ЕМИ: Предложената енергийна стратегия е преразказ на плана „Климат енергетика“, нужна е доработка
Предложеният от Министерството на енергетиката план на Стратегия стабилно енергийно развиване всъщност съставлява преразказ на окончателния вид на Интегрираният проект в региона на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 година Така на процедура не се способства за неговото доразвиване, актуализация и възстановяване. Това
Според тях в Стратегията липсва европейското схващане за модерна електроенергийна система, готова за бъдещето. “Причина за това е, че у нас битува друго виждане и практики, а точно - че днешната система е приемливо устойчива и вложенията би трябвало да се лимитират, тъй като биха рефлектирали в политически недопустимо увеличение на цените за крайните потребители”, изясняват от Института.
Като своя рекомендация те настоят за допълнение на тактиката със специфичен раздел, в който електроразпределителните мрежи да намерят своето почтено място - на гръбнак на цифровия и енергийния преход. Именно тези мрежи „ интегрират по-голямата част от възобновимите електропроизводители, позволявайки основаването на нови услуги за потребителите и осигурявайки благонадежден поток на електричество, като за това в идващото десетилетие в европейски мащаб ще са нужни вложения от 375 до 425 милиарда евро, с цел да бъдат приспособени към все по-безвъглеродна, децентрализирана и цифровизирана електрическа система “, изясняват от ЕМИ. И допълват, че този раздел на Стратегията би трябвало да съдържа национална идея за тяхното развиване през идващото десетилетие, подкрепена след това и със надлежно създадени и капиталово (регулаторно) обезпечени бизнес – проекти,
Цялото мнение на Института за енергиен мениджмънт можете да прочетете по-надолу:
Проектът на Стратегия за стабилно енергийно развиване на Република България до 2030 година с небосвод до 2050 година (), създаден от Министерството на енергетиката на съображение член 4, алинея 2, т. 1 от Закона за енергетиката, беше оповестен за. На това съображение, Институтът за енергиен мениджмънт показва следното мнение по оповестения документ.
I. Коментари от позиция на процедурата
От официална позиция Законът за енергетиката планува, че планът на енергийна тактика се създава от министъра на енергетиката, само че се приема от Народното събрание по предложение на Министерския съвет (чл.4 вр.чл.3 от закона). Ето за какво представянето на този план има своето юридическо съображение.
От фактическа страна обаче представянето на плана на Стратегията към днешна дата е освен доста закъсняло от позиция на съответното развиване на енергийната политика, само че е и безусловно несъответстващо и на процедура безсмислено с оглед стадия на политическо развиване на страната. Това е по този начин, тъй като 44-то Народно заседание към този момент е в историята, а представянето на подобен план от страна на изпълнителната власт на идващото Народно заседание изобщо не ангажира последното. Горното събитие се укрепва и от обстоятелството, че след идните парламентарни избори страната ще има ново държавно управление, което също не е и не може да бъде обвързано от документ, квалифициран от представител на предходното такова. Допълнително, шансът този документ да бъде прегледан даже и от сегашния Министерски съвет също не е изключително огромен, макар че официално съществува. Разбира се, практиката за жалост е цялостна с образци на искрено претупване на значими за страната документи с оглед официална проява на интензивност. Положителното в тази ситуация е, че за разлика от други значими за бранша аналитични материали, министърът на енергетиката е взел решение най-малко да запознае обществеността с създадения документ.
Ето за какво в процедурен проект анонсирането на плана на Стратегия в този момент може да буди единствено неразбиране и въпроси по отношение на стъпка, която не взема решение проблеми, а единствено ги отсрочва във времето и ги трансферира като отговорност.
Допълнителни причини в това отношение, въпреки и в по-друг ракурс, са изложени и по-долу в т. II.2 при разбора на плана на Стратегия от позиция на обвързаността му с други национални документи ().
II. Коментари всъщност
1. Преглед на съществуващата документална среда
Позицията на Института за енергиен мениджмънт (EMI) по плана на Стратегия е направена през призмата на към този момент съществуващата документална среда, очертаваща националната енергийна политика през идващите десетилетия, в частност 2021-2030 година Подчертаваме категорично този метод, защото за нас синергията сред основополагащите документи в това направление е безусловно наложителна.
На първо място, документ с основополагащо значение в това отношение е Интегрираният проект в региона на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 година (НПЕК), направен в осъществяване на Регламент (ЕС) 2018/1999 по отношение на ръководството на Енергийния съюз и на дейностите в региона на климата. Окончателният вид на Плана беше възложен на Европейска комисия и надлежно оповестен през месец март 2020 година, а през октомври Комисията оповести своите мнения и оценка на документа.
От първостепенна значимост в този смисъл са двете оценки и рекомендации на Европейска комисия както, по този начин и по отношение на. Между първата и втората оценка е открита последователност посредством даване на в детайли изложение на метода и степента на осъществяването на другите аспекти на първичните рекомендации на Комисията в модифицирания НПЕК. Освен това, е налице също по този начин и условие (в Регламента за управление), държавите-членки да подсигуряват, че техните НПЕК вземат поради характерните рекомендации, издадени в подтекста на европейския учебен срок, и по този метод подкрепят тяхното осъществяване.
На второ място, Европейска комисия открива рамка на последователност сред НПЕК и следващо създадените документи. А точно, през октомври 2020 година Комисията въз основа на окончателния НПЕК и на избраните за България в европейския учебен срок цели да прегледа свързани с климата и енергетиката вложения и ограничения за промени при създаването на своя народен План за възобновяване и резистентност, основаващ се на законодателството по отношение на Механизма за възобновяване и резистентност.
На трето място, през месец януари 2021 година, от страна на Европейска комисия (впоследствие и от Министерството на енергетиката) беше оповестен на промените на българския електроенергиен пазар, направен според член 20, параграф 3 и идващите от Регламент 2019/943 на Европейски Съюз. В подтекста на цялостните разпореждания на Регламента, Планът за осъществяване се предхожда от Оценка на систематичната адекватност на ресурсите (непубликувана), а самият проект съставлява база, с цел да може да бъде поискано от държавата-членка позволение от Европейска комисия за въвеждане на механизми за потенциал като мярка, посредством която да се решат остатъчни (извън обсега на плана) проблеми, препятстващи обезпечаване на нужната степен на сигурност на снабдяването / адекватност на индустриалните мощности в системата.
Може да се заключи, че към сегашния миг са налице редица национални документи, направени в сходство с условията на европейското законодателство, които следва да дефинират цели, политики и ограничения в региона на енергетиката и климата за интервала 2020-2030 година и по-нататък. Същите следва да са създадени в логическа поредност и са обвързани с механизми за взаимоотношение, мониторинг и надзор на осъществяването. През призмата на европейските условия централен документ измежду тях се явява НПЕК, който следва да обезпечава бистрота и предсказуемост на националните политики и ограничения, с цел да бъде обезпечена по този метод сигурността на вложенията, респективно сигурността на снабдяването с сила за идващото десетилетие. Това обаче ни минимум не понижава ролята на националната енергийна тактика, която следва да бъде обсъждана като водещия народен документ. Да не забравяме, че тя – за разлика от другите документи – се приема от Народното събрание.
2. Общ взор за мястото на тактиката
Структурата и наличието на Стратегията подхождат в огромна степен на структурата и наличието на НПЕК.
И в двата документа е планувано идентично развиване до 2030 и с небосвод до 2050 година, основавано на създадени планирани енергийни салда на страната, моделирани с продукта (B)EST модел за дълготрайно оценяване и енергийно обмисляне, създаден от E3-Modelling.
И в двата документа са прегледани два сюжета на развиване: Базов сюжет (със съществуващи политики и мерки), в който прогнозата се основава на политики и ограничения, настоящи към сегашния миг и Целеви сюжет (с спомагателни политики и мерки).
Респективно, идентични са и главните заложени цели в Стратегията и НПЕК до 2030 година, а точно:
- Намаляване на първичното енергийно ползване спрямо базовата прогноза PRIMES 2007 с 27.89%;
- Намаляване на крайното енергийно ползване спрямо базовата прогноза PRIMES 2007 с 31.67%;
- Постигане на 27.09% дял на силата от Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) в брутното извънредно ползване на енергия;
- Най-малко 15% междусистемна електроенергийна съгласуваност.
От една страна, потреблението на едни и същи модели за прогнозиране и идентична първична информация е позитивно събитие, даващо опция за последователност и съпоставимост на резултатите. От друга страна обаче, дублирането освен на метода, само че и на поставените цели и предстоящите резултати не може да се счете за такова.
Същата констатация е годна и за препоръчаните в Стратегията механизми и ограничения за осъществяване на задачите – те също са идентични, в това число като словосъчетание, със съществуващите в НПЕК.
Накратко казано, препоръчаният от Министерството на енергетиката план на Стратегия всъщност съставлява преразказ (без детайли на разсъждение) на окончателния вид на НПЕК. Къде е мястото на Стратегията?
От по този начин направения обзор на съществуващата документална рамка и план на Стратегия излиза наяве, че:
- са налице редица европейски и национални документи, направени в сходство с условията на европейското законодателство, които дефинират цели, политики и ограничения в региона на енергетиката и климата за интервала 2020-2030 година, създадени поредно и обвързани с механизми за взаимоотношение, ефикасен мониторинг и надзор на осъществяването, централен от които се явява НПЕК;
- препоръчаният от Министерството на енергетиката план на Стратегия съставлява един преразказ на окончателния вид на НПЕК, без да способства за неговото доразвиване, актуализация и възстановяване.
Оттук поражда и основателният въпрос къде е мястото и каква би била изгодата от сходен документ? Стратегията в този й тип наподобява безполезна и повода за това се корени главно сега на нейната поява. При по-различна поредност, а точно – в случай че Стратегията предшестваше появяването на НПЕК (и другите последвали го документи), отговорът на заложения въпрос би бил друг. Разработването на тактика, отчитаща спецификите на България и очертаваща самостоятелния / неповторимия път за нейното енергийно развиване в интервала
2021-2030 и до 2050 година при започване на процесите, би подкрепило последващата работа по изискваните от европейското законодателство документи и евентуално би оптимизирало резултатите.
Но, по едни или други аргументи, този миг е изтърван – планът на Стратегия се появява не преди, а след останалите политически документи за енергийното развиване на страната през идващите десетилетия. Респективно, мястото и изгодата за обществото от Стратегията, би трябвало да се търси при отчитане на тези съществуващи условия и ограничавания.
От такава позиция, съгласно нас, е налице нужда от значително преправяне на Стратегията в унисон с оценките и рекомендациите както на Европейска комисия, по този начин и на енергийната общественост в страната, отнасящи се за до момента признатите (и разказани по-горе) стратегически документи в региона на енергетиката и климата. По този метод ще се реализира нужната последователност и холистичност в изработването на политиката и триумф в реализирането й, а Стратегията ще заеме полагащото ѝ се водещо място в това отношение.
3. Препоръки
НПЕК, Планът за възобновяване и резистентност, Планът за осъществяване, желанията за въвеждане на механизми за потенциал и прочие са предмет на мнения, оценки и рекомендации както от страна на Европейска комисия, по този начин и на национално равнище от много време насам. В това отношение бихме желали да напомним, че и EMI е изразявал неведнъж своите публични позиции по тези документи и тематики (вж. линковете по-долу).
Независимо от подробните мнения, в този раздел, без искания за пълнота, насочваме вниманието посредством съответни рекомендации върху основни и сериозни измерения на политиката, които да се отчетат при бъдещата работа по преправяне на Стратегията, с цел да може тя да извърши своето предопределение като водещ документ в региона на енергийната политика в страната.
(1). Фокус върху взаимоотношението сред и последователността на съществуващите и плануваните политики и ограничения, включени в НПЕК, респективно пренесени в Стратегията.
Тъй като политиката до 2030 година съставлява едно естествено продължение на водената до 2020 година политика, един холистичен и постъпателен метод на създаването й е належащ. Съответните разбори следва да са подкрепени с количествени планове, да обгръщат и вероятните негативни взаимоотношения сред политиките и ограниченията, както и да демонстрират по какъв метод България счита да ги преодолее.
Например, нужни са оценки на потребните взаимоотношения сред декарбонизацията, енергийната сигурност и измеренията на вътрешния пазар, от една страна, и правилото за слагане на енергийната успеваемост преди всичко, от друга; връзката сред производството на електрическа енергия и внедряването на нисковъглеродни технологии; връзката сред енергийната успеваемост и превъзмогването на енергийната беднотия и прочие
(2). По отношение на енергийната сигурност
Заинтересованите страни и обществеността чакат запълване на неяснотите и премахване на несъгласията във връзка с енергийната сигурност.
Необходимо е:
- разработване на ясна тактика за въгледобива и въглищните централи с ясни задължения във времето и обезпечаване на почтен и обективен преход на регионите, подвластни от въглища;
- изясняване на взаимоотношението на разходите/цените и конкурентоспособността на производителите с плануваното продължение на производството на електрическа енергия от въглищни (лигнитни) централи;
- уточняване на мястото на природния газ в електропроизводството и въздействието му върху измерение „ Декарбонизация “;
- оценка на приноса на възобновимата сила върху енергийната сигурност.
Особено е значимо да се сложи фокус върху систематичната адекватност след юни 2025 година, когато ще бъде прекратено използването на към момента невъведения в деяние механизъм за потенциал за лигнитните централи.
(3). По отношение на енергийната успеваемост
Съгласно НПЕК и Стратегията, задачата за първично ползване на сила към 2030 година е 17,5, а за извънредно ползване на сила – 10,3 Mtoe. Този принос на България демонстрира, съгласно оценките на Европейска комисия, ниска (за първичното) и надлежно доста ниска (за крайното ползване на енергия) степен на амбициозност.
Националният принос в региона на енергийната успеваемост следва да отразява капацитета за разходноефективни икономии на сила и да бъде подсилен от надеждна дълготрайна тактика за саниране на постройките и от ограничения за осъществяване на задължението за спестовност на сила, произлизащо от член 7 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета.
Повишаването на амбициозността на поставените цели изисква надлежно понижаване на първичното и крайното енергийно ползване до 2030 година, респективно поддръжка с подобаващи политики и ограничения, които да обезпечат спомагателните икономии на сила.
Също по този начин, оценка на въздействието под формата на предстоящи икономии на сила и график за осъществяване ще допринесат за по-високото качество на политиката в това направление.
Необходимо е да се прегледа по-подробно и аналитично за какво схемата за отговорности за енергийни спестявания не е ефикасна и да бъде реформирана по този начин, че да може да обезпечи предстоящите резултати.
Макар че се заявява, най-малко към този момент, не се ползва категорично правилото „ енергийната успеваемост преди всичко “, което също изисква преосмисляне. Трябва да се покаже, в частност като се изясни по какъв метод енергийната успеваемост способства за разходноефективното реализиране на националните цели за конкурентоспособна нисковъглеродна стопанска система, сигурност на снабдяването с сила и превъзмогване на енергийната беднотия.
През последните години неведнъж сме изразявали позиции (включително в публична преписка - вж. например наши писма №ЕР-12/02.10.2019 (Ваш №Е-33-00-52/2.10.2019) и №ЕР-03/14.02.2020 (Ваш №Е-12-00-350/17.02.2020)) във връзка с националната политика за енергийна успеваемост, в частност - схемата за отговорности за енергийни спестявания и програмата за саниране и други
И най-после, предлагаме да се премисли желанието, изразено в Стратегията, за въвеждане на „ възмездно “ прекачване на документи за енергийни спестявания. По своята същина възмездното прекачване трансформира документите в скъпа книга, за търгуването на която е неотложно основаване на характерна среда, изискваща редица промени, в това число (но не само) и законодателни.
(4). По отношение на електроенергийния пазар на едро.
Българският електроенергиен пазар на едро се нуждае от спомагателни стъпки, с цел да усъвършенства своето действие предвид на основаване на условия за ефикасна конкуренция и надлежно – тласъци за понижаване на разходите/цените и възстановяване на успеваемостта.
В идващите години решаваща в това отношение ще е ролята на националния енергиен регулатор (КЕВР), който би трябвало да реализира ефикасен пазарен надзор и мониторинг и да предотвратява пазарни злоупотреби.
Предстои също сериозна смяна на пазарния модел, поради идното въвеждане на механизъм за потенциал, а на по-късен стадий и въвеждане на новия Чист пазарен модел (Energy only market), при която също КЕВР ще има водеща роля.
По-подробно предвижданите пазарни промени са разказани в цитирания към този момент План за осъществяване, в процедурата за съвещания, оповестена от Европейска комисия.
Препоръчваме измененията в пазарния модел за интервала до 2030 година, респективно отговорностите на националния регулатор в това отношение да намерят особено място в идващия вид на Стратегията. Това е значимо, тъй като успеваемостта и прозрачността на пазара на едро е тази, която ще дефинира доверието на вложителите, надлежно привличането на нужните вложения в енергийни мощности и сигурността на снабдяването.
(5). По отношение на електроенергийния пазар на дребно
Предстоящата либерализация е главната и непосредствена задача при електроенергийния пазар на дребно. България е определила своята цел за привършване на либерализацията за семействата до 2025 година както в НПЕК, по този начин и в Плана за осъществяване и Стратегията.
Препоръчваме (както това е изтъкнато и в позицията ни по Плана за изпълнение) процесът да се реализира въз основата на Пътна карта, направена от КЕВР, предвид на сполучливата му реализация.
Също по този начин, информация за идните стъпки, графика за тяхното осъществяване и отбраната на уязвимите консуматори би било уместно да откри място и в Стратегията.
Освен това, в Стратегията липсва същностна информация и ясни законодателни и регулаторни ограничения и график за осъществяването им по отношение на ръководство на потреблението, предпазване на сила, услуги еластичност и надлежно новите участници на пазара (агрегатори, локални енергийни общности и пр.). Тоест, в Стратегията липсва европейското схващане за модерна електроенергийна система, готова за бъдещето. Причина за това е, че у нас битува друго виждане и практики, а точно - че днешната система е приемливо устойчива и вложенията би трябвало да се лимитират, тъй като биха рефлектирали в политически недопустимо увеличение на цените за крайните консуматори.
В сходна среда, да вземем за пример, европейските убеждения за основната роля на електроразпределителната мрежа при енергийния преход и положителните практики при въвеждане на нови модели за ръководство на данните, за гъвкаво ръководство на потреблението и на съхранението на сила като по-ефективна опция на директните инфраструктурни вложения, за поощряване на нисковъглеродното и дейно отопление и изстудяване, включително – на база съществуващи централизирани мрежи/системи, не са предмет на внимание и не попадат освен в законодателните и регулаторни практики, само че даже в стратегическите документи на национално равнище, какъвто следващ образец е Стратегията.
Всичките тези неналичия би трябвало да бъдат запълнени при идното преправяне на документа.
(6). Що се отнася до възобновимите енергийни източници, България е изпълнила значително рекомендациите на Европейска комисия, изключително тази за повишение нивото на амбициозност за 2030 година до най-малко 27 %.
България е присъединила и индикативна крива за каузи на възобновимите енергийни източници до 2030 година, което е в сходство с условията, избрани в Регламента по отношение на ръководството.
НПЕК, както и Стратегията, включват задоволително информация за плануваните политики и ограничения, само че множеството от тях съставляват продължение на съществуващите такива, като да вземем за пример преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия от възобновими източници, създадена от съоръжения с обща конфигурирана мощ под 1 MW.
Останалите средства по отношение на този тип поддръжка са лимитирани до нужните, с цел да се изплатят дължимите награди на към този момент съществуващите съоръжения.
Същевременно, направен от Европейска комисия за България разходноефективен сюжет до 2030 година планува доста по-ускорено повишаване на производството от ВЕИ и превръщането му в главен снабдител на електрическа сила през 2030 година В подтекста на наложителните разбори за мястото на въглищната електрическа енергия предлагаме и редом разглеждане на други възможности с ускорено развиване (насърчено по подобаващ начин) на производството от Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС).
(7). Относно мрежовото развиване
Както е НПЕК, по този начин и в Стратегията е отделено незадоволително внимание на мрежите, в частност разпределителните.
Подобно занемаряване на възходящото значение на разпределителната мрежа, респективно на ролята на операторите на разпределителните мрежи в идния енергиен преход, може да сложи пред риск осъществяването на набелязаните цели и промени, а точно (но не само):
- развиването на децентрализирано и лично производство;
- дейното ползване (управление на потреблението);
- електромобилността;
- съхранението на енергия;
- модернизирането на отоплението/охлаждането.
Същевременно, не трябва да се не помни, че мрежите са естествени монополи и тяхното развиване в една или в друга посока ще се предопределя от визията и решенията на националния регулатор, в частност от утвърдените вложения и основаните регулаторни тласъци за нововъведения.
Един обзор на посочените в НПЕК вложения демонстрира, че за развиване на разпределителната мрежа през идващото десетилетие са планувани вложения, съпоставими и по-ниски от в действителност одобряваните от КЕВР през последните години, които ще са задоволителни в най-хубавия случай за поддържане на мрежата в настоящето положение, само че не и за належащите промени поради енергийния преход.
В този подтекст, не е изненадваща и неналичието на:
1) какъвто и да било спор във връзка с тактиката и плануваните с новото европейско законодателство проекти за развиване на електроразпределителните мрежи, на чиято роля за сполучливото развиване на пазара на дребно е отдадена по-голямата част от новата инструкция за електронерегийния пазар;
2) обстоен проект и график за внедряване на интелигентни измервателни уреди на пазара на електрическа енергия и газ, учреден на справедлива оценка „ разходи-ползи “, както изисква европейското законодателство още отпреди 10 години.
Поради това, предлагаме допълнение на тактиката със специфичен раздел, в който електроразпределителните мрежи да намерят своето почтено място - на гръбнак на цифровия и енергийния преход. Те интегрират по-голямата част от възобновимите електропроизводители, позволявайки основаването на нови услуги за потребителите и осигурявайки благонадежден поток на електричество, като за това в идващото десетилетие в европейски мащаб ще са нужни вложения от 375 до 425 милиарда евро, с цел да бъдат приспособени към все по-безвъглеродна, децентрализирана и цифровизирана електрическа система.
Конкретно, разделът следва да съдържа национална идея за тяхното развиване през идващото десетилетие, подкрепена след това и със надлежно създадени и капиталово (регулаторно) обезпечени бизнес – проекти, както изисква Директива 2019/943.
Институтът за енергиен мениджмънт още веднъж заявява цялостната си подготвеност за присъединяване в дейни полемики по тематиката за стратегическото развиване на енергийния бранш.
Според тях в Стратегията липсва европейското схващане за модерна електроенергийна система, готова за бъдещето. “Причина за това е, че у нас битува друго виждане и практики, а точно - че днешната система е приемливо устойчива и вложенията би трябвало да се лимитират, тъй като биха рефлектирали в политически недопустимо увеличение на цените за крайните потребители”, изясняват от Института.
Като своя рекомендация те настоят за допълнение на тактиката със специфичен раздел, в който електроразпределителните мрежи да намерят своето почтено място - на гръбнак на цифровия и енергийния преход. Именно тези мрежи „ интегрират по-голямата част от възобновимите електропроизводители, позволявайки основаването на нови услуги за потребителите и осигурявайки благонадежден поток на електричество, като за това в идващото десетилетие в европейски мащаб ще са нужни вложения от 375 до 425 милиарда евро, с цел да бъдат приспособени към все по-безвъглеродна, децентрализирана и цифровизирана електрическа система “, изясняват от ЕМИ. И допълват, че този раздел на Стратегията би трябвало да съдържа национална идея за тяхното развиване през идващото десетилетие, подкрепена след това и със надлежно създадени и капиталово (регулаторно) обезпечени бизнес – проекти,
Цялото мнение на Института за енергиен мениджмънт можете да прочетете по-надолу:
Проектът на Стратегия за стабилно енергийно развиване на Република България до 2030 година с небосвод до 2050 година (), създаден от Министерството на енергетиката на съображение член 4, алинея 2, т. 1 от Закона за енергетиката, беше оповестен за. На това съображение, Институтът за енергиен мениджмънт показва следното мнение по оповестения документ.
I. Коментари от позиция на процедурата
От официална позиция Законът за енергетиката планува, че планът на енергийна тактика се създава от министъра на енергетиката, само че се приема от Народното събрание по предложение на Министерския съвет (чл.4 вр.чл.3 от закона). Ето за какво представянето на този план има своето юридическо съображение.
От фактическа страна обаче представянето на плана на Стратегията към днешна дата е освен доста закъсняло от позиция на съответното развиване на енергийната политика, само че е и безусловно несъответстващо и на процедура безсмислено с оглед стадия на политическо развиване на страната. Това е по този начин, тъй като 44-то Народно заседание към този момент е в историята, а представянето на подобен план от страна на изпълнителната власт на идващото Народно заседание изобщо не ангажира последното. Горното събитие се укрепва и от обстоятелството, че след идните парламентарни избори страната ще има ново държавно управление, което също не е и не може да бъде обвързано от документ, квалифициран от представител на предходното такова. Допълнително, шансът този документ да бъде прегледан даже и от сегашния Министерски съвет също не е изключително огромен, макар че официално съществува. Разбира се, практиката за жалост е цялостна с образци на искрено претупване на значими за страната документи с оглед официална проява на интензивност. Положителното в тази ситуация е, че за разлика от други значими за бранша аналитични материали, министърът на енергетиката е взел решение най-малко да запознае обществеността с създадения документ.
Ето за какво в процедурен проект анонсирането на плана на Стратегия в този момент може да буди единствено неразбиране и въпроси по отношение на стъпка, която не взема решение проблеми, а единствено ги отсрочва във времето и ги трансферира като отговорност.
Допълнителни причини в това отношение, въпреки и в по-друг ракурс, са изложени и по-долу в т. II.2 при разбора на плана на Стратегия от позиция на обвързаността му с други национални документи ().
II. Коментари всъщност
1. Преглед на съществуващата документална среда
Позицията на Института за енергиен мениджмънт (EMI) по плана на Стратегия е направена през призмата на към този момент съществуващата документална среда, очертаваща националната енергийна политика през идващите десетилетия, в частност 2021-2030 година Подчертаваме категорично този метод, защото за нас синергията сред основополагащите документи в това направление е безусловно наложителна.
На първо място, документ с основополагащо значение в това отношение е Интегрираният проект в региона на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 година (НПЕК), направен в осъществяване на Регламент (ЕС) 2018/1999 по отношение на ръководството на Енергийния съюз и на дейностите в региона на климата. Окончателният вид на Плана беше възложен на Европейска комисия и надлежно оповестен през месец март 2020 година, а през октомври Комисията оповести своите мнения и оценка на документа.
От първостепенна значимост в този смисъл са двете оценки и рекомендации на Европейска комисия както, по този начин и по отношение на. Между първата и втората оценка е открита последователност посредством даване на в детайли изложение на метода и степента на осъществяването на другите аспекти на първичните рекомендации на Комисията в модифицирания НПЕК. Освен това, е налице също по този начин и условие (в Регламента за управление), държавите-членки да подсигуряват, че техните НПЕК вземат поради характерните рекомендации, издадени в подтекста на европейския учебен срок, и по този метод подкрепят тяхното осъществяване.
На второ място, Европейска комисия открива рамка на последователност сред НПЕК и следващо създадените документи. А точно, през октомври 2020 година Комисията въз основа на окончателния НПЕК и на избраните за България в европейския учебен срок цели да прегледа свързани с климата и енергетиката вложения и ограничения за промени при създаването на своя народен План за възобновяване и резистентност, основаващ се на законодателството по отношение на Механизма за възобновяване и резистентност.
На трето място, през месец януари 2021 година, от страна на Европейска комисия (впоследствие и от Министерството на енергетиката) беше оповестен на промените на българския електроенергиен пазар, направен според член 20, параграф 3 и идващите от Регламент 2019/943 на Европейски Съюз. В подтекста на цялостните разпореждания на Регламента, Планът за осъществяване се предхожда от Оценка на систематичната адекватност на ресурсите (непубликувана), а самият проект съставлява база, с цел да може да бъде поискано от държавата-членка позволение от Европейска комисия за въвеждане на механизми за потенциал като мярка, посредством която да се решат остатъчни (извън обсега на плана) проблеми, препятстващи обезпечаване на нужната степен на сигурност на снабдяването / адекватност на индустриалните мощности в системата.
Може да се заключи, че към сегашния миг са налице редица национални документи, направени в сходство с условията на европейското законодателство, които следва да дефинират цели, политики и ограничения в региона на енергетиката и климата за интервала 2020-2030 година и по-нататък. Същите следва да са създадени в логическа поредност и са обвързани с механизми за взаимоотношение, мониторинг и надзор на осъществяването. През призмата на европейските условия централен документ измежду тях се явява НПЕК, който следва да обезпечава бистрота и предсказуемост на националните политики и ограничения, с цел да бъде обезпечена по този метод сигурността на вложенията, респективно сигурността на снабдяването с сила за идващото десетилетие. Това обаче ни минимум не понижава ролята на националната енергийна тактика, която следва да бъде обсъждана като водещия народен документ. Да не забравяме, че тя – за разлика от другите документи – се приема от Народното събрание.
2. Общ взор за мястото на тактиката
Структурата и наличието на Стратегията подхождат в огромна степен на структурата и наличието на НПЕК.
И в двата документа е планувано идентично развиване до 2030 и с небосвод до 2050 година, основавано на създадени планирани енергийни салда на страната, моделирани с продукта (B)EST модел за дълготрайно оценяване и енергийно обмисляне, създаден от E3-Modelling.
И в двата документа са прегледани два сюжета на развиване: Базов сюжет (със съществуващи политики и мерки), в който прогнозата се основава на политики и ограничения, настоящи към сегашния миг и Целеви сюжет (с спомагателни политики и мерки).
Респективно, идентични са и главните заложени цели в Стратегията и НПЕК до 2030 година, а точно:
- Намаляване на първичното енергийно ползване спрямо базовата прогноза PRIMES 2007 с 27.89%;
- Намаляване на крайното енергийно ползване спрямо базовата прогноза PRIMES 2007 с 31.67%;
- Постигане на 27.09% дял на силата от Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) в брутното извънредно ползване на енергия;
- Най-малко 15% междусистемна електроенергийна съгласуваност.
От една страна, потреблението на едни и същи модели за прогнозиране и идентична първична информация е позитивно събитие, даващо опция за последователност и съпоставимост на резултатите. От друга страна обаче, дублирането освен на метода, само че и на поставените цели и предстоящите резултати не може да се счете за такова.
Същата констатация е годна и за препоръчаните в Стратегията механизми и ограничения за осъществяване на задачите – те също са идентични, в това число като словосъчетание, със съществуващите в НПЕК.
Накратко казано, препоръчаният от Министерството на енергетиката план на Стратегия всъщност съставлява преразказ (без детайли на разсъждение) на окончателния вид на НПЕК. Къде е мястото на Стратегията?
От по този начин направения обзор на съществуващата документална рамка и план на Стратегия излиза наяве, че:
- са налице редица европейски и национални документи, направени в сходство с условията на европейското законодателство, които дефинират цели, политики и ограничения в региона на енергетиката и климата за интервала 2020-2030 година, създадени поредно и обвързани с механизми за взаимоотношение, ефикасен мониторинг и надзор на осъществяването, централен от които се явява НПЕК;
- препоръчаният от Министерството на енергетиката план на Стратегия съставлява един преразказ на окончателния вид на НПЕК, без да способства за неговото доразвиване, актуализация и възстановяване.
Оттук поражда и основателният въпрос къде е мястото и каква би била изгодата от сходен документ? Стратегията в този й тип наподобява безполезна и повода за това се корени главно сега на нейната поява. При по-различна поредност, а точно – в случай че Стратегията предшестваше появяването на НПЕК (и другите последвали го документи), отговорът на заложения въпрос би бил друг. Разработването на тактика, отчитаща спецификите на България и очертаваща самостоятелния / неповторимия път за нейното енергийно развиване в интервала
2021-2030 и до 2050 година при започване на процесите, би подкрепило последващата работа по изискваните от европейското законодателство документи и евентуално би оптимизирало резултатите.
Но, по едни или други аргументи, този миг е изтърван – планът на Стратегия се появява не преди, а след останалите политически документи за енергийното развиване на страната през идващите десетилетия. Респективно, мястото и изгодата за обществото от Стратегията, би трябвало да се търси при отчитане на тези съществуващи условия и ограничавания.
От такава позиция, съгласно нас, е налице нужда от значително преправяне на Стратегията в унисон с оценките и рекомендациите както на Европейска комисия, по този начин и на енергийната общественост в страната, отнасящи се за до момента признатите (и разказани по-горе) стратегически документи в региона на енергетиката и климата. По този метод ще се реализира нужната последователност и холистичност в изработването на политиката и триумф в реализирането й, а Стратегията ще заеме полагащото ѝ се водещо място в това отношение.
3. Препоръки
НПЕК, Планът за възобновяване и резистентност, Планът за осъществяване, желанията за въвеждане на механизми за потенциал и прочие са предмет на мнения, оценки и рекомендации както от страна на Европейска комисия, по този начин и на национално равнище от много време насам. В това отношение бихме желали да напомним, че и EMI е изразявал неведнъж своите публични позиции по тези документи и тематики (вж. линковете по-долу).
Независимо от подробните мнения, в този раздел, без искания за пълнота, насочваме вниманието посредством съответни рекомендации върху основни и сериозни измерения на политиката, които да се отчетат при бъдещата работа по преправяне на Стратегията, с цел да може тя да извърши своето предопределение като водещ документ в региона на енергийната политика в страната.
(1). Фокус върху взаимоотношението сред и последователността на съществуващите и плануваните политики и ограничения, включени в НПЕК, респективно пренесени в Стратегията.
Тъй като политиката до 2030 година съставлява едно естествено продължение на водената до 2020 година политика, един холистичен и постъпателен метод на създаването й е належащ. Съответните разбори следва да са подкрепени с количествени планове, да обгръщат и вероятните негативни взаимоотношения сред политиките и ограниченията, както и да демонстрират по какъв метод България счита да ги преодолее.
Например, нужни са оценки на потребните взаимоотношения сред декарбонизацията, енергийната сигурност и измеренията на вътрешния пазар, от една страна, и правилото за слагане на енергийната успеваемост преди всичко, от друга; връзката сред производството на електрическа енергия и внедряването на нисковъглеродни технологии; връзката сред енергийната успеваемост и превъзмогването на енергийната беднотия и прочие
(2). По отношение на енергийната сигурност
Заинтересованите страни и обществеността чакат запълване на неяснотите и премахване на несъгласията във връзка с енергийната сигурност.
Необходимо е:
- разработване на ясна тактика за въгледобива и въглищните централи с ясни задължения във времето и обезпечаване на почтен и обективен преход на регионите, подвластни от въглища;
- изясняване на взаимоотношението на разходите/цените и конкурентоспособността на производителите с плануваното продължение на производството на електрическа енергия от въглищни (лигнитни) централи;
- уточняване на мястото на природния газ в електропроизводството и въздействието му върху измерение „ Декарбонизация “;
- оценка на приноса на възобновимата сила върху енергийната сигурност.
Особено е значимо да се сложи фокус върху систематичната адекватност след юни 2025 година, когато ще бъде прекратено използването на към момента невъведения в деяние механизъм за потенциал за лигнитните централи.
(3). По отношение на енергийната успеваемост
Съгласно НПЕК и Стратегията, задачата за първично ползване на сила към 2030 година е 17,5, а за извънредно ползване на сила – 10,3 Mtoe. Този принос на България демонстрира, съгласно оценките на Европейска комисия, ниска (за първичното) и надлежно доста ниска (за крайното ползване на енергия) степен на амбициозност.
Националният принос в региона на енергийната успеваемост следва да отразява капацитета за разходноефективни икономии на сила и да бъде подсилен от надеждна дълготрайна тактика за саниране на постройките и от ограничения за осъществяване на задължението за спестовност на сила, произлизащо от член 7 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета.
Повишаването на амбициозността на поставените цели изисква надлежно понижаване на първичното и крайното енергийно ползване до 2030 година, респективно поддръжка с подобаващи политики и ограничения, които да обезпечат спомагателните икономии на сила.
Също по този начин, оценка на въздействието под формата на предстоящи икономии на сила и график за осъществяване ще допринесат за по-високото качество на политиката в това направление.
Необходимо е да се прегледа по-подробно и аналитично за какво схемата за отговорности за енергийни спестявания не е ефикасна и да бъде реформирана по този начин, че да може да обезпечи предстоящите резултати.
Макар че се заявява, най-малко към този момент, не се ползва категорично правилото „ енергийната успеваемост преди всичко “, което също изисква преосмисляне. Трябва да се покаже, в частност като се изясни по какъв метод енергийната успеваемост способства за разходноефективното реализиране на националните цели за конкурентоспособна нисковъглеродна стопанска система, сигурност на снабдяването с сила и превъзмогване на енергийната беднотия.
През последните години неведнъж сме изразявали позиции (включително в публична преписка - вж. например наши писма №ЕР-12/02.10.2019 (Ваш №Е-33-00-52/2.10.2019) и №ЕР-03/14.02.2020 (Ваш №Е-12-00-350/17.02.2020)) във връзка с националната политика за енергийна успеваемост, в частност - схемата за отговорности за енергийни спестявания и програмата за саниране и други
И най-после, предлагаме да се премисли желанието, изразено в Стратегията, за въвеждане на „ възмездно “ прекачване на документи за енергийни спестявания. По своята същина възмездното прекачване трансформира документите в скъпа книга, за търгуването на която е неотложно основаване на характерна среда, изискваща редица промени, в това число (но не само) и законодателни.
(4). По отношение на електроенергийния пазар на едро.
Българският електроенергиен пазар на едро се нуждае от спомагателни стъпки, с цел да усъвършенства своето действие предвид на основаване на условия за ефикасна конкуренция и надлежно – тласъци за понижаване на разходите/цените и възстановяване на успеваемостта.
В идващите години решаваща в това отношение ще е ролята на националния енергиен регулатор (КЕВР), който би трябвало да реализира ефикасен пазарен надзор и мониторинг и да предотвратява пазарни злоупотреби.
Предстои също сериозна смяна на пазарния модел, поради идното въвеждане на механизъм за потенциал, а на по-късен стадий и въвеждане на новия Чист пазарен модел (Energy only market), при която също КЕВР ще има водеща роля.
По-подробно предвижданите пазарни промени са разказани в цитирания към този момент План за осъществяване, в процедурата за съвещания, оповестена от Европейска комисия.
Препоръчваме измененията в пазарния модел за интервала до 2030 година, респективно отговорностите на националния регулатор в това отношение да намерят особено място в идващия вид на Стратегията. Това е значимо, тъй като успеваемостта и прозрачността на пазара на едро е тази, която ще дефинира доверието на вложителите, надлежно привличането на нужните вложения в енергийни мощности и сигурността на снабдяването.
(5). По отношение на електроенергийния пазар на дребно
Предстоящата либерализация е главната и непосредствена задача при електроенергийния пазар на дребно. България е определила своята цел за привършване на либерализацията за семействата до 2025 година както в НПЕК, по този начин и в Плана за осъществяване и Стратегията.
Препоръчваме (както това е изтъкнато и в позицията ни по Плана за изпълнение) процесът да се реализира въз основата на Пътна карта, направена от КЕВР, предвид на сполучливата му реализация.
Също по този начин, информация за идните стъпки, графика за тяхното осъществяване и отбраната на уязвимите консуматори би било уместно да откри място и в Стратегията.
Освен това, в Стратегията липсва същностна информация и ясни законодателни и регулаторни ограничения и график за осъществяването им по отношение на ръководство на потреблението, предпазване на сила, услуги еластичност и надлежно новите участници на пазара (агрегатори, локални енергийни общности и пр.). Тоест, в Стратегията липсва европейското схващане за модерна електроенергийна система, готова за бъдещето. Причина за това е, че у нас битува друго виждане и практики, а точно - че днешната система е приемливо устойчива и вложенията би трябвало да се лимитират, тъй като биха рефлектирали в политически недопустимо увеличение на цените за крайните консуматори.
В сходна среда, да вземем за пример, европейските убеждения за основната роля на електроразпределителната мрежа при енергийния преход и положителните практики при въвеждане на нови модели за ръководство на данните, за гъвкаво ръководство на потреблението и на съхранението на сила като по-ефективна опция на директните инфраструктурни вложения, за поощряване на нисковъглеродното и дейно отопление и изстудяване, включително – на база съществуващи централизирани мрежи/системи, не са предмет на внимание и не попадат освен в законодателните и регулаторни практики, само че даже в стратегическите документи на национално равнище, какъвто следващ образец е Стратегията.
Всичките тези неналичия би трябвало да бъдат запълнени при идното преправяне на документа.
(6). Що се отнася до възобновимите енергийни източници, България е изпълнила значително рекомендациите на Европейска комисия, изключително тази за повишение нивото на амбициозност за 2030 година до най-малко 27 %.
България е присъединила и индикативна крива за каузи на възобновимите енергийни източници до 2030 година, което е в сходство с условията, избрани в Регламента по отношение на ръководството.
НПЕК, както и Стратегията, включват задоволително информация за плануваните политики и ограничения, само че множеството от тях съставляват продължение на съществуващите такива, като да вземем за пример преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия от възобновими източници, създадена от съоръжения с обща конфигурирана мощ под 1 MW.
Останалите средства по отношение на този тип поддръжка са лимитирани до нужните, с цел да се изплатят дължимите награди на към този момент съществуващите съоръжения.
Същевременно, направен от Европейска комисия за България разходноефективен сюжет до 2030 година планува доста по-ускорено повишаване на производството от ВЕИ и превръщането му в главен снабдител на електрическа сила през 2030 година В подтекста на наложителните разбори за мястото на въглищната електрическа енергия предлагаме и редом разглеждане на други възможности с ускорено развиване (насърчено по подобаващ начин) на производството от Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС).
(7). Относно мрежовото развиване
Както е НПЕК, по този начин и в Стратегията е отделено незадоволително внимание на мрежите, в частност разпределителните.
Подобно занемаряване на възходящото значение на разпределителната мрежа, респективно на ролята на операторите на разпределителните мрежи в идния енергиен преход, може да сложи пред риск осъществяването на набелязаните цели и промени, а точно (но не само):
- развиването на децентрализирано и лично производство;
- дейното ползване (управление на потреблението);
- електромобилността;
- съхранението на енергия;
- модернизирането на отоплението/охлаждането.
Същевременно, не трябва да се не помни, че мрежите са естествени монополи и тяхното развиване в една или в друга посока ще се предопределя от визията и решенията на националния регулатор, в частност от утвърдените вложения и основаните регулаторни тласъци за нововъведения.
Един обзор на посочените в НПЕК вложения демонстрира, че за развиване на разпределителната мрежа през идващото десетилетие са планувани вложения, съпоставими и по-ниски от в действителност одобряваните от КЕВР през последните години, които ще са задоволителни в най-хубавия случай за поддържане на мрежата в настоящето положение, само че не и за належащите промени поради енергийния преход.
В този подтекст, не е изненадваща и неналичието на:
1) какъвто и да било спор във връзка с тактиката и плануваните с новото европейско законодателство проекти за развиване на електроразпределителните мрежи, на чиято роля за сполучливото развиване на пазара на дребно е отдадена по-голямата част от новата инструкция за електронерегийния пазар;
2) обстоен проект и график за внедряване на интелигентни измервателни уреди на пазара на електрическа енергия и газ, учреден на справедлива оценка „ разходи-ползи “, както изисква европейското законодателство още отпреди 10 години.
Поради това, предлагаме допълнение на тактиката със специфичен раздел, в който електроразпределителните мрежи да намерят своето почтено място - на гръбнак на цифровия и енергийния преход. Те интегрират по-голямата част от възобновимите електропроизводители, позволявайки основаването на нови услуги за потребителите и осигурявайки благонадежден поток на електричество, като за това в идващото десетилетие в европейски мащаб ще са нужни вложения от 375 до 425 милиарда евро, с цел да бъдат приспособени към все по-безвъглеродна, децентрализирана и цифровизирана електрическа система.
Конкретно, разделът следва да съдържа национална идея за тяхното развиване през идващото десетилетие, подкрепена след това и със надлежно създадени и капиталово (регулаторно) обезпечени бизнес – проекти, както изисква Директива 2019/943.
Институтът за енергиен мениджмънт още веднъж заявява цялостната си подготвеност за присъединяване в дейни полемики по тематиката за стратегическото развиване на енергийния бранш.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ