Бизнесът очаква "нови далавери" в енергетиката
Председателите на работодатеслките организации желаят отговори от енергийното министерство и КЕВР.
© Юлия Лазарова Още по тематиката
АЕЦ " Белене " върви към рестарт
Основният фокус към този момент не е дали да има централа, а обезпечаването на финансиране и вложител
12 мар 2018
Топлоелектрическа централа " Брикел " не получи позволение да усили мощността си
Върховен административен съд е удостоверил дефинитивно отхвърли на организацията по околна среда да промени комплексното позволение на централата
11 мар 2018
Промени в Закона за енергетиката ще дадат несъразмерна власт на КЕВР
Идеята на депутати от " Обединените патриоти " енергийният регулатор да позволява покупко-продажби по своя преценка е рискова
9 мар 2018
Поредна енергийна компания заведе дело против България
Собственикът на фотоволтаичния парк край село Караджалово желае арбитраж във Вашингтон
6 мар 2018 Още преди да са заглъхнали свадите към възможното (и несбъднало се) повишаване на тока, поради което бизнесът се канеше да стачкува, работодателските организации още веднъж сигнализират за проблеми в енергетиката. КРИБ, АИКБ, БТПП и БСК предизвестяват, че се приготвя двойно увеличение на студения запас - мощности за произвеждане на електричество, които не работят, само че страната заплаща на притежателите им, с цел да ги поддържат в подготвеност.
Това би повишило цената на тока за всички консуматори, без по никакъв метод да се увеличи качеството на услугата. Още повече, че когато през януари 2017 година поради студовете се наложи активирането на студения запас, се оказа, че доста от централите (свързани с Христо Ковачки) не съумяха да проработят с обяснението - замръзнали въглища.
Основното съмнение е, че повода за нарастването на студения запас е идното стартиране на Топлоелектрическа централа " Варна ", който неотдавна беше платен от някогашния министър на превоза Данаил Папазов.
Страхове, не без съображение
Сигналът идва тъкмо в миг, когато Електроенергийният систематичен оператор (ЕСО) би трябвало да внесе в Комисията за енергийно и водно контролиране предлагането си за нови цени в интервала 1 юли 2018 година - 30 юни 2019 година Сред тях са пределният размер на разноските за леден запас и цената за неговата разполагаемост. Сега цената е от 7.7 до 11 лева за мегаватчас, според от мощността и сезона. Преди регулаторът да вземе решение обаче, Министерството на енергетиката би трябвало да утвърди средногодишния размер на студения запас.
Законът за енергетиката задължава ЕСО да поддържа избран със заповед на отрасловия министър леден запас, обезпечаващ безвредното и дейно действие и ръководство на електроенергийната система. Този запас се купува от централите след търгове и при нужда се задейства. Разходите си за това ЕСО покрива посредством цената за достъп до електропреносната мрежа, която се дефинира от КЕВР и се заплаща от всички консуматори (битови и индустриални) за всеки пренесен по мрежата мегаватчас.
" Естествено е всеки консуматор на електрическа енергия, както и определеният от същите тези консуматори министър, да се стремят към оптимизация на разноските по запазване. Но оптимизация в интерес на потребителите, а не на заинтригувани производители на електрическа енергия. Първото съставлява естествено обвързване на отрасловото министерство и ръководещия го екип, второто народът простичко назовава " спекулация ", се споделя в отвореното писмо на работодателите.
Те настояват, че се приготвя двойно нарастване на количеството закупуван леден запас до 1000 МВт. Практиката от 2013 година е да се дефинира средногодишна стойност на запаса от 500 МВт. През зимните месеци размерът е 700 МВт, до момента в който през останалия интервал - 300 МВт.
" Анализирайки наличните потенциали в страната, както и оповестените вести за модернизации и реконструкции, можем да предвиждаме поръчки, както за ново интензивно газопотребление от порядъка на 600 – 800 млн. к.м3 годишно, по този начин и за задължения за изкупуване на електрическа енергия на непазарни цени – евентуално от НЕК, т.е. като част от микса на електрическа енергия в публичния снабдител ", твърди още бизнесът, евентуално визирайки проектите за възобновяване на активността на Топлоелектрическа централа " Варна ".
Новият началник на остарелия Топлоелектрическа централа
Както е известно централата бе продадена в края на 2017 година от CEZ на някогашния транспортен министър от кабинета " Орешарски " Данаил Папазов. Фирмата му " Сигда " разгласи, че ще пусне в деяние три от шестте енергоблока, като употребява природен газ вместо гориво. По информация на ръководителя на КЕВР Иван Иванов, към този момент даже се правили проби на 6-ти блок и евентуално от 1 юли той ще бъде включен в енергийната система на страната. В сектора пък интензивно се приказва, че другите два блока ще бъдат включени като леден запас, въпреки да е противоречиво дали са годни за употреба. Липсва и информация за издадено ново сложно позволение за инсталациите на Топлоелектрическа централа " Варна ", след промяна на горивото.
" Имаме учредения да допускаме, че декларираните размери ще са в диапазона 1.8-2.4 млн. мегаватчаса, което съгласно разнообразни ценови хипотези води до нова спекулация в енергетиката за към 200 млн. лева годишно ", пишат още работодателите.
Ако ЕСО желае да включи Топлоелектрическа централа Варна в студения запас, без да усилва размера му (а той наподобява достатъчен), ще би трябвало да изключи някои от сегашните мощности - т.е. от централите на Ковачки.
Възможни решения
В писмото на бизнеса, в което се желае Министерството на енергетиката и КЕВР да показват обществени мнения по случая, се прави и отправка към европейската инструкция за енергийна успеваемост (2012/27/EО).
Според тях текстовете на директивата плануват в сериозни моменти освен производителите, само че и потребителите да се състезават за продажба и покупка на ток при равни условия. Идеята е, че пиковите натоварвания могат да се контролират посредством диспечеруеми товари (т.н. Demand Supply Response) във всички сегменти – битови консуматори, офиси, услуги, систематизиране, дребни и междинни компании, огромни индустриални консуматори и не на последно място – промишлени акумулатори. С други думи вместо да задейства леден запас, ЕСО може да понижа краткотрайно потреблението на огромни потребители, за което несъмнено те ще бъдат обезщетени, а крайните разноски ще са по-малко в сравнение с да се заплаща непрекъснато на ТЕЦ-ве, които не работят. Това е системата в доста други страни с по-развит пазар.
Тази инструкция официално е транспонирана през 2014 година в нашето законодателство и, по-специално – в Закона за енергийна успеваемост, само че не в целокупност - опцията за алтернатива отвън студения запас е отпаднала. " Надяваме се, заради чиновнически пропуски, а не съзнателно ", споделят бизнес организациите.
© Юлия Лазарова Още по тематиката
АЕЦ " Белене " върви към рестарт
Основният фокус към този момент не е дали да има централа, а обезпечаването на финансиране и вложител
12 мар 2018
Топлоелектрическа централа " Брикел " не получи позволение да усили мощността си
Върховен административен съд е удостоверил дефинитивно отхвърли на организацията по околна среда да промени комплексното позволение на централата
11 мар 2018
Промени в Закона за енергетиката ще дадат несъразмерна власт на КЕВР
Идеята на депутати от " Обединените патриоти " енергийният регулатор да позволява покупко-продажби по своя преценка е рискова
9 мар 2018
Поредна енергийна компания заведе дело против България
Собственикът на фотоволтаичния парк край село Караджалово желае арбитраж във Вашингтон
6 мар 2018 Още преди да са заглъхнали свадите към възможното (и несбъднало се) повишаване на тока, поради което бизнесът се канеше да стачкува, работодателските организации още веднъж сигнализират за проблеми в енергетиката. КРИБ, АИКБ, БТПП и БСК предизвестяват, че се приготвя двойно увеличение на студения запас - мощности за произвеждане на електричество, които не работят, само че страната заплаща на притежателите им, с цел да ги поддържат в подготвеност.
Това би повишило цената на тока за всички консуматори, без по никакъв метод да се увеличи качеството на услугата. Още повече, че когато през януари 2017 година поради студовете се наложи активирането на студения запас, се оказа, че доста от централите (свързани с Христо Ковачки) не съумяха да проработят с обяснението - замръзнали въглища.
Основното съмнение е, че повода за нарастването на студения запас е идното стартиране на Топлоелектрическа централа " Варна ", който неотдавна беше платен от някогашния министър на превоза Данаил Папазов.
Страхове, не без съображение
Сигналът идва тъкмо в миг, когато Електроенергийният систематичен оператор (ЕСО) би трябвало да внесе в Комисията за енергийно и водно контролиране предлагането си за нови цени в интервала 1 юли 2018 година - 30 юни 2019 година Сред тях са пределният размер на разноските за леден запас и цената за неговата разполагаемост. Сега цената е от 7.7 до 11 лева за мегаватчас, според от мощността и сезона. Преди регулаторът да вземе решение обаче, Министерството на енергетиката би трябвало да утвърди средногодишния размер на студения запас.
Законът за енергетиката задължава ЕСО да поддържа избран със заповед на отрасловия министър леден запас, обезпечаващ безвредното и дейно действие и ръководство на електроенергийната система. Този запас се купува от централите след търгове и при нужда се задейства. Разходите си за това ЕСО покрива посредством цената за достъп до електропреносната мрежа, която се дефинира от КЕВР и се заплаща от всички консуматори (битови и индустриални) за всеки пренесен по мрежата мегаватчас.
" Естествено е всеки консуматор на електрическа енергия, както и определеният от същите тези консуматори министър, да се стремят към оптимизация на разноските по запазване. Но оптимизация в интерес на потребителите, а не на заинтригувани производители на електрическа енергия. Първото съставлява естествено обвързване на отрасловото министерство и ръководещия го екип, второто народът простичко назовава " спекулация ", се споделя в отвореното писмо на работодателите.
Те настояват, че се приготвя двойно нарастване на количеството закупуван леден запас до 1000 МВт. Практиката от 2013 година е да се дефинира средногодишна стойност на запаса от 500 МВт. През зимните месеци размерът е 700 МВт, до момента в който през останалия интервал - 300 МВт.
" Анализирайки наличните потенциали в страната, както и оповестените вести за модернизации и реконструкции, можем да предвиждаме поръчки, както за ново интензивно газопотребление от порядъка на 600 – 800 млн. к.м3 годишно, по този начин и за задължения за изкупуване на електрическа енергия на непазарни цени – евентуално от НЕК, т.е. като част от микса на електрическа енергия в публичния снабдител ", твърди още бизнесът, евентуално визирайки проектите за възобновяване на активността на Топлоелектрическа централа " Варна ".
Новият началник на остарелия Топлоелектрическа централа
Както е известно централата бе продадена в края на 2017 година от CEZ на някогашния транспортен министър от кабинета " Орешарски " Данаил Папазов. Фирмата му " Сигда " разгласи, че ще пусне в деяние три от шестте енергоблока, като употребява природен газ вместо гориво. По информация на ръководителя на КЕВР Иван Иванов, към този момент даже се правили проби на 6-ти блок и евентуално от 1 юли той ще бъде включен в енергийната система на страната. В сектора пък интензивно се приказва, че другите два блока ще бъдат включени като леден запас, въпреки да е противоречиво дали са годни за употреба. Липсва и информация за издадено ново сложно позволение за инсталациите на Топлоелектрическа централа " Варна ", след промяна на горивото.
" Имаме учредения да допускаме, че декларираните размери ще са в диапазона 1.8-2.4 млн. мегаватчаса, което съгласно разнообразни ценови хипотези води до нова спекулация в енергетиката за към 200 млн. лева годишно ", пишат още работодателите.
Ако ЕСО желае да включи Топлоелектрическа централа Варна в студения запас, без да усилва размера му (а той наподобява достатъчен), ще би трябвало да изключи някои от сегашните мощности - т.е. от централите на Ковачки.
Възможни решения
В писмото на бизнеса, в което се желае Министерството на енергетиката и КЕВР да показват обществени мнения по случая, се прави и отправка към европейската инструкция за енергийна успеваемост (2012/27/EО).
Според тях текстовете на директивата плануват в сериозни моменти освен производителите, само че и потребителите да се състезават за продажба и покупка на ток при равни условия. Идеята е, че пиковите натоварвания могат да се контролират посредством диспечеруеми товари (т.н. Demand Supply Response) във всички сегменти – битови консуматори, офиси, услуги, систематизиране, дребни и междинни компании, огромни индустриални консуматори и не на последно място – промишлени акумулатори. С други думи вместо да задейства леден запас, ЕСО може да понижа краткотрайно потреблението на огромни потребители, за което несъмнено те ще бъдат обезщетени, а крайните разноски ще са по-малко в сравнение с да се заплаща непрекъснато на ТЕЦ-ве, които не работят. Това е системата в доста други страни с по-развит пазар.
Тази инструкция официално е транспонирана през 2014 година в нашето законодателство и, по-специално – в Закона за енергийна успеваемост, само че не в целокупност - опцията за алтернатива отвън студения запас е отпаднала. " Надяваме се, заради чиновнически пропуски, а не съзнателно ", споделят бизнес организациите.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ