Емоционалното страдание не е нещо, което трябва да се избягва - КАЗИМИР ДАМБОВСКИ
Представете си, че сте заседнали в комфортно рутинно състояние. Животът е предсказуем, а вашата персона е завършена от публичните упования.
Но всеки знае, че растежът значи смяна, която не постоянно е приятна. Това е завладяващата концепция зад теорията на Казимир Дамбовски за позитивната дезинтеграция.
Полският психолог Дамбовски преглежда човешкото положение през неповторима позиция. За разлика от мнозина, които възприемат тревогата и прочувствената блъсканица като отрицателни, той ги преглежда като евентуални катализатори за напредък. Той назовава този развой „ позитивна дезинтеграция “.
Ето същината: Започваме с „ първична интеграция “ – главната версия на личността, завършена от обществените правила и инстинкти. Но когато се сблъскаме с провокации, сърдечни болки или моменти на интензивна саморефлексия, удобната ни конструкция се нарушава. Това е частта „ дезинтеграция “. Тя е неприятна, слага под въпрос съществуващите ни полезности и убеждения.
Но ето и позитивният поврат: Това раздробяване основава опция. Можем да изберем да се изградим на по-високо равнище, като включим нови вероятности и по-силно чувство и схващане за себе си. Тази „ вторична интеграция “ води до по-автентична, самостоятелна персона, водена от персонален „ блян “, а освен от публичните упования.
Дамбовски даже предлага пет равнища на развиване, всяко от които изисква известно равнище на позитивна дезинтеграция, с цел да бъде достигнато. Мислете си за това като за нанагорнище на планина. Колкото по-високо се качвате, толкоз по-трудно е изкачването, само че гледката от върха е несравнима.
Теорията на Дамбовски е изключително забавна за тези от нас, които търсят личностно развиване. Тя подсказва, че даже компликациите в живота могат да бъдат стъпала нагоре. Като приемем дискомфорта от слагането под въпрос на личната ни персона и мястото си в света, можем да се превърнем в по-силни, по-автентични версии на самите себе си. Това е предизвикателна, само че в последна сметка обнадеждаваща позиция към човешкото странствуване.
Склонността към смяна на вътрешната среда и способността за позитивно въздействие върху външната среда демонстрират потенциала на индивида да се развива.
Човекът не е просто артикул на средата си, а е деен създател на себе си и на своята среда.
Развитието не може да бъде непрекъснато поддържане на „ status quo “, не може да бъде стабилизация, хомеостаза, пригаждане към междинната действителност. Напротив – то би трябвало да бъде надхвърляне на тази действителност, надхвърляне на по-ниските равнища в интерес на по-високите. Развитието не може да бъде единствено смяна на фазите; то би трябвало да бъде смяна на равнищата.
Без интензивна и мъчителна интроспекция и рефлексия, развиването е малко евентуално.
Психоневротичните признаци би трябвало да бъдат прегърнати и трансформирани в паники за човешки проблеми от все по-висок ред.
Положителната дезинтеграция не е патогенен развой, а по-скоро нужен и скъп стадий в човешкото развиване. Това е развой на разтрошаване на остарели, остарели структури на личността, с цел да се освободи място за появяването на нови, по-интегрирани и самостоятелни форми на битие.
Развитието е непрестанен развой на битка и превъзмогване на трудности.
Човекът е кадърен на доста повече, в сравнение с си мисли. Не се опасявай от смяната. Тя може да те води до по-добро място.
Емоционалното страдалчество не е нещо, което би трябвало да се заобикаля или да се опасяваме, а по-скоро нещо, което би трябвало да се прегърне и да се употребява като катализатор за напредък. Именно посредством прекарването на болежка и битка ние ставаме по-наясно със себе си и с капацитета си.
Личността е самосъзнателна, самоизбрана, самоутвърждаваща се и самоопределяща се единност от основни самостоятелни психологични качества. Тя се появява на равнището на вторичната интеграция.
Крайната цел на човешкото развиване е актуализацията на неповторимия капацитет на индивида. Това значи да станеш най-хубавата версия на себе си, без значение от публичните упования или външен напън.
Любовта не е просто страст, а мощ, която може да трансформира както индивидите, по този начин и обществото. Тя е основата за същинска връзка, емпатия и съчувствие.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Понякога е по-разумно да си неблагоразумен – ВИСЛАВ ЛУКАШЕВСКИ
