Днешният свят не е свят на ценности, а свят на

Днешният свят не е свят на полезности, а свят на силата.

Той е безпощадно конкурентен и никой към този момент не се преструва – всяка огромна мощ гони личния си интерес.

Реалните центрове на световно въздействие през днешния ден са четири: Съединени американски щати, Европейският съюз, Китай и Русия.

По номинален Брутният вътрешен продукт Съединени американски щати са първи с към 32 трилиона $. Европейски Съюз е втори с към 22,5 трилиона – в случай че се преглежда като обединен стопански блок. Китай е трети с към 20,6 трилиона. Русия е надалеч обратно – към 2,5 трилиона. Това значи, че стопанската система на Европейски Съюз е близо 9 пъти по-голяма от съветската.

По население Европейски Съюз още веднъж е втори – с към 450 милиона души. По територия е финален, само че в световния свят територията от дълго време не е решаващият фактор.

Ключовото е друго:

Съединени американски щати, Китай и Русия са единични страни. Европа е съюз и е единственият съюз, който действително се конкурира с тях.

Ако Европейски Съюз спре да действа като съюз и се трансформира в общ брой от национални страни, той изпада от огромната игра. Силата му няма да е сборът на всички, а ще се свие до мащаба на най-силната обособена страна.

Най-голямата стопанска система в Европейски Съюз – Германия – е към 17% от стопанската система на Европейски Съюз. Най-голямата територия – Франция – към 13%. Най-голямото население – още веднъж Германия – под 20% от това на Европейски Съюз. При разпад на Европейски Съюз действителната тежест на Европа в света пада сред 5 и 8 пъти.

А България?

Като дребна страна по стопанска система и население, при слаб или разпаднал се Европейски Съюз ние:

1) изчезваме от масата, на която се взимат решения, тъй като България сама съставлява под 0,5% от стопанската система на Европейски Съюз, към 1,4% от популацията му и почти 2,6% от територията му. В свят, в който силата се мери в мащаб, това не е „ глас “ – това е накърнимост.

2) губим сигурност, въздействие и европейски запаси,

3) оставаме в менюто, не на масата.

И тъй като Русия е най-близката от огромните сили, точно Балканите първи попадат в нейната сфера на въздействие. Затова не е инцидентно, че когато „ самостоятелни анализатори “ като Иво Христов получават естрада при Явор Дачков и приказват за „ Европа на нациите “, би трябвало да си зададем един елементарен въпрос:

чии ползи обслужва тази реторика?

Ако бях Русия или Китай, и аз бих я приветствал. Един от четирите ми съперника просто престава да съществува. За Русия това е изключително скъпо – слаба Европа значи по-силна съветска външна страна, подвластни страни, безценен газ, политически напън и стопански надзор.

Разбирам за какво Русия желае това. Не разбирам за какво жители на страни от Европейски Съюз го желаят.

На постройката на Народното събрание написа: „ Съединението прави силата. “ В световния свят това не е девиз. Това е предписание.

Истинският български интерес не е „ повече автономия “ в свят на империи, а повече мощ посредством съюз, повече тежест посредством общи решения и повече сигурност посредством единна Европа.

И идващия път, когато чуете апели за „ Европа на нациите “, попитайте се не по какъв начин звучи — а дали ни прави по-силни… или просто по-лесни за преглъщане.