Психолози: Предновогодишна депресия не съществува
Предновогодишната меланхолия не е настрана психическо заболяване, а единствено разследване от други ментални проблеми. Основната причина за нейното развиване е опитът да се направи равносметка на отиващата си година, считат психолозите.
Времето преди Нова година за доста хора е време за равносметка, а хората правят оценка по друг метод това, което им се случило. Ако човек е податлив към депресивни положения, то и изводите, които ще си направи, ще бъдат аналогични.
Ние не всеки път оценяваме обективно своите триумфи. Пътят, който ни е извел до тях, от време на време е дълъг и уморителен, че когато доближи задачата, човек към този момент не е в положение да изпита благополучие, съобщи клиничният психолог Владимир Крупин.
Според него, колкото и да сме се чувствали зле през година, все има нещо положително, на което да се опрем. В този смисъл е от изгода мисълта „ добре е, че съм жив, това е прелестно ".
Твърдението, че „ цялата година е изгубена " е единствено една част от интерпретацията, счита писателят и ефирен водещ Михаил Хорс. Ако си изгубил нещо, това не значи, че си изгубил всичко.
Дори самият факт на загубата може да бъде интерпретиран - в последна сметка загубата не е нещо положително или неприятно, а просто естествена част от човешкия живот. Ако човек има постоянни показа за живота, то той ще приема загубите и вредите съответно, счита психологът.
Предновогодишната суматоха се дължи и на прекомерните условия на човек към самия себе си „ да успее с всичко тази година ". Това е по този начин нареченият „ комплекс на отличника ".
Напротив, човек вътрешно би трябвало да си разреши да трансферира част от дилемите за идната година, да не се оправи с някои неща тази година, да си даде опция да се отнася умерено с претърпените неуспехи. Колкото по-спокойно се отнасяме с неуспехите си, толкоз по-лесно ще ни бъде да продължим напред и да реализираме триумф, акцентира специалистът.
Според Хорс, има разлика сред самотата като обективно събитие и самотата като чувство. Почти всеки човек в някакъв интервал от живота си прекарва в самотност, само че надалеч не всички изпадат в меланхолия затова.
Не ви е нужен различен човек, с цел да се чувствате удобно и да се радвате на живот. Той ви би трябвало, единствено в случай че от детството си сте обременени с избрана обществена стратегия, съгласно която, в случай че не откриеш половинката си, си трагичен и малоценен. Израснал с сходни мисли човек е по-вероятно да изпадне в меланхолия, когато остане самичък.
Ако обаче човек гледа трезво на живота и разчита на себе си, той няма да страда от самотност, акцентира Хорс.
Времето преди Нова година за доста хора е време за равносметка, а хората правят оценка по друг метод това, което им се случило. Ако човек е податлив към депресивни положения, то и изводите, които ще си направи, ще бъдат аналогични.
Ние не всеки път оценяваме обективно своите триумфи. Пътят, който ни е извел до тях, от време на време е дълъг и уморителен, че когато доближи задачата, човек към този момент не е в положение да изпита благополучие, съобщи клиничният психолог Владимир Крупин.
Според него, колкото и да сме се чувствали зле през година, все има нещо положително, на което да се опрем. В този смисъл е от изгода мисълта „ добре е, че съм жив, това е прелестно ".
Твърдението, че „ цялата година е изгубена " е единствено една част от интерпретацията, счита писателят и ефирен водещ Михаил Хорс. Ако си изгубил нещо, това не значи, че си изгубил всичко.
Дори самият факт на загубата може да бъде интерпретиран - в последна сметка загубата не е нещо положително или неприятно, а просто естествена част от човешкия живот. Ако човек има постоянни показа за живота, то той ще приема загубите и вредите съответно, счита психологът.
Предновогодишната суматоха се дължи и на прекомерните условия на човек към самия себе си „ да успее с всичко тази година ". Това е по този начин нареченият „ комплекс на отличника ".
Напротив, човек вътрешно би трябвало да си разреши да трансферира част от дилемите за идната година, да не се оправи с някои неща тази година, да си даде опция да се отнася умерено с претърпените неуспехи. Колкото по-спокойно се отнасяме с неуспехите си, толкоз по-лесно ще ни бъде да продължим напред и да реализираме триумф, акцентира специалистът.
Според Хорс, има разлика сред самотата като обективно събитие и самотата като чувство. Почти всеки човек в някакъв интервал от живота си прекарва в самотност, само че надалеч не всички изпадат в меланхолия затова.
Не ви е нужен различен човек, с цел да се чувствате удобно и да се радвате на живот. Той ви би трябвало, единствено в случай че от детството си сте обременени с избрана обществена стратегия, съгласно която, в случай че не откриеш половинката си, си трагичен и малоценен. Израснал с сходни мисли човек е по-вероятно да изпадне в меланхолия, когато остане самичък.
Ако обаче човек гледа трезво на живота и разчита на себе си, той няма да страда от самотност, акцентира Хорс.
Изт: Кросс
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ