Преди векове аз възпрях на земятаи тук устроих си шега:венчах

Преди епохи аз възпрях на земята

и тук устроих си смешка:

венчах се за земната Истина свята,

само че тя увенча ме с рога

Христо Смирненски

Трябва първо да ви кажа, че нормално не употребявам понятията „ положително “ и „ зло “. Ако ги употребявам тук, то е за по-добра илюстрация. Иначе мога да кажа, че хората просто вредят на себе си, само че толкоз доста са привикнали да го вършат, че не могат да осъзнаят по какъв начин и какъв брой доста вредят на себе си.

Преди доста време организирах за няколко дни един опит. Винаги, когато срещах човек, му споделях мислено „ обичам те “. Понеже хората заради ограничаващите си вярвания като им описвам това са склонни да „ чуват “, че това го споделям на глас, отново да повторя: споделям го мислено.

Реакциите бяха странни и сякаш не такива на обич. Някои хора ме изглеждаха необичайно, други се отдръпваха встрани, а един господин дори се обърна след мен и се разкрещя нечленоразделно.

След това пристигна разбирането. Петър Дънов споделя, че когато ние обичаме някого, то вземаме от него, когато разрешаваме да ни обичат, тогава даваме . Това е и разликата сред любов и обич. Повечето хора обичат, с цел да вземат. И доста ловко употребяват оправданието на любовта, с цел да оправдават това, че желаят да грабят с цялостни шепи от живота и от другите хора.

Модното „ изпращане на обич “ …си е тъкмо мода, снобизъм и опрощение на персонално потребните на егото ни условия. Когато изпращаме на някого обич и позитивизъм (о, ужас), то желаеме любовта да отстрани всички неща от света, които ни тормозят. Искаме да си осигурим един сигурен и спокоен свят за живеене.

Моля, не се заблуждавайте. Вие не желаете да помогнете на страдащите и бедстващите. Който в действителност желае да помогне, е там на място и превързва рани, раздава чорба или просто дава ръка на хората. Ако човек в действителност желае да помогне, ще обърне целия си живот единствено и единствено да иде там на място и да помогне.

Който „ изпраща “ обич и позитивизъм, желае просто да обезпечи на самия себе си един по-изкуствен свят, който да го избави от личните му страхове и ограничавания. Иска да си сътвори, въпреки и изкуствено, едно леговище от самия себе си. Да избяга от живота, а по този начин надлежно заобикаля и действителната обич.

Медитации за избавяне на земята …. – егати арогантността. Ако Земята работи посредством нечист въздух, наводнения, трусове и катаклизми, това е, с цел да помогне на индивида да осъзнае смисъла и грешките на съществуването си. Земята не се нуждае от избавяне. От избавяне се нуждае индивидът, само че той изпада в безумна надменност да мисли, че е по-висш и че знае по какъв начин да „ помогне “ на Земята.

О да, има някои, които пращат и светлина. Те не осъзнават, че могат да пращат само светлината, която имат в себе си. Обикновено е тъмна. Не че в тъмната светлина има нещо неприятно. Лошото е, че хората се мислят за положителни, когато пращат лошотията си по всички страни.

Когато пращате любов, вземате . Няма какво да се заблуждавате, че давате…Обичате, с цел да вземате. Чисто егоистично деяние. Не споделям, че здравословния нарцисизъм е нещо неприятно. Лошото идва, когато човек се самозаблуждава, че е добър.

И даже по този начин да се натъпкате със светлина, че даже и от задника ви да излиза, това е видът светлина, която можете да поемете в своята същина. Не се знае до каква степен е тъмна или не.

Цялото зло в света се основава от „ положителните “ хора, от тези, които се мислят за положителни. Самата режисура някой да е добър (смята се за добричък миличкият или миличката) изключва това да е неприятен, т.е. индивидът се заключва да не види грешките си. И сее навсякъде зло… сякаш в името на положителното.

Няма положителни, нито неприятни хора. Има хора, които живеят, а като живеят е обикновено да вършат и неточности. Не е неприятно да направиш неточност. Трагедията, която е покруса за самия човек, е да се самозаблуждава, че неточност няма. В някои източни езици няма разбиране за виновност. Има разбиране за нещо, което може да бъде направено по нов метод. Когато се мислиш за добър, пречиш на себе си да правиш нещата по нов метод. Развитието стопира. Смъртта на духа идва доста бързо.

Петър Дънов казва…Тук е мястото да кажа, че не всеки почитател на Бялото Братство схваща Петър Дънов. Нормално е. По сходен метод единствено един от дванайсетте апостола е схванал изцяло Исус Христос.

Петър Дънов споделя, че любовта е две неща: положителното, което хората ни вършат, само че също и неприятното, което хората и светът ни вършат. И че нищо не е по-облагородяващо от тестванията и страданията.

Понякога си мисля, че Българската Православна Църка заради своя консерватизъм (отказа да приема новото, само че по този начин не приема и зловредното ново) е надалеч по-духовна институция (или има надалеч по-духовни представители) от всички, които през днешния ден са вдигнали арогантното и войноносно знаме на положителния човек. Добрият отец най-малко осъзнава, че е неверен (в техните термини).

Не е неприятно да си неверен, в случай че осъзнаваш и приемаш грешността си. Лошото е да се мислиш за добър. Алегорично казано, в Рая ще влязат „ низшите духом “, т.е. тези, които осъзнават човешката си същина, която може и да бърка.

Съвременната нематериалност е един цялостен шит….абе тъне в лайна. Да се напълниш със светлина (шит), ох какъв брой си добър (шит), да си намериш личното леговище от света (шит).

Искам да поддържам връзка с неприятни хора. Искам да поддържам връзка с хора, които знаят, че вършат и неточности, знаят и осъзнават, че вършат „ неприятни “ неща. Те са „ низшите духом “, които ще спасят света. Исус общуваше с такива хора. Неговите апостоли бяха такива хора. Реалният живот не е нито добър, нито неприятен, а следва Вселенските закони.

Никой, който не е сбъркал, не е заслужен за спасение….алегорично казано . Дошъл някакъв при един Буда и Буда го пита: – Знаеш ли да крадеш? Човекът дава отговор: – Не!. Буда: – Ами иди се научи да крадеш и тогава ще ставаш за мой ученик…..

Да сгрешиш значи да осъзнаеш и признаеш грешката си. Ако си мислиш, че си добър….е, братко….или сестро….сори, чакай идващия живот.

Когато забележим или сме обект на естествени катаклизми, трусове, наводнения, град и така нататък това е част от любовта, която се сипе над нас, с цел да помогне същинското ни духовно осъзнаване.

Истинската обич е вътре в нас. Когато я показваме, някои хора могат да я етикетират (арогантно) като положително или зло. Това няма значение откакто показваме същинската си вътрешна действителност. Тя е Божественото в нас. Когато потискаме Божественото в нас, стопираме любовта. А любовта е част от всяка наша клетка. Извира от нас. От нас зависи дали ще извираме чиста вода или тиня.

Реално формата ни, тялото ни, е почитател на маймуните. Ние сме едни елементарни маймуни. Обикновено сме маймуни убийци. Нямам поради убийствата за храна, а убийствата на себеподобните ни. Особено убиването на душата на себеподобните ни. Най-често убиваме душите на децата си. Опитваме се да ги възпитаме, както нас са ни възпитавали….като че ли това ни прави щастливи?!

Единствено действителността ни връща в действителността. Катаклизми, бедствия, премеждия. Ако ги нямаше, щяхме да сме същински маймуни…

Съвременните „ духовни “ хора (повечето) са едни елементарни потребители .

Има забавни основни моменти в развиването на човечеството.

Измислицата за Дядо Коледа (Дядо Мраз). Корпоративната компания Кока-Кола го измисли за свои рекламни цели. Той ни кара всяка Коледа да се скъсваме от ястие, покупки и дарове. Ако в действителност следвахме духът на Коледа, то ще прекараме тези дни в молитва и пост. Не в преяждане и снобарски подаръци…

След Втората Световна Война едни хора са решили (може би с положителни намерения), че Европа ще се възвърне най-лесно от войната като се подтиква свръх-консумацията. Оттогава свръх-консумацията става държавна политика.

Светът на илюзиите Майа е всесилен. Дайте й свръх-консумация и всяко възприятие за действителността у индивида ще бъде потиснато. Има и свръх-консумация на нематериалност .

Съвременният сякаш нравствен човек. Ох, простете, само че множеството от нас са такива. Съвременният сякаш свръх-духовен човек, е елементарен свръх-консуматор на духовните артикули. Духовността към този момент се продава на сергия. Гарантират ви спомняне на минали животи, подсигуряват ви инициация (не че знаете какъв брой нездравословни са инициациите), подсигуряват ви прояснение. Ооооо, йееее.

Живеем в забавни времена…все едно вещици са ни проклели за това…

Божидар Цендов (Зимников)

Инфо: http://evolife.bg