Проектобюджет 2023 - резултат от предизборен политически популизъм, а и незаконен, според АИКБ
Предложеният от служебното държавно управление на Гълъб Донев е изцяло недопустим за Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). В мнение, което е разпратено и до медиите, АИКБ изброява несъгласията си, терзанията си, само че и предлага ограничения. Припомняме, че на Националния съвет за тристранно съдействие всички работодателски и синдикални организации с приложените сметки на служебното държавно управление.
Според АИКБ методът на служебното държавно управление е счетоводен и не предлага политика, а резултира в несъразмерен бюджетен недостиг в размер на над 11.867 милиарда лв. (6,4 на 100 от Брутният вътрешен продукт по консолидираната фискална стратегия (КФП), финансиран с нов държавен дълг (над 13.7 милиарда лева.). Още по-притеснителното е, че обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2023-2025 година, която е в претекстовете към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 година, възнамерява прекаленост на бюджетния недостиг и идващите две години, 5.2% от Брутният вътрешен продукт за 2024 година и 4.6% от Брутният вътрешен продукт за 2025 година, както и през идващите няколко години, които дефицити, финансирани с нов държавен дълг, ще доведат през 2025 година до растеж на държавния дълг до 69.3 милиарда лева (33% от БВП) от 36.1 милиарда лева (21.8% от БВП) в края на 2022 година
Това, тревожи се работодателската организация, ще се отдалечи страната ни от заявената значима цел и главен приоритет - приемане в Еврозоната, по тази причина и са твърдо срещу обмисляне на несъразмерен бюджетен недостиг. Освен това приемането на държавен бюджет с плануван бюджетен недостиг в размер на 6.4% е и незаконосъобразно деяние, нарушаващо българското и европейското законодателство. Това е директно неспазване на член 25 от Закона за обществените финанси, който дефинира, че задачата на бранш " Държавно ръководство " е постигането и/или поддържане на нулево или позитивно бюджетно салдо, като по изключение позволява недостиг на годишна основа, който не може да надвишава 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Европейският пакт за непоклатимост и напредък също дефинира цел горна граница на бюджетен недостиг на страните членки - 3% от Брутният вътрешен продукт.
От АИКБ акцентират, че плануваният недостиг е резултат на избирателен политически популизъм и неправилни политически решения, довели до растеж на бюджетните разноски (особено за пенсионни и обществени плащания), несъответен с опциите на стопанската система. На пет следващи парламентарни избори в границите на две години политическите партии наддаваха за благоразположението на разнообразни обществени групи гласоподаватели без оглед на неналичието на съответно дълготрайно финансиране на тези големи бюджетни разноски със съответни доходи в бюджета. Проектобюджетът е просто резултат от безотговорните предизборни решения, които утежниха фискалната и макроиконочиската непоклатимост на страната. Сега политическите партии в 49-то Народно заседание имат опцията да поправят позволените неточности.
АИКБ счита главните макроикономически допускания, признати от МФ при правенето на плана за държавен бюджет, за реалистични, даже някой от тях за много смели, като да вземем за пример растеж на Брутният вътрешен продукт за 2023 година в размер на 1.8% и размер на годишна инфлацията от 8.7%. Бюджетните доходи са планувани реалистично и е прекъсната дългогодишната процедура на обмисляне на занижени бюджетни доходи, които да се преизпълняват, а образуваните в края на годината бюджетни остатъци да бъдат разпределяни непрозрачно.
В никакъв случай не би трябвало да се трансформира настоящият данъчен модел и да се усилват данъчни ставки.
Гълъб Донев не желае епитети към бюджета
Проектът за държавен бюджет е създаден по настоящо законодателство, както в приходната, по този начин и в разходната си част
АИКБ би подкрепила следните ограничения за увеличение на бюджетни доходи и понижаване на бюджетни разноски, които да реализират заложената цел:
1. Отмяна на индексация на възнагражденията и разноските за облекло на заетите в органите на правосъдната власт и на народните представители - в сложни спешни времена народните представители би трябвало да дадат персонален образец, лишавайки се от индексация на възнагражденията си и разноските за облекло. Липсата на тази индексация никога няма да докара до бедствено общественото състояние на народните представители и правосъдните магистрати. (Очакван резултат: - 145 млн. лева.)
2. Намаляване на разноските за прехрана на държавния уред - разноските за прехрана порастват със 58% по отношение на предкризисната 2019 година и с 11%, 356 млн. лева по отношение на миналата 2022 година (2023 година - 3547.10; 2022 година - 3190.30; 2019 година - 2246.4) Натрупаната за този интервал инфлация е 30.2%. Предлагаме понижение на разноските за прехрана на държавния уред до размера на насъбраната инфлация за интервала. (Очакван резултат: - 622.3 млн. лева.)
3. Намаляване на разноските за личен състав - дълго отлаганата промяна в държавната администрация, бавното въвеждане на електронни услуги и електронно държавно управление резултира в свръхразходи за хонорари на тази администрация. При годишно намаляващ брой на популацията в България, които са консуматори на обществените услуги, предоставяни от администрацията, броят на същата пораства, порастват и претенциите и за по-големи хонорари. В обществените институции има голям брой образци за такива с дублирани функционалности и още повече на такива с раздут щат, огромна част, от който с незаети работни места, което пък е източник за финансиране на така наречен в допълнение материално стимулиране на държавните чиновници. Средната работна заплата в обществения бранш обичайно изпреварва междинната работна заплата в частния бранш, който създава Брутният вътрешен продукт и внася бюджетните доходи. Разходите за личен състав през 2023 година порастват с 43% по отношение на размера им през 2020 година, при насъбрана за интервала инфлация в размер на 25%. (2023 година - 10818.8; 2022 година - 9625.6; 2020 година -7561.6). Предлагаме понижение на разноските за личен състав до равнищата им от 2022 година (Очакван резултат: - 1 193.2 млн. лева.)
4. Отмяна на използването на понижени ставки по ЗДДС (0% и 9%), отчитайки възражението на Българската асоциация на заведенията, член на АИКБ - понижените ставки по ЗДДС бяха въведени като мярка за битка с икономическите последствия от COVID-кризата. Въведеното изключително състояние и отрицателните последствия от ограничаващите ограничения са в историята. Намалените ставки по ЗДДС оказаха своето благотворно въздействие върху засегнатите стопански браншове, само че повече година след анулация на изключителното състояние би трябвало да бъдат анулирани и върнати на предходните им равнища. (Очакван резултат: - 503.2 млн. лева.)
5. Определяне на 90% дял за страната от държавните сдружения и предприятия за 2023 година - невероятно е да бъде разпределен 100 % дял в интерес на страната от държавните сдружения и предприятия. Реализираната облага постоянно е вложена през настоящата година в активи и не е налична в цялостен размер в бързоликвидни финансови и парични средства. Освен това не е добра процедура да се декапитализират държавните сдружения и предприятия, като им се изземва личния капитал и не им се остават благоприятни условия за вложения и рационализация. Затова би трябвало да се планува буфер в размер на 10%, който да остане на разположението им. (Очакван резултат: - 650.0 млн. лева.)
6. Отлагане на нарастването на заплатите на педагогическия личен състав до 125% от СРЗ за страната за 01.10.2023 година - политиката за повишение на привлекателността на учителската специалност би трябвало да бъде продължена и би трябвало да бъдат стимулирани младите експерти да стартират работа в просветителната система като учители, само че фискалната и макроикономическата непоклатимост за страната е от изключително значимо значение в дълготраен проект, в т. ч. и за развиването на просветителната система на България. Прилагането на политиката заплатите на педагогическия личен състав да са 125% от СРЗ за страната докара до дисбаланс на възнагражденията в просветителната система, като има случай, в който учители в селски учебни заведения получават по-големи хонорари от академични преподаватели. В актуалната обстановка е възможно закъснение на темпа на нарастване на заплатите на педагогическия личен състав за понижаване на бюджетните разноски и консолидация на държавния бюджет. (Очакван резултат: - 349.0 млн. лева.)
7. Отлагане на индексацията на пенсиите за 01.10.2023 година - пенсиите на българските пенсионери бяха нараснали през 2022 година с над 30% на два пъти. Веднъж на 01.07.2022 година бяха индексирани и беше нараснала минималната пенсия до равнището на линията на беднотия, при което беше злепоставен пенсионноосигурителният модел на България и 50 % от пенсионерите получават една и съща пенсия без оглед на осигурителния им стаж и приноса им към осигурителната система. И повторно - от 01.10.2022 година бяха преизчислени с повишение на самостоятелния коефициент на пенсионерите. Тези неправилни популистки политики доведоха до това, че с пенсията обезпечава приблизително 71% компенсиране на изгубения приход от трудово заплащане, при 46% за 2021 година и съвсем всеки втори приход в България е приход от пенсия.
Разходите за пенсиите от 2019 година досега порастват с над 90% при 30% инфлация за същия интервал. Отлагането на индексацията с 12% за три месеца ще подкрепи обезпечаването на фискалната и макроикономическата непоклатимост на страната, което ще укрепи и пенсионната система, имайки поради, че 50% от средствата за пенсии идват от дотации от държавния бюджет. (Очакван резултат: - 547.0 млн. лева.)
8. Намаляване на размера на финансовите разноски с 20% - в плана на държавен бюджет са заложени рекорден размер на финансовите разноски, 10 105.1 милиарда лева Това са планувани вложения по НПВУ и оперативните стратегии, финансирани със средства от Европейски Съюз, в т. ч. и националното съфинансиране, както и финансови разноски, финансирани с бюджетни средства. Отчитайки, че до края на годината остават 8 месеца, че през миналите 4 месеца в изискванията на изчезнал бюджет надали са осъществени големи вложения с бюджетни средства (липсва ни информация за осъществяване сходни проекти), както и че обичайно финансовите разноски не се извършват в цялостен размер, считаме, че МФ би трябвало да изиска от първостепенните разпоредители детайлна информация за плановата капиталова подготвеност и от финансовата сметка за 2023 година да отпаднат финансирания на планове, които нямат подготвеност през актуалната година да изпълнят плануваните вложения, да актуват съответните действия и да разплатят свършената работа. (Очакван резултат: - 2 021.02 млн. лева.)
9. Намаление на обсега на получателите на енергийни помощи за семействата - сега заради липса на формулировка за енергийно небогати, както и заради липса на изчерпателен указател на всички приходи на физическите лица (облагаеми и необлагаеми) се прави субсидиране на цената на парно и електрическа сила за всички битови консуматори, в т. ч. на доста богати жители, които нямат потребност от сходна дотация. Нещо повече - изкривеният модел на даване на дотациите подкрепя повече тези, които използват повече, а това са точно по-състоятелните жители. Нашите калкулации демонстрират, че в случай че се основат условия за освобождение на цените на ток и парно и те да се образуват на пазарен принцип, както и в случай че се диференцират нуждаещите се от подкрепяне енергийно небогати българи, то тогава нужната дотация ще получат към 30% от битовите потребителите. (Очакван резултат: - 600.00 млн. лева.)
10. Ограничаване на злоупотребите, свързани с компенсации за краткотрайна неработоспособност и компенсации за безработица - заради липса на съответен и своевременен надзор, а в някои случай с незаконно подпомагане на длъжностни лица, годишно от бюджета на Национален осигурителен институт се източват към 200 млн. лева, свързани с подправени болнични листове и с компенсации за безработица на безработни лица, имали краткосрочна претовареност в друга страна от Европейски Съюз и получаващи оптимално по мярка, несъмнено от закона, обезщетение за безработица. Пресичането на тази схеми ще усили свободния запас в бюджета на Национален осигурителен институт и потребността му от финансиране от държавния бюджет. (Очакван резултат: - 200.00 млн. лева.).
Общата сума на препоръчаните 10 ограничения за увеличение на бюджетни доходи и понижаване на бюджетни разноски ще подобрят бюджетното салдо с 6.830 милиарда лева и ще сведат бюджетния недостиг до 5.065 милиарда лева (2.75 % от БВП).
АИКБ се опълчва на продължаващото зацикляне в пенсионносигуритения модел в страната и неналичието на промени и оферти законопроект просто продължава досегашния модел. Затова също не го поддържат. Подобно е и мнението им за другия дребен бюджет - на НЗОК, като от организацията акцентират, че още веднъж не се оферират и плануват повече средства за предварителна защита и профилактика за сметка на каузи на разноските за болнична здравна помощ и разноските за лекарства. Здравноосигурителната система има незабавна потребност от проект за развиване, който да обезпечава реализирането на съответни промени.
Служебният кабинет поддържа недостиг от 3%, само че няма да внесе в Народно събрание подобен
Партиите да не трансформират бюджета в хватка за припечелване на време, изиска Гълъб Донев
Според АИКБ методът на служебното държавно управление е счетоводен и не предлага политика, а резултира в несъразмерен бюджетен недостиг в размер на над 11.867 милиарда лв. (6,4 на 100 от Брутният вътрешен продукт по консолидираната фискална стратегия (КФП), финансиран с нов държавен дълг (над 13.7 милиарда лева.). Още по-притеснителното е, че обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2023-2025 година, която е в претекстовете към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 година, възнамерява прекаленост на бюджетния недостиг и идващите две години, 5.2% от Брутният вътрешен продукт за 2024 година и 4.6% от Брутният вътрешен продукт за 2025 година, както и през идващите няколко години, които дефицити, финансирани с нов държавен дълг, ще доведат през 2025 година до растеж на държавния дълг до 69.3 милиарда лева (33% от БВП) от 36.1 милиарда лева (21.8% от БВП) в края на 2022 година
Това, тревожи се работодателската организация, ще се отдалечи страната ни от заявената значима цел и главен приоритет - приемане в Еврозоната, по тази причина и са твърдо срещу обмисляне на несъразмерен бюджетен недостиг. Освен това приемането на държавен бюджет с плануван бюджетен недостиг в размер на 6.4% е и незаконосъобразно деяние, нарушаващо българското и европейското законодателство. Това е директно неспазване на член 25 от Закона за обществените финанси, който дефинира, че задачата на бранш " Държавно ръководство " е постигането и/или поддържане на нулево или позитивно бюджетно салдо, като по изключение позволява недостиг на годишна основа, който не може да надвишава 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Европейският пакт за непоклатимост и напредък също дефинира цел горна граница на бюджетен недостиг на страните членки - 3% от Брутният вътрешен продукт.
От АИКБ акцентират, че плануваният недостиг е резултат на избирателен политически популизъм и неправилни политически решения, довели до растеж на бюджетните разноски (особено за пенсионни и обществени плащания), несъответен с опциите на стопанската система. На пет следващи парламентарни избори в границите на две години политическите партии наддаваха за благоразположението на разнообразни обществени групи гласоподаватели без оглед на неналичието на съответно дълготрайно финансиране на тези големи бюджетни разноски със съответни доходи в бюджета. Проектобюджетът е просто резултат от безотговорните предизборни решения, които утежниха фискалната и макроиконочиската непоклатимост на страната. Сега политическите партии в 49-то Народно заседание имат опцията да поправят позволените неточности.
АИКБ счита главните макроикономически допускания, признати от МФ при правенето на плана за държавен бюджет, за реалистични, даже някой от тях за много смели, като да вземем за пример растеж на Брутният вътрешен продукт за 2023 година в размер на 1.8% и размер на годишна инфлацията от 8.7%. Бюджетните доходи са планувани реалистично и е прекъсната дългогодишната процедура на обмисляне на занижени бюджетни доходи, които да се преизпълняват, а образуваните в края на годината бюджетни остатъци да бъдат разпределяни непрозрачно.
В никакъв случай не би трябвало да се трансформира настоящият данъчен модел и да се усилват данъчни ставки.
Гълъб Донев не желае епитети към бюджета
Проектът за държавен бюджет е създаден по настоящо законодателство, както в приходната, по този начин и в разходната си част
АИКБ би подкрепила следните ограничения за увеличение на бюджетни доходи и понижаване на бюджетни разноски, които да реализират заложената цел:
1. Отмяна на индексация на възнагражденията и разноските за облекло на заетите в органите на правосъдната власт и на народните представители - в сложни спешни времена народните представители би трябвало да дадат персонален образец, лишавайки се от индексация на възнагражденията си и разноските за облекло. Липсата на тази индексация никога няма да докара до бедствено общественото състояние на народните представители и правосъдните магистрати. (Очакван резултат: - 145 млн. лева.)
2. Намаляване на разноските за прехрана на държавния уред - разноските за прехрана порастват със 58% по отношение на предкризисната 2019 година и с 11%, 356 млн. лева по отношение на миналата 2022 година (2023 година - 3547.10; 2022 година - 3190.30; 2019 година - 2246.4) Натрупаната за този интервал инфлация е 30.2%. Предлагаме понижение на разноските за прехрана на държавния уред до размера на насъбраната инфлация за интервала. (Очакван резултат: - 622.3 млн. лева.)
3. Намаляване на разноските за личен състав - дълго отлаганата промяна в държавната администрация, бавното въвеждане на електронни услуги и електронно държавно управление резултира в свръхразходи за хонорари на тази администрация. При годишно намаляващ брой на популацията в България, които са консуматори на обществените услуги, предоставяни от администрацията, броят на същата пораства, порастват и претенциите и за по-големи хонорари. В обществените институции има голям брой образци за такива с дублирани функционалности и още повече на такива с раздут щат, огромна част, от който с незаети работни места, което пък е източник за финансиране на така наречен в допълнение материално стимулиране на държавните чиновници. Средната работна заплата в обществения бранш обичайно изпреварва междинната работна заплата в частния бранш, който създава Брутният вътрешен продукт и внася бюджетните доходи. Разходите за личен състав през 2023 година порастват с 43% по отношение на размера им през 2020 година, при насъбрана за интервала инфлация в размер на 25%. (2023 година - 10818.8; 2022 година - 9625.6; 2020 година -7561.6). Предлагаме понижение на разноските за личен състав до равнищата им от 2022 година (Очакван резултат: - 1 193.2 млн. лева.)
4. Отмяна на използването на понижени ставки по ЗДДС (0% и 9%), отчитайки възражението на Българската асоциация на заведенията, член на АИКБ - понижените ставки по ЗДДС бяха въведени като мярка за битка с икономическите последствия от COVID-кризата. Въведеното изключително състояние и отрицателните последствия от ограничаващите ограничения са в историята. Намалените ставки по ЗДДС оказаха своето благотворно въздействие върху засегнатите стопански браншове, само че повече година след анулация на изключителното състояние би трябвало да бъдат анулирани и върнати на предходните им равнища. (Очакван резултат: - 503.2 млн. лева.)
5. Определяне на 90% дял за страната от държавните сдружения и предприятия за 2023 година - невероятно е да бъде разпределен 100 % дял в интерес на страната от държавните сдружения и предприятия. Реализираната облага постоянно е вложена през настоящата година в активи и не е налична в цялостен размер в бързоликвидни финансови и парични средства. Освен това не е добра процедура да се декапитализират държавните сдружения и предприятия, като им се изземва личния капитал и не им се остават благоприятни условия за вложения и рационализация. Затова би трябвало да се планува буфер в размер на 10%, който да остане на разположението им. (Очакван резултат: - 650.0 млн. лева.)
6. Отлагане на нарастването на заплатите на педагогическия личен състав до 125% от СРЗ за страната за 01.10.2023 година - политиката за повишение на привлекателността на учителската специалност би трябвало да бъде продължена и би трябвало да бъдат стимулирани младите експерти да стартират работа в просветителната система като учители, само че фискалната и макроикономическата непоклатимост за страната е от изключително значимо значение в дълготраен проект, в т. ч. и за развиването на просветителната система на България. Прилагането на политиката заплатите на педагогическия личен състав да са 125% от СРЗ за страната докара до дисбаланс на възнагражденията в просветителната система, като има случай, в който учители в селски учебни заведения получават по-големи хонорари от академични преподаватели. В актуалната обстановка е възможно закъснение на темпа на нарастване на заплатите на педагогическия личен състав за понижаване на бюджетните разноски и консолидация на държавния бюджет. (Очакван резултат: - 349.0 млн. лева.)
7. Отлагане на индексацията на пенсиите за 01.10.2023 година - пенсиите на българските пенсионери бяха нараснали през 2022 година с над 30% на два пъти. Веднъж на 01.07.2022 година бяха индексирани и беше нараснала минималната пенсия до равнището на линията на беднотия, при което беше злепоставен пенсионноосигурителният модел на България и 50 % от пенсионерите получават една и съща пенсия без оглед на осигурителния им стаж и приноса им към осигурителната система. И повторно - от 01.10.2022 година бяха преизчислени с повишение на самостоятелния коефициент на пенсионерите. Тези неправилни популистки политики доведоха до това, че с пенсията обезпечава приблизително 71% компенсиране на изгубения приход от трудово заплащане, при 46% за 2021 година и съвсем всеки втори приход в България е приход от пенсия.
Разходите за пенсиите от 2019 година досега порастват с над 90% при 30% инфлация за същия интервал. Отлагането на индексацията с 12% за три месеца ще подкрепи обезпечаването на фискалната и макроикономическата непоклатимост на страната, което ще укрепи и пенсионната система, имайки поради, че 50% от средствата за пенсии идват от дотации от държавния бюджет. (Очакван резултат: - 547.0 млн. лева.)
8. Намаляване на размера на финансовите разноски с 20% - в плана на държавен бюджет са заложени рекорден размер на финансовите разноски, 10 105.1 милиарда лева Това са планувани вложения по НПВУ и оперативните стратегии, финансирани със средства от Европейски Съюз, в т. ч. и националното съфинансиране, както и финансови разноски, финансирани с бюджетни средства. Отчитайки, че до края на годината остават 8 месеца, че през миналите 4 месеца в изискванията на изчезнал бюджет надали са осъществени големи вложения с бюджетни средства (липсва ни информация за осъществяване сходни проекти), както и че обичайно финансовите разноски не се извършват в цялостен размер, считаме, че МФ би трябвало да изиска от първостепенните разпоредители детайлна информация за плановата капиталова подготвеност и от финансовата сметка за 2023 година да отпаднат финансирания на планове, които нямат подготвеност през актуалната година да изпълнят плануваните вложения, да актуват съответните действия и да разплатят свършената работа. (Очакван резултат: - 2 021.02 млн. лева.)
9. Намаление на обсега на получателите на енергийни помощи за семействата - сега заради липса на формулировка за енергийно небогати, както и заради липса на изчерпателен указател на всички приходи на физическите лица (облагаеми и необлагаеми) се прави субсидиране на цената на парно и електрическа сила за всички битови консуматори, в т. ч. на доста богати жители, които нямат потребност от сходна дотация. Нещо повече - изкривеният модел на даване на дотациите подкрепя повече тези, които използват повече, а това са точно по-състоятелните жители. Нашите калкулации демонстрират, че в случай че се основат условия за освобождение на цените на ток и парно и те да се образуват на пазарен принцип, както и в случай че се диференцират нуждаещите се от подкрепяне енергийно небогати българи, то тогава нужната дотация ще получат към 30% от битовите потребителите. (Очакван резултат: - 600.00 млн. лева.)
10. Ограничаване на злоупотребите, свързани с компенсации за краткотрайна неработоспособност и компенсации за безработица - заради липса на съответен и своевременен надзор, а в някои случай с незаконно подпомагане на длъжностни лица, годишно от бюджета на Национален осигурителен институт се източват към 200 млн. лева, свързани с подправени болнични листове и с компенсации за безработица на безработни лица, имали краткосрочна претовареност в друга страна от Европейски Съюз и получаващи оптимално по мярка, несъмнено от закона, обезщетение за безработица. Пресичането на тази схеми ще усили свободния запас в бюджета на Национален осигурителен институт и потребността му от финансиране от държавния бюджет. (Очакван резултат: - 200.00 млн. лева.).
Общата сума на препоръчаните 10 ограничения за увеличение на бюджетни доходи и понижаване на бюджетни разноски ще подобрят бюджетното салдо с 6.830 милиарда лева и ще сведат бюджетния недостиг до 5.065 милиарда лева (2.75 % от БВП).
АИКБ се опълчва на продължаващото зацикляне в пенсионносигуритения модел в страната и неналичието на промени и оферти законопроект просто продължава досегашния модел. Затова също не го поддържат. Подобно е и мнението им за другия дребен бюджет - на НЗОК, като от организацията акцентират, че още веднъж не се оферират и плануват повече средства за предварителна защита и профилактика за сметка на каузи на разноските за болнична здравна помощ и разноските за лекарства. Здравноосигурителната система има незабавна потребност от проект за развиване, който да обезпечава реализирането на съответни промени.
Служебният кабинет поддържа недостиг от 3%, само че няма да внесе в Народно събрание подобен
Партиите да не трансформират бюджета в хватка за припечелване на време, изиска Гълъб Донев
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ