Как 70-годишни социалисти спечелиха 20-годишни студенти
Преди три години малко хора бяха чували за белокосите Бърни Сандърс и Джеръми Корбин. В момента обаче те са отпред на възобновление на политическата левица в Съединени американски щати и Англия, което значително се дължи на младите гласоподаватели и изключително на тези, които занапред стартират да се интересуват от политика. Как 70-годишните социалисти завоюваха 20-годишните студенти?
Завръщане в бъдещето
Малко преди изключителните избори във Англия на 8 юни английският таблоид " Дейли Мейл " атакува Корбин и партията му със заглавието " Платформата на Лейбъристите ще ни завлече назад в 1970-те. " По отношение на икономическата и обществената стратегия, това не е надалеч от истината – предложенията както на Корбин, по този начин и на Сандърс за държавно опазване на здравето, държавно-субсидирано висше обучение и по-високи налози за богатите са обичайни хрумвания на левицата през първата половина на 20-ти век.
Както отбелязва Сара Ленърд за " Ню Йорк Таймс " обаче, през 80-те и 90-те години те изпадат от стратегиите на левите партии, поели по " Третия път " на Бил Клинтън и Тони Блеър. Постепенно лявото се насочва към центъра, а обичайните му гласоподаватели – служащите и бедните – де факто губят политическа представителност. Сандърс и Корбин обаче остават твърдо на левите си позиции и отпадат от ядрата на модерните леви партии.
Сандърс в действителност се причисли към Демократическата партия в Съединени американски щати едвам предходната година поради президентските избори. Преди да стане водач на Лейбъристката партия във Англия, Корбин десетилетия наред беше народен представител от лявото крило на партията. В този подтекст сегашните им оферти не са нов, революционен път за лявото, а по-скоро завръщане към традициите и предаване на щафетата на социализма на новото потомство, написа Ленърд.
Тук е и разковничето – в сегашната реалност младите гласоподаватели са едни от тези, които се усещат изиграни от капитализма.
Както в Съединени американски щати, по този начин и във Англия цените на висшето обучение и на наемите – двата кардинални разхода на студентите – непрестанно порастват. Това кара младите да взимат огромни заеми, които по-късно изплащат с години. Според тях обаче родителите им са израснали иначе – при налични цени на жилищата и значително по-достъпни университети. В очите на доста от младите гласоподаватели настоящето състояние е резултат от фрапантното намаление на налозите на богатите през последните 40 години. В този подтекст искрено социалистическата стратегия на Сандърс и Корбин е доста привлекателна за младите.
Не 1989г., а 2008г.
Не по-малко значими са и събитията, оформили света, в който младите гласоподаватели са израснали и живеят. За по-възрастните в Съединени американски щати самата дума " социализъм " е табу. Както Адитя Нигам отбелязва за " Уайър, " по време на акцията си Сандърс е нападнат и презиран за това, че се показва за " социалист " - дума, която към момента е употребена като засегнатост в американската политическа дискусия. За родените на Запад след 1989г. обаче " социализъм " поражда асоциации не с тоталитарния Съюз на съветските социалистически републики, а с утопичната визия за системата в скандинавските страни.
Икономическата действителност, в която младите за пръв път стартират да си търсят работа или да взимат заеми е тази, останала след финансовата рецесия от 2008. В житейската им памет капитализмът и неговата дерегулация не е това, което отличава свободните Съединени американски щати от тоталитарния Съюз на съветските социалистически републики, а е повода за ниските заплати, дребното работни места и невероятно високите цени на недвижима благосъстоятелност. " Много от нас не възхваляват, а се опасяват от капитализма, " написа Ленърд.
Всичко това прави доста от младите гласоподаватели последователи на възродените обичайни леви хрумвания, проповядвани от социалистите ветерани Сандърс и Корбин. В тези платформи те виждат рецептата за стопанска система, която няма да обслужва единствено богатите, само че и тях – която ще направи в пъти по-достъпно висшето обучение, влизането в пазара на труда и намирането на жилище.
Така в социалистическите хрумвания от първата половина на ХХ век доста от гласоподавателите под 30-годишна възраст за пръв път виждат това, което вълнува тях – и за пръв път се усещат същински показани.
Завръщане в бъдещето
Малко преди изключителните избори във Англия на 8 юни английският таблоид " Дейли Мейл " атакува Корбин и партията му със заглавието " Платформата на Лейбъристите ще ни завлече назад в 1970-те. " По отношение на икономическата и обществената стратегия, това не е надалеч от истината – предложенията както на Корбин, по този начин и на Сандърс за държавно опазване на здравето, държавно-субсидирано висше обучение и по-високи налози за богатите са обичайни хрумвания на левицата през първата половина на 20-ти век.
Както отбелязва Сара Ленърд за " Ню Йорк Таймс " обаче, през 80-те и 90-те години те изпадат от стратегиите на левите партии, поели по " Третия път " на Бил Клинтън и Тони Блеър. Постепенно лявото се насочва към центъра, а обичайните му гласоподаватели – служащите и бедните – де факто губят политическа представителност. Сандърс и Корбин обаче остават твърдо на левите си позиции и отпадат от ядрата на модерните леви партии.
Сандърс в действителност се причисли към Демократическата партия в Съединени американски щати едвам предходната година поради президентските избори. Преди да стане водач на Лейбъристката партия във Англия, Корбин десетилетия наред беше народен представител от лявото крило на партията. В този подтекст сегашните им оферти не са нов, революционен път за лявото, а по-скоро завръщане към традициите и предаване на щафетата на социализма на новото потомство, написа Ленърд.
Тук е и разковничето – в сегашната реалност младите гласоподаватели са едни от тези, които се усещат изиграни от капитализма.
Както в Съединени американски щати, по този начин и във Англия цените на висшето обучение и на наемите – двата кардинални разхода на студентите – непрестанно порастват. Това кара младите да взимат огромни заеми, които по-късно изплащат с години. Според тях обаче родителите им са израснали иначе – при налични цени на жилищата и значително по-достъпни университети. В очите на доста от младите гласоподаватели настоящето състояние е резултат от фрапантното намаление на налозите на богатите през последните 40 години. В този подтекст искрено социалистическата стратегия на Сандърс и Корбин е доста привлекателна за младите.
Не 1989г., а 2008г.
Не по-малко значими са и събитията, оформили света, в който младите гласоподаватели са израснали и живеят. За по-възрастните в Съединени американски щати самата дума " социализъм " е табу. Както Адитя Нигам отбелязва за " Уайър, " по време на акцията си Сандърс е нападнат и презиран за това, че се показва за " социалист " - дума, която към момента е употребена като засегнатост в американската политическа дискусия. За родените на Запад след 1989г. обаче " социализъм " поражда асоциации не с тоталитарния Съюз на съветските социалистически републики, а с утопичната визия за системата в скандинавските страни.
Икономическата действителност, в която младите за пръв път стартират да си търсят работа или да взимат заеми е тази, останала след финансовата рецесия от 2008. В житейската им памет капитализмът и неговата дерегулация не е това, което отличава свободните Съединени американски щати от тоталитарния Съюз на съветските социалистически републики, а е повода за ниските заплати, дребното работни места и невероятно високите цени на недвижима благосъстоятелност. " Много от нас не възхваляват, а се опасяват от капитализма, " написа Ленърд.
Всичко това прави доста от младите гласоподаватели последователи на възродените обичайни леви хрумвания, проповядвани от социалистите ветерани Сандърс и Корбин. В тези платформи те виждат рецептата за стопанска система, която няма да обслужва единствено богатите, само че и тях – която ще направи в пъти по-достъпно висшето обучение, влизането в пазара на труда и намирането на жилище.
Така в социалистическите хрумвания от първата половина на ХХ век доста от гласоподавателите под 30-годишна възраст за пръв път виждат това, което вълнува тях – и за пръв път се усещат същински показани.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ