Новото поколение в политиката
Председателят на 47-ото Народно заседание Никола Минчев е на 34 година Вероятният министър-председател Кирил Петков е на 41. Асен Василев - на 44. Това е същинска промяна на поколенията. Поколенческа гражданска война.
Вече 32 години се приказва за " преход ". Ако въобще нещо може да значи тази неуместна дума (защото ние живеем в непрекъснат преход - от люлката до гроба и от основаването на България до днес), тя значи времето, когато хората от остарялата тоталитарна ера се опитваха да се приспособят (или упорстваха да не се приспособят) към западната народна власт. Това беше " преход " за тях, който, уповавам се, ще свърши с новата промяна на поколенията. Младежите, които в този момент идват на власт, не са били родени, или са били деца, по време на руския комунистически режим у нас
Тези нови политици са българи и са с огромни упоритости да трансформират България. Но са и жители на света. Те са свободни от комплексите и контузиите на всички нас , хората, расли до тяхната възраст в онази България, в оня климат на липса на независимост и шир за фантазиите на младите, оттук Желязната завеса.
Дано единствено имат сили да се преборят с родното политическо мочурище, в което старите, политиците на безскрупулното задкулисие имат дълготраен тъмен опит. В това мочурище мнозина обещаващи хора потънаха. Никак няма да им е елементарно на младите. Но още при работата по основаването на тази толкоз сложна, съвсем неуместна коалиция - транспарантно, толерантно, и в същото време кардинално, с подробен диалог за политики, а не секрети сделки - те демонстрираха нещо непознато у нас до в този момент.
Дано съумеят!
Тази година имахме невиждана обстановка в България - три пъти парламентарни избори, а и президентски. И то в условия на пандемия. При предходните избори, през юли, " суверенът " - обичана тогава дума на Слави Трифонов - привидя в " ИТН " (ИТН) носителя на новото. Но те не спечелха задоволително безапелационно, с цел да могат да ръководят без съдружни сътрудници. Или да могат да си разрешат да се държат по този начин високомерно и нападателно с евентуалните си съдружни партнъори. Не можаха да създадат държавно управление. Затова " суверенът " (т.е. избирателят) на ноемврийските избори наказа и тях, само че и Българска социалистическа партия - не по-малко, а и " Демократична България " (ДБ). Все отново за Демократична България може би по-важна причина за отлива от тях беше, че програмата им е до толкоз близка с тази на най-младия политически план " Продължаваме промяната ", че тази нова първа мощ погълна най-вече гласоподаватели от така наречен градска десница. (Това в действителност е демократичната, дясноцентриски настроена градска каста.)
Впрочем, с изключение на Зелените може би, а те са в Демократична България, в България няма естествена левица от западен вид . Червената линия на Българска социалистическа партия на Нинова да вземем за пример срещу Истанбулската спогодба, а и националистичният уклон, слага тази партия, която си има и своите олигарси, по-скоро в най-дясното пространство - без значение от реториката.
Но с цел да има държавно управление без ГЕРБ и Движение за права и свободи, неизбежно ръководещата коалиция би трябвало да включва и Българска социалистическа партия. Такива комплицирани " огромни " обединения от време на време се вършат в европейски страни със остаряла демократична традиция. Но те би трябвало да почиват на в детайли съдружно съглашение за политики, което е обществено огласено и прецизно следвано, а не на подмолни покупко-продажби и зависимости - както се правеха до в този момент у нас обединения от политиците на така наречен преход. Всъщност това бяха десетилетията на застой или напълно постепенно напредване напред - заради корупцията и властта задкулисието - без късмет да се отлепим от последното място в Европейски Съюз. Надявам се, че с новото потомство политици този интервал е на привършване.
Не споделям опасенията на някои дяснонастроени хора (не единствено последователи на ГЕРБ, която в действителност не е тъкмо дясна партия), че това държавно управление ще бъде " дирижирано " от президента Радев, че той ще бъде някакъв деспот. По нашата конституция президентът има действителна изпълнителна власт единствено при предварителни избори, когато назначава служебно държавно управление, само че без опция за законодалени промени. През останалото време ролята на президента е по-скоро церемониална. Дори ветото му е алегорично - оборимо с елементарното болшинство на ръководещите. Изпълнителната власт е напълно в ръцете на излъченото от парламентарното болшинство държавно управление. Тя беше 11 години, съвсем без спиране, в ръцете на Бойко Борисов - най-дълго управлявалия министър председател и ръководител на една лидерска партия. Независимо от корупцията и задкулисието, без значение от опитите тя да се манипулира, в България има народна власт.
Можем да кажем, че въпреки и с повече от едногодишно закъснение, изборите през ноември тази година завоюваха протестиращите през лятото на предходната година младежи. Помним, че доста огромна част от тях бяха точно студенти, учещи в Западна Европа или Северна Америка, които си бяха пристигнали вкъщи за ваканцията. Макар и болшинството да бяха по-скоро сродни по хрумвания с така наречен градска десница, тези младежи нямаха партийна обязаност. Протестираха точно против системата на " прехода " - системата на хронична дълбока корупция и ръководство със подмолни покупко-продажби и зависимости. Те желаеха България да стане място, в което на драго сърце да се върнат, една просперираща европейска страна. Сега тези младежи ще имат опция да ръководят, въпреки и в коалиция с още три партии.
Точно времеС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Понякога случайности, персонални упоритости или грещки, трансформират историята. Мисля че и в този момент се случи нещо сходно. Една съществена точка, по която сред новите съдружни сътрудници има твърдо единодушие, е нуждата от бърза правосъдна промяна и дейстителен механизъм за надзор и отговорност на основния прокурор. Критиките има са и персонално към основния прокурор Гешев. По случайност или не, точно той, Иван Гешев, в действителност постави основата на новата коалиция, която евентуално ще ръководи в този момент. Със своята военизирана акция в президентството незабавно след протесната акция на Христо Иванов в Росенец основният прокурор в действителност съумя да сплоти, най-малко по една точка, лявата и дясната съпротива на ГЕРБ - Българска социалистическа партия и " градската десница ". До този миг това изглеждаше напряко авсурдно.
Коалицията, която в този момент се оформя е доста комплицирана, както споделих - съвсем невъзможна, в случай че се съблюдава строго класическото разделяне на ляво и дясно. (Макар че в Германия да вземем за пример имаше необятна постоянна коалиция на социалдемократи и християндемократи под управлението на Ангела Меркел.) Представителите на това ново потомство в политиката у нас, въпреки и специалисти в своите области, нямат политически опит. А и мрачните фигури в сянката на задкулисието няма да се дадат без пердах. Те се опасяват от отмъщение, а и нямат угризения. Дано новите политици съумеят да се преборят с този загрубял модел на застоя, именуван " преход ", модела на подмолно ръководство и корупция. За да бъдем една просперираща европейска страна, в която младежите се връщат.
През есента на 1989 година някои споделяха, че ще ни трябват 45 години, с цел да се оправим с комунистическото завещание. 45 още не са минали, само че минаха почти толкоз, на колкото е новоизбраният ръководител на Народното събрание.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Вече 32 години се приказва за " преход ". Ако въобще нещо може да значи тази неуместна дума (защото ние живеем в непрекъснат преход - от люлката до гроба и от основаването на България до днес), тя значи времето, когато хората от остарялата тоталитарна ера се опитваха да се приспособят (или упорстваха да не се приспособят) към западната народна власт. Това беше " преход " за тях, който, уповавам се, ще свърши с новата промяна на поколенията. Младежите, които в този момент идват на власт, не са били родени, или са били деца, по време на руския комунистически режим у нас
Тези нови политици са българи и са с огромни упоритости да трансформират България. Но са и жители на света. Те са свободни от комплексите и контузиите на всички нас , хората, расли до тяхната възраст в онази България, в оня климат на липса на независимост и шир за фантазиите на младите, оттук Желязната завеса.
Дано единствено имат сили да се преборят с родното политическо мочурище, в което старите, политиците на безскрупулното задкулисие имат дълготраен тъмен опит. В това мочурище мнозина обещаващи хора потънаха. Никак няма да им е елементарно на младите. Но още при работата по основаването на тази толкоз сложна, съвсем неуместна коалиция - транспарантно, толерантно, и в същото време кардинално, с подробен диалог за политики, а не секрети сделки - те демонстрираха нещо непознато у нас до в този момент.
Дано съумеят!
Тази година имахме невиждана обстановка в България - три пъти парламентарни избори, а и президентски. И то в условия на пандемия. При предходните избори, през юли, " суверенът " - обичана тогава дума на Слави Трифонов - привидя в " ИТН " (ИТН) носителя на новото. Но те не спечелха задоволително безапелационно, с цел да могат да ръководят без съдружни сътрудници. Или да могат да си разрешат да се държат по този начин високомерно и нападателно с евентуалните си съдружни партнъори. Не можаха да създадат държавно управление. Затова " суверенът " (т.е. избирателят) на ноемврийските избори наказа и тях, само че и Българска социалистическа партия - не по-малко, а и " Демократична България " (ДБ). Все отново за Демократична България може би по-важна причина за отлива от тях беше, че програмата им е до толкоз близка с тази на най-младия политически план " Продължаваме промяната ", че тази нова първа мощ погълна най-вече гласоподаватели от така наречен градска десница. (Това в действителност е демократичната, дясноцентриски настроена градска каста.)
Впрочем, с изключение на Зелените може би, а те са в Демократична България, в България няма естествена левица от западен вид . Червената линия на Българска социалистическа партия на Нинова да вземем за пример срещу Истанбулската спогодба, а и националистичният уклон, слага тази партия, която си има и своите олигарси, по-скоро в най-дясното пространство - без значение от реториката.
Но с цел да има държавно управление без ГЕРБ и Движение за права и свободи, неизбежно ръководещата коалиция би трябвало да включва и Българска социалистическа партия. Такива комплицирани " огромни " обединения от време на време се вършат в европейски страни със остаряла демократична традиция. Но те би трябвало да почиват на в детайли съдружно съглашение за политики, което е обществено огласено и прецизно следвано, а не на подмолни покупко-продажби и зависимости - както се правеха до в този момент у нас обединения от политиците на така наречен преход. Всъщност това бяха десетилетията на застой или напълно постепенно напредване напред - заради корупцията и властта задкулисието - без късмет да се отлепим от последното място в Европейски Съюз. Надявам се, че с новото потомство политици този интервал е на привършване.
Не споделям опасенията на някои дяснонастроени хора (не единствено последователи на ГЕРБ, която в действителност не е тъкмо дясна партия), че това държавно управление ще бъде " дирижирано " от президента Радев, че той ще бъде някакъв деспот. По нашата конституция президентът има действителна изпълнителна власт единствено при предварителни избори, когато назначава служебно държавно управление, само че без опция за законодалени промени. През останалото време ролята на президента е по-скоро церемониална. Дори ветото му е алегорично - оборимо с елементарното болшинство на ръководещите. Изпълнителната власт е напълно в ръцете на излъченото от парламентарното болшинство държавно управление. Тя беше 11 години, съвсем без спиране, в ръцете на Бойко Борисов - най-дълго управлявалия министър председател и ръководител на една лидерска партия. Независимо от корупцията и задкулисието, без значение от опитите тя да се манипулира, в България има народна власт.
Можем да кажем, че въпреки и с повече от едногодишно закъснение, изборите през ноември тази година завоюваха протестиращите през лятото на предходната година младежи. Помним, че доста огромна част от тях бяха точно студенти, учещи в Западна Европа или Северна Америка, които си бяха пристигнали вкъщи за ваканцията. Макар и болшинството да бяха по-скоро сродни по хрумвания с така наречен градска десница, тези младежи нямаха партийна обязаност. Протестираха точно против системата на " прехода " - системата на хронична дълбока корупция и ръководство със подмолни покупко-продажби и зависимости. Те желаеха България да стане място, в което на драго сърце да се върнат, една просперираща европейска страна. Сега тези младежи ще имат опция да ръководят, въпреки и в коалиция с още три партии.
Понякога случайности, персонални упоритости или грещки, трансформират историята. Мисля че и в този момент се случи нещо сходно. Една съществена точка, по която сред новите съдружни сътрудници има твърдо единодушие, е нуждата от бърза правосъдна промяна и дейстителен механизъм за надзор и отговорност на основния прокурор. Критиките има са и персонално към основния прокурор Гешев. По случайност или не, точно той, Иван Гешев, в действителност постави основата на новата коалиция, която евентуално ще ръководи в този момент. Със своята военизирана акция в президентството незабавно след протесната акция на Христо Иванов в Росенец основният прокурор в действителност съумя да сплоти, най-малко по една точка, лявата и дясната съпротива на ГЕРБ - Българска социалистическа партия и " градската десница ". До този миг това изглеждаше напряко авсурдно.
Коалицията, която в този момент се оформя е доста комплицирана, както споделих - съвсем невъзможна, в случай че се съблюдава строго класическото разделяне на ляво и дясно. (Макар че в Германия да вземем за пример имаше необятна постоянна коалиция на социалдемократи и християндемократи под управлението на Ангела Меркел.) Представителите на това ново потомство в политиката у нас, въпреки и специалисти в своите области, нямат политически опит. А и мрачните фигури в сянката на задкулисието няма да се дадат без пердах. Те се опасяват от отмъщение, а и нямат угризения. Дано новите политици съумеят да се преборят с този загрубял модел на застоя, именуван " преход ", модела на подмолно ръководство и корупция. За да бъдем една просперираща европейска страна, в която младежите се връщат.
През есента на 1989 година някои споделяха, че ще ни трябват 45 години, с цел да се оправим с комунистическото завещание. 45 още не са минали, само че минаха почти толкоз, на колкото е новоизбраният ръководител на Народното събрание.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ