Николай Брънзалов: Проблемът не е в работата на медиците, а в скъсаното въже
Председателят на БЛС упрекна страната в недофинансиране на незабавната помощ
След трагичния случай в Несебър, при който почина 8-годишно дете, ръководителят на Българския лекарски съюз доктор Николай Брънзалов съобщи, че главната причина за гибелта е тежката височинна контузия, а не дейностите на медицинските екипи. Той акцентира, че същинският проблем е в неналичието на надзор върху атракционите, а не в работата на незабавната помощ.
" Причината за гибелта на това дете не е нито в реанимобилите, нито в работата на медиците, нито в тяхната логистика. Проблемът е явен какъв е – скъсано въже и атракциони, за които никой до този миг не е провеждал съответния надзор ", съобщи доктор Брънзалов в предаването " Денят ON AIR " по Bulgaria ON AIR.
Според ръководителя на БЛС при рухване от над 40 метра шансът за оцеляване е най-малък, без значение от бързината на реакцията на медицинските екипи. Той изясни, че спасителите и медиците са работили съгласно разпоредбите, а първите минути след случая са били решаващи, макар че контузиите са били несъвместими с живота.
Защита на медицинските екипи
Д-р Брънзалов акцентира, че е неточно да се твърди, че гибелта е настъпила поради закъснение на колата за спешна помощ или неналичието на доктор в първия екип. Той уточни, че в България, както и в доста европейски страни, при сходни случаи първи реагират парамедици, а не всеки път лекар-реаниматор.
" Всички спасители са оказали долекарска помощ, тъй като те са длъжни да имат съответните документи по линия на Българския червен кръст. Имало е стационарен кабинет, прелестно оборудван с нужната техника наоколо. Колегата е повикал втори реанимобил ", изясни лекарят.
Системен проблем в опазването на здравето
Председателят на БЛС употребява случая в Несебър, с цел да подчертае по-широкия проблем с недофинансирането на незабавната помощ в България. Той е безапелационен, че отговорността е на страната и Министерството на здравеопазването, които не обезпечават нужните запаси.
" Кой би трябвало да обезпечи незабавната помощ в България? Държавата. Министерството на здравеопазването. Има ли една област в България, където има съответен брой коли за спешна помощ, съответен брой екипи? Една, в случай че намерите, ще бъде добре, само че няма ", сподели доктор Брънзалов.
Той обърна внимание, че разликата сред нужния и действителния брой коли за спешна помощ и екипи е голяма – в пъти по-малко от нужното. Според него медицинските служащи изповядват специалността си в доста тежки условия.
Призив за промени
Д-р Брънзалов повдигна въпроса за хроничното недофинансиране на здравната система в България. Според него казусът в Несебър за следващ път демонстрира, че са нужни промени и ясна политика за застраховане на здравните услуги с задоволително лекари, медицински сестри, парамедици и съвременна техника.
" Колко пъти да повтаряме, че българското опазване на здравето е недофинансирано? Това е следващият случай, който демонстрира, че е нужна промяна. В системата за опазване на здравето на България влизат по-малко пари, от която и да е друга европейска страна, член на Европейски Съюз ", съобщи ръководителят на Лекарския съюз.
Той уточни, че няма друга страна с 8% здравноосигурителна вноска и която заделя едвам 5% от Брутният вътрешен продукт за опазване на здравето.
След трагичния случай в Несебър, при който почина 8-годишно дете, ръководителят на Българския лекарски съюз доктор Николай Брънзалов съобщи, че главната причина за гибелта е тежката височинна контузия, а не дейностите на медицинските екипи. Той акцентира, че същинският проблем е в неналичието на надзор върху атракционите, а не в работата на незабавната помощ.
" Причината за гибелта на това дете не е нито в реанимобилите, нито в работата на медиците, нито в тяхната логистика. Проблемът е явен какъв е – скъсано въже и атракциони, за които никой до този миг не е провеждал съответния надзор ", съобщи доктор Брънзалов в предаването " Денят ON AIR " по Bulgaria ON AIR.
Според ръководителя на БЛС при рухване от над 40 метра шансът за оцеляване е най-малък, без значение от бързината на реакцията на медицинските екипи. Той изясни, че спасителите и медиците са работили съгласно разпоредбите, а първите минути след случая са били решаващи, макар че контузиите са били несъвместими с живота.
Защита на медицинските екипи
Д-р Брънзалов акцентира, че е неточно да се твърди, че гибелта е настъпила поради закъснение на колата за спешна помощ или неналичието на доктор в първия екип. Той уточни, че в България, както и в доста европейски страни, при сходни случаи първи реагират парамедици, а не всеки път лекар-реаниматор.
" Всички спасители са оказали долекарска помощ, тъй като те са длъжни да имат съответните документи по линия на Българския червен кръст. Имало е стационарен кабинет, прелестно оборудван с нужната техника наоколо. Колегата е повикал втори реанимобил ", изясни лекарят.
Системен проблем в опазването на здравето
Председателят на БЛС употребява случая в Несебър, с цел да подчертае по-широкия проблем с недофинансирането на незабавната помощ в България. Той е безапелационен, че отговорността е на страната и Министерството на здравеопазването, които не обезпечават нужните запаси.
" Кой би трябвало да обезпечи незабавната помощ в България? Държавата. Министерството на здравеопазването. Има ли една област в България, където има съответен брой коли за спешна помощ, съответен брой екипи? Една, в случай че намерите, ще бъде добре, само че няма ", сподели доктор Брънзалов.
Той обърна внимание, че разликата сред нужния и действителния брой коли за спешна помощ и екипи е голяма – в пъти по-малко от нужното. Според него медицинските служащи изповядват специалността си в доста тежки условия.
Призив за промени
Д-р Брънзалов повдигна въпроса за хроничното недофинансиране на здравната система в България. Според него казусът в Несебър за следващ път демонстрира, че са нужни промени и ясна политика за застраховане на здравните услуги с задоволително лекари, медицински сестри, парамедици и съвременна техника.
" Колко пъти да повтаряме, че българското опазване на здравето е недофинансирано? Това е следващият случай, който демонстрира, че е нужна промяна. В системата за опазване на здравето на България влизат по-малко пари, от която и да е друга европейска страна, член на Европейски Съюз ", съобщи ръководителят на Лекарския съюз.
Той уточни, че няма друга страна с 8% здравноосигурителна вноска и която заделя едвам 5% от Брутният вътрешен продукт за опазване на здравето.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ




