ВКС: Специализираният съд се превръща в извънреден
Председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) беше главният мотор на измененията в наказателния развой. По всичко проличава, че техният идеолог е прокуратурата.
© Надежда Чипева Още по тематиката
Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет не вижда причина да надува щата на спецсъда
Щатът на спецпрокуратурата бе повишен без спор и аргументация
14 ное 2017
Делото против Цветан Василев и още 17 подсъдими за източването на КТБ е планувано за 13 декември
8 ное 2017
Двойно нарастване на щата на спецсъда изиска ръководителят му Георги Ушев
При разполагаем щат от 18 съдии от Висш съдебен съвет се желае да отпусне още 15
2 ное 2017 С последните промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и в Закона за правосъдната власт (ЗСВ) профилираните съдилища се трансформират в изключителни, което Конституцията не позволява. Това е всъщност една от главните тези на Върховния касационен съд (ВКС) в настояването му до Конституционния съд (КС), с което се нападна преместването на делата за " високата " корупция в профилирания съд, както и някои други законови нововъведения в наказателното правосъдие.
В края на юли бяха признати промени в Наказателно-процесуален кодекс, с които делата за корупция против 10 категории държавни чиновници и такива на управителни длъжности (магистрати, депутати, министри, ръководители на държавни организации, кметове, митничари и служители на реда и т.н.) бяха преместени в Специализирания съд. Повечето от тях до този миг бяха подсъдни на Софийския градски съд.
Според висшите съдии преместването на делата по този метод от Софийски градски съд в спецсъда опонира на два текста от конституцията. На член 4, който дефинира България като правова страна, и на член 119, алинея 3, който не позволява изключителни съдилища.
" Извънредни съдилища не са възможни в правовите страни, каквато по Конституция е Република България, тъй като те се основават за обслужването на избрани политически цели в прорез с разбирането за самостоятелен съд, който по формулировка не може да обслужва такива цели ", написа в настояването на висшите съдии.
В него се сочи, че до моменто подсъдността на делата в Специализирания съд се е определяла по материя (вид престъпление), а след последните промени тя към този момент се дефинира съгласно качеството на причинителя на закононарушението. " Оспореното изменение и допълнение на Наказателно-процесуален кодекс съставлява значително оттегляне от концепцията, че компетентността на профилираните съдилища се дефинира само съгласно веществен аршин, обвързван с правната подготовка на действието. Посочени са няколко категории субекти, чиято служба предопределя смяна на подсъдността и разглеждане на делата от профилираните вместо от общите съдилища. Специализацията на съда няма по какъв начин да бъде обвързана със субекта, защото особеното качество на дееца намира отражение в материално правната норма, в това число и в санкционната й част, всекидневно предвиждаща по-тежка наказателна принуда ", е записано в настояването, изпратено до Конституционен съд.
Допълнителен мотив за превръщането на профилирания съд в ексклузивен е и събитието, че с промени в Закона за правосъдната власт, признати през октомври, беше основан специфичен ред за командироване на съдии от цялата страна в двете спецсъдилища. " Това пълномощие на ръководителя на Апелативния профилиран углавен съд е извънредно и не е предоставено на никой различен началник на орган на правосъдна власт ", написа още в настояването на Върховен касационен съд, в което е припомнено решението на Конституционен съд по дело по отношение на въвеждането на профилираните съдилища през 2011 година Тогава Конституционният съд одобри, че е " изключително значително, с цел да не бъде избран профилираният углавен съд като ексклузивен и да дава отговор на условията за безпристрастност и самостоятелност, е, преди всичко, той да ползва общоустановените правила, които се съдържат в материалните и процесуалните закони, които ползват общите съдилища, и, на второ място – изискванията и редът за назначение на съдиите в него да са същите, прилагани при назначение на съдиите в цялата правосъдна система ".
Още един мотив за превръщането на спецсъда в ексклузивен, отново изведен от последната смяна в правосъдния закон, са плануваните бонуси за магистратите и чиновниците, работещи в спецсъдилищата и спецпрокуратурите, каквито сътрудниците им от другите институции нямат. Това слага работещите в профилираните структури в привилегировано състояние във връзка с тези от общите съдилища и профилирания боен съд, написа в настояването на Върховен касационен съд до Конституционен съд.
Извън тематиката за профилираните съдилища, от Върховен касационен съд сезират Конституционен съд и с друга нова наредба в Наказателно-процесуален кодекс, съгласно която " ревизионните актове, с които са открити данъчни отговорности и отговорности за наложителни осигурителни вноски ", както и отчетите на Сметната палата, се приравняват на доказателствено средство в наказателния развой. Според Върховен касационен съд наредбата опонира конституцията, която открива " конституционно условие съдилищата да обезпечават тъждество и условия за състезателност на страните в правосъдния развой ", " тъй като доказателствата, установявани с тях, не се събрани и тествани в спортна процедура, с застраховане на тъждество на средствата ".
От Конституционния съд оповестиха, че към този момент има формирано дело по това искане и негов докладчик е някогашният зам.-председател на Върховен касационен съд Таня Райковска.
© Надежда Чипева Още по тематиката
Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет не вижда причина да надува щата на спецсъда
Щатът на спецпрокуратурата бе повишен без спор и аргументация
14 ное 2017
Делото против Цветан Василев и още 17 подсъдими за източването на КТБ е планувано за 13 декември
8 ное 2017
Двойно нарастване на щата на спецсъда изиска ръководителят му Георги Ушев
При разполагаем щат от 18 съдии от Висш съдебен съвет се желае да отпусне още 15
2 ное 2017 С последните промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и в Закона за правосъдната власт (ЗСВ) профилираните съдилища се трансформират в изключителни, което Конституцията не позволява. Това е всъщност една от главните тези на Върховния касационен съд (ВКС) в настояването му до Конституционния съд (КС), с което се нападна преместването на делата за " високата " корупция в профилирания съд, както и някои други законови нововъведения в наказателното правосъдие.
В края на юли бяха признати промени в Наказателно-процесуален кодекс, с които делата за корупция против 10 категории държавни чиновници и такива на управителни длъжности (магистрати, депутати, министри, ръководители на държавни организации, кметове, митничари и служители на реда и т.н.) бяха преместени в Специализирания съд. Повечето от тях до този миг бяха подсъдни на Софийския градски съд.
Според висшите съдии преместването на делата по този метод от Софийски градски съд в спецсъда опонира на два текста от конституцията. На член 4, който дефинира България като правова страна, и на член 119, алинея 3, който не позволява изключителни съдилища.
" Извънредни съдилища не са възможни в правовите страни, каквато по Конституция е Република България, тъй като те се основават за обслужването на избрани политически цели в прорез с разбирането за самостоятелен съд, който по формулировка не може да обслужва такива цели ", написа в настояването на висшите съдии.
В него се сочи, че до моменто подсъдността на делата в Специализирания съд се е определяла по материя (вид престъпление), а след последните промени тя към този момент се дефинира съгласно качеството на причинителя на закононарушението. " Оспореното изменение и допълнение на Наказателно-процесуален кодекс съставлява значително оттегляне от концепцията, че компетентността на профилираните съдилища се дефинира само съгласно веществен аршин, обвързван с правната подготовка на действието. Посочени са няколко категории субекти, чиято служба предопределя смяна на подсъдността и разглеждане на делата от профилираните вместо от общите съдилища. Специализацията на съда няма по какъв начин да бъде обвързана със субекта, защото особеното качество на дееца намира отражение в материално правната норма, в това число и в санкционната й част, всекидневно предвиждаща по-тежка наказателна принуда ", е записано в настояването, изпратено до Конституционен съд.
Допълнителен мотив за превръщането на профилирания съд в ексклузивен е и събитието, че с промени в Закона за правосъдната власт, признати през октомври, беше основан специфичен ред за командироване на съдии от цялата страна в двете спецсъдилища. " Това пълномощие на ръководителя на Апелативния профилиран углавен съд е извънредно и не е предоставено на никой различен началник на орган на правосъдна власт ", написа още в настояването на Върховен касационен съд, в което е припомнено решението на Конституционен съд по дело по отношение на въвеждането на профилираните съдилища през 2011 година Тогава Конституционният съд одобри, че е " изключително значително, с цел да не бъде избран профилираният углавен съд като ексклузивен и да дава отговор на условията за безпристрастност и самостоятелност, е, преди всичко, той да ползва общоустановените правила, които се съдържат в материалните и процесуалните закони, които ползват общите съдилища, и, на второ място – изискванията и редът за назначение на съдиите в него да са същите, прилагани при назначение на съдиите в цялата правосъдна система ".
Още един мотив за превръщането на спецсъда в ексклузивен, отново изведен от последната смяна в правосъдния закон, са плануваните бонуси за магистратите и чиновниците, работещи в спецсъдилищата и спецпрокуратурите, каквито сътрудниците им от другите институции нямат. Това слага работещите в профилираните структури в привилегировано състояние във връзка с тези от общите съдилища и профилирания боен съд, написа в настояването на Върховен касационен съд до Конституционен съд.
Извън тематиката за профилираните съдилища, от Върховен касационен съд сезират Конституционен съд и с друга нова наредба в Наказателно-процесуален кодекс, съгласно която " ревизионните актове, с които са открити данъчни отговорности и отговорности за наложителни осигурителни вноски ", както и отчетите на Сметната палата, се приравняват на доказателствено средство в наказателния развой. Според Върховен касационен съд наредбата опонира конституцията, която открива " конституционно условие съдилищата да обезпечават тъждество и условия за състезателност на страните в правосъдния развой ", " тъй като доказателствата, установявани с тях, не се събрани и тествани в спортна процедура, с застраховане на тъждество на средствата ".
От Конституционния съд оповестиха, че към този момент има формирано дело по това искане и негов докладчик е някогашният зам.-председател на Върховен касационен съд Таня Райковска.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ