Мнения Daily - Добрите дни за Борисов в ЕС приключват
Предизборно мероприятие на ГЕРБ в зала " Арена Армеец ". Манфред Вебер Мария Габриел Бойко Борисов
© Велко Ангелов ГЕРБ скоро няма да може разчита на чадър от ЕНП.
Вятър на смяната
Добрите дни за Борисов в Европейски Съюз завършват
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък От коментар на Веселин Желев в персоналния му блог
Комфортът за България в Европейския съюз е към края си. Правителството се приготвя за по-лоши времена. Цветан Цветанов беше пръв, само че евентуално няма да бъде финален.
Комфортът свърши, тъй като евроизборите на 23-26 май т.г. сложиха завършек на доминантната през последните 15 години роля на Европейската национална партия (ЕНП), към която принадлежи ГЕРБ. Отслабена е и ролята на Германия и по-специално на Християнсоциалния съюз, най-близката на ГЕРБ политическа мощ в Европа.
Свърши и хегемонията на огромната коалиция сред ЕНП и Социалистите и демократите (С и Д) както сред националните водачи в Европейския съвет, по този начин и в Европейския парламент.
Усилието на водещия претендент на ЕНП, бавареца Манфред Вебер, да заеме най-важния пост в Европейски Съюз, ръководител на Европейската комисия, е надалеч от гаранцията за триумф. Дори обаче да се пребори за него, то ще е с цената на политически ограничавания, които предшествениците му Жан-Клод Юнкер и Жозе Мануел Барозу не познаваха.
За да има нужното на ръководител на Комисията болшинство от над 400 евродепутати, Вебер се нуждае освен от гласовете на старите и познати сътрудници от С и Д, само че и на либералите и на зелените. Те са: (а) по-несговорчиви; (б) окуражени от доста увеличеното си посланичество на фона на спада на ЕНП и С и Д.
Не стигат либералите и зелените, само че Вебер би трябвало да завоюва и симпатизиращия им френски президент Еманюел Макрон, който намерено се разгласи против неговата кандидатура.
Накратко, в случай че мине през иглените уши на номинирането в Европейския съвет и на утвърждението в Европейския парламент, Вебер ще бъде ръководител на Комисия без на практика без потенциал да брани своите политически другари в Централна и Източна Европа от сериозно настроените към тях европейски социалдемократи, либерали и зелени.
Не е нужно да бъдеш социолог, политолог, астролог, гадателка или елементарен публицист, с цел да забележиш тази смяна. Тя е " слонът в стаята ". Ако съдим по държанието на министър-председателя Бойко Борисов в последните дни, той по-скоро вижда този " слон " в сравнение с не.
При това Вебер отпред на Комисията е най-хубавият сюжет за ГЕРБ, за водача му, а оттова и за България, която някои в настоящето й положение дефинират като " владетелска република ".
Има обаче надалеч по-зловещи прогнози – възоснова единствено на до момента известните претенденти за ръководители на Комисията – холандски социалдемократ (Франс Тимерманс), датска либералка (Маргрете Вестагер), френски реакционер, основен договарящ за Брекзит (Мишел Барние).
На езика на Данте тези имена се превеждат: " Надежда всяка тука оставете ".
Не единствено хубостта изисква жертви. Властта – също.
------
Поради лакомия в никакъв случай няма да забележим " електронно държавно управление ".
Първосигнално
ГЕРБ има две копчета – за лакомия и за боязън
От коментар на политолога Евгений Дайнов за " Клуб Z "
Има няколко неща, които в България в никакъв случай няма да се случат, до момента в който на власт е сегашната шай.., пардон власт. Няма да се случат, тъй като власт-имащите имат единствено две копчета, които ги задействат: първо, алчност; второ, боязън. Трето – като да вземем за пример обслужване на публичния интерес – няма.
Фотограф: Надежда Чипева
Да стартираме със страха. Поради боязън от Путин, Бойко Борисов в никакъв случай и при никакви условия няма да подпише договорка за американски изтребители. Ще договаря, ще отсрочва, ще приказва за съображения, ще дава обещание за идния четвъртък след дъжда – само че няма да подпише. Подобен автограф би залепил България дефинитивно за НАТО, а това Путин не харесва. А Путин опасява Борисов повече, в сравнение с го опасяват американците.
Ерго: няма да гледаме из небето синьо от коприна да крилат красиви бели американски самолетчета. Не и до момента в който ГЕРБ е на власт.
Поради лакомия в никакъв случай, при никакви условия, няма да забележим " електронно държавно управление ", не и до момента в който на власт е ГЕРБ. Обещават ни такова държавно управление – т.е. внезапно редуциране на времето и напъните, които губим за вървене от гише на гише в другите администрации – от 10 години. Няма обаче по какъв начин това да стане, тъй като ще докара до внезапно редуциране на чиновническия уред, изключително – в общините. А този уред на ГЕРБ доста му би трябвало, в най-раздутия вероятен вид. От една страна, има доста места за назначение на родственици и съпартийци. От друга – има вързани гласоподаватели за изборите, които не за магаре – за октопод ще гласоподават.
От 10 години дават обещание електронно ръководство, само че за тези 10 години всички администрации, изключително общинските, вкараха още и още документи, които наложително би трябвало да им представяме. В книжен тип. Лично. С автограф и щемпел. Каквото и да желаете да извършите през днешния ден, което сте правили при " Бойко-1 ", ще ви желаят най-малко с една-трета повече документи, разрешителни и лицензии, в сравнение с тогава.
------------
Защо и диалогът за Стратегия за детето мина в истерични викове?
Културна полемика
В България не умеем да боравим с възприятието за виновност
От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче веле "
В продължение на хилядолетия детето не е полезност: даже в развити общества, като римското, всемогъщ стопанин над него е бащата, който има право да се разпорежда даже с живота му. Пръв опит да се формулират универсалните права на детето е Женевската декларация от 1924, последвана от редица документи, по които нормално е страна и България. На малолетните се подсигурява физическа отбрана, почтено човешко развиване, здравна грижа, обучение, право на връзка с двамата родители и т. н.
Фотограф: Юлия Лазарова
И ето ви нов проблем: Много хора не престават да смятат, че подбудените от тях деца са си тяхна благосъстоятелност – надлежно, че могат да ги експлоатират, да ги карат да просят, да ги продават в брак.
Тук стигаме до нашата Стратегия за детето, препоръчана за разискване, обругана и най-после оттеглена предизборно от господин Борисов. Първият аспект към абсурда е чисто политически. Организаторите му постъпиха по този начин, както беше при Истанбулската спогодба, когато " обществен пол " беше преведено от и за невежи хора като " трети пол " и му беше обещано художественото название " джендър ". Не знам дали го направиха същите хора, само че от семиотична позиция интервенцията " от-мухата-слон " беше сходна: координирането на грижите за деца в риск от държавните институции беше показано като подъл проект за лишаване на децата от родителите им.
За да проработи тази нелепост, намислен беше и съответният " стори телинг " - разказът за българката в Норвегия, на която бяха взели детето преди време. А май Норвежкият фонд финансирал тази тактика? Случайност? Не мисля! Норвежците значи се канят да отвличат нашите деца и да ги вършат гей-еничари. Защо са им притрябвали тъкмо нашите? Защото са бели, гласи расисткото пояснение.
Всъщност за голямата част от българските родители е явно, че не трябва да мъчим децата си и можехме да проведем един спокоен диалог до каква степен одобряваме насилието като форма на наказване и от кое място нататък то би трябвало да се криминализира; да разграничим шамара от телесните увреждания, естественото сгълчаване - от систематичното унижение на детето, което води до контузии.
Защо диалогът мина в истерични викове? Моят отговор може да ви учуди. Българската просвета не умее да борави с възприятието за виновност. Вземете реакцията към упоменатата Истанбулска спогодба. Отвъд политическите операции и лъжите една огромна част от нашите съграждани бяха откровено възмутени, че ги упрекват в мачистко отношение към нежния пол: " Аз толкоз се грижа за нея, те ще ме упрекват, че съм я поплеснал два пъти! ", и назад – от позиция на дамата - " те ще ме упрекват, че понасям! "
Е, същият инстикт буди и Стратегията за детето. " Да обвинявате мен, дето толкоз се грижа за детето си, че с нещо го притеснявам, че може да съм изпушил в някакъв миг и да съм го цапардосал зад врата?! Да желаете да премислям върху държанието си, да се трансформирам? "
Вярно, в родителството има доста инстинкт. Само че ние от дълго време не живеем в природата, а в цивилизацията.
© Велко Ангелов ГЕРБ скоро няма да може разчита на чадър от ЕНП.
Вятър на смяната
Добрите дни за Борисов в Европейски Съюз завършват
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък От коментар на Веселин Желев в персоналния му блог
Комфортът за България в Европейския съюз е към края си. Правителството се приготвя за по-лоши времена. Цветан Цветанов беше пръв, само че евентуално няма да бъде финален.
Комфортът свърши, тъй като евроизборите на 23-26 май т.г. сложиха завършек на доминантната през последните 15 години роля на Европейската национална партия (ЕНП), към която принадлежи ГЕРБ. Отслабена е и ролята на Германия и по-специално на Християнсоциалния съюз, най-близката на ГЕРБ политическа мощ в Европа.
Свърши и хегемонията на огромната коалиция сред ЕНП и Социалистите и демократите (С и Д) както сред националните водачи в Европейския съвет, по този начин и в Европейския парламент.
Усилието на водещия претендент на ЕНП, бавареца Манфред Вебер, да заеме най-важния пост в Европейски Съюз, ръководител на Европейската комисия, е надалеч от гаранцията за триумф. Дори обаче да се пребори за него, то ще е с цената на политически ограничавания, които предшествениците му Жан-Клод Юнкер и Жозе Мануел Барозу не познаваха.
За да има нужното на ръководител на Комисията болшинство от над 400 евродепутати, Вебер се нуждае освен от гласовете на старите и познати сътрудници от С и Д, само че и на либералите и на зелените. Те са: (а) по-несговорчиви; (б) окуражени от доста увеличеното си посланичество на фона на спада на ЕНП и С и Д.
Не стигат либералите и зелените, само че Вебер би трябвало да завоюва и симпатизиращия им френски президент Еманюел Макрон, който намерено се разгласи против неговата кандидатура.
Накратко, в случай че мине през иглените уши на номинирането в Европейския съвет и на утвърждението в Европейския парламент, Вебер ще бъде ръководител на Комисия без на практика без потенциал да брани своите политически другари в Централна и Източна Европа от сериозно настроените към тях европейски социалдемократи, либерали и зелени.
Не е нужно да бъдеш социолог, политолог, астролог, гадателка или елементарен публицист, с цел да забележиш тази смяна. Тя е " слонът в стаята ". Ако съдим по държанието на министър-председателя Бойко Борисов в последните дни, той по-скоро вижда този " слон " в сравнение с не.
При това Вебер отпред на Комисията е най-хубавият сюжет за ГЕРБ, за водача му, а оттова и за България, която някои в настоящето й положение дефинират като " владетелска република ".
Има обаче надалеч по-зловещи прогнози – възоснова единствено на до момента известните претенденти за ръководители на Комисията – холандски социалдемократ (Франс Тимерманс), датска либералка (Маргрете Вестагер), френски реакционер, основен договарящ за Брекзит (Мишел Барние).
На езика на Данте тези имена се превеждат: " Надежда всяка тука оставете ".
Не единствено хубостта изисква жертви. Властта – също.
------
Поради лакомия в никакъв случай няма да забележим " електронно държавно управление ".
Първосигнално
ГЕРБ има две копчета – за лакомия и за боязън
От коментар на политолога Евгений Дайнов за " Клуб Z "
Има няколко неща, които в България в никакъв случай няма да се случат, до момента в който на власт е сегашната шай.., пардон власт. Няма да се случат, тъй като власт-имащите имат единствено две копчета, които ги задействат: първо, алчност; второ, боязън. Трето – като да вземем за пример обслужване на публичния интерес – няма.
Фотограф: Надежда Чипева
Да стартираме със страха. Поради боязън от Путин, Бойко Борисов в никакъв случай и при никакви условия няма да подпише договорка за американски изтребители. Ще договаря, ще отсрочва, ще приказва за съображения, ще дава обещание за идния четвъртък след дъжда – само че няма да подпише. Подобен автограф би залепил България дефинитивно за НАТО, а това Путин не харесва. А Путин опасява Борисов повече, в сравнение с го опасяват американците.
Ерго: няма да гледаме из небето синьо от коприна да крилат красиви бели американски самолетчета. Не и до момента в който ГЕРБ е на власт.
Поради лакомия в никакъв случай, при никакви условия, няма да забележим " електронно държавно управление ", не и до момента в който на власт е ГЕРБ. Обещават ни такова държавно управление – т.е. внезапно редуциране на времето и напъните, които губим за вървене от гише на гише в другите администрации – от 10 години. Няма обаче по какъв начин това да стане, тъй като ще докара до внезапно редуциране на чиновническия уред, изключително – в общините. А този уред на ГЕРБ доста му би трябвало, в най-раздутия вероятен вид. От една страна, има доста места за назначение на родственици и съпартийци. От друга – има вързани гласоподаватели за изборите, които не за магаре – за октопод ще гласоподават.
От 10 години дават обещание електронно ръководство, само че за тези 10 години всички администрации, изключително общинските, вкараха още и още документи, които наложително би трябвало да им представяме. В книжен тип. Лично. С автограф и щемпел. Каквото и да желаете да извършите през днешния ден, което сте правили при " Бойко-1 ", ще ви желаят най-малко с една-трета повече документи, разрешителни и лицензии, в сравнение с тогава.
------------
Защо и диалогът за Стратегия за детето мина в истерични викове?
Културна полемика
В България не умеем да боравим с възприятието за виновност
От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче веле "
В продължение на хилядолетия детето не е полезност: даже в развити общества, като римското, всемогъщ стопанин над него е бащата, който има право да се разпорежда даже с живота му. Пръв опит да се формулират универсалните права на детето е Женевската декларация от 1924, последвана от редица документи, по които нормално е страна и България. На малолетните се подсигурява физическа отбрана, почтено човешко развиване, здравна грижа, обучение, право на връзка с двамата родители и т. н.
Фотограф: Юлия Лазарова
И ето ви нов проблем: Много хора не престават да смятат, че подбудените от тях деца са си тяхна благосъстоятелност – надлежно, че могат да ги експлоатират, да ги карат да просят, да ги продават в брак.
Тук стигаме до нашата Стратегия за детето, препоръчана за разискване, обругана и най-после оттеглена предизборно от господин Борисов. Първият аспект към абсурда е чисто политически. Организаторите му постъпиха по този начин, както беше при Истанбулската спогодба, когато " обществен пол " беше преведено от и за невежи хора като " трети пол " и му беше обещано художественото название " джендър ". Не знам дали го направиха същите хора, само че от семиотична позиция интервенцията " от-мухата-слон " беше сходна: координирането на грижите за деца в риск от държавните институции беше показано като подъл проект за лишаване на децата от родителите им.
За да проработи тази нелепост, намислен беше и съответният " стори телинг " - разказът за българката в Норвегия, на която бяха взели детето преди време. А май Норвежкият фонд финансирал тази тактика? Случайност? Не мисля! Норвежците значи се канят да отвличат нашите деца и да ги вършат гей-еничари. Защо са им притрябвали тъкмо нашите? Защото са бели, гласи расисткото пояснение.
Всъщност за голямата част от българските родители е явно, че не трябва да мъчим децата си и можехме да проведем един спокоен диалог до каква степен одобряваме насилието като форма на наказване и от кое място нататък то би трябвало да се криминализира; да разграничим шамара от телесните увреждания, естественото сгълчаване - от систематичното унижение на детето, което води до контузии.
Защо диалогът мина в истерични викове? Моят отговор може да ви учуди. Българската просвета не умее да борави с възприятието за виновност. Вземете реакцията към упоменатата Истанбулска спогодба. Отвъд политическите операции и лъжите една огромна част от нашите съграждани бяха откровено възмутени, че ги упрекват в мачистко отношение към нежния пол: " Аз толкоз се грижа за нея, те ще ме упрекват, че съм я поплеснал два пъти! ", и назад – от позиция на дамата - " те ще ме упрекват, че понасям! "
Е, същият инстикт буди и Стратегията за детето. " Да обвинявате мен, дето толкоз се грижа за детето си, че с нещо го притеснявам, че може да съм изпушил в някакъв миг и да съм го цапардосал зад врата?! Да желаете да премислям върху държанието си, да се трансформирам? "
Вярно, в родителството има доста инстинкт. Само че ние от дълго време не живеем в природата, а в цивилизацията.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ