Иракли - плажът на свободата
Предполагам, че в предишното плажът Иракли е бил една дребна перла по българското Черноморие. Вероятно и до ден сегашен това не се е трансформирало за някои. За мен не е тъкмо по този начин. На плажа нищо му няма, превъзходен е. Само хората идват допълнително.
За да съм справедлива обаче, ще се постарая да го опиша с неговите преимущества и дефекти. И двете не липсват. Все отново това е моето персонално мнение и вие не сте длъжни да се съгласявате с него.
Къде да отидем с палатка на морето? –
това се питахме предходната година. Искахме да сменяем обичаната Камчия с нещо по-различно. След малко мъдруване, единомислещо взехме решение, че ще е плажът Иракли. Защо? Заради близостта с природата. Ние не харесваме препълнените с туристи курорти, избираме къмпингуването и свободата. И компанията на дърветата пред тази на тълпите.
Хванахме нощния трен за морето. Пътуването с него в никакъв случай не е било прелестно, нито от София, нито от родния Плевен. Да, нормално вагоните надвишават 5 (рядкост за БДЖ), само че всички те са цялостни със седнали или легнали дремещи, спящи, хъркащи, мърморещи, пиещи и обсъждащи хора. И в случай че в множеството случаи съумяваме да си намерим полупразно купе, то в онази нощ освен нямаше места за сядане, само че и правостоящите бяха десетки.
Ужасните безсънни часове във влака се занизаха едва-едва.
Плажът Иракли
На сутринта пристигнахме в Бургас. От там – в Баня. И от Баня – пеш до Иракли. Би трябвало дистанцията сред селото и плажа да е 3 (или 7!) км. Ние го извървяхме за към час и половина, а това ме навежда на мисълта, че през полето е повечко. Ако и вие решите да си подарите една такава разходка, имайте поради, че накъдето и да вървите, ще стигнете до плажа. Дори и да ви се коства нелогично, че пътеката в гората завива на дясно.
Пристигнахме по здрач. Разпънахме си палатката на още топлия пясък, взехме си по една бира и се полюбувахме на безкрайното синьо море. Толкова го обичаме и двамата.
Единственото ми отчаяние от мястото беше плажът Вая, на който бяха накацали неуместно изглеждащи бунгала с големи стъклени стени (предполагам, че тях наричат луксозни). Няколко са – на брега на морето. До къмпинга не стигнахме, нямахме и предпочитание.
Иракли – плажът на свободата
Какво ми хареса?
Сега поставям розовите си очила и стартирам с хубавата страна на Иракли . Тук всеки е свободен – да нощува на пясъка, да танцува на плажа, да прави каквото поиска… Видях го не просто като място, а като метод на живот. Свобода на съзнанието, оттова и независимост на тялото. Тук човек е отвън времето и отвън всички нелепи ограничавания, които всекидневието ни постанова. Не се усеща единствено близостта с природата, а и близостта със себе си.
Харесва ми и това, че всеки прави нещо от подръчни материали – корени, мидички, камъчета. Изкуството е на всички места – от шатрите по плажа до накитите. Това ме зарежда с позитивизъм. Виждаш креативното начало у всеки човек и тогава разбираш за какво свободата в действителност е толкоз скъпа.
Това е лицето на Иракли, в което аз се влюбих.
Другото, което ми направи усещане, беше вълнението. За пръв път виждах по какъв начин талази от три разнообразни направления се сблъскват една в друга. Струваше ми забавно, досега в който не видях какъв брой рисково е.
Когато отвориш ципа на палатката, а пред себе си видиш красивия изгрев над Иракли и огромното синьо
Нощувка на Иракли
Когато пристигнахме вечерта, установихме, че място в гората за нас няма. Това не ми хареса. Наложи се да разпънем палатката си на брега на морето. Да, сходна нощувка крие своето обаяние вечер – заспиваш тъкмо под звездите, на фона на музиката на разбиращите се в брега талази. През деня обаче е друго. Събуждаш се с първите слънчеви лъчи, тъй като скоро дребната ти палатка се трансформира в сауна. Вечер нямаш уединение, а на обяд се постанова да търсиш сенчесто място, на което да хапнеш. Хем да е сенчесто, хем да не е до бивака на съседите, хем да е надалеч от прашния черен път, по който прииждат новодошлите.
Бързо взехме решение, че това не ни понася. На втората заран се отправихме към обичаната Камчия (разказ за нея ще има скоро). Докато оправяхме багажа, мощното неспокойствие завлече момиче във вътрешността в морето.
Не едно, а няколко момчета ѝ се притекоха на помощ. Извадиха я бързо.
Едва тогава разбрах по какъв начин се избавя давещ се човек. И до момента в който пътувахме на стоп към Варна, си мислех за свободата и границите. За това, че макар неналичието на ограничавания (правила, спасители, шамандури) хората разчитат един на различен.
Или може би е тъкмо поради това…
Как се стига до Иракли?
С автомобил – нямам никаква визия.
С междуградски транспорт – с трен до Варна или Бургас. От тези градове – с рейс до Баня. От Баня – както намерите за добре. Може и пешком.
Кратка информация
- Къде се намира Иракли? Плажът е ситуиран сред Варна и Бургас (разстоянието е почти еднакво) наоколо до село Баня. Други прилежащи обитаеми места са: Обзор – 9 км., Бяла – 20 км.
- Местността Иракли – Емине е предпазена зона.
- Тъй като ние не пътуваме с персонален автомобил, за нас постоянно е от голяма важност дали наоколо може да се откри магазин, от който да се закупи най-малко вода. За тези от вас, които се интересуват от същото – да, има магазин на самия плаж. Бар-магазин
За още фотоси от България последвайте страницата на ToGood Photos
Автор: Нели Средкова, Widerland.net
