2,5 млн. души трябва до бъдат обхванати от скрининг за рак на дебелото черво
Предложението за основаване на Скринингова стратегия за рак на дебело черво с таргетна група мъже и дами на възраст 45-75 години е направено от Оперативния съвет за осъществяване на Националния проект за битка с рака. Таргетната група, която да бъде обхваната в границите на скрининговата стратегия, е препоръчана на база на опита на други страни в провеждането на подобен скрининг.
Това споделя министърът на опазването на здравето доцент Силви Кирилов в отговор на въпрос на депутата от ПП-ДБ доктор Александър Симидчиев. Народният представител пита на какви епидемиологични данни се базират определения брой проби за колоректален карцином (160 000), както и по какъв начин е изработен подборът всред наличните три варианти (колоноскопия, тест за окултни кръвоизливи и фекалния имунохимичен тест).
Министър Кирилов декларира, че е препоръчано е целевата група на скрининговата стратегия да са лица на възраст сред 45 и 75 години, които по данни на Националния статистически институт към 31 декември 2023 година са 2 766 200 души. Направена е оценка, която планува годишно да бъдат обхващани 80 000 души, като акцията би трябвало да е за интервал от 5 години, като от втората година би трябвало да се заложи нарастване с най-малко 25% на участващите в скрининга.
„ При започваща скринингова стратегия за начален интервал (1-ва и 2-ра година), и междинен брой население от таргетната популация към 2 500 000, предстоящият брой е както следва - при 3% присъединяване - 74 783 лица; при 5% присъединяване - 124 683 лица; при 70% присъединяване - 1 744 933 лица. Не е правено разграничаване по пол за отбягване на дискриминация, въпреки че статистически рака на дебелото черво е по-разпространен при мъжете “, споделя доцент Кирилов.
По отношение на избора на тест за скрининговата стратегия са прегледани от Оперативния съвет за осъществяване на Националния проект за битка с рака следните други възможности. Първата е златният стандарт за скрининг колоноскопия, която разрешава идентифициране и премахване на полипи и други лезии в една стъпка. Недостатъкът е, че е скъпоструващо проучване, което се прави един път на 10 години. Другият инструментален способ е гъвкава сигмоидоскопия, която е сходна колоноскопията, само че се изследва единствено долната част на дебелото черво. Тя разрешава идентифициране на полипи, само че не и отстраняването им и може също да се употребява за взимане на тъканна проба (биопсия). Това е по-бърз и елементарен способ за проучване, само че също скъпоструващо и се прави един път на 5 години.
Скрининг посредством тест с взимане на проба в домашни условия е неинвазивно проучване, за което са налични три теста. Guaiac FOBT (gFOBT) ревизира за съществуване на окултна кръв във фекалиите. Не е характерен обаче единствено за човешка кръв; нужни са диетични ограничавания и Американският лицей по гастроентерология предложи изоставянето му като инструмент за скрининг на колоректален рак в интерес на фекалния имунохимичен тест (ФИТ). ФИТ също ревизира за съществуване на окултна кръв във фекалиите в проба от изпражнения като ранен симптом на рак, само че е характерен за човешка кръв и няма потребност от диетични ограничавания. Прави се на всеки две години.
И DNA Stool Testing ревизира за съществуване на окултна кръв във фекалиите в проба от изпражнения, само че с него се прави и молекулярен разбор на туморни маркери. Специфичен е за човешка кръв и няма диетични ограничавания. Няма реимбурсация в Европа.
„ Въз основа на прегледаните други възможности и прилаганите модели в други страни е препоръчан модел за България, заложен в Скрининговата акция за рак на дебелото черво 2025-2030 година В него в детайли са посочени стадиите на акцията, обсега и осъществяването, както и осведомителната акция, която би трябвало да съпровожда дейностите по организирането и провеждането на скрининга, финансирането и обработката на резултатите на участниците. Скрининговата стратегия включва потребление на медицински произведения, предопределени за независимо пробовземане от пациента, пилотни за здравната система на България “, добавя още министърът.
Целия отговор на здравния министър може да видите
Това споделя министърът на опазването на здравето доцент Силви Кирилов в отговор на въпрос на депутата от ПП-ДБ доктор Александър Симидчиев. Народният представител пита на какви епидемиологични данни се базират определения брой проби за колоректален карцином (160 000), както и по какъв начин е изработен подборът всред наличните три варианти (колоноскопия, тест за окултни кръвоизливи и фекалния имунохимичен тест).
Министър Кирилов декларира, че е препоръчано е целевата група на скрининговата стратегия да са лица на възраст сред 45 и 75 години, които по данни на Националния статистически институт към 31 декември 2023 година са 2 766 200 души. Направена е оценка, която планува годишно да бъдат обхващани 80 000 души, като акцията би трябвало да е за интервал от 5 години, като от втората година би трябвало да се заложи нарастване с най-малко 25% на участващите в скрининга.
„ При започваща скринингова стратегия за начален интервал (1-ва и 2-ра година), и междинен брой население от таргетната популация към 2 500 000, предстоящият брой е както следва - при 3% присъединяване - 74 783 лица; при 5% присъединяване - 124 683 лица; при 70% присъединяване - 1 744 933 лица. Не е правено разграничаване по пол за отбягване на дискриминация, въпреки че статистически рака на дебелото черво е по-разпространен при мъжете “, споделя доцент Кирилов.
По отношение на избора на тест за скрининговата стратегия са прегледани от Оперативния съвет за осъществяване на Националния проект за битка с рака следните други възможности. Първата е златният стандарт за скрининг колоноскопия, която разрешава идентифициране и премахване на полипи и други лезии в една стъпка. Недостатъкът е, че е скъпоструващо проучване, което се прави един път на 10 години. Другият инструментален способ е гъвкава сигмоидоскопия, която е сходна колоноскопията, само че се изследва единствено долната част на дебелото черво. Тя разрешава идентифициране на полипи, само че не и отстраняването им и може също да се употребява за взимане на тъканна проба (биопсия). Това е по-бърз и елементарен способ за проучване, само че също скъпоструващо и се прави един път на 5 години.
Скрининг посредством тест с взимане на проба в домашни условия е неинвазивно проучване, за което са налични три теста. Guaiac FOBT (gFOBT) ревизира за съществуване на окултна кръв във фекалиите. Не е характерен обаче единствено за човешка кръв; нужни са диетични ограничавания и Американският лицей по гастроентерология предложи изоставянето му като инструмент за скрининг на колоректален рак в интерес на фекалния имунохимичен тест (ФИТ). ФИТ също ревизира за съществуване на окултна кръв във фекалиите в проба от изпражнения като ранен симптом на рак, само че е характерен за човешка кръв и няма потребност от диетични ограничавания. Прави се на всеки две години.
И DNA Stool Testing ревизира за съществуване на окултна кръв във фекалиите в проба от изпражнения, само че с него се прави и молекулярен разбор на туморни маркери. Специфичен е за човешка кръв и няма диетични ограничавания. Няма реимбурсация в Европа.
„ Въз основа на прегледаните други възможности и прилаганите модели в други страни е препоръчан модел за България, заложен в Скрининговата акция за рак на дебелото черво 2025-2030 година В него в детайли са посочени стадиите на акцията, обсега и осъществяването, както и осведомителната акция, която би трябвало да съпровожда дейностите по организирането и провеждането на скрининга, финансирането и обработката на резултатите на участниците. Скрининговата стратегия включва потребление на медицински произведения, предопределени за независимо пробовземане от пациента, пилотни за здравната система на България “, добавя още министърът.
Целия отговор на здравния министър може да видите
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ