Bloomberg: Защо Европа не може да се откаже от руския газ
Преди три години Русия беше най-големият експортьор на природен газ в света, а Европа беше неин максимален клиент. За водачите на континента достъпът до цялата тази евтина съветска сила надделяваше над всевъзможни опасения по отношение на правенето на бизнес с президента Владимир Путин.
Тогава Русия стартира своята пълномащабна инвазия в Украйна и тази голяма взаимозависимост от един единствен снабдител ненадейно се оказа опасност за икономическата и политическата сигурност на района, пише в собствен коментар по тематиката.
Страхът, че Путин ще спре доставките на газ, въглища и нефт, с цел да накаже европейските народи за поддръжката на Украйна, провокира неистова борба в търсене на различни източници на сила. Промяната беше формализирана посредством наказания против Москва, ориентирани към отнемане от финансиране на военната машина на Путин.
Днес европейските водачи приветстват гражданска война в енергийните доставки. Много вносители на газ, нефт и въглища изоставиха Русия в интерес на различни източници. Потребителите откриха способи да употребяват по-малко сила, намалявайки търсенето. В последна сметка светлините останаха включени и множеството заводи продължиха да работят - макар че доста европейци в този момент заплащат повече за силата си.
Това, което мнозина не знаят, е, че Русия остава един от най-важните енергийни снабдители на континента и задачата на Европейския съюз да постави завършек на зависимостта си от съветските изкопаеми горива до 2027 година ще бъде мъчно постижима.
Как Европа толкоз се пристрасти към съветската сила?
Историята стартира преди повече от половин век. Съветският съюз се нуждаеше от пари и съоръжение, с цел да създаде новооткритите великански газови залежи в Сибир на фона на напрежението с Китай и Съединени американски щати. Западна Германия търсеше евтина сила, с цел да поддържа своя бързо разрастващ се индустриален бранш.
През 1970 година Съюз на съветските социалистически републики и Западна Германия подписаха договорка „ тръби за газ “, в която немските заводи доставяха хиляди километра тръби за транспорт на съветски газ до Западна Европа. Енергийните потоци порастват устойчиво през идващите десетилетия, до момента в който Германия не откри, че купува повече от половината си газ от Русия, дружно с към една трета от целия си нефт.
Германия и други европейски страни започнаха да минават към вятърна и слънчева сила през последните години. Но тръбопроводният съветски газ остава комфортна и налична алтернатива за генериране на нужната базова мощ, когато вятърът не духа и слънцето не грее.
Как Европа към момента употребява съветската сила?
Вносът на съветски изкопаеми горива в Европейския съюз възлизаше на към 1 милиард $ на месец в края на 2023 година, спад от пиковите 16 милиарда $ на месец при започване на 2022 година, съгласно мозъчния концерн Bruegel в Брюксел.
Повечето от останалия импорт е природен газ. Русия към момента представляваше 15% от общия импорт на газ в Европейски Съюз през 2023 година, зад Норвегия и Съединени американски щати надлежно с 30% и 19% и пред страните от Северна Африка с 14%, съгласно данни на Европейската комисия.
Голяма част от този газ идва по тръбопроводи, пресичащи Украйна и Турция. Сред най-големите купувачи са Австрия, Словакия и Унгария, чиито стопански системи са мощно подвластни от горивото.
Големи консуматори на сила, в това число Испания, Франция, Белгия и Нидерландия, към момента внасят съветски полутечен природен газ с танкери. Част от него в последна сметка се смесва с други газови източници в европейската газопреносна мрежа, което значи, че евентуално отива в Германия, макар обещанието на тази страна да заобикаля съветския газ.
Защо съветските газови контракти не се скапват?
Европейските клиенти на Русия постоянно бяха заключени в стоманени, дълготрайни контракти, от които не е елементарно да се измъкнат.
А превключването може да бъде скъпо, защото наличните доставки на световния газов пазар се чака да останат лимитирани през идващите две години, до момента в който не се появи нова вълна от доставки от страни експортьори като Съединени американски щати и Катар. Голяма част от газа, разполагаем за импорт в Европа, се гълтам от страни, които затвориха своите въглищни и атомни електроцентрали през последните години.
Австрия, Словакия и Унгария обявиха, че търсят различни източници. Но промишленостите в тези страни без изход на море са построени да работят с сила от изток и биха платили повече, в случай че купуват неруски газ, идващ в нови LNG терминали, изграждани в Западна Европа.
Засега няма общоевропейска възбрана за съветски газ, макар че някои страни като Англия, Германия и балтийските страни взеха решение да спрат вноса на горивото.
Някои огромни европейски корпорации имат дългогодишни вложения в съветската енергетика, които не са склонни да изоставят. Френската TotalEnergies SE остава акционер в гигантския план " Ямал LNG " в съветската Арктика. Испанската енергийна компания Naturgy Energy Group SA има 20-годишен контракт за закупуване на втечнено гориво от " Ямал " до 2038 година
Как другояче си проправя път съветската сила?
Вносът по тръбопроводи на съветски недопечен нефт и сухопътните доставки на някои несанкционирани петролни артикули продължиха, въпреки и в доста по-малки размери от преди. Все още няма възбрана за петролни артикули, създадени в рафинерии отвън Европа, употребяващи съветски нефт, като да вземем за пример в Турция. Продажбите от тези рафинерии в Европейски Съюз са донесли на Русия към 1,1 милиарда евро данъчни доходи през 2023 година, съгласно Global Witness.
Вероятно малко съветски недопечен нефт ще откри пътя си към Европа, откакто е закупен от медиатори в други страни и е разбъркан с доставки от други източници.
Проследяването на съветския недопечен нефт и полутечен природен газ до местоназначението му стана по-трудно, откогато Москва разположи огромен танкерен „ горист флот “, с цел да избегне въздействието на интернационалните наказания.
Част от сенчестия флот е глобен от Обединеното кралство, Европейски Съюз и техните съдружници и няма доказателства за директни доставки до Европа. Но е мъчно да се следят всички препродажби по целия свят.
Какво е настоящето състояние?
Русия съставлява по-малко от 10% от потреблението на газ в Европа през 2023 година, което е спад от повече от една трета преди 2022 година Норвегия измести Русия като най-големият снабдител на тръбопроводен газ на континента. Благодарение частично на новите уреди, построени за разтоварване на LNG от различни страни експортьорки, Съединени американски щати се трансфораха в най-големия снабдител на втечнено гориво в Европа.
На всичкото от горната страна Европа употребява по-малко сила — частично тъй като някои промишлености, борещи се с високите сметки за сила, са понижили активността си, само че също по този начин и заради икономиите на сила и рекордните съоръжения за възобновима сила.
Кризата от 2022 година направи европейските държавни управления по-решителни да ускорят приемането на по-чиста сила. В резултат на това производството на електрическа енергия от газ и въглища е спаднало с рекордна сума, съгласно основаната в Лондон компания за енергийни проучвания Ember.
През 2023 година вятърът за първи път създаде повече сила от газа. Търсенето на газ в Европа е било с 20% под междинното равнище преди рецесията през интервала януари-август, съгласно UBS Group AG.
Как Европа се оправя с по-високите цени на силата?
Цените на силата скочиха през 2022 година, на моменти повече от 20 пъти спрямо техните исторически правила. Някои европейски заводи бяха принудени да спрат активността си или да понижат производството, а доста дребни предприятия затвориха.
Оттогава цените паднаха, само че остават над равнищата си отпреди рецесията, правейки най-гладните за сила промишлености в Европа по-малко конкурентни. Въпреки че слабото търсене в чужбина в този момент е главното предизвикателство за доста немски производители, скъпата сила остава една от аргументите компании като Volkswagen AG и BASF SE да имат компликации.
Домакинствата, наранени от възходящите сметки за сила, откриха способи да понижат потреблението си. Но за мнозина спомагателните разноски предизвикват същински компликации. Почти 11% от жителите на Европейски Съюз не са съумели да поддържат домовете си задоволително топли през 2023 година, съгласно Европейската комисия.
Тогава Русия стартира своята пълномащабна инвазия в Украйна и тази голяма взаимозависимост от един единствен снабдител ненадейно се оказа опасност за икономическата и политическата сигурност на района, пише в собствен коментар по тематиката.
Страхът, че Путин ще спре доставките на газ, въглища и нефт, с цел да накаже европейските народи за поддръжката на Украйна, провокира неистова борба в търсене на различни източници на сила. Промяната беше формализирана посредством наказания против Москва, ориентирани към отнемане от финансиране на военната машина на Путин.
Днес европейските водачи приветстват гражданска война в енергийните доставки. Много вносители на газ, нефт и въглища изоставиха Русия в интерес на различни източници. Потребителите откриха способи да употребяват по-малко сила, намалявайки търсенето. В последна сметка светлините останаха включени и множеството заводи продължиха да работят - макар че доста европейци в този момент заплащат повече за силата си.
Това, което мнозина не знаят, е, че Русия остава един от най-важните енергийни снабдители на континента и задачата на Европейския съюз да постави завършек на зависимостта си от съветските изкопаеми горива до 2027 година ще бъде мъчно постижима.
Как Европа толкоз се пристрасти към съветската сила?
Историята стартира преди повече от половин век. Съветският съюз се нуждаеше от пари и съоръжение, с цел да създаде новооткритите великански газови залежи в Сибир на фона на напрежението с Китай и Съединени американски щати. Западна Германия търсеше евтина сила, с цел да поддържа своя бързо разрастващ се индустриален бранш.
През 1970 година Съюз на съветските социалистически републики и Западна Германия подписаха договорка „ тръби за газ “, в която немските заводи доставяха хиляди километра тръби за транспорт на съветски газ до Западна Европа. Енергийните потоци порастват устойчиво през идващите десетилетия, до момента в който Германия не откри, че купува повече от половината си газ от Русия, дружно с към една трета от целия си нефт.
Германия и други европейски страни започнаха да минават към вятърна и слънчева сила през последните години. Но тръбопроводният съветски газ остава комфортна и налична алтернатива за генериране на нужната базова мощ, когато вятърът не духа и слънцето не грее.
Как Европа към момента употребява съветската сила?
Вносът на съветски изкопаеми горива в Европейския съюз възлизаше на към 1 милиард $ на месец в края на 2023 година, спад от пиковите 16 милиарда $ на месец при започване на 2022 година, съгласно мозъчния концерн Bruegel в Брюксел.
Повечето от останалия импорт е природен газ. Русия към момента представляваше 15% от общия импорт на газ в Европейски Съюз през 2023 година, зад Норвегия и Съединени американски щати надлежно с 30% и 19% и пред страните от Северна Африка с 14%, съгласно данни на Европейската комисия.
Голяма част от този газ идва по тръбопроводи, пресичащи Украйна и Турция. Сред най-големите купувачи са Австрия, Словакия и Унгария, чиито стопански системи са мощно подвластни от горивото.
Големи консуматори на сила, в това число Испания, Франция, Белгия и Нидерландия, към момента внасят съветски полутечен природен газ с танкери. Част от него в последна сметка се смесва с други газови източници в европейската газопреносна мрежа, което значи, че евентуално отива в Германия, макар обещанието на тази страна да заобикаля съветския газ.
Защо съветските газови контракти не се скапват?
Европейските клиенти на Русия постоянно бяха заключени в стоманени, дълготрайни контракти, от които не е елементарно да се измъкнат.
А превключването може да бъде скъпо, защото наличните доставки на световния газов пазар се чака да останат лимитирани през идващите две години, до момента в който не се появи нова вълна от доставки от страни експортьори като Съединени американски щати и Катар. Голяма част от газа, разполагаем за импорт в Европа, се гълтам от страни, които затвориха своите въглищни и атомни електроцентрали през последните години.
Австрия, Словакия и Унгария обявиха, че търсят различни източници. Но промишленостите в тези страни без изход на море са построени да работят с сила от изток и биха платили повече, в случай че купуват неруски газ, идващ в нови LNG терминали, изграждани в Западна Европа.
Засега няма общоевропейска възбрана за съветски газ, макар че някои страни като Англия, Германия и балтийските страни взеха решение да спрат вноса на горивото.
Някои огромни европейски корпорации имат дългогодишни вложения в съветската енергетика, които не са склонни да изоставят. Френската TotalEnergies SE остава акционер в гигантския план " Ямал LNG " в съветската Арктика. Испанската енергийна компания Naturgy Energy Group SA има 20-годишен контракт за закупуване на втечнено гориво от " Ямал " до 2038 година
Как другояче си проправя път съветската сила?
Вносът по тръбопроводи на съветски недопечен нефт и сухопътните доставки на някои несанкционирани петролни артикули продължиха, въпреки и в доста по-малки размери от преди. Все още няма възбрана за петролни артикули, създадени в рафинерии отвън Европа, употребяващи съветски нефт, като да вземем за пример в Турция. Продажбите от тези рафинерии в Европейски Съюз са донесли на Русия към 1,1 милиарда евро данъчни доходи през 2023 година, съгласно Global Witness.
Вероятно малко съветски недопечен нефт ще откри пътя си към Европа, откакто е закупен от медиатори в други страни и е разбъркан с доставки от други източници.
Проследяването на съветския недопечен нефт и полутечен природен газ до местоназначението му стана по-трудно, откогато Москва разположи огромен танкерен „ горист флот “, с цел да избегне въздействието на интернационалните наказания.
Част от сенчестия флот е глобен от Обединеното кралство, Европейски Съюз и техните съдружници и няма доказателства за директни доставки до Европа. Но е мъчно да се следят всички препродажби по целия свят.
Какво е настоящето състояние?
Русия съставлява по-малко от 10% от потреблението на газ в Европа през 2023 година, което е спад от повече от една трета преди 2022 година Норвегия измести Русия като най-големият снабдител на тръбопроводен газ на континента. Благодарение частично на новите уреди, построени за разтоварване на LNG от различни страни експортьорки, Съединени американски щати се трансфораха в най-големия снабдител на втечнено гориво в Европа.
На всичкото от горната страна Европа употребява по-малко сила — частично тъй като някои промишлености, борещи се с високите сметки за сила, са понижили активността си, само че също по този начин и заради икономиите на сила и рекордните съоръжения за възобновима сила.
Кризата от 2022 година направи европейските държавни управления по-решителни да ускорят приемането на по-чиста сила. В резултат на това производството на електрическа енергия от газ и въглища е спаднало с рекордна сума, съгласно основаната в Лондон компания за енергийни проучвания Ember.
През 2023 година вятърът за първи път създаде повече сила от газа. Търсенето на газ в Европа е било с 20% под междинното равнище преди рецесията през интервала януари-август, съгласно UBS Group AG.
Как Европа се оправя с по-високите цени на силата?
Цените на силата скочиха през 2022 година, на моменти повече от 20 пъти спрямо техните исторически правила. Някои европейски заводи бяха принудени да спрат активността си или да понижат производството, а доста дребни предприятия затвориха.
Оттогава цените паднаха, само че остават над равнищата си отпреди рецесията, правейки най-гладните за сила промишлености в Европа по-малко конкурентни. Въпреки че слабото търсене в чужбина в този момент е главното предизвикателство за доста немски производители, скъпата сила остава една от аргументите компании като Volkswagen AG и BASF SE да имат компликации.
Домакинствата, наранени от възходящите сметки за сила, откриха способи да понижат потреблението си. Но за мнозина спомагателните разноски предизвикват същински компликации. Почти 11% от жителите на Европейски Съюз не са съумели да поддържат домовете си задоволително топли през 2023 година, съгласно Европейската комисия.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ