Този, който се крие, е безжизнен
П редставете си една жена, която твърди, че всичко в живота ѝ е наред.
Каквото и да става, тя заобикаля споровете, усмихва се и постоянно откликва, когато някой я помоли за нещо.
Това е нейната зона на комфорт – убежището, където се крие.
Тя не стачкува против статуквото, не показва мнение и не се оплаква, когато среща незаслужено отношение.
Опитва се да остане невидима, като риба в центъра на рибен откъс.
Но едно прикрито безпокойствие гложди сърцето ѝ.
Тя страда, тъй като животът е страдалчество.
Чувства се самотна, изоставена, неосъществена.
Но точно покорството и склонността ѝ към самоизтребление лишават живота ѝ от смисъл.
Превърнала се е в най-обикновен плебей – в инструмент, който другите могат да употребяват.
Тя не получава нещата, които желае и от които се нуждае, тъй като за тази цел ще би трябвало да изрази мнение.
Ето за какво в живота ѝ няма нищо скъпо, което да компенсира житейските ѝ несгоди и да ги направи по-поносими.
И това я изпълва с отчаяние.
Когато компанията, за която работите, е в рецесия и стартират съкращения, първи ще си тръгнат хората, които основават неприятности.
Но незабавно след тях ще бъдат пожертвани „ невидимите “.
Този, който се крие, е неподвижен.
Жизнеността значи да допринасяш по един неповторим за теб метод.
Осмелявай се да бъдеш рисков! Осмелявай се да бъдеш почтен!
И най-много: осмелявай се да изразяваш себе си, да заявяваш намерено (или най-малко да признаеш пред себе си) какво е значимо за теб и би изпълнило живота ти със смисъл!
От какво имаш потребност? Как искаш другите да беседват с теб? Какво искаш да получаваш от тях?
С какво се примиряваш или се преструваш, че харесваш, просто по обвързване или от възприятие за дълг?
Обърни се към твоето неодобрение. Макар и патологична, тази страст може да ти разкрие доста.
Недоволството постоянно значи едно от следните две неща: негодуващият човек е или неузрял (при това състояние той би трябвало просто да млъкне, да спре да се оплаква и да се вземе в ръце), или е подложен на тиранично отношение (в подобен случай негов честен дълг е да проговори и да каже истината).
Защо ли?
Защото с мълчанието си ще навреди доста повече.
В даден миг, несъмнено, е доста по-лесно да замълчи и да избегне спора.
Но в вероятност последствията ще бъдат гибелни.
Когато имаш какво да кажеш, мълчанието е неистина – а лъжата е това, което подхранва тиранията.
Кога би трябвало да се опълчиш на потисника макар заплахата?
Когато започнеш да храниш секрети мечти за отмъщение; когато животът ти е унищожен и сърцето ти се извърши с готовност за заличаване и съсипия.
Ние сме задоволително жилави, с цел да преодолеем всичко – трусове, наводнения, беднотия и рак.
Но пред човешкото зло, което прибавя ново измерение към нещастието по света, ние сме безсилни.
Съзнателната човешка завист може да пречупи духа, който даже нещастието не е съумяла да разклати.
Преднамереното зло, което ние хората си предизвикваме, може да прекърши даже най-силните…
из „ 12 правила за живота “, Джордан Питърсън
