Преди тридесет и пет години, на 25 юни 1991 г.,

Преди тридесет и пет години, на 25 юни 1991 година, членовете на първото привикване на Хърватския парламент одобряват историческо решение за започване на процеса на обособяване от Социалистическата федеративна република Югославия (СФРЮ. Хърватия отбелязва Деня на независимостта си през днешния ден в памет на това събитие, съобщи ХИНА особено за Българска телеграфна агенция.

Конституционното решение за суверенитета и независимостта на Република Хърватия е предшествано от референдум, извършен единствено пет седмици по-рано, на 19 май 1991 година, на който повече от 92 % от гласувалите отхвърлят концепцията Хърватия да остане в границите на Югославия като единна федерална страна.

Съгласно Конституционното решение, признато от Народното събрание на 25 юни 1991 година и състоящо се единствено от седем члена, Република Хърватия е оповестена за суверенна и самостоятелна страна. В документа се показва, че по този метод Хърватия стартира процеса на обособяване от другите републики и СФРЮ, както и процеса на търсене на интернационално самопризнание.

На същия ден Народното събрание приема и Декларацията за прокламиране на суверенна и самостоятелна Република Хърватия.

Тържественото парламентарно съвещание, извършено на 25 юни 1991 година, бележи кулминационната точка на развой, почнал на 18 юни и траял без спиране осем дни. По време на съвещанието са признати и актове за държавност, въз основа на които Хърватия е конституирана като самостоятелна и суверенна страна.

Първият президент на Хърватия, Франьо Туджман, афишира в този ден, че Хърватия се прогласява за самостоятелна и суверенна страна.

Обстоятелствата, при които Народното събрание приема историческото решение за обособяване, са извънредно сложни. Бунтът на част от локалното сръбско население, почнал през август 1990 година, последователно ескалира във война с поддръжката на Югославската национална войска (ЮНА). Преди това се случват случаят „ Кървавият Великден “ в Плитвичките езера, конфликтът в Борово село и убийството на 12 хърватски служители на реда.

Опитите за политическо разрешаване на рецесията посредством срещи на президентите на югославските републики също се оказват несполучливи.

Европейската общественост пробва да спре рецесията посредством Бриюнската декларация от 8 юли 1991 година, съгласно която Хърватия и Словения одобряват тримесечен мораториум върху осъществяването на решенията, признати на 25 юни. След приключването на мораториума, Хърватският парламент на 8 октомври 1991 година – един ден откакто самолети на ЮНА обстрелват държавната постройка в Загреб – приема решение за спиране на „ конституционните и правни връзки, въз основа на които Хърватия, дружно с другите републики и провинции, е формирала някогашната СФРЮ “.

От 2001 до 2019 година 25 юни се отбелязва като Ден на държавността и е формален празник и неработен ден. През първото десетилетие на модерна Хърватия обаче празникът се празнува на 30 май, в чест на конституирането на първия демократично определен многопартиен парламент през 1990 година след десетилетия комунистическо ръководство и еднопартийна система.

Поправките в Закона за формалните празници, признати през 2019 година и влезнали в действие през 2020 година, възвръщат 30 май като Ден на държавността, до момента в който 25 юни е избран за Ден на независимостта. Той престава да бъде формален празник и неработен ден и става възпоменателен и елементарен работен ден.

(Тази информация се популяризира от Българска телеграфна агенция по контракт с хърватската организация ХИНА)