За Папагалите от А до Я
Представата за екзотика доста постоянно се свързва с една птица - папагалът. Това е изцяло обяснимо. Тези забележителни птици са необикновено пъстри, красиви и забавни като визия и държание. Те на драго сърце танцуват и даже могат да приказват.
Науката също е безапелационна - пернатите от този тип имат доста необикновена мозъчна конструкция. В техния мозък има сектор, който не се среща у никоя друга птица. Наричат това място ядро на образованието. Всъщност това са неврони, които оказват помощ на птицата да запомня звуци, които чува, и да ги възпроизвежда. Само при папагалите има обвивка от доста пластове, формирана от идентични неврони. Явно природата е обърнала особено внимание на тези ярки пернати и ги е трансформирала в същинска атракция за индивида.
Освен всичко те са античен тип, появил се в далечното минало на Земята. В хода на еволюцията си, съгласно учените папагалите са се научили да имитират звуци, с цел да поддържат връзка между тях и да пазят територията си. Ще се спрем в резюме на предишното на забавните пернати.
Произход и обща характерност на папагалите
От всички птици врановите и папагалите се считат за пернати човекоподобни. Техният най-древен предходник се губи някъде в дълбините на времето преди 300 милиона години. Единственото, останало от него, е нуждата на тези птици да живеят в обществени групи, което изисква схващане на претекстовете и желанията на другите. Това пък води до развиване на разнообразни качества при общуването.
Днес се счита, че групите неврони, които оказват помощ на папагалите да имитира съвършено звуци, са се оформили преди 29 милиона години, а това значи доста преди появяването на най-примитивните предшественици на индивида.
Папагалоподобните са цялостен разред Psittaciformes, който включва над 340 типа птици в фамилиите Какаду и папагали. Те са дребни или междинни по величина, някои са с блестящо и разноцветно оперение. Всички имат присъщи, извити надолу клюнове, като горната част е обвързвана преносимо с черепа. Пръстите на краката са в групи, по две напред и толкоз обратно. Това им оказва помощ да се захващат устойчиво за клоните на дърветата.
При катерене по дърветата папагалите си оказват помощ с клюна, който им е като трети крайник. Поставени в клетка, те се катерят благодарение на човката си и от време на време остават да висят дълго на нея. Клюнът при тези птици има доста функционалности - като оръжие в някаква битка, както и за деликатно хранене на дребните пилета в гнездото. Силата и чувствителността са отличителните характерности на тази отличителна част от тялото им.
Хранене на папагала
Храненето на папагала е особено за болшинството птици. Езикът им служи да събират, обработват и гълтат храната. Те нямат зъби и не дъвчат. Затова основна роля в процеса играят слюнчените жлези, които вършат храната хлъзгава и спомагат тя да омекне в гушата.
Погълнатата храна се събира в гушата и престоява там известно време. Ензимите, които се съдържат в слюнката, както и бактериите, които се съдържат там вършат храната мека и отчасти я смилат. След това смляната храна минава към жлезистата част на стомаха, където под въздействие на стомашните сокове тя се смила изцяло и разлага.
Следващата спирка на храната е мускулестата част на стомаха, наречена воденичка, който е по-слабо развъртян орган, тъй като те белят семената преди хранене. Абсорбацията на питателните субстанции се прави в тънките вътрешности. Храната минава за малко време през храносмилателния тракт, сред 3 и 12 часа според от нейния тип и състав.
По-голямата част от храната им се състои от плодове, ядки и семена. Когато са в природата избират плода на маслодайната палма, само че ядат и цветя и дървесна кора, а също инсекти и охлюви.
Когато се отглеждат като домашни любимци, папагалите харесват пелети. Ядат и доста плодове, като ябълки, круши, нар, портокали и банани. Обичат пресните зеленчуци - моркови, целина, грах, зелен боб и други. Нужният им калций се дава като хранителна добавка за папагали.
Видове папагали
Птиците от разред папагалоподобни заемат един относително огромен ареал - Азия, Индия, западните елементи на Африка, Австралия, Южна и Централна Америка. Пренесени са в Европа и някои типове папагали са толкоз добре аклиматизирани, че живеят в полудиво положение в европейските градове на цели колонии.
Сред този разред като папагали се дефинират 321 типа. Те пък се разделят на разнообразни фамилии, подсемейства, а те на разнообразни типове. Като образец можем да посочим подсемейство Неотропични папагали, от които съществуват 160 типа, които живеят в Централна и Южна Америка. Или подсемейство Лорита, наброяващо 54 типа, публикувани в Австралия, Малайския архипелаг и Океания. Цялостната подредба на тези забавни и красиви птици е нескончаем и комплициран труд.
Най-общо можем да ги разделим на дребни, междинни и огромни типове. Видовете, които се отглеждат в нашата страна като домашни любимци, са най-вече представители на дребните и междинните типове. Най-често могат да се открият вълнисти папагалчета, розовобузести неразделки, масковата неразделка, лазурната и бурковата неофема от дребните типове. От междинните се отглеждат корела, дребен Александър, Пирура молина и Какарики. От едрите се срещат Жако, Синьочела амазона, Ара и Какаду.
Размножаване на папагалите
Папагалите живеят на двойки, те са моногамни птици и се грижат дружно за дребните пилета. Размножаването в естествена среда става посредством яйца. Размножителният сезон е сред есента и пролетта. В едно люпило има 2 до 5 яйца според от типа. Инкубационният интервал е до 1 месец.
Перушината на пилетата пониква към седмата седмица. Родителите се грижат за тях и ги учат друго време, още веднъж зависещо от типа, най-късно до 16 седмици, когато към този момент са независими. Размножаването в плен е доста по-трудно заради променените условия на живот, само че пък може да се прави нормално целогодишно.
Болести при папагалите
В съпоставяне с други птици, папагалите са доста здрав и резистентен тип. Все отново страданията от здравно естество са неотменна част и от техния живот, тъй като съществуват заболявания при папагалите. Обикновено при внасяне ги следят за органични болести, най-често на черния дроб.
Гъбичните инфекции са постоянно срещана болест при тях. Опасни са и лоритата са най-застрашени. Често се случват заради изразходване на развалена храна от всевъзможен тип.
Аспергилозата също се придвижва от нечисти съдове за хранене или от места за сядане. Проявява се като видим звук при дишане.
Отново гъбично заболяване е кандидозата. Появява се при неприятно хранене и дефицит на витамин А.
Интересни обстоятелства за папагалите
Папагалите, дружно с всички птици имат най-висока телесна тампература, 41-42 градуса.
В Древен Рим папагалите са били толкоз скъпи птици, че ги държали в кафези от слонова кост и сребро.
Речникът на папагала от типа Жако, победител в надпреварата за говорещи птици, се състои от 500 думи.
Папагалите имат кокоша слепота, не виждат в тъмното.
Папагалите обичат музиката, подсвиркват, тананикат и танцуват на обичаните си мелодии.
Някои папагали живеят по-дълго от индивида, огромните папагали имат дълготрайност на живота от 60 до 100 години и по тази причина стопаните ги предават на поколенията за развъждане.
Тези красиви птици са домашни любимци от 3 хиляди години. Древните египтяни първи ги гледали в домашни условия.
Какапо е най-големият папагал в света, само че не може да лети.
Ако и вие търсите дръпнат другар, вижте тези разгласи за папагали.
