Лорд Евгени Минчев: Дара – размотай се! Веднага! Йордан Марков го дава като Веско Маринов? И още + СНИМКИ
Предлагаме ви новите мнения на лорд Евгени Минчев за в. „ Телеграф “ в седмичната му графа „ ТелеГАФ “.
Фернандо Монтано връща жилетката в модата...
Грандиозната звезда на кралската опера и балет, гостува тук през днешния ден поради стилната си визия. Фернандо Монтано, който единствено преди дни игра за Краля на Англия и Кралицата- консорт, е самичък лице на своя фешън линия. Тук се пресичат готовността му да разкрие и подчертае елегантността и забележителна невзискателност. Носеното от Фернандо е образец за димпломатичност, без подчертаване и цветова олелия. Сакото е компактно откъм материя и цвят. Тютюнево е съчетано с лилава вратовръзка, което намирам за извънредно, само че доста красиво. Жилетката придава спомагателен изискан и мога да потвърдя, че тя се трансформира във все по-предпочитан аксесоар в живота на господата.
Дара – размотай се! Веднага!
Не знам от кое място да стартира, че да свърша. Безкрайно омотаното синьо по Дара ме въвлича в мисли, за множеството от които дават три денонощия карцер. Но аз имам поради друго, господин полицай- просто желая да разкъсам, подпаля, хвърля в пещта този общ брой от тюл, кройка и план. Интензитета на плата се ускорява в тежките зони към бюста и ханша, само че тук-там е като неприятна прогноза за мъгливо време- всичко е толкоз транспарантно. Белите нокти евентуално принадлежат на ръката, на която певицата се е облегнала. Те преобладават пейзажа страховито, тежат в погледа и го объркват. Косите падат компактно обратно и повеждат със себе си цялата визия. Защо и е притрябвало на Дара да се прави на Прешъс Уилсън, дали въобще знае коя е... Гримът, овалът на лицето, стойката, всичко това може да заблуди невъоръженото око, че това е по едно и също време Гло, Малина и JJ.
Лалова - от облечено до... обречено
С каква лекост театралничи Ивет Лалова в ансамбълче, връщащо ме в спомените на моята младост. Съкън, не е било толкоз от дълго време, само че националната ни горделивост ми се чини леко демоде. Не мога да намеря уместно име за модела, доближаващ се до гащеризон, само че също и до униформа на санитарка. Бях виждал някъде в детството си сходна, единствено шарките бяха разнообразни. Харесвам главния цвят, само че не и големите шарки. Те заливат окото, лишават вниманието от стройната и приветлива фигура на госпожата. Мисля, че крачолите напълно не са по размер на Ивет или е купувала дрехата, когато е била по-едра. Коланът способства за латентната провинциалност на облеченото, да не кажа- обреченото. Допускам, че в Лондон доста са се смяли на тази панорама.
Йордан Марков го дава като Веско Маринов?
Да приема ли, че сакото на Йордан Марков е видеостена, на която се прожектират звездни претекстове? Симпатичният реализатор сияе в избора си, само че дано попаря ентусиазма му- това не е най-хубавият избор за него. На първо време не възприемам рисунъка преиначен Златю Бояджиев ли е или свободни тълкования на тематика пловдивски къщи, начертани в село Паталеница, Пазарджишко. Мъглявината Андромеда покрива сакото, чиито ревери са пресилени, като че ли оръфани, поради този ширит, съгласно мен- изцяло непотребен. Извън екстравагантното сако, Марков е облечено съвсем като Веско Маринов. Скучен колан, панталон и евентуално обувки, само че те не се виждат.
Тенев - с мен ли откри сътрудника, да си мери... шаловете...
Бях дал на сътрудника Иван Тенев малко преднина в естетическата ни конкуренция, само че той ме задминава. Дотолкова, че се усещам обезпокоен, защото аз в никакъв случай не бих добавил бяло куче към белия си шал. Не стига това, ами сътрудникът агентурно е добавил яке в цвят замърсен сняг, когато сняг въобще няма в тези дни. Хубаво е че илюстрира именитата си ария Черно и бяло с облеклото, само че аз не съм Георги Христов, с цел да му ходя по гайдата. Колегата ме радва с хрумките си от този сезон, които включват горчичени на цвят шалове, меки кожени палта, внимание към всеки подробност. Тук, макар латентното ми утвърждение, оставам неотстъпчив за искрящото бяло. Плаши ме кройката на блузона, панталона и обувките. Такъв фешън нагон не помня от времето, когато за първи път получих ватманска заплата и си купих облекла от Перун.
Фернандо Монтано връща жилетката в модата...
Грандиозната звезда на кралската опера и балет, гостува тук през днешния ден поради стилната си визия. Фернандо Монтано, който единствено преди дни игра за Краля на Англия и Кралицата- консорт, е самичък лице на своя фешън линия. Тук се пресичат готовността му да разкрие и подчертае елегантността и забележителна невзискателност. Носеното от Фернандо е образец за димпломатичност, без подчертаване и цветова олелия. Сакото е компактно откъм материя и цвят. Тютюнево е съчетано с лилава вратовръзка, което намирам за извънредно, само че доста красиво. Жилетката придава спомагателен изискан и мога да потвърдя, че тя се трансформира във все по-предпочитан аксесоар в живота на господата.
Дара – размотай се! Веднага!
Не знам от кое място да стартира, че да свърша. Безкрайно омотаното синьо по Дара ме въвлича в мисли, за множеството от които дават три денонощия карцер. Но аз имам поради друго, господин полицай- просто желая да разкъсам, подпаля, хвърля в пещта този общ брой от тюл, кройка и план. Интензитета на плата се ускорява в тежките зони към бюста и ханша, само че тук-там е като неприятна прогноза за мъгливо време- всичко е толкоз транспарантно. Белите нокти евентуално принадлежат на ръката, на която певицата се е облегнала. Те преобладават пейзажа страховито, тежат в погледа и го объркват. Косите падат компактно обратно и повеждат със себе си цялата визия. Защо и е притрябвало на Дара да се прави на Прешъс Уилсън, дали въобще знае коя е... Гримът, овалът на лицето, стойката, всичко това може да заблуди невъоръженото око, че това е по едно и също време Гло, Малина и JJ.
Лалова - от облечено до... обречено
С каква лекост театралничи Ивет Лалова в ансамбълче, връщащо ме в спомените на моята младост. Съкън, не е било толкоз от дълго време, само че националната ни горделивост ми се чини леко демоде. Не мога да намеря уместно име за модела, доближаващ се до гащеризон, само че също и до униформа на санитарка. Бях виждал някъде в детството си сходна, единствено шарките бяха разнообразни. Харесвам главния цвят, само че не и големите шарки. Те заливат окото, лишават вниманието от стройната и приветлива фигура на госпожата. Мисля, че крачолите напълно не са по размер на Ивет или е купувала дрехата, когато е била по-едра. Коланът способства за латентната провинциалност на облеченото, да не кажа- обреченото. Допускам, че в Лондон доста са се смяли на тази панорама.
Йордан Марков го дава като Веско Маринов?
Да приема ли, че сакото на Йордан Марков е видеостена, на която се прожектират звездни претекстове? Симпатичният реализатор сияе в избора си, само че дано попаря ентусиазма му- това не е най-хубавият избор за него. На първо време не възприемам рисунъка преиначен Златю Бояджиев ли е или свободни тълкования на тематика пловдивски къщи, начертани в село Паталеница, Пазарджишко. Мъглявината Андромеда покрива сакото, чиито ревери са пресилени, като че ли оръфани, поради този ширит, съгласно мен- изцяло непотребен. Извън екстравагантното сако, Марков е облечено съвсем като Веско Маринов. Скучен колан, панталон и евентуално обувки, само че те не се виждат.
Тенев - с мен ли откри сътрудника, да си мери... шаловете...
Бях дал на сътрудника Иван Тенев малко преднина в естетическата ни конкуренция, само че той ме задминава. Дотолкова, че се усещам обезпокоен, защото аз в никакъв случай не бих добавил бяло куче към белия си шал. Не стига това, ами сътрудникът агентурно е добавил яке в цвят замърсен сняг, когато сняг въобще няма в тези дни. Хубаво е че илюстрира именитата си ария Черно и бяло с облеклото, само че аз не съм Георги Христов, с цел да му ходя по гайдата. Колегата ме радва с хрумките си от този сезон, които включват горчичени на цвят шалове, меки кожени палта, внимание към всеки подробност. Тук, макар латентното ми утвърждение, оставам неотстъпчив за искрящото бяло. Плаши ме кройката на блузона, панталона и обувките. Такъв фешън нагон не помня от времето, когато за първи път получих ватманска заплата и си купих облекла от Перун.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ