Предложението значително се отличава и е несравнимо по-добро от досегашните

Предложението доста се отличава и е несравнимо по-добро от досегашните оферти за следене на осъществяванията на българските условия посредством Процеса за стабилизация и асоциация, посредством надалеч по-общата и необвързваща дефиниция „ преговорен развой “ или посредством включване на българските условия в заявления на Председателството и на ръководителя на Европейския съвет, вместо ясна препоръка в единствения действителен механизъм – Преговорна рамка.

Така министърът на външните работи в оставка Теодора Генчовска разяснява предлагането на Френското председателство на Съвета на Европейския съюз (ЕС) по отношение на Република Северна Македония (РСМ), съобщи Българска телеграфна агенция.

Тя показа пред парламентарната комисия по външна политика отчет на Министерството на външните работи (МВнР) по тематиката с договарянията със югозападната ни съседка и дейностите, които е изпълнило отрасловото ведомство за доближаване на позициите.

" В общ проект, без значение от несъответствията с Рамковата позиция, предлагането на Френското председателство основава по-благоприятни условия за отстояване на българския народен интерес по време на присъединителните договаряния от всички до момента предлагани разновидности ", разяснява Генчовска.

" Есенцията на предлагането на Франция е българските условия от Рамковата позиция от 2019 година да бъдат заложени в Преговорната рамка по-скоро през призмата на правата на българите в РСМ, вместо като двустранни отговорности към съответна страна членка, става въпрос за България ", посочи още тя.

Още при започване на днешното чуване в комисията Генчовска направи уточнението, че така наречен френско предложение е „ един пакет от взаимосвързани документи “, които би трябвало да се гледат в тяхната цялост. По думите ѝ Председателството на Съвета на Европейски Съюз е положило старания да отрази сензитивните за България въпроси и предложи „ по своя самодейност “ гаранции в Преговорната рамка. Министърът сподели, че Двустранният протокол сред България и РСМ към момента не е подписан. „ Целта на министерството е Преговорната рамка да реферира и към протокола, защото той ще конкретизира ограниченията за осъществяване на Договора от 2017 година, в това число изключително значителните въпроси по общата история на двете страни “, изясни тя.

„ Без подписан протокол Преговорната рамка сама по себе си няма да обезпечава нужните гаранции по извънредно значимите за страната ни исторически аспекти на двустранния спор, а единствено за останалите отворени въпроси “, осведоми също Генчовска.

Относно предлагането на Френското председателство министърът изясни, че е въведен механизъм за включване на българите в конституцията на РСМ. По думите ѝ има несъответствия по тематиката с езика. „ В Преговорната рамка се позволява „ чиста препоръка “ към така наречен македонски език. В това отношение Преговорната рамка не подхожда от Рамковата позиция на 2019 година “, разясни Генчовска.

„ Ключово е България да насочи ясно обръщение, че не приема и няма да одобри съществуването на „ македонски език “ в етнически и исторически подтекст, както е посочено в Рамковата позиция “, сподели тя.

Пред депутатите от парламентарната комисия по външна политика министър Генчовска уточни, че Министерство на външните работи поредно е отстоявало българската позиция „ в изискванията на външен напън и мощна вътрешно-политическа сензитивност по въпроса “.

„ Тази позиция, която беше отстоявана, е с помощта на Рамковата позиция от 2019 година, декларацията на Народното събрание и мнението на Консултативния съвет за национална сигурност от 10 януари тази година “, уточни тя.

В отчета, показан от Генчовска, се отбелязва, че Министерство на външните работи се е ръководело от убеждението, че „ безпричинно оттегляне “ от сегашната позиция ще има мощен вътрешнополитически резултат. От Министерство на външните работи регистрират също, че България има стратегически интерес от присъединението на РСМ към Европейски Съюз, без това да бъде " в ущърб на българските ползи ".

Теодора Генчовска уточни, че има четири тематики, по които, по думите ѝ, е належащо да се регистрира напредък, с цел да бъдат предпазени българските ползи. Това са осъществяването на контракта от 2017 година, включване на българите в конституцията на РСМ, опазване на българската позиция по въпроса за езика на прилежащата страна и включването на гаранции по тези въпроси в Преговорната рамка на Европейски Съюз в РСМ.

След като министърът показа отчета на Министерство на външните работи, депутатите пристъпиха към разглеждането на три плана на решения по отношение на РСМ - на Движение за права и свободи, на ГЕРБ-СДС и на Христо Иванов ( " Демократична България " ).