна конюнктура. С времето разбираш, че по-важно нещо от фамилията няма.
-Искаме да те предизвикваме с една молба - ще ни разкажеш ли за най-щурото празненство за твой рожден ден и кои бяха основните настоящи лица в него?
-Най-щурото празненство беше за моя 40-и празник, тогава към момента водех натоварен клубен живот. Посрещнахме го в нощен клуб, който се обитаваше в подлеза на бул. „ Фритьоф Нансен “ и бул. „ Васил Левски “. Бях поканил над 50 индивида, само че в даден миг се откри, че гостите са станали над 100 – мълвата за празненството се бе разнесла от уста на уста. Има неща, които не се трансформират. Чуеш ли, че някъде се вихри готин ваучър, не чакаш специфична покана. Младостта е съобразителна, както се споделя. Главни настоящи лица бяха всички тези хора, които направиха нощта незабравима, на инат на суеверието, че 40-те не се честват. Животът би трябвало да се чества непрестанно.
-Имаме един обичан твой стих. Сетихме се за него през днешния ден.
"Припадат още младите дами
по тези застаряващи момчета…
Припадат. И дамите са сами
на токчета по жълтите павета... "
Къде в действителност е твоето обичано място, на което обичаш да сядаш в София и да наблюдаваш света. Яворов е харесвал Арменското кафене. А ти?
-Това стихотворение е претърпяно от край до край. Жълтите павета са знак на живота. Начинът, по който тракат женските токчета по тях, като че ли припомня какъв брой къс е той, какъв брой мимолетна е младостта. Ние остаряваме единствено външно, вътрешно продължаваме да се усещаме на 30. Момчетата застаряват, само че са все по този начин всеотдайни за своите обичани, дамите с възрастта също не губят пристрастеността си, просто ставаме по-мъдри, а с мъдростта идва една приятна сдържаност във всичко. Много обичам да присядам в градината на „ Tobaco “ зад Царския замък. Харесвам региона и парка, в който се намира заведението. В непосредственост са и обичаните ми стълби, които водят към ул. Будапеща “ – назовавам мястото Софийският Монмартър.
-Около рождените дни нормално си вършим своя житейска равносметка. Как звучи твоята през днешния ден?
-Не скърбя за нищо и съм признателен на ориста за всичко, което ми е дала. От грешките се пробвам да се поуча, от триумфите – да не не помня непреодолимата мощ на гравитацията. Човек умишлено или не прави равносметка всеки ден, тъй като е част от природата ни да премисляме, да претегляме „ за “ и „ срещу “. Няма по какъв начин да вървим напред, в случай че не си даваме ясна сметка за нещата, които ни разочароват или ни вършат щастливи.
-Разбрахме, че напълно скоро излиза нова книга, в която Добромир Банев и Маргарита Петкова описват за живота, нецензурирано. Разкажи малко повече за това. Къде е цензурата, която вие двамата преодоляхте?
-Нашият взаимен лиричен бестселър „ Абсурдни времена “ излиза безусловно след дни в ново, нецензурирано издание. Това е най-продаваната българска поетична книга в актуалната ни литературна история и с Маргарита Петкова сме щастливи, че едноименният театър се играе и до през днешния ден при голям триумф от Нона Йотова и Петър Антонов. Книгата има над 10 тиража, само че все пак от години е изчерпана и не може да бъде открита даже на вторичния пазар. Сега излиза под знака на издателство „ Персей “ и е на процедура напълно ново произведение. Повече от половината стихове са непознати за хората, защото звучат много самоуверено, съвсем вулгарно, само че в границите на положителния звук и усет. Те са основани по време на „ отдих “, до момента в който с Маргарита Петкова пишехме книгата онлайн, без още да се бяхме видели с нея очи в очи. Сюжетната линия е още по-вълнуваща и провокативна. Снимките в новата „ Абсурдни времена “ са дело на фотографа Ивелина Чолакова, която е наш другар и в последните 10 години ни е снимала по разнообразни мотиви – министър председатели, гостувания, както и по време на нашия креативен план „ Котката на Шрьодингер “, дал път в поезията на доста млади създатели. Подготвяме премиерата, скоро читателите ще схванат по кое време и къде ще се състои.
-Винаги свързваме името ти със стихове за обич. Може би поради страхотното "Обичай ме постепенно ". Кой е подаръкът за "Свети Валентин " тази година? Има ли опция да се поръча книга с посвещение, написано от теб за обичан човек?
-„ Абсурдни времена “ също излиза за Деня на влюбените, тъй че както тя, по този начин и „ Обичай ме постепенно “ си остават едни от най-подходящите дарове за нашите половинки. Аз работя единствено със съществени издателства, в никакъв случай не съм финансирал книгите си, по тази причина не разполагам с копия от тях. Те са в книжарниците и в онлайн магазините. Никога не отхвърлям подпис, само че най-лесният метод човек да го получи, е като пристигна на премиерата, която следва. Иначе доста пъти се е случвало да разписвам книга, която ми изпращат с пощальон, а десетки пъти съм си уговарял срещи с фенове на разнообразни места в София за тази цел. Обичам читателите си, каквото зависи от мен – върша го абсолютно.
-Кое е стихотворението, което стои с един написан куплет в този момент на работното ти бюро и към момента не си го довършил? Какво искаш да ни разкажеш с него?
-Нямам незавършени стихотворения. Никога не ми се случва да напиша нещо с концепцията да го продължа след време. Поезията е метод да разкажеш нещо, което те е впечатлило, което е докоснало сърцето ти, по тази причина стихотворението си идва едновременно. Ако инцидентно нещо ми се стори не задоволително положително, отива в кошчето за отпадък.
-Вярваш ли, че няма нищо по-хубаво от това да живееш в "Абсурдни времена "?
-Да, имам вяра. За всеки съвременник времената са неуместни, само че точно това ги прави забавни. Много обичам епохата на Фицджералд, одобрявам и 60-те години на предишния век, само че е задоволително да се допирам до тях посредством книгите и киното. Да живеем в този момент е толкоз значимо, колкото нищо друго. Любовта е неуместна сама по себе си, само че никой от нас не може без нея, нали?
-Кога за последно си сподели: "Господи, по кое време иска ми се случи това и на мен, толкоз е красиво... "
-Когато видях младо момче и момиче да се целуват нежно в трамвай №7, само че моята разновидност беше: „ Господи, благодаря ти, че се случи и на мен, беше толкоз красиво ".
Впрочем през днешния ден създателят на "Обичай ме постепенно " има рожден ден. Обадихме му се, с цел да го помолим за едно малко изявление. И по този начин:
-Днес е един специфичен ден, по тази причина първият ни въпрос е - къде хващаме Добромир Банев точно на рождения му ден?
-Хващате ме в родния Ловеч, където за жалост пристигам все по-рядко. Повод за пътуването ми е 50-годишнината на моя брат Борислав, жив и здрав да е. Родени сме през четири дни с разлика от три години, тъй че отпразнувахме дружно персоналните си празници в фамилна конюнктура. С времето разбираш, че по-важно нещо от фамилията няма.
-Искаме да те предизвикваме с една молба - ще ни разкажеш ли за най-щурото празненство за твой рожден ден и кои бяха основните настоящи лица в него?
-Най-щурото празненство беше за моя 40-и празник, тогава към момента водех натоварен клубен живот. Посрещнахме го в нощен клуб, който се обитаваше в подлеза на бул. „ Фритьоф Нансен “ и бул. „ Васил Левски “. Бях поканил над 50 индивида, само че в даден миг се откри, че гостите са станали над 100 – мълвата за празненството се бе разнесла от уста на уста. Има неща, които не се трансформират. Чуеш ли, че някъде се вихри готин ваучър, не чакаш специфична покана. Младостта е съобразителна, както се споделя. Главни настоящи лица бяха всички тези хора, които направиха нощта незабравима, на инат на суеверието, че 40-те не се честват. Животът би трябвало да се чества непрестанно.
-Имаме един обичан твой стих. Сетихме се за него през днешния ден.
"Припадат още младите дами
по тези застаряващи момчета…
Припадат. И дамите са сами
на токчета по жълтите павета... "
Къде в действителност е твоето обичано място, на което обичаш да сядаш в София и да наблюдаваш света. Яворов е харесвал Арменското кафене. А ти?
-Това стихотворение е претърпяно от край до край. Жълтите павета са знак на живота. Начинът, по който тракат женските токчета по тях, като че ли припомня какъв брой къс е той, какъв брой мимолетна е младостта. Ние остаряваме единствено външно, вътрешно продължаваме да се усещаме на 30. Момчетата застаряват, само че са все по този начин всеотдайни за своите обичани, дамите с възрастта също не губят пристрастеността си, просто ставаме по-мъдри, а с мъдростта идва една приятна сдържаност във всичко. Много обичам да присядам в градината на „ Tobaco “ зад Царския замък. Харесвам региона и парка, в който се намира заведението. В непосредственост са и обичаните ми стълби, които водят към ул. Будапеща “ – назовавам мястото Софийският Монмартър.
-Около рождените дни нормално си вършим своя житейска равносметка. Как звучи твоята през днешния ден?
-Не скърбя за нищо и съм признателен на ориста за всичко, което ми е дала. От грешките се пробвам да се поуча, от триумфите – да не не помня непреодолимата мощ на гравитацията. Човек умишлено или не прави равносметка всеки ден, тъй като е част от природата ни да премисляме, да претегляме „ за “ и „ срещу “. Няма по какъв начин да вървим напред, в случай че не си даваме ясна сметка за нещата, които ни разочароват или ни вършат щастливи.
-Разбрахме, че напълно скоро излиза нова книга, в която Добромир Банев и Маргарита Петкова описват за живота, нецензурирано. Разкажи малко повече за това. Къде е цензурата, която вие двамата преодоляхте?
-Нашият взаимен лиричен бестселър „ Абсурдни времена “ излиза безусловно след дни в ново, нецензурирано издание. Това е най-продаваната българска поетична книга в актуалната ни литературна история и с Маргарита Петкова сме щастливи, че едноименният театър се играе и до през днешния ден при голям триумф от Нона Йотова и Петър Антонов. Книгата има над 10 тиража, само че все пак от години е изчерпана и не може да бъде открита даже на вторичния пазар. Сега излиза под знака на издателство „ Персей “ и е на процедура напълно ново произведение. Повече от половината стихове са непознати за хората, защото звучат много самоуверено, съвсем вулгарно, само че в границите на положителния звук и усет. Те са основани по време на „ отдих “, до момента в който с Маргарита Петкова пишехме книгата онлайн, без още да се бяхме видели с нея очи в очи. Сюжетната линия е още по-вълнуваща и провокативна. Снимките в новата „ Абсурдни времена “ са дело на фотографа Ивелина Чолакова, която е наш другар и в последните 10 години ни е снимала по разнообразни мотиви – министър председатели, гостувания, както и по време на нашия креативен план „ Котката на Шрьодингер “, дал път в поезията на доста млади създатели. Подготвяме премиерата, скоро читателите ще схванат по кое време и къде ще се състои.
-Винаги свързваме името ти със стихове за обич. Може би поради страхотното "Обичай ме постепенно ". Кой е подаръкът за "Свети Валентин " тази година? Има ли опция да се поръча книга с посвещение, написано от теб за обичан човек?
-„ Абсурдни времена “ също излиза за Деня на влюбените, тъй че както тя, по този начин и „ Обичай ме постепенно “ си остават едни от най-подходящите дарове за нашите половинки. Аз работя единствено със съществени издателства, в никакъв случай не съм финансирал книгите си, по тази причина не разполагам с копия от тях. Те са в книжарниците и в онлайн магазините. Никога не отхвърлям подпис, само че най-лесният метод човек да го получи, е като пристигна на премиерата, която следва. Иначе доста пъти се е случвало да разписвам книга, която ми изпращат с пощальон, а десетки пъти съм си уговарял срещи с фенове на разнообразни места в София за тази цел. Обичам читателите си, каквото зависи от мен – върша го абсолютно.
-Кое е стихотворението, което стои с един написан куплет в този момент на работното ти бюро и към момента не си го довършил? Какво искаш да ни разкажеш с него?
-Нямам незавършени стихотворения. Никога не ми се случва да напиша нещо с концепцията да го продължа след време. Поезията е метод да разкажеш нещо, което те е впечатлило, което е докоснало сърцето ти, по тази причина стихотворението си идва едновременно. Ако инцидентно нещо ми се стори не задоволително положително, отива в кошчето за отпадък.
-Вярваш ли, че няма нищо по-хубаво от това да живееш в "Абсурдни времена "?
-Да, имам вяра. За всеки съвременник времената са неуместни, само че точно това ги прави забавни. Много обичам епохата на Фицджералд, одобрявам и 60-те години на предишния век, само че е задоволително да се допирам до тях посредством книгите и киното. Да живеем в този момент е толкоз значимо, колкото нищо друго. Любовта е неуместна сама по себе си, само че никой от нас не може без нея, нали?
-Кога за последно си сподели: "Господи, по кое време иска ми се случи това и на мен, толкоз е красиво... "
-Когато видях младо момче и момиче да се целуват нежно в трамвай №7, само че моята разновидност беше: „ Господи, благодаря ти, че се случи и на мен, беше толкоз красиво ".
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ