Представете си, че сте медодобивен работник някъде в Югоизточна Европа,

Представете си, че сте медодобивен служащ някъде в Югоизточна Европа, към 3900 година пр.н.е. – животът ви минава в пот, прахуляк и тежки товари, пренасяни на ръка из тъмните тунели на мините.

И тъкмо тогава, в един елементарен следобяд, ставате очевидец на неизмеримо събитие – ваш сътрудник минава около вас с непознато на тип приспособление и без очевидно изпитание реалокира товар, който надвишава три пъти личното му тегло.

На връщане за нова порция руда в съзнанието ви проблясва нещо просто: смяната занапред следва. И освен за вас, а за цялото човечество.

Според доктрина от 2015 година, точно в мините на Карпатите (днешна Унгария) се заражда една от най-влиятелните нововъведения в историята – колелото, предава Fast Company.

Въпреки че точният генезис остава мистерия, археолозите откриват над 150 дребни глинени колички с четири колела, покрити с шарки, които припомнят плетката на кошовете, употребявани от тогавашните миньори. Датировката демонстрира, че това са най-ранните известни изображения на превоз с колела.

Но по какъв начин тъкмо един механически първичен, изолиран занаятчийски народ стига до иновация, която даже по-развитите цивилизации – в това число и античните египтяни – не съумяват да открият? Това е въпрос, който интригува освен историци, само че и модерни инженери.

Дълго време се счита, че колелото е естествено продължение на елементарния дървен цилиндър – „ ролера “. Проблемът обаче е, че ролерите са извънредно неуместни, тъй като изискват еднакъв терен, изключват завои и наклони, а и би трябвало непрекъснато да бъдат премествани начело след всяка приложимост. Именно по тази причина в античния свят те рядко се употребяват.

В мините обаче е друго – те са затворени, равни и човешки проектирани, което дава късмет на ролерите да покажат капацитета си. Точно това кара екипа на аерокосмически инженер да преразгледа теорията. Те се концентрират върху основната концепция: механичното преимущество.

Първата стъпка в прехода от ролер към колело е прибавянето на полукръгли кревати към платформата – по този метод ролерите се закрепват и се движат дружно с нея. Това освен опростява напредването, само че и основава основа за идващия постепенен скок.
Колелото като еволюция, а не като откритие
С помощта на компютърен модел екипът стартира да симулира разнообразни форми на ролери. Целта е да се усъвършенства както здравината им, по този начин и способността им да улесняват придвижването.

Чрез стотици итерации логаритъмът доближава до най-ефективната форма: тънка ос, завършваща с два диска – познахте, класическото колело с ос.

Процесът не допуска талантлив проблясък в нечия барака, а тъкмо противоположното – мудна еволюция. Стесняването на ролерите поради изхабяване или за да минават по неравномерен терен последователно води до форма, която предлага все по-голямо механично преимущество.

Най-добрите дизайни се резервират, подражават и надграждат – тъкмо както в биологичната еволюция. Така, в продължение на генерации, едно откритие безусловно се търкаля към своята последна форма.

Над 5000 години по-късно, колелото още веднъж минава през промяна. В Париж елементарен монтьор на колела основава радиалните лагери – дребни сачми, които отстраняват триенето сред оста и колелото.

Иронично или не, лагерите възпроизвеждат същия принцип, от който потегля всичко – ролерите. И по този метод еволюцията на колелото прави цялостен кръг – в дословен и преносен смисъл.