Председателят на Народното събрание няма правомощие да преценява установените в

Председателят на Народното събрание няма пълномощие да преценя откритите в закон условия, при които е възможно произвеждането на народен референдум, и да отклонява предложение, направено от индивид, овластен със закон. Това пълномощие по силата на член 84, т. 5 от Конституцията принадлежи само на Народното събрание.
 
Това реши Конституционният съд по отношение на настояването на президента Румен Радев за осъществяване на референдум за еврото, недопуснато от тогавашния ръководител на Народното събрание Наталия Киселова. В съвещанието участваха всички конституционни съдии. Решението бе взето с 11:1 гласа. То е подписано с изключително мнение от арбитър Борислав Белазелков.
 
От Конституционен съд показват, че съгласно Основния закон народът е единствен източник на държавната власт и тя се реализира от него директно или посредством плануваните в Конституцията органи. В тази връзка никой депутат и в частност ръководителят на Народното събрание не разполага с право еднолично да реализира власт и да взема решение въпроси, които Основният закон е упълномощил само на груповия орган, излъчен от гласоподавателите и осъществяващ властта от тяхно име.
 
Според Конституционен съд изключителното пълномощие на Народното събрание да одобри решение за производство на народен референдум по естеството си допуска изключителната негова подготвеност да преценя всички планувани в закона условия по отношение на допустимостта на производство на подобен референдум, каквито са въпросите, които могат да се позволяват посредством народен референдум, когато Народното събрание е сезиран от оправомощените за това по закон субекти. Тази преценка съгласно Съда е въпрос не просто на процедура, а на конституционна подготвеност.
 
Конституционните съдии означават, че за разлика от актовете на Народното събрание, които подлежат на надзор за конституционност, едноличните актове на неговия ръководител са изключени от този надзор, което е регистрирано и в определението по допускане на настояването на президента.
 
По тази причина издаването на едноличен акт на ръководителя на Народното събрание, с който всъщност се загражда упражняването на изключителната конституционна подготвеност на общонационалното представително институция, е нетърпимо от позиция на Основния закон, тъй като на процедура заобикаля открития ред за надзор върху актовете на Народното събрание.
 
В резултат на това се осуетява опцията за инспекция по отношение на сходството с правилата и наредбите на Конституцията, а това рискува да сложи под подозрение и даже да лиши от наличие нейното господство при практикуване на държавната власт, написа Конституционен съд в решението си. До настоящето решение се стигна след опита на Румен Радев да инициира народен референдум за еврото. 
 
На 9 май Радев предложи да се организира народен референдум, на който жителите да отговорят на въпроса: " Съгласни ли сте България да вкара единната европейска валута " евро " през 2026 година? ".
 
Предложението беше импортирано в Народното събрание, което само може да вземе решение за осъществяване на народен референдум, само че ръководителят на Народното събрание не го позволи до разглеждане с претекста, че настояването за референдум опонира на написаните правила в Закона и на Конституцията.