Как учени на Антарктида неволно развиха нов акцент
Представете си, че сте заседнали в ледената пустиня на Антарктида, откъснати от останалия свят, единствено с дребна група хора за компания. Може да се чака, че дружно с групата ще създадете последователно своя лична просвета – само че дали ще се стигне и до развиването на нов акцент? Звучи като нещо доста малко евентуално. Група лингвисти обаче изследват тъкмо такава обстановка и рапортуват за своите открития в проучване, наречено „ Фонични промени в антарктическата зима “ („ Phonetic change in an Antarctic winter “), оповестено в The Journal of the Acoustical Society of America.
Като се има поради, че възрастните нормално изпитват огромни усложнения с произношението, когато учат нов език, може да ни се стори разумно, че след избрана възраст акцентите ни са значително към този момент бетонирани. Оказва се обаче, че това не е по този начин.
Като част от настоящ план за пояснение на силите, „ които оформят развиването на говорния акцент, водещ в последна сметка до диверсификация и смяна на езика “, група откриватели, ръководена от Джонатан Харингтън, професор по фонетика и обработка на речта в Мюнхенския университет „ Лудвиг-Максимилиан “, се заема да изследва въпроса. Те набират 11 участници от Британската антарктическа работа, които са част от дребния екип, който зимува на континента. Осем от участниците са британци, които приказват британски език (петима са от южна или югоизточна Англия, а трима – от северна/северозападна), само че в групата има и американец, човек, чийто първи език е немски, и човек, чийто първи език е исландски.
Лингвистите записват речевите модели на участниците – които са помолени да прочетат особено подбрани думи – през равни шпации от време и ги съпоставят с контролни записи, направени в Обединеното кралство преди да отидат на полюса.
Констатациите разкриват едвам доловими, само че измерими промени в речта на чиновници по време на престоя им в Антарктида. Една от измененията е конвергенцията, при която индивидите в една сплотена група неумишлено стартират да възприемат сходни речеви характерности. В този случай това значи доближаване на звуците „ у “ („ оо “ в „ goose “), „ ю “ („ you “ във „ few “), „ оу “ („ oh “ в „ goat “) и „ ий “ („ ee “ в последната сричка в „ happy “).
Друга обаче е напълно леката смяна в произношението на звука „ оу “, както е в „ goat “: всички арктици стартират да го произнасят повече към предната част на устата, в сравнение с към задната (британското наречие към този момент е типично по-напред от американското на този звук). Тази констатация демонстрира, че новият акцент не е просто средноаритметична големина от акцентите на всички. Все отново съществуването на двама ексцентрични за английския британски представители – немският и американският, мощно повлиява на резултатите, по тази причина откривателите предизвестяват „ да не се екстраполират общи изводи от тази дребна и в действителност непредставителна извадка “.
„ Антарктическият акцент не се усеща в действителност като подобен, като го чуем – би лишило доста повече време, с цел да стане ослепителен. Но въпреки всичко измененията са акустично измерими “, споделя Харингтън пред IFLScience. „ Той е доста по-ембрионален от стандартните британски акценти, като се има поради, че е имал единствено малко време да се развие, а също и, несъмнено, тъй като е публикуван единствено измежду дребна група. “ Все отново проучването демонстрира, че възрастните могат да развият общ акцент за относително малко време, което слага под въпрос догатките, че акцентите стават релативно непроменливи с възрастта.
Лингвистите правили и освен това: Те основават модел въз основа на записите преди идването, който сполучливо предсказва някои характерни промени, следени по-късно. „ Установено е, че индивидите са развили първите стадии на общ акцент в Антарктида, чиито фонетични характерности в някои връзки са били предсказани от компютърния ни модел “, се отбелязва в проучването.
Оттогава към моделa са добавени още акценти, които могат да се употребяват за разбор на това по какъв начин миграцията и излагането на акценти трансформират звученето на езика, за проучване на минали въздействия на околната среда върху езика или за прогнозиране на бъдещи промени. Според Харингтън „ най-важната приложимост ще бъде при прогнозиране на измененията в звученето на речта, които настъпват, когато два диалекта влизат в контакт един с различен или когато един говорещ мигрира в нов диалектен регион “.
