Председателката на Съвета за електронни медии Соня Момчилова вече стана

Председателката на Съвета за електронни медии Соня Момчилова към този момент стана неуместна и за ГЕРБ. Зам.-председателят на парламентарната Комисия по културата и медиите Тома Биков я прикани да си подаде оставката като началник на медийния регулатор. Досега най-голямата парламентарна партия ГЕРБ не се трогваше от безобразните ѝ изяви като отричането на клането в Буча. Изглежда обаче евроатлантическият облик на партията на Борисов също стартира да търпи съществени вреди от безкрайното изложение на „ персоналното мнение “ на Момчилова.

Не че тя няма право на такова. Но като лице на медийната регулация следва да е пример за законовите и етични демократични стандарти за медийната среда у нас, а не сама да ги подрива и
да предизвиква пропагандата
и подправените вести – нищо, че обича да приказва за заплахата от тях. Още повече, че би трябвало да има най-малко някакъв количествен баланс сред изявите на персонално мнение и позициите на целия орган Съвет за електронни медии.

Медийният регулатор в този му състав не е изключително сполучлив в регулацията на електронните медии при неимоверно повишената пропутинска агитация и хибридни офанзиви. Няма и по какъв начин да бъде, тъй като двама от петимата му членове – Соня Момчилова и Габриела Наплатанова – са назначени в него от президента Радев, който самичък е тръбач на тази агитация. И нито един път не взе отношение към многочислените митинги от жители, неправителствени организации и дипломатически представителства против изявите на председателката на Съвет за електронни медии.

Президентските дами оформят болшинство в Съвет за електронни медии дружно с пратеничката на ГЕРБ Галина Георгиева, с чийто глас
Момчилова бе определена за нов едногодишен мандат
като ръководител. Пак с нейния глас бе осуетено настояването на излъчените от „ Демократична България “ Пролет Велкова и от „ Продължаваме Промяната “ Симона Велева на оставката на Момчилова поради изявлението ѝ за Буча.

Остава да разберем въпреки всичко дали офанзивата на Тома Биков ще докара до изтеглянето на Георгиева от президентско-герберското болшинство в Съвет за електронни медии. Или ГЕРБ в действителност ще приготви нов Закон за радиото и малкия екран, в потребността от какъвто Биков бил все по-убеден – закон „ който да регистрира настоящите провокации както пред медиите, по този начин и пред медийния регулатор “.

Дали в този закон ще се търси друга властова разстановка на членовете на медийния регулатор отвън сегашната – трима от Народното събрание, двама от президента? Едва ли ще се върви към по-голяма саморегулация, а и Съвет за електронни медии не може да стане Висш съдебен съвет. Още повече, че при положението, до което са докарани медиите в последното десетилетие, саморегулацията е съвсем фантазия. Нима до момента гилдията съумя да се пребори с такива като Илиана Беновска, които
безпардонно окупират всички вероятни микрофони
на брифингите, с цел да вършат най-вече персонални изказвания, вместо да задават въпроси? Кой тъкмо етичен орган може да глоби Беновска за бруталната ѝ корист с журналистическия си статут и да каже на украинския президент Зеленски на конференцията в Министерския съвет – неразбираемо от чие име, че не е добре пристигнал у нас?

Когато гилдията не може да се контролира сама, апетитът на властта да я контролира пораства. А това стеснява още повече медийната независимост. Такъв е казусът с финансовия министър Асен Василев, който вкара
невиждани и унизителни условия
към медиите за акредитация за брифингите в министерството. Изглежда по този метод той цели да се отърве освен от такива като Беновска, само че и от други, които могат да му зададат смислени, само че нежелани въпроси.

Освен че е проява от страна на министъра на авторитаризъм и непознаване на практиките на работа на медиите у нас, казусът въпреки всичко породи и вяра. Появи се рядко срещана в последно време журналистическа взаимност, кристализирала в деяние – отраслови публицисти от разнообразни медии оповестиха протест на акредитацията при тези условия.

Нужна е обаче – освен на публицистите, а и на гражданското общество – далеч по-голяма взаимност и увереност в отстояването на самостоятелната и качествена публицистика, която да задава стандарт за всички и да маргинализира пропагандистите и манипулаторите.

Тази работа е непостижима единствено за гилдията и неправителствения бранш. Нужна е и ефикасна медийна регулация, която освен да контролира многочислените аспекти на медийните услуги, само че и да развива медийната просветеност в обществото, както повелява и законът. Абсурдът е, че от липса на медийна просветеност, както добре се видя, страдат и някои членове на Съвет за електронни медии. И в случай че с възможните законови промени единствено бъде заличена президентската квота в регулатора, няма никаква гаранция, че на същото място няма да бъде курдисана някоя друга Соня.

Коментарът на Веселин Стойнев е оповестен в „ „. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!