Председателят на Комисията по култура и медии в парламента заяви,

Председателят на Комисията по просвета и медии в Народното събрание съобщи, че е рисково занятие основаването на закон против дезинформацията и отправи апел към Министерството на защитата да не се занимава с медиите: " Не им е работа да се бъркат в тези неща, те не схващат от медии. Факт е, че темата е част от националната сигурност, само че е надалеч от компетентността на МО и нямат работа в това ". 

Според него в рамките на този парламент не е реалистично да бъде признато законодателство против дезинформацията: " Освен в случай че няма консенсусна база, върху което да се построява ".

Сега ситуацията е подобаваща за гледане на Закон за радиото и малкия екран.

Това сподели пред БНР депутатът от ПГ на ГЕРБ-СДС Тома Биков, ръководител на парламентарната комисия по просвета и медии.

Той напомни, че при започване на 2021 година е имало направен законопроект, който съществено трансформира метода на действие на публичните медии, само че през март мандатът на Народното събрание е изминал и по тази причина самият той е упорствал Законопроектът за радиото и малкия екран да не се гледа тогава:

" В този миг, в случай че го бяхме гледали, това можеше да докара до съмнения дали не желаеме нещо да създадем в наша изгода преди изборите. Такъв вид закони би трябвало да се гледат в по-спокойна конюнктура, която да е лишена от злободневни използва на подобен вид законодателство, тъй като то задава много значими параметри в публичната среда ".

Тома Биков посочи, че още при сформирането на актуалното държавно управление " Денков-Габриел " по негово предложение е заложено в програмата на Министерството на културата този Закон за радиото и телевизията да бъде разгледан в рамките на мандата:

" Не с упованието той да бъде признат, тъй като е належащо да бъде извършена полемиката, която беше извършена преди 3 години. Сега имаме подготвеност с подготвен текст, МК е дало ход на процедурите. Добре е да бъдат направени няколко полемики, с изключение на публичното разискване - във формалния вид, качено на уеб страницата ".

По думите му трябва да се стъпи въз основата на квалифицирания през 2021 година Закон за радиото и телевизията.

" Една от измененията, която няма систематичен темперамент, а по-скоро е с тактически темперамент, е увеличението на мандата на шефовете на БНР и Българска национална телевизия от 3 на 5 години. Логиката е те да имат време да развият своята политика. Не виждам някаква опозиция против това. Тук въпросът е, че може би би трябвало да създадем полемика дали да имат право на втори мандат, което значи 10 години. Моето мнение е, че би трябвало да имат право ".

Биков изрече мнение, че не е толкоз проблем кой избира генералните шефове на публичните медии, а това, че " има много огромно свиване преди опцията за кандидатиране ", заради което, съгласно него, няма доста подобаващи кандидати през последните години в другите състезания за общоприет шеф на БНР и на Българска национална телевизия. 

Законът, по който работят сега БНР и Българска национална телевизия, е от 1999 година и в него не са отразени цифровата среда, а и доста малко се усеща, че има частни медии, разяснява още председателят на парламентарната комисия по просвета и медии.

Той акцентира, че с този Закон за радиото и телевизията би трябвало да се промени и методът на финансиране на публичните медии:

" Те в момента се финансират на количествен принцип - час стратегия. Броят се какъв брой часа стратегия се създава в тези медии, пък каква стратегия - няма значение. В това предложение на Закон за радиото и телевизията се вкарва един първокласен принцип, формулирана е публичната задача на БНР и Българска национална телевизия, записана е в закона и е подобаваща. На базата на тази рамка те ще могат да аплайват с избрани излъчвания за финансиране и там е ролята на Съвет за електронни медии. Съветът се трансформира в един инструмент, през който да минава финансирането, освен от Министерството на финансите. Съвет за електронни медии би трябвало да построи една идея какво се чака от тази социална медия в идната година.... Когато генералният шеф е направил стратегия, с която кандидатства за поста, тя би трябвало да е подплатена и с финансова стратегия, а Съвет за електронни медии да реши дали е реалистично това да се случи. И този общоприет шеф в идващите 5 години, в случай че са 5, да има някаква гаранция и даже да може да каже, че не е допустимо да извърши програмата си, в случай че страната не му е отпуснала средствата, които авансово са били утвърдени от Съвет за електронни медии ".

Според Тома Биков начинът на лъчение на членове на Съвет за електронни медии е подобаващ и няма опция:

" В същото време не сме подготвени да дадем нужните средства на Съвет за електронни медии, с цел да извършва активността си. Те не могат да си намерят и фрагменти. Има потребност и от юридическа експертиза. Ако им възложим и това, от кое място ще намерим хора, които за 1200 лв. ще разпределят бюджетите на БНР и на Българска национална телевизия на първокласен принцип, да преценят кое дава отговор на задачата им и кое не дава отговор ". 

Председателят на Комисията по просвета и медии в Народното събрание съобщи, че е рисково занятие основаването на закон против дезинформацията и отправи апел към Министерството на защитата да не се занимава с медиите:

" Не им е работа да се бъркат в тези неща, те не схващат от медии. Факт е, че темата е част от националната сигурност, само че е надалеч от компетентността на МО и нямат работа в това ". 

Според него в рамките на този парламент не е реалистично да бъде признато законодателство против дезинформацията:

" Освен в случай че няма консенсусна база, върху което да се построява ".