Имат ли право общините да влизат в ролата на КАТ и да ни глобяват за превишена скорост
Предложението е на ГЕРБ и планува общинските системи за видеонаблюдение да се употребяват при определяне на извършители, а 70% от парите от фишове да влизат в локалните бюджети
Предложението общинските камери за видеонаблюдение да се употребяват при глобяване на водачи за разнообразни нарушавания по пътя не е вярно и няма да докара до търсения резултат. Такова е на малко мнението на Института за пътна сигурност (ИПБ) във връзка с концепцията за промени в Закона за придвижване по пътищата, импортирана за разглеждане от ГЕРБ преди дни. От ИПБ са безапелационни – това е образец за следващите „ кръпки на парче ”, изключително в годината на локалните избори, употребява се за политически пиар, а аргументите, заради които този законопроект не би трябвало да се приема, са няколко и всяка една от тях е задоволително основателна за гласуването „ срещу ”.
В общи линии предлагането е завършено по следния метод: Общинските системи за видеонаблюдение да се употребяват при определяне на извършители, като 70% от размера на санкциите да влизат в общинския бюджет непосредствено, а останалите 30% - в държавната хазна. По този метод всичките 265 общини в България на процедура ще влизат в ролята на КАТ, а насъбраните средства минават непосредствено като доход за финансовото перо за идната година. Дали новите готвени разпореждания ще реализиран търсената цел? По-скоро не.
Първата причина, регистрират от Института за пътна сигурност, е че по този метод се основава финансова полза за общините. По своята същина контролната активност не трябва и не е вярно да води до доходи за бюджета на съответния надзорен орган, защото това основава причина за спор на ползи и по-лошото – генериране на корупционен напън. Към момента издаваните от Министерство на вътрешните работи електронни фишове се регистрират като доход на Фонда за сигурност на придвижването по пътищата, а предлаганите промени плануват 70% от размера на санкциите да влизат в бюджета на съответната община.
„ Проблемите, които следват от това са два. Първо, че по този начин сумите от санкции ще са на процедура безотчетни – те няма да се събират целево, ще се разходват наедно с всички приходи и ще са на едно равнище по значителност с приходите от налозите и таксите. Второ, не става ясн по какъв начин тъкмо ще се заплащат отговорностите – по една или по две банкови сметки, с цел да се разделят 70:30. По-вероятно е да е по две, което ще докара до комплициране, изключително в случай че дадена община в един миг смени обслужващата си банка ”, аргументират се от ИПБ.
В същото време, вместо да се вкара връчване посредством електронно уведомяване и даване на цялата кореспонденция през Системата за несъмнено електронно връчване, се залага на потвърдено неефективния метод за връчване на място и на „ шанс “. А на никое място в законопроекта не се загатва опцията общините просто да дават на Пътна полиция средствата за видеонаблюдение, като санкциите да се правят по съществуващия до момента ред. Точно затова от Института питат още – Какво ще стане, когато 265 общини с друго равнище на подготвеност и потенциал, стартират да генерират електронни фишове, откакто към този момент повече от 10 години Министерство на вътрешните работи, с ограничавания си брой камери, не съумява да се провежда вярно на централно равнище?
Пример е протичащото се в столицата. При сегашната система Столична дирекция на вътрешните работи е рекордьор по невръчени фишове и наказателни постановления – към 280 000 на година. Ако се одобри законопроектът пък към това число в допълнение ще се прибавят към 500 000, което няма по какъв начин да не докара до непотребна тежест. Нещо повече – при възможното приемане на измененията в ЗДвП, ще се сътвори причина за обстановка „ Пролеша ” – всички водачи в един миг, поради дребен административен потенциал и големи закъснения при издаването на фишовете, ще се трансфорат в „ джигити ” и „ систематични извършители ”.
Заради всичко това, заключват от Института за пътна сигурност, актуалният законопроект не би трябвало да се приема в този му тип. Алтернативата е всички институции да си попадат ръка и дружно с неправителствения бранш да впрегнат старания в избработването на напълно нов Закон за придвижване по пътищата, вместо да се „ кърпи ” на парче.
Предложението общинските камери за видеонаблюдение да се употребяват при глобяване на водачи за разнообразни нарушавания по пътя не е вярно и няма да докара до търсения резултат. Такова е на малко мнението на Института за пътна сигурност (ИПБ) във връзка с концепцията за промени в Закона за придвижване по пътищата, импортирана за разглеждане от ГЕРБ преди дни. От ИПБ са безапелационни – това е образец за следващите „ кръпки на парче ”, изключително в годината на локалните избори, употребява се за политически пиар, а аргументите, заради които този законопроект не би трябвало да се приема, са няколко и всяка една от тях е задоволително основателна за гласуването „ срещу ”.
В общи линии предлагането е завършено по следния метод: Общинските системи за видеонаблюдение да се употребяват при определяне на извършители, като 70% от размера на санкциите да влизат в общинския бюджет непосредствено, а останалите 30% - в държавната хазна. По този метод всичките 265 общини в България на процедура ще влизат в ролята на КАТ, а насъбраните средства минават непосредствено като доход за финансовото перо за идната година. Дали новите готвени разпореждания ще реализиран търсената цел? По-скоро не.
Първата причина, регистрират от Института за пътна сигурност, е че по този метод се основава финансова полза за общините. По своята същина контролната активност не трябва и не е вярно да води до доходи за бюджета на съответния надзорен орган, защото това основава причина за спор на ползи и по-лошото – генериране на корупционен напън. Към момента издаваните от Министерство на вътрешните работи електронни фишове се регистрират като доход на Фонда за сигурност на придвижването по пътищата, а предлаганите промени плануват 70% от размера на санкциите да влизат в бюджета на съответната община.
„ Проблемите, които следват от това са два. Първо, че по този начин сумите от санкции ще са на процедура безотчетни – те няма да се събират целево, ще се разходват наедно с всички приходи и ще са на едно равнище по значителност с приходите от налозите и таксите. Второ, не става ясн по какъв начин тъкмо ще се заплащат отговорностите – по една или по две банкови сметки, с цел да се разделят 70:30. По-вероятно е да е по две, което ще докара до комплициране, изключително в случай че дадена община в един миг смени обслужващата си банка ”, аргументират се от ИПБ.
В същото време, вместо да се вкара връчване посредством електронно уведомяване и даване на цялата кореспонденция през Системата за несъмнено електронно връчване, се залага на потвърдено неефективния метод за връчване на място и на „ шанс “. А на никое място в законопроекта не се загатва опцията общините просто да дават на Пътна полиция средствата за видеонаблюдение, като санкциите да се правят по съществуващия до момента ред. Точно затова от Института питат още – Какво ще стане, когато 265 общини с друго равнище на подготвеност и потенциал, стартират да генерират електронни фишове, откакто към този момент повече от 10 години Министерство на вътрешните работи, с ограничавания си брой камери, не съумява да се провежда вярно на централно равнище?
Пример е протичащото се в столицата. При сегашната система Столична дирекция на вътрешните работи е рекордьор по невръчени фишове и наказателни постановления – към 280 000 на година. Ако се одобри законопроектът пък към това число в допълнение ще се прибавят към 500 000, което няма по какъв начин да не докара до непотребна тежест. Нещо повече – при възможното приемане на измененията в ЗДвП, ще се сътвори причина за обстановка „ Пролеша ” – всички водачи в един миг, поради дребен административен потенциал и големи закъснения при издаването на фишовете, ще се трансфорат в „ джигити ” и „ систематични извършители ”.
Заради всичко това, заключват от Института за пътна сигурност, актуалният законопроект не би трябвало да се приема в този му тип. Алтернативата е всички институции да си попадат ръка и дружно с неправителствения бранш да впрегнат старания в избработването на напълно нов Закон за придвижване по пътищата, вместо да се „ кърпи ” на парче.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ