Антъни Хопкинс: Животът е хореография. Нищо не искай, нищо не чакай и приемай всичко спокойно
Предлагаме ви размисли, изречени или написани от великия артист Антъни Хопкинс по различин мотиви:
“Най - положителните от нас се развиват късно. В учебно заведение бях глупак. Необщителен вид - другите деца въобще не ме интересуваха. В днешно време това го назовават нарушаване на вниманието. А аз просто бях малоумен. Именно по тази причина и станах артист. "
„ Мога да играя чудовища добре. Разбирам чудовищата. Разбирам лудите. ”
" Моят татко беше хлебар и въобще не му пукаше за изкуството. Помня по какъв начин свирех на пиано, а той влиза, изтупва брашното от косматите си ръце и споделя: “Каква е тая мръсотия, дето я свириш? ”, “Бетовен ” - откликвам аз. А той - “Нищо чудно, че е оглушал. За Бога, излез и прави нещо свястно! ” На тези години, напълно добре разбирам цинизма на татко ми. "
" Ние постепенно убиваме себе си, мислейки за всичко, когато и да е, без да стопираме. Мисли, мисли, мисли... Така или другояче, в никакъв случай не можеш да се довериш на човешкия разум. Той е гибелен капан. "
" Имаше времена, когато пиех всичко, което се разливаше. Сега сякаш никой не пие, не пуши, не яде въглехидрати. Малко е необичайно, само че аз се веселя, че бях пияч. Разбира се, скърбя, че поради това страдаха други. Но да бъдеш в кожата на пияч - това е извънредно богат житейски опит. Имаше дни в които изпивах бутилка текила и ми беше все тая, дали ще пребивавам или ще умра. Бях изцяло унищожен - цялостен фалит в прочувствен смисъл. "
" Животът е хореография. Нищо не искай, нищо не чакай и приемай всичко спокойно. Тук няма нищо за печелене, нищо за губене и нищо за доказване. Тази мисъл дойде при мен преди 16 години, когато седях в един римски хотел, потопен в дълбока меланхолия. И аз си я повтарях като мантра. Имах бездънен проблем с егото си, тъй като не получавах това, което желаех. Оттогава до в този момент, доста невероятни неща се случиха в живота ми. ”
" Баща ми беше недопечен човек. Беше много пикантен, а беше и леден. Освен това беше малко отчаян от мен, тъй като не бях положително дете в учебно заведение, нали разбирате. Но се поучих от това, харесваше ми тази безчувственост, тъй като беше сурова. И той ме научи да бъда устойчив. Така знам по какъв начин да бъда устойчив. Знам по какъв начин да съм мощен. Знам по какъв начин да съм недодялан. Това е част от природата ми. Не бих бил артист, в случай че не бях подобен. "
“Най - положителните от нас се развиват късно. В учебно заведение бях глупак. Необщителен вид - другите деца въобще не ме интересуваха. В днешно време това го назовават нарушаване на вниманието. А аз просто бях малоумен. Именно по тази причина и станах артист. "
„ Мога да играя чудовища добре. Разбирам чудовищата. Разбирам лудите. ”
" Моят татко беше хлебар и въобще не му пукаше за изкуството. Помня по какъв начин свирех на пиано, а той влиза, изтупва брашното от косматите си ръце и споделя: “Каква е тая мръсотия, дето я свириш? ”, “Бетовен ” - откликвам аз. А той - “Нищо чудно, че е оглушал. За Бога, излез и прави нещо свястно! ” На тези години, напълно добре разбирам цинизма на татко ми. "
" Ние постепенно убиваме себе си, мислейки за всичко, когато и да е, без да стопираме. Мисли, мисли, мисли... Така или другояче, в никакъв случай не можеш да се довериш на човешкия разум. Той е гибелен капан. "
" Имаше времена, когато пиех всичко, което се разливаше. Сега сякаш никой не пие, не пуши, не яде въглехидрати. Малко е необичайно, само че аз се веселя, че бях пияч. Разбира се, скърбя, че поради това страдаха други. Но да бъдеш в кожата на пияч - това е извънредно богат житейски опит. Имаше дни в които изпивах бутилка текила и ми беше все тая, дали ще пребивавам или ще умра. Бях изцяло унищожен - цялостен фалит в прочувствен смисъл. "
" Животът е хореография. Нищо не искай, нищо не чакай и приемай всичко спокойно. Тук няма нищо за печелене, нищо за губене и нищо за доказване. Тази мисъл дойде при мен преди 16 години, когато седях в един римски хотел, потопен в дълбока меланхолия. И аз си я повтарях като мантра. Имах бездънен проблем с егото си, тъй като не получавах това, което желаех. Оттогава до в този момент, доста невероятни неща се случиха в живота ми. ”
" Баща ми беше недопечен човек. Беше много пикантен, а беше и леден. Освен това беше малко отчаян от мен, тъй като не бях положително дете в учебно заведение, нали разбирате. Но се поучих от това, харесваше ми тази безчувственост, тъй като беше сурова. И той ме научи да бъда устойчив. Така знам по какъв начин да бъда устойчив. Знам по какъв начин да съм мощен. Знам по какъв начин да съм недодялан. Това е част от природата ми. Не бих бил артист, в случай че не бях подобен. "
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ