Цветозар Томов: Страхът ще определи избирателната активност
Предизборната акция досега протича неенергично и необичайно. Това сподели пред БГНЕС социологът и някогашен представител на ЦИК Цветозар Томов.
„ Очевидно тя протича под знака на пандемията за разлика от предизборните акции, на които сме привикнали. Твърде малко са случаите когато претендентите поддържат връзка директно с гласоподавателите, по-малко в сравнение с в други акции ”, сподели той.
„ Вяла е тъй като са по-малко публичните събирания, свързани с акцията, а е странна, тъй като нараства мощно смисъла на обществените мрежи и медиите ”, уточни Томов.
Той добави, че това не е изненада, тъй като в множеството страни, в които се организират акции по време на пандемия, имаше такива трендове. „ Но това, което не знаем е какъв ще бъде резултатът от по този начин протичащата акция – до каква степен и по какъв начин това ще се отрази на метода, по който хората ще гласоподават в изборния ден ”, проучва той.
Според Цветозар Томов е по-логично да чакаме ниска изборна интензивност.
„ Ситуацията в България е необикновена в още едно отношение. Ние вървим към най-тежкия пик на тази пандемия от една година насам тъкмо към датата на изборите. В страната нараства броят на инфектираните, на приетите в болница, на карантинираните, нараства и напрежението на тематика COVID-19, а в това време имунизирането буксува на място, ние сме на последно място в Европа в това отношение “, съобщи социологът.
Това може да породи друг вид прочувствени реакции измежду гласоподавателите.
„ Ще има доста наранени хора, тъй като с наближаването на изборите нараства и смъртността, която по началото се движи 2-3 седмици след пика на болесттите, и е доста мъчно да се планува по какъв начин и до каква степен това ще промени тази картина, която сега можем да записваме посредством социологически изследвания. Значи ще произведем избори в конюнктура на боязън и на възходящо съмнение към властта по едно и също време “, съобщи Томов и добави:
„ Страхът може да повлияе на изборната интензивност и да я смъкне внезапно надолу, а недоверието към властта може да работи в противоположна посока, т.е. да активизира някакви хора да гласоподават наказателно против в този момент ръководещите. А какъв тъкмо баланс ще се получи в денят на изборите ще разберем чак когато пристигна този ден ”, акцентира социологът.
„ Очевидно тя протича под знака на пандемията за разлика от предизборните акции, на които сме привикнали. Твърде малко са случаите когато претендентите поддържат връзка директно с гласоподавателите, по-малко в сравнение с в други акции ”, сподели той.
„ Вяла е тъй като са по-малко публичните събирания, свързани с акцията, а е странна, тъй като нараства мощно смисъла на обществените мрежи и медиите ”, уточни Томов.
Той добави, че това не е изненада, тъй като в множеството страни, в които се организират акции по време на пандемия, имаше такива трендове. „ Но това, което не знаем е какъв ще бъде резултатът от по този начин протичащата акция – до каква степен и по какъв начин това ще се отрази на метода, по който хората ще гласоподават в изборния ден ”, проучва той.
Според Цветозар Томов е по-логично да чакаме ниска изборна интензивност.
„ Ситуацията в България е необикновена в още едно отношение. Ние вървим към най-тежкия пик на тази пандемия от една година насам тъкмо към датата на изборите. В страната нараства броят на инфектираните, на приетите в болница, на карантинираните, нараства и напрежението на тематика COVID-19, а в това време имунизирането буксува на място, ние сме на последно място в Европа в това отношение “, съобщи социологът.
Това може да породи друг вид прочувствени реакции измежду гласоподавателите.
„ Ще има доста наранени хора, тъй като с наближаването на изборите нараства и смъртността, която по началото се движи 2-3 седмици след пика на болесттите, и е доста мъчно да се планува по какъв начин и до каква степен това ще промени тази картина, която сега можем да записваме посредством социологически изследвания. Значи ще произведем избори в конюнктура на боязън и на възходящо съмнение към властта по едно и също време “, съобщи Томов и добави:
„ Страхът може да повлияе на изборната интензивност и да я смъкне внезапно надолу, а недоверието към властта може да работи в противоположна посока, т.е. да активизира някакви хора да гласоподават наказателно против в този момент ръководещите. А какъв тъкмо баланс ще се получи в денят на изборите ще разберем чак когато пристигна този ден ”, акцентира социологът.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ