Защо нестабилността на валутите може да се завърне
Преди време валутните пазари бяха средище на оживена спекулативна активност. Но през днешния ден търговците, търсещи доза адреналин, я намират в активи като криптовалутите. С изключение на къс скок при започване на пандемията и изолираните събития с турската лира валутните пазари са притихнали. Макро хедж фондовете към този момент не провокират боязън от спекулативни офанзиви у централните банки и финансовите министерства. С последния неочакван завършек на съществена валутна обязаност - тази на швейцарския франк през 2015 година - централните банки изненадаха вложителите, а не противоположното.
Ниските инфлация и лихвени проценти през последното десетилетие спомогнаха за минимизиране на съмненията във валутните курсове. Индексът CVIX на Deutsche Bank, индикатор за валутната волатилност, е бил над настоящото си равнище през повече от 90% от последните 20 години. За разлика от тях, VIX, който мери предстоящата волатилност за американския показател на акциите S&P 500 и постоянно се употребява като мярка за цялостните пазарни настроения, през октомври до момента е на почти междинната си дълготрайна стойност. Но защото потребителските цени и лихвените проценти се повишават, волатилността на валутите може да се завърне на сцената, с евентуално нежелани последствия за някои вложители.
Трудни прогнози
Особеността на възобновяване от пандемията прави прогнозирането на пътя на политиката изключително мъчно. И въпреки всичко някои отклонения евентуално още веднъж ще се утвърдят. Държавите се възвръщат неравномерно, а равнищата на дискомфорт от инфлацията варира измежду централните банки. Особено значим е курсът на Съединени американски щати, като се има поради главната роля на $: 88% от извънборсовите покупко-продажби през 2019 година са включвали зелените банкноти по данни на Банката за интернационалните разплащания (Bank for International Settlements). Шансовете Федералният запас по-бързо да предприеме стягане на политиката се усилват. Стойността на разликата сред доходността на предпазените от инфлация държавни облигации и стандартните такива със същия матуритет сочат към годишна инфлация от към 3% през идващите пет години, най-високото равнище най-малко от 2003 година За разлика от това, никой не чака повишаване на лихвите в Япония за десетилетия напред, където годишната инфлация, като се изключи храните и силата, е негативна.
Заемите в долари от небанкови организации в развиващия се свят съвсем са се удвоили през последното десетилетие до над 4 трлн. $, като огромна част от тях са облигации на компании.
Дългите интервали на ниска волатилност разбираемо се смятат за нещо положително от множеството вложители. Но те могат да имат и някои недотам мечтани странични резултати. Според икономиста Хайман Мински интервалите на финансова непоклатимост и устойчиви облаги могат да трансформират държанието на участниците на пазара, като ги подбуден да одобряват по-рискови тактики, които, от своя страна, биха могли да дестабилизират пазарите. Опасността е, че когато валутните пазари още веднъж се оживят, минусите на тези типове тактики излизат нескрито.
Неприятният опит на азиатските стопански системи
Бумът на азиатските стопански системи през 90-те години на предишния век, който докара до големи нехеджирани доларови заеми от държавни управления и компании, е прегледен образец за това по какъв начин усещането за сигурност, един път преобърнато може да провокира бурни реакции на пазара. Изправени пред внезапно валутно обезценяване през 1997-1998 година, тези заеми се оказаха невъзможни за обслужване, което провокира несъблюдение и нужда от незабавна финансова поддръжка. Днес държавните управления на нововъзникващите пазари издават доста повече от дълга си в личните си валути, а когато вземат заеми в задгранична валута, го вършат при по-дълги падежи. Все отново слабите места остават. Заемите в долари от небанкови организации в развиващия се свят съвсем са се удвоили през последното десетилетие до над 4 трлн. $, като огромна част от тях са облигации, издавани от компании, а не от държавни управления.
Кредиторите също са уязвими към риска от валутните курсове. Трудно е да се пресметна степента, до която притежателите на активи хеджират своите експозиции. Но наличните данни демонстрират, че намаляващата колебливост има наклонността да кара фирмите да понижават хеджирането. Големите японски застрахователи са били по-склонни да хеджират през последните две десетилетия, когато волатилността се е повишила, демонстрира изследване на Фед от предходната година. Застрахователите са купили доста повече валутни форуърди и суапове по време на международната финансова рецесия и директно след нея, когато волатилността доближи своя връх - а по-късно техният дял по отношение на задграничните им активи е намалял. Нехеджираните чисти задгранични активи в Австралия също се покачиха през последните няколко десетилетия, частично отразявайки повишаването на небанковите кредитополучатели, които са незащитени.
Оптимистът би показал разтърсването на пазара в първите дни на пандемията, когато волатилността набъбна без огромни последици за валутния пазар. Ако системата тогава е била в положение да преодолее подобен прелом, за какво да се тревожим в този момент? Спокойствието предходната година беше възобновено бързо, защото централните банки бяха извънредно координирани в подхванатите ограничения. За разлика оттогава, в този момент те се готвят да тръгнат по обособени пътища. Валутните пазари може скоро към този момент да не са оазис на спокойствието.
2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Седмицата 2 Право 3 Енергетика 1 Компании 2 Седмицата 3 Политика 1 Компании 2 Коментари и разбори 3 Енергетика
Преди време валутните пазари бяха средище на оживена спекулативна активност. Но през днешния ден търговците, търсещи доза адреналин, я намират в активи като криптовалутите. С изключение на къс скок при започване на пандемията и изолираните събития с турската лира валутните пазари са притихнали. Макро хедж фондовете към този момент не провокират боязън от спекулативни офанзиви у централните банки и финансовите министерства. С последния неочакван завършек на съществена валутна обязаност - тази на швейцарския франк през 2015 година - централните банки изненадаха вложителите, а не противоположното.Ниските инфлация и лихвени проценти през последното десетилетие спомогнаха за минимизиране на съмненията във валутните курсове. Индексът CVIX на Deutsche Bank, индикатор за валутната волатилност, е бил над настоящото си равнище през повече от 90% от последните 20 години. За разлика от тях, VIX, който мери предстоящата волатилност за американския показател на акциите S&P 500 и постоянно се употребява като мярка за цялостните пазарни настроения, през октомври до момента е на почти междинната си дълготрайна стойност. Но защото потребителските цени и лихвените проценти се повишават, волатилността на валутите може да се завърне на сцената, с евентуално нежелани последствия за някои вложители.
Благодарим ви, че четете Капитал!
Вие употребявате конфиденциален режим на интернет браузъра си. За да прочетете публикацията, би трябвало да влезете в профила си.
Всеки консуматор може да чете до 5 публикации месечно без да има абонамент за Капитал.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор The Economist
Ниските инфлация и лихвени проценти през последното десетилетие спомогнаха за минимизиране на съмненията във валутните курсове. Индексът CVIX на Deutsche Bank, индикатор за валутната волатилност, е бил над настоящото си равнище през повече от 90% от последните 20 години. За разлика от тях, VIX, който мери предстоящата волатилност за американския показател на акциите S&P 500 и постоянно се употребява като мярка за цялостните пазарни настроения, през октомври до момента е на почти междинната си дълготрайна стойност. Но защото потребителските цени и лихвените проценти се повишават, волатилността на валутите може да се завърне на сцената, с евентуално нежелани последствия за някои вложители.
Трудни прогнози
Особеността на възобновяване от пандемията прави прогнозирането на пътя на политиката изключително мъчно. И въпреки всичко някои отклонения евентуално още веднъж ще се утвърдят. Държавите се възвръщат неравномерно, а равнищата на дискомфорт от инфлацията варира измежду централните банки. Особено значим е курсът на Съединени американски щати, като се има поради главната роля на $: 88% от извънборсовите покупко-продажби през 2019 година са включвали зелените банкноти по данни на Банката за интернационалните разплащания (Bank for International Settlements). Шансовете Федералният запас по-бързо да предприеме стягане на политиката се усилват. Стойността на разликата сред доходността на предпазените от инфлация държавни облигации и стандартните такива със същия матуритет сочат към годишна инфлация от към 3% през идващите пет години, най-високото равнище най-малко от 2003 година За разлика от това, никой не чака повишаване на лихвите в Япония за десетилетия напред, където годишната инфлация, като се изключи храните и силата, е негативна.
Заемите в долари от небанкови организации в развиващия се свят съвсем са се удвоили през последното десетилетие до над 4 трлн. $, като огромна част от тях са облигации на компании.
Дългите интервали на ниска волатилност разбираемо се смятат за нещо положително от множеството вложители. Но те могат да имат и някои недотам мечтани странични резултати. Според икономиста Хайман Мински интервалите на финансова непоклатимост и устойчиви облаги могат да трансформират държанието на участниците на пазара, като ги подбуден да одобряват по-рискови тактики, които, от своя страна, биха могли да дестабилизират пазарите. Опасността е, че когато валутните пазари още веднъж се оживят, минусите на тези типове тактики излизат нескрито.
Неприятният опит на азиатските стопански системи
Бумът на азиатските стопански системи през 90-те години на предишния век, който докара до големи нехеджирани доларови заеми от държавни управления и компании, е прегледен образец за това по какъв начин усещането за сигурност, един път преобърнато може да провокира бурни реакции на пазара. Изправени пред внезапно валутно обезценяване през 1997-1998 година, тези заеми се оказаха невъзможни за обслужване, което провокира несъблюдение и нужда от незабавна финансова поддръжка. Днес държавните управления на нововъзникващите пазари издават доста повече от дълга си в личните си валути, а когато вземат заеми в задгранична валута, го вършат при по-дълги падежи. Все отново слабите места остават. Заемите в долари от небанкови организации в развиващия се свят съвсем са се удвоили през последното десетилетие до над 4 трлн. $, като огромна част от тях са облигации, издавани от компании, а не от държавни управления.
Кредиторите също са уязвими към риска от валутните курсове. Трудно е да се пресметна степента, до която притежателите на активи хеджират своите експозиции. Но наличните данни демонстрират, че намаляващата колебливост има наклонността да кара фирмите да понижават хеджирането. Големите японски застрахователи са били по-склонни да хеджират през последните две десетилетия, когато волатилността се е повишила, демонстрира изследване на Фед от предходната година. Застрахователите са купили доста повече валутни форуърди и суапове по време на международната финансова рецесия и директно след нея, когато волатилността доближи своя връх - а по-късно техният дял по отношение на задграничните им активи е намалял. Нехеджираните чисти задгранични активи в Австралия също се покачиха през последните няколко десетилетия, частично отразявайки повишаването на небанковите кредитополучатели, които са незащитени.
Оптимистът би показал разтърсването на пазара в първите дни на пандемията, когато волатилността набъбна без огромни последици за валутния пазар. Ако системата тогава е била в положение да преодолее подобен прелом, за какво да се тревожим в този момент? Спокойствието предходната година беше възобновено бързо, защото централните банки бяха извънредно координирани в подхванатите ограничения. За разлика оттогава, в този момент те се готвят да тръгнат по обособени пътища. Валутните пазари може скоро към този момент да не са оазис на спокойствието.
2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Седмицата 2 Право 3 Енергетика 1 Компании 2 Седмицата 3 Политика 1 Компании 2 Коментари и разбори 3 Енергетика
Преди време валутните пазари бяха средище на оживена спекулативна активност. Но през днешния ден търговците, търсещи доза адреналин, я намират в активи като криптовалутите. С изключение на къс скок при започване на пандемията и изолираните събития с турската лира валутните пазари са притихнали. Макро хедж фондовете към този момент не провокират боязън от спекулативни офанзиви у централните банки и финансовите министерства. С последния неочакван завършек на съществена валутна обязаност - тази на швейцарския франк през 2015 година - централните банки изненадаха вложителите, а не противоположното.Ниските инфлация и лихвени проценти през последното десетилетие спомогнаха за минимизиране на съмненията във валутните курсове. Индексът CVIX на Deutsche Bank, индикатор за валутната волатилност, е бил над настоящото си равнище през повече от 90% от последните 20 години. За разлика от тях, VIX, който мери предстоящата волатилност за американския показател на акциите S&P 500 и постоянно се употребява като мярка за цялостните пазарни настроения, през октомври до момента е на почти междинната си дълготрайна стойност. Но защото потребителските цени и лихвените проценти се повишават, волатилността на валутите може да се завърне на сцената, с евентуално нежелани последствия за някои вложители.
Благодарим ви, че четете Капитал!
Вие употребявате конфиденциален режим на интернет браузъра си. За да прочетете публикацията, би трябвало да влезете в профила си.
Всеки консуматор може да чете до 5 публикации месечно без да има абонамент за Капитал.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор The Economist
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ