Експерти за ползите и проблемите пред вятърните ферми в Черно море
Преди влизане в действие на новия закон за ветропарковете, експертите разискват елементи по тематиката
Възможностите за създаване на офшорни вятърни централи в българската икономическа зона на Черно море провокират сериозен спор измежду специалистите. Еколози и икономисти дават своите гледни точки за изгодите и проблемите, които една сходна инвестиция може да даде на страната ни. До момента Европа остава пионер в технологиите за офшорен вятър като тези централи са надалеч от обитаемоте места и във вътрешността в морето. Технологията към този момент се е утвърдила и през това десетилетие се чака бурно да се развиват планове за офшорни вятърни централи, най-вече в северните елементи на Европа. Всички благоприятни условия за енергийна диверсификация би трябвало да бъдат прегледани и за нашето черноморие, без да се заплашва поминъка на хората от региона.
Вятърни централи способстват за по-голямо биразнообразие в Черно море. Причината е, че постаментите, върху които се закачат турбините основават рифов резултат. Един фундамент устоя колония от 4 тона миди, те се закрепят автоматизирано и притеглят голям поток от риби. Ветрените паркове основават леговище за тези риби. Това изясни пред Българска национална телевизия Мартин Владимиров - енергиен специалист от Център за проучване на демокрацията.
Според него риболовците имат терзания за това, че ще им бъде лимитирано правото да ловят калкан. " Около офшорните вятърни паркове ще се сътвори естествено укритие за калкана, по този начин ще се развъди повече и всички ще спечелим повече ", сподели Мартин Владимиров.
Експертът посочи, че вятърните мелници ще бъдат построени по-навътре в морето, където вятърът е по-силен и успеваемостта им ще бъде по-добра.
Мартин Владимиров разяснява, че ще се направи обстоен проект за предпочитани зони за създаване на офшорни вятърни паркове, като този проект ще включва разбор, оценки на опасности за туризма и други морски действия.
" На 6 февруари ще има кръгла маса в Народно събрание, където всички заинтригувани страни ще бъдат поканени, с цел да изкажат мнение. Навсякъде в Северна Европа, където има офшорни вятърни паркове се развива туризъм, обвързван с парковете ", изясни Мартин Владимиров.
Това, което не е спазено първоначално като метод, е че " зелената договорка ", за която би трябвало да работим, има два доста значими стълба - декарбонизацията и запазването на природата и биоразнообразието. Няма да изброя рисковете, които пораждат от построяването на ветрогенератори в Черно море, тъй като има процедури, по които те се открият. Проблемът е, че тези процедури са написани по спорен метод ". Това разяснява и екологът Петко Ковачев, който взе присъединяване по тематиката още веднъж с Мартин Владимиров пред Нова телевизия.
Офшорната вятърна сила включва създаване на електроцентрали в морските пространства на много огромна дълбочина, надалеч от брега. Там вятърът е задоволително мощен, с цел да оправдае такава гигантска инвестиция. " Офшорният вятър " е крайъгълен камък за постигането на задачите на Европейски Съюз за климатична индиферентност ", изясни Владимиров. Анализ на ЦИД по тематиката демонстрира, че има опасности за околната среда, както при всеки промишлен план. " Напълно склонен съм с господин Ковачев, че би трябвало да се следва законът. Може да има противоречие в текстовете, това е един доста дълъг закон. В момента се водят работни срещи сред министерствата, в това число Министерство на околната среда и водите, с цел да бъдат изчистени тези несъответствия ", уточни Владимиров.
" Да се дават образци от Северно море, което е несравнимо с Черно море, е умозрителен метод. Защото Черно море има доста стръмна шелфова линия, която е много покрай брега. На десетките километри, където би трябвало да се изградят тези постаменти, дълбочината е напълно друга. Отделно - животът в Черно море е по крайбрежието, т.е. няма толкоз доста неща да се закачат към постаментите ", посочи Ковачев, който е специалист от съдружие " Зелени закони ". Организацията също приготви собствен разбор по тематиката.
" Трябва да си зададем въпроса - за какво държавното управление отхвърля да включи българската разработка за рандеман на сероводород от Черно море измежду целите за финансиране ", запита Ковачев.
Според Румен Драганов от Института за разбори и оценки в туризма е нарушен културния детайл на екосистемата с построяването на ветропарковете. Експертите от туристическия отрасъл са обезпокоени по-скоро от неяснотите по какъв начин сходни вложения ще повлияят на бизнеса им и дали това няма да докара до отлив на туристи.
Ветрогенератори на цялостна мощ
Припомняме, че през предходната седмица депутатите одобриха на първо четене Законопроект за силата от възобновими източници в морските пространства. Целта на Законопроекта за ветрогенератори в Черно море е да се реализира енергийна самостоятелност на страната. Това изясни пред организация " Фокус " депутатът от ПП-ДБ Ивайло Мирчев, който е един от вносителите на законопроекта. Той добавии, че спецификата е, че в някои елементи на Черно море вятърът е разполагаем към 46% от времето през годината. Това значи, че там могат да бъдат ситуирани ветрогенератори.
" На сушата това е доста по-нисък % и даже в най-ветровитите зони на страната той е към 2 пъти по-нисък, в сравнение с в морето. Защо е свястно да бъдат сложени тези ветрогенератори? Защото сложени и работещи през съвсем половината от времето, изключително зимата, те могат да заменят други мощности, които последователно във времето ще отпадат в България. Трябва да кажем, че първо България е последната страна в Европа, която няма такова законодателство. Тук приказваме за законодателство. Никой още няма да слага ветрогенератори и не знаем дали ще има искащи за това, само че законодателство би трябвало да има, тъй като в случай че се появи подобен вложител той да има алтернатива, в която да сложи такива перки в морето. В момента това е невероятно. Ако сега някой желае да влага - няма да може, а в Румъния се осъществя подобен план за към 2 милиарда евро ", сподели Мирчев.
По-особеното, за което акцентира депутатът е, че ветровитите зони у нас се намират в северната част на България. " По-скоро на североизток, над 20 км във вътрешността в морето ", разясни той.
Ивайло Мирчев акцентира, че ветрогенераторите ще бъдат ситуирани от 20-50 км от брега, и бе безапелационен, че или няма да се виждат, или ще се виждат като точици във вътрешността в морето.
" Няма по какъв начин да виждате 20 км във вътрешността в морето ясно, още по-малко както през вчерашния ден дадоха за образец - да стоите на шезлонга и да гледате по какъв начин някаква перка се върти пред вас. Това не е съществено. Причината е, че вятърът е във вътрешността в морето и успеваемостта е там. Тези спекулации идват от проруските партии, от съветските проксита, на които им е по-удобно България да е подвластна от Русия във връзка с силата, а не самостоятелна. Важното тук е, че ние ще добиваме сила от личен запас - не с импорт, не с нефт, не с газ, а със личен запас, а това е вятър. В идващите години от ден на ден ще навлизат и електрическите автомобили, по тази причина е извънредно значимо всичко това. Ще има по-голямо ползване на електрическа енергия, България би трябвало да е спокойна и да не изпада в обстановка да внася ток от други страни или пък да се постанова да внася газ или нефт от други страни, с цел да създава ток за електрическите автомобили ", изясни Ивайло Мирчев.
Ако влезе в действие законопроектът и вложители проявят интерес към България, ще бъдат открити фабрики и още доста работни места за българите, уверен е депутатът.
Еколозите приканват за повече разискване на законопроекта
Няма задоволително диалози за какво е належащо да има сходен законопроект. Това разясниха пред " Фокус " Меглена Антонова - шеф на " Грийнпийс България " и Балин Балинов - координатор акция " Енергийни решения " на " Грийнпийс България " по отношение на законопроекта за офшорни вятърни централи в Черно море.
Те са безапелационни, че би трябвало да се отговори на терзанията на страните, които ги показват - организации, които се занимават с запазване на биологичното многообразие и риболовен организации.
" Струва ми се, че към момента няма нужното равнище на разговор, ами по-скоро двете страни са в крайните си позиции. От едната страна за какво е значимо да има подобен законопроект, да се развива този тип възобновима сила, въпреки това какви са рисковете. И това, което сме дискутирали в организацията, ни се ще да се види този баланс, тъй като и от двете страни има смислени причини. Да, имаме климатична рецесия, има потребност да се намерят повече източници на сила, които да не нанасят същите вреди каквито нанасят изкопаемите горива. В България към този момент се вижда, че сме в обстановка, в която климатичните промени ни засягат и в идващите няколко десетилетия това ще става все по-сериозен проблем. От друга страна обаче, имаме и загуба на биологично многообразие, а пък ние се славим и сме горди с това, че имаме богата природа, дива, която не е обезпокоявана дотам, както да вземем за пример в други страни от човешка активност и в същото време желаеме да я запазим. Тоест, тези две страни доста е значимо да се балансират съгласно мен ", сподели Меглена Антонова.
" Когато става дума за сходен вид планове най-малко в половин България се трансформират хората в екоативисти и внезапно всички вземат решение да се грижат за околната среда и за природата. Което от една страна не е неприятно, само че въпреки това демонстрира, че като че ли изборно някои хора вземат решение дали да са загрижени единствено за въздействието на ветрогенераторите, или пък да си затворят очите примерно за радиоактивните боклуци от АЕЦ " Козлодуй ", каква е тяхната орис, откакто бъдат изнесени от там, къде отиват или пък какво се случват след работата на въглищните централи, къде отива токсичната пепел? Тоест, желая да обърна внимание на това, тъй като има една група хора, които скачат в последно време единствено против планове, свързани с възобновимата сила и се пробват да й намерят слабите места ", разяснява от своя страна Балин Балинов.
Според него доста хора са се подразнили от това, че всичко се е случило доста небрежно.
" Това съгласно мен е проблем на работата на вносителите на законопроекта, тъй като те можеха да изградят акцията си стратегически доста по-умно, с цел да натрупат повече не поредни и симпатизанти, само че хора, които най-малко са склонни да чуят техните причини. Докато, когато влезеш ненадейно в пленарната зала, правилно - не се случва за първи път, този законопроект се внася за втори, само че толкоз доста неща ни се случват, че забравяме и това е напълно обикновено. Ако бяха оставили няколко седмици да го показват авансово в медиите, да напишат малко повече информация в обществените мрежи, т.е. хората да имат очакване какво следва да се случи в пленарната зала, съгласно мен реакцията щеше да е доста по-различна. А в този момент ни споделят - внесохме го, в действителност ние видяхме в пленарната зала, че го внасят, че го гласоподават и споделиха: " Добре, само че ние ще спазим периода от 28 дни, подавайте своите мнения ". Не е неприятно, само че те са задължени, в последна сметка да създадат публично разискване. Но по това, което аз слушам в медиите като реакции от неправителствения бранш, от бизнеса, който си изкарва прехраната безусловно в Черно море, доста от хората, които живеят наоколо, от туроператори, разнообразни министерства свързани с тази територия. Да, най-малко хората са обезпокоени, а най-много са мощно срещу сходни планове. Така че мисля си, че тези реакции можеха да бъдат туширани авансово, само че към този момент е късно ", изясни той.
Т.нар. плаващи ветрогенератори, които няколко пъти се загатнаха от вносителите на законопроекта, са нова технология и могат да имат съществени прерогативи, изясни Меглена Антонова.
" Те се строят оттатък 60 метра дълбочина в морето, а Черно море знаем, че то доста бързо става надълбоко и в действителност по-голямата част от морето е много дълбока, а плитките елементи са покрай брега, където там има и повече О2, там е и по-голямото биологично многообразие, там са местообитанията, треви, рифове, всички тези неща са там. Тоест, в случай че си приказваме за това, къде би имало по-малко резултат върху околната среда, то това са тези евентуално плаващи платформи надалеч в морето, те най-вероятно ще се виждат и по-малко, т.е. и туризмът ще бъде по-леко обиден, в случай че не се виждат, тъй като евентуално това е едно от съображенията. Те имат и като технология се чака, че ще бъдат и по-малко шумни при апаратура, при тяхната употреба, което значи, че по-малко ще пречат на морски бозайници, като трите типа делфини, които имаме в Черно море, на останалите риби и така нататък Но дали в действителност ще забележим тази технология, тъй като тя към момента не е публикувана в търговски мащаб. Някои от огромните компании дори приказват, че някъде от 2030 година ще се стартира. Всички тези неща ще е хубаво в действителност, в случай че предложилите законопроекта ги знаят да ги кажат и обяснят ", добави шефът на " Грийнпийс България ".
Възможностите за създаване на офшорни вятърни централи в българската икономическа зона на Черно море провокират сериозен спор измежду специалистите. Еколози и икономисти дават своите гледни точки за изгодите и проблемите, които една сходна инвестиция може да даде на страната ни. До момента Европа остава пионер в технологиите за офшорен вятър като тези централи са надалеч от обитаемоте места и във вътрешността в морето. Технологията към този момент се е утвърдила и през това десетилетие се чака бурно да се развиват планове за офшорни вятърни централи, най-вече в северните елементи на Европа. Всички благоприятни условия за енергийна диверсификация би трябвало да бъдат прегледани и за нашето черноморие, без да се заплашва поминъка на хората от региона.
Вятърни централи способстват за по-голямо биразнообразие в Черно море. Причината е, че постаментите, върху които се закачат турбините основават рифов резултат. Един фундамент устоя колония от 4 тона миди, те се закрепят автоматизирано и притеглят голям поток от риби. Ветрените паркове основават леговище за тези риби. Това изясни пред Българска национална телевизия Мартин Владимиров - енергиен специалист от Център за проучване на демокрацията.
Според него риболовците имат терзания за това, че ще им бъде лимитирано правото да ловят калкан. " Около офшорните вятърни паркове ще се сътвори естествено укритие за калкана, по този начин ще се развъди повече и всички ще спечелим повече ", сподели Мартин Владимиров.
Експертът посочи, че вятърните мелници ще бъдат построени по-навътре в морето, където вятърът е по-силен и успеваемостта им ще бъде по-добра.
Мартин Владимиров разяснява, че ще се направи обстоен проект за предпочитани зони за създаване на офшорни вятърни паркове, като този проект ще включва разбор, оценки на опасности за туризма и други морски действия.
" На 6 февруари ще има кръгла маса в Народно събрание, където всички заинтригувани страни ще бъдат поканени, с цел да изкажат мнение. Навсякъде в Северна Европа, където има офшорни вятърни паркове се развива туризъм, обвързван с парковете ", изясни Мартин Владимиров.
Това, което не е спазено първоначално като метод, е че " зелената договорка ", за която би трябвало да работим, има два доста значими стълба - декарбонизацията и запазването на природата и биоразнообразието. Няма да изброя рисковете, които пораждат от построяването на ветрогенератори в Черно море, тъй като има процедури, по които те се открият. Проблемът е, че тези процедури са написани по спорен метод ". Това разяснява и екологът Петко Ковачев, който взе присъединяване по тематиката още веднъж с Мартин Владимиров пред Нова телевизия.
Офшорната вятърна сила включва създаване на електроцентрали в морските пространства на много огромна дълбочина, надалеч от брега. Там вятърът е задоволително мощен, с цел да оправдае такава гигантска инвестиция. " Офшорният вятър " е крайъгълен камък за постигането на задачите на Европейски Съюз за климатична индиферентност ", изясни Владимиров. Анализ на ЦИД по тематиката демонстрира, че има опасности за околната среда, както при всеки промишлен план. " Напълно склонен съм с господин Ковачев, че би трябвало да се следва законът. Може да има противоречие в текстовете, това е един доста дълъг закон. В момента се водят работни срещи сред министерствата, в това число Министерство на околната среда и водите, с цел да бъдат изчистени тези несъответствия ", уточни Владимиров.
" Да се дават образци от Северно море, което е несравнимо с Черно море, е умозрителен метод. Защото Черно море има доста стръмна шелфова линия, която е много покрай брега. На десетките километри, където би трябвало да се изградят тези постаменти, дълбочината е напълно друга. Отделно - животът в Черно море е по крайбрежието, т.е. няма толкоз доста неща да се закачат към постаментите ", посочи Ковачев, който е специалист от съдружие " Зелени закони ". Организацията също приготви собствен разбор по тематиката.
" Трябва да си зададем въпроса - за какво държавното управление отхвърля да включи българската разработка за рандеман на сероводород от Черно море измежду целите за финансиране ", запита Ковачев.
Според Румен Драганов от Института за разбори и оценки в туризма е нарушен културния детайл на екосистемата с построяването на ветропарковете. Експертите от туристическия отрасъл са обезпокоени по-скоро от неяснотите по какъв начин сходни вложения ще повлияят на бизнеса им и дали това няма да докара до отлив на туристи.
Ветрогенератори на цялостна мощ
Припомняме, че през предходната седмица депутатите одобриха на първо четене Законопроект за силата от възобновими източници в морските пространства. Целта на Законопроекта за ветрогенератори в Черно море е да се реализира енергийна самостоятелност на страната. Това изясни пред организация " Фокус " депутатът от ПП-ДБ Ивайло Мирчев, който е един от вносителите на законопроекта. Той добавии, че спецификата е, че в някои елементи на Черно море вятърът е разполагаем към 46% от времето през годината. Това значи, че там могат да бъдат ситуирани ветрогенератори.
" На сушата това е доста по-нисък % и даже в най-ветровитите зони на страната той е към 2 пъти по-нисък, в сравнение с в морето. Защо е свястно да бъдат сложени тези ветрогенератори? Защото сложени и работещи през съвсем половината от времето, изключително зимата, те могат да заменят други мощности, които последователно във времето ще отпадат в България. Трябва да кажем, че първо България е последната страна в Европа, която няма такова законодателство. Тук приказваме за законодателство. Никой още няма да слага ветрогенератори и не знаем дали ще има искащи за това, само че законодателство би трябвало да има, тъй като в случай че се появи подобен вложител той да има алтернатива, в която да сложи такива перки в морето. В момента това е невероятно. Ако сега някой желае да влага - няма да може, а в Румъния се осъществя подобен план за към 2 милиарда евро ", сподели Мирчев.
По-особеното, за което акцентира депутатът е, че ветровитите зони у нас се намират в северната част на България. " По-скоро на североизток, над 20 км във вътрешността в морето ", разясни той.
Ивайло Мирчев акцентира, че ветрогенераторите ще бъдат ситуирани от 20-50 км от брега, и бе безапелационен, че или няма да се виждат, или ще се виждат като точици във вътрешността в морето.
" Няма по какъв начин да виждате 20 км във вътрешността в морето ясно, още по-малко както през вчерашния ден дадоха за образец - да стоите на шезлонга и да гледате по какъв начин някаква перка се върти пред вас. Това не е съществено. Причината е, че вятърът е във вътрешността в морето и успеваемостта е там. Тези спекулации идват от проруските партии, от съветските проксита, на които им е по-удобно България да е подвластна от Русия във връзка с силата, а не самостоятелна. Важното тук е, че ние ще добиваме сила от личен запас - не с импорт, не с нефт, не с газ, а със личен запас, а това е вятър. В идващите години от ден на ден ще навлизат и електрическите автомобили, по тази причина е извънредно значимо всичко това. Ще има по-голямо ползване на електрическа енергия, България би трябвало да е спокойна и да не изпада в обстановка да внася ток от други страни или пък да се постанова да внася газ или нефт от други страни, с цел да създава ток за електрическите автомобили ", изясни Ивайло Мирчев.
Ако влезе в действие законопроектът и вложители проявят интерес към България, ще бъдат открити фабрики и още доста работни места за българите, уверен е депутатът.
Еколозите приканват за повече разискване на законопроекта
Няма задоволително диалози за какво е належащо да има сходен законопроект. Това разясниха пред " Фокус " Меглена Антонова - шеф на " Грийнпийс България " и Балин Балинов - координатор акция " Енергийни решения " на " Грийнпийс България " по отношение на законопроекта за офшорни вятърни централи в Черно море.
Те са безапелационни, че би трябвало да се отговори на терзанията на страните, които ги показват - организации, които се занимават с запазване на биологичното многообразие и риболовен организации.
" Струва ми се, че към момента няма нужното равнище на разговор, ами по-скоро двете страни са в крайните си позиции. От едната страна за какво е значимо да има подобен законопроект, да се развива този тип възобновима сила, въпреки това какви са рисковете. И това, което сме дискутирали в организацията, ни се ще да се види този баланс, тъй като и от двете страни има смислени причини. Да, имаме климатична рецесия, има потребност да се намерят повече източници на сила, които да не нанасят същите вреди каквито нанасят изкопаемите горива. В България към този момент се вижда, че сме в обстановка, в която климатичните промени ни засягат и в идващите няколко десетилетия това ще става все по-сериозен проблем. От друга страна обаче, имаме и загуба на биологично многообразие, а пък ние се славим и сме горди с това, че имаме богата природа, дива, която не е обезпокоявана дотам, както да вземем за пример в други страни от човешка активност и в същото време желаеме да я запазим. Тоест, тези две страни доста е значимо да се балансират съгласно мен ", сподели Меглена Антонова.
" Когато става дума за сходен вид планове най-малко в половин България се трансформират хората в екоативисти и внезапно всички вземат решение да се грижат за околната среда и за природата. Което от една страна не е неприятно, само че въпреки това демонстрира, че като че ли изборно някои хора вземат решение дали да са загрижени единствено за въздействието на ветрогенераторите, или пък да си затворят очите примерно за радиоактивните боклуци от АЕЦ " Козлодуй ", каква е тяхната орис, откакто бъдат изнесени от там, къде отиват или пък какво се случват след работата на въглищните централи, къде отива токсичната пепел? Тоест, желая да обърна внимание на това, тъй като има една група хора, които скачат в последно време единствено против планове, свързани с възобновимата сила и се пробват да й намерят слабите места ", разяснява от своя страна Балин Балинов.
Според него доста хора са се подразнили от това, че всичко се е случило доста небрежно.
" Това съгласно мен е проблем на работата на вносителите на законопроекта, тъй като те можеха да изградят акцията си стратегически доста по-умно, с цел да натрупат повече не поредни и симпатизанти, само че хора, които най-малко са склонни да чуят техните причини. Докато, когато влезеш ненадейно в пленарната зала, правилно - не се случва за първи път, този законопроект се внася за втори, само че толкоз доста неща ни се случват, че забравяме и това е напълно обикновено. Ако бяха оставили няколко седмици да го показват авансово в медиите, да напишат малко повече информация в обществените мрежи, т.е. хората да имат очакване какво следва да се случи в пленарната зала, съгласно мен реакцията щеше да е доста по-различна. А в този момент ни споделят - внесохме го, в действителност ние видяхме в пленарната зала, че го внасят, че го гласоподават и споделиха: " Добре, само че ние ще спазим периода от 28 дни, подавайте своите мнения ". Не е неприятно, само че те са задължени, в последна сметка да създадат публично разискване. Но по това, което аз слушам в медиите като реакции от неправителствения бранш, от бизнеса, който си изкарва прехраната безусловно в Черно море, доста от хората, които живеят наоколо, от туроператори, разнообразни министерства свързани с тази територия. Да, най-малко хората са обезпокоени, а най-много са мощно срещу сходни планове. Така че мисля си, че тези реакции можеха да бъдат туширани авансово, само че към този момент е късно ", изясни той.
Т.нар. плаващи ветрогенератори, които няколко пъти се загатнаха от вносителите на законопроекта, са нова технология и могат да имат съществени прерогативи, изясни Меглена Антонова.
" Те се строят оттатък 60 метра дълбочина в морето, а Черно море знаем, че то доста бързо става надълбоко и в действителност по-голямата част от морето е много дълбока, а плитките елементи са покрай брега, където там има и повече О2, там е и по-голямото биологично многообразие, там са местообитанията, треви, рифове, всички тези неща са там. Тоест, в случай че си приказваме за това, къде би имало по-малко резултат върху околната среда, то това са тези евентуално плаващи платформи надалеч в морето, те най-вероятно ще се виждат и по-малко, т.е. и туризмът ще бъде по-леко обиден, в случай че не се виждат, тъй като евентуално това е едно от съображенията. Те имат и като технология се чака, че ще бъдат и по-малко шумни при апаратура, при тяхната употреба, което значи, че по-малко ще пречат на морски бозайници, като трите типа делфини, които имаме в Черно море, на останалите риби и така нататък Но дали в действителност ще забележим тази технология, тъй като тя към момента не е публикувана в търговски мащаб. Някои от огромните компании дори приказват, че някъде от 2030 година ще се стартира. Всички тези неща ще е хубаво в действителност, в случай че предложилите законопроекта ги знаят да ги кажат и обяснят ", добави шефът на " Грийнпийс България ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ