Сънят – най-бързата връзка с паралелния свят
Предполага се, че във Вселената по едно и също време съществуват няколко паралелни свята
С някои от тях можем да поддържаме връзка, като най-простата демонстрация на това другарство е сънят. Може би по тази причина всичко протичащо се насън ни наподобява действително. Скоростта на разиграващите се насън събития, надвишава скоростта в действителността: за някакви си 7 – 8 часа можем да „ преживеем ” седмици, даже месеци от живота си…
Голямата безкрайна Вселена се състои от дребни атоми. И това, че не ги виждаме, не значи, че не съществуват. Те правят своите безкрайни колебателни придвижвания с друга скорост, периодичност и посока на придвижване. Можем да ги забележим, когато се свързват в молекули и образуват материя – т.е. материалния свят.
Но какво би се случило, в случай че сме придобили способността да „ трептим ” в синхрон със скоростта, с която минават през подсъзнанието ни нашите сънища. В този случай страничният наблюдаващ не би ни видял, тъй като човешките сетива не са в положение да концентрират такова придвижване. А представете си, че по едно и също време с нас съществува различен свят, който е кадърен да „ се движи ” доста по-бързо, в сравнение с можем да си представим. Ще усетим ли наличието му? За нашето подсъзнание обаче то е налично. Затова постоянно изпадаме е положения, когато ни се коства, че към този момент сме виждали даден човек, усещали сме някакъв мирис, че несъмнено място ни припомня нещо. Но колкото и да се опитваме да си спомним, всичко е на вятъра, тъй като това се е случило в точката на допиране на паралелните светове.
РЕАЛНИ ИСТОРИИ
През юни 1943 година американски кораби се движат около Алеут-ските острови и зафиксират на радарите няколко японски кораба, ориентирани против тях. Командващият заповядва да открият огън. В течение на половин час корабите изстрелват 212 тона снаряди. Американските моряци обръщат внимание, че съперникът мълчи и не дава отговор на огъня. А когато всичко утихва, излиза наяве, че японските кораби нямат никакви признаци на повреди. Едва след войната е открито въз основа на документи, че в този ден в региона не е имало никакви кораби.
През октомври 1974 година някой си Робърт Уайоминг отива на лов, където по обяд се натъква на колосален бизон, който е на разстояние 30 м от него. Ловецът стреля. А по-късно всичко се случва като на каданс: патронът постепенно прелита към 15 метра и меко пада на земята. Уайоминг е в потрес. Но го чака още една изненада: близо до себе си вижда нещо сходно на галактически транспортен съд, паралелно с който се намират невероятни същества. Когато се доближава, едно от тях го пита по какъв начин се усеща. Робърт не помни какво се случва по-късно. Озовава се в болница, където го откарва горският, който го намерил легнал в тревата…
