Как Сталин спасява Съветския съюз от разпадане
Преди тъкмо 100 години бъдещият водач на Съюз на съветските социалистически републики Йосиф Сталин предлага една доста забележителна концепция. Става въпрос за териториалното устройство на страната. Ако тогава бяха осъществени проектите на Сталин, може би историята на Съюз на съветските социалистически републики щеше да поеме по напълно различен път. Ленин обаче се афишира остро против предложенията на Сталин, което в последна сметка се оказва съдбовно за страната.
Национално-държавната политика на болшевиките се основава на тезата на Ленин за потисничеството на националните малцинства от съветския царизъм. Затова Руската империя би трябвало да бъде разграничена на национални републики, с цел да живеят по собствен метод, само че, несъмнено, под властта на комунистите. Фактът, че комунистите от националните околности са най-често „ червени ” националисти, не тормози Илич. Той има вяра, че това е естествена реакция на епохи " подтисничество ".
Изграждането на страната " по Ленин " допуска фактическа конфедерация - съюз на републики, в който всички нации, без значение от техния брой, въздействие, военна мощ, ще имат равни права. Включително, несъмнено, правото на разединение – този заветен знак на комунистите. Автономиите са позволени, само че единствено като краткотрайна мярка, прилагана към едва развитите нации, които към момента не бяха подготвени за лично национално създаване. Предполагаше се, че всички автономии ще се разрастват за сметка на " центъра ", след което те също ще станат равноправни руски републики
В проектите на Ленин на Русия е отредена ролята на „ хранилница “, който би трябвало да сътвори национална промишленост за малцинствата, да отглежда народен пролетариат, да поддържа и развива националната просвета и по-късно, без страдание, да се сбогува с народите, които са били част от него от епохи. Неслучайно болшевиките, идвайки на власт, незабавно признават независимостта на Финландия и Украйна, а по-късно и на балтийските страни.
Болшевиките даже позволяват обстоятелството на разпадането на Русия на доста републики. В края на 1917 година на Волга се образуват Уралско-Волжките страни, а по-късно Забулачната република, през същата година под руските лозунги е провъзгласена Сибирската страна, поражда полунезависимата Уралска руска област и Републиката на планинците на Северен Кавказ прогласява самостоятелност.
По време на Гражданската война практиката (но не и теорията) на болшевиките последователно се трансформира. Всички територии, навлезли от Червената войска, попадат под обединен надзор. Това бяха естествените условия на военното време. Но на равнище идеология формалният метод не се трансформира. Всички републики, където най-малко до известна степен е открита руската власт (Украйна, Беларус, Закавказие), резервират статута на страни, равни на Русия.
Още по време на Гражданската война руското държавно управление стартира образуването на самостоятелни формирания в страната. През март 1919 година е формирана Башкирската самостоятелна република, през юни 1920 година - Карелската трудова община (по-късно трансформирана в Карелска самостоятелна република) и Чувашката самостоятелна област (по-късно станала самостоятелна република), през декември 1920 година - Мари и Вотска ( Удмуртски) самостоятелни райони и други До края на 1922 година е приключена автономизацията на множеството нации на Русия. РСФСР включва 10 самостоятелни републики и 11 самостоятелни области. По-късно ще бъдат основани и по-малки национално-териториални формирования.
Ленин изрично отхвърля съветската национална просвета. Ето какво написа той през 1913 година в своите Критични бележки по националния въпрос: „ Може ли един великоруски болшевик да одобри лозунга за национална, великоруска просвета? Не. Такъв човек би трябвало да бъде подложен измежду националистите, а не измежду марксистите. Нашата работа е да се борим против господстващата, черностотна и буржоазна национална просвета на великорусите, развивайки извънредно в международен дух и в най-тесен съюз с служащите от други страни на тези зачатъци, които също участват в нашата история на демократичното придвижване на работническата класа. “
Разбира се, на думи Ленин се опълчва на всеки шовинизъм: украински, грузински или еврейски. Но в това време абсолютно признава правото на национално съзнание измежду другите нации: „ Ако украинският болшевик се остави да бъде пристрастен от изцяло законна и естествена ненавист към великоруските потисници дотолкоз, че да придвижи най-малко парченце от тази ненавист, даже и единствено отчуждение, към пролетарската просвета и пролетарската идея на великоруските служащи, тогава този болшевик ще се плъзне в блатото на буржоазния шовинизъм “. Това написа Ленин, което значи, че, видите ли, е допустимо и належащо да мразиш потисниците, само че ето ти брата служащ - той е добър, не би трябвало да го мразиш.
Подобна позиция обаче води до идеалистичната и неуместна идеология на пролетарския интернационализъм, която става основата на руската национална политика и в последна сметка води Съюз на съветските социалистически републики до доста проблеми.
През 1917 и 1918 година болшевиките съществено се надяват, че като капитулират пред Германия, ще създадат първата крачка към немската гражданска война. И тогава немските служащи ще спрат войната и ще се побратимят с съветските пролетарии. Не се получава. Германските служащи, водени от национално възприятие, а не от пролетарска взаимност, драговолно се борят против Съветска Русия, както преди този момент се борят против Царска Русия.
Дори през 1941 година мнозина разчитат, че в случай че Германия влезе във войната против страната на служащите и селяните, там незабавно ще настъпи гражданска война. Подобни настроения бяха подкрепени от формалната агитация. Така във кино лентата „ Ако на следващия ден “, притежател на премията „ Сталин “ от 1938 година, настъплението на Червената войска незабавно води до въстание на служащите зад вражеските линии. Няма потребност да споделяме какъв удар по пролетарския интернационализъм е началото на войната с нацистка Германия. Скоро след първите провали руската агитация е принудена бързо да не помни за интернационализма и да стартира да употребява облици на съветската страна и нейните герои с изцяло некомунистически убеждения.
Възможността за основаване на самостоятелни формирания в границите на РСФСР е планувана от болшевиките съвсем през цялото време. И по този начин, през април 1918 година в апела на руското държавно управление към Съветите на Казан, Уфа, Оренбург и други се отбелязва, че е належащо „.да повдигнем масите към руската власт. „ Но това е невероятно без автономията на тези околности, т.е. без образуване на локално учебно заведение, локален съд, локална администрация, локални управляващи “, допълват там. Ленин показва резултатите от построяването на нацията по следния метод: „ Ние дадохме на всички неруски националности техни лични републики или самостоятелни области “.
И на този декор на 23 септември 1922 година Йосиф Сталин, който тогава заема поста национален комисар (министър) по въпросите на националностите, показва план за автономизация, т.е. включването на руските републики в състава на Съветска Русия като автономии. На този неуместен декор на опрощение за цялостното раздробяване планът на Сталин е изненадващо разумен. Той скъсва изцяло с ленинската национална политика и предлага основаването не на рехава конфедерация, обединена единствено от идеология и дотации, идващи от Съветска Русия, а на мощна, единна „ алена власт “.
Сталин е последовател на унитарния метод в построяването на държавността. Той има вяра, че при образуването на Съюз на съветските социалистически републики всички руски републики би трябвало да се причислят към РСФСР като към този момент съществуващи самостоятелни републики. Освен това Сталин се демонстрира като същински общественик. Той даже счита федерацията за временен стадий към нов вид унитаризъм: „ Насилственият царски унитаризъм се заменя с непринуден федерализъм, тъй че с течение на времето федерациите отстъпват място на същото непринудено и братско обединяване на трудещите се маси на всички народи и племена на Русия “, написа Сталин през 1918 година Тогава това изглеждаше като очевидно опълчване на позицията на Ленин.
Всъщност в ревюто на Сталин развиването на руската страна наподобява по този начин: първо, стадият на федерализъм, който последователно минава в унитаризъм, след което страната става единна и към този момент не се дели по национално-териториален принцип. И никаква конфедерация, замислена от Ленин. Сталинският план допуска освен отменяне на конфедерацията, само че и концентрация на системата на държавната администрация. Всеруският централен изпълнителен комитет, Съветът на националните комисари и Съветът по труда и защитата на РСФСР стават висши органи на властта и ръководството.
През октомври 1922 година, тъкмо по време на разискването на плана за автономизация, избухва спор сред поддръжника на Сталин Серго Орджоникидзе и водачите на Комунистическата партия на Грузия. Член на Централен комитет на Комунистическата партия на Грузия Кабахидзе наскърбява Орджоникидзе, за което получи пестник по лицето.
Инцидентът става обект на особено следствие. Комисия на Централния комитет на РКП(б) отпътува за Тбилиси, състояща се от Феликс Дзержински, Дмитрий Мануилски и Винкас Мицкевичус-Капсукас. Изненадващо, комисията, която не включва нито един руснак, не открива нарушавания в дейностите на Орджоникидзе.
Ленин обаче отхвърля заключенията на комисията и взема решение по своему, като осъжда Орджоникидзе (каква подигравка, грузинец) за великодържавен национализъм. „ Свободата на излизане от съюза “, с която се оправдаваме, ще се окаже празен лист хартия, некадърен да отбрани съветските чужденци от нашествието на този същински съветски човек, великоруския шовинист. Достатъчно деликатно ли сме взели ограничения, с цел да защитим в действителност чужденците от същинска съветска мощност? Защо не предприехме тези ограничения, макар че можехме и трябваше да ги вземем “, написа ръководителят на болшевишката партия.
Ленин е гневен на плана на Сталин. Той изрично го отхвърля и излиза с различен план за формиране на съюз (т.е. конфедерация, наречена от него федерация) на националните републики. Но има и такива, които отиват доста по-далеч от Ленин. Така видният комунист Николай Бухарин и ръководителят на Комунистическата партия на Украйна Георгий Пятаков като цяло говореха за неналичието на нужда от каквото и да е държавно обединяване. И е препоръчано да се обезпечи цялото единение на равнище междупартийни връзки на комунистите, които са на власт в Русия, Украйна и Закавказието, т.е. тъкмо както е по време на Гражданската война.
Друг план е на ръководителя на украинското държавно управление Кристиан Раковски. Въпреки това той предлага да се сътвори конфедерация, то да е без никакви централни управляващи. А връзките сред републиките би трябвало да се построяват на основата на двустранни контракти.
Използвайки налудничавите хрумвания на съперниците си и ловко маневрирайки във вътрешнопартийната среда, Сталин обезпечава утвърждението на плана си за автономизация. Съюз на съветските социалистически републики към този момент щеше да бъде основан на правилото на присъединение на републиките към РСФСР. Но тогава се намесва Ленин и употребявайки колосалния си престиж, постанова позицията си на партийното управление. На 6 октомври 1922 година планът на Ленин е признат на пленума на Централен комитет на РКП(б). Въпреки че разногласията не стихват до самото прокламиране на Съюз на съветските социалистически републики, на 30 декември 1922 година е подписан Съюзният контракт.
Впоследствие Сталин съумява да трансформира съюза на самостоятелните руски страни в постоянна федерация, само че в никакъв случай не съумява да се опълчи на наследството на Ленин. Ленин е този, който през 1922 година излага конституционните механизми, които в последна сметка водят до разпадането на Съветския съюз през 1991 година
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Национално-държавната политика на болшевиките се основава на тезата на Ленин за потисничеството на националните малцинства от съветския царизъм. Затова Руската империя би трябвало да бъде разграничена на национални републики, с цел да живеят по собствен метод, само че, несъмнено, под властта на комунистите. Фактът, че комунистите от националните околности са най-често „ червени ” националисти, не тормози Илич. Той има вяра, че това е естествена реакция на епохи " подтисничество ".
Изграждането на страната " по Ленин " допуска фактическа конфедерация - съюз на републики, в който всички нации, без значение от техния брой, въздействие, военна мощ, ще имат равни права. Включително, несъмнено, правото на разединение – този заветен знак на комунистите. Автономиите са позволени, само че единствено като краткотрайна мярка, прилагана към едва развитите нации, които към момента не бяха подготвени за лично национално създаване. Предполагаше се, че всички автономии ще се разрастват за сметка на " центъра ", след което те също ще станат равноправни руски републики
В проектите на Ленин на Русия е отредена ролята на „ хранилница “, който би трябвало да сътвори национална промишленост за малцинствата, да отглежда народен пролетариат, да поддържа и развива националната просвета и по-късно, без страдание, да се сбогува с народите, които са били част от него от епохи. Неслучайно болшевиките, идвайки на власт, незабавно признават независимостта на Финландия и Украйна, а по-късно и на балтийските страни.
Болшевиките даже позволяват обстоятелството на разпадането на Русия на доста републики. В края на 1917 година на Волга се образуват Уралско-Волжките страни, а по-късно Забулачната република, през същата година под руските лозунги е провъзгласена Сибирската страна, поражда полунезависимата Уралска руска област и Републиката на планинците на Северен Кавказ прогласява самостоятелност.
По време на Гражданската война практиката (но не и теорията) на болшевиките последователно се трансформира. Всички територии, навлезли от Червената войска, попадат под обединен надзор. Това бяха естествените условия на военното време. Но на равнище идеология формалният метод не се трансформира. Всички републики, където най-малко до известна степен е открита руската власт (Украйна, Беларус, Закавказие), резервират статута на страни, равни на Русия.
Още по време на Гражданската война руското държавно управление стартира образуването на самостоятелни формирания в страната. През март 1919 година е формирана Башкирската самостоятелна република, през юни 1920 година - Карелската трудова община (по-късно трансформирана в Карелска самостоятелна република) и Чувашката самостоятелна област (по-късно станала самостоятелна република), през декември 1920 година - Мари и Вотска ( Удмуртски) самостоятелни райони и други До края на 1922 година е приключена автономизацията на множеството нации на Русия. РСФСР включва 10 самостоятелни републики и 11 самостоятелни области. По-късно ще бъдат основани и по-малки национално-териториални формирования.
Ленин изрично отхвърля съветската национална просвета. Ето какво написа той през 1913 година в своите Критични бележки по националния въпрос: „ Може ли един великоруски болшевик да одобри лозунга за национална, великоруска просвета? Не. Такъв човек би трябвало да бъде подложен измежду националистите, а не измежду марксистите. Нашата работа е да се борим против господстващата, черностотна и буржоазна национална просвета на великорусите, развивайки извънредно в международен дух и в най-тесен съюз с служащите от други страни на тези зачатъци, които също участват в нашата история на демократичното придвижване на работническата класа. “
Разбира се, на думи Ленин се опълчва на всеки шовинизъм: украински, грузински или еврейски. Но в това време абсолютно признава правото на национално съзнание измежду другите нации: „ Ако украинският болшевик се остави да бъде пристрастен от изцяло законна и естествена ненавист към великоруските потисници дотолкоз, че да придвижи най-малко парченце от тази ненавист, даже и единствено отчуждение, към пролетарската просвета и пролетарската идея на великоруските служащи, тогава този болшевик ще се плъзне в блатото на буржоазния шовинизъм “. Това написа Ленин, което значи, че, видите ли, е допустимо и належащо да мразиш потисниците, само че ето ти брата служащ - той е добър, не би трябвало да го мразиш.
Подобна позиция обаче води до идеалистичната и неуместна идеология на пролетарския интернационализъм, която става основата на руската национална политика и в последна сметка води Съюз на съветските социалистически републики до доста проблеми.
През 1917 и 1918 година болшевиките съществено се надяват, че като капитулират пред Германия, ще създадат първата крачка към немската гражданска война. И тогава немските служащи ще спрат войната и ще се побратимят с съветските пролетарии. Не се получава. Германските служащи, водени от национално възприятие, а не от пролетарска взаимност, драговолно се борят против Съветска Русия, както преди този момент се борят против Царска Русия.
Дори през 1941 година мнозина разчитат, че в случай че Германия влезе във войната против страната на служащите и селяните, там незабавно ще настъпи гражданска война. Подобни настроения бяха подкрепени от формалната агитация. Така във кино лентата „ Ако на следващия ден “, притежател на премията „ Сталин “ от 1938 година, настъплението на Червената войска незабавно води до въстание на служащите зад вражеските линии. Няма потребност да споделяме какъв удар по пролетарския интернационализъм е началото на войната с нацистка Германия. Скоро след първите провали руската агитация е принудена бързо да не помни за интернационализма и да стартира да употребява облици на съветската страна и нейните герои с изцяло некомунистически убеждения.
Възможността за основаване на самостоятелни формирания в границите на РСФСР е планувана от болшевиките съвсем през цялото време. И по този начин, през април 1918 година в апела на руското държавно управление към Съветите на Казан, Уфа, Оренбург и други се отбелязва, че е належащо „.да повдигнем масите към руската власт. „ Но това е невероятно без автономията на тези околности, т.е. без образуване на локално учебно заведение, локален съд, локална администрация, локални управляващи “, допълват там. Ленин показва резултатите от построяването на нацията по следния метод: „ Ние дадохме на всички неруски националности техни лични републики или самостоятелни области “.
И на този декор на 23 септември 1922 година Йосиф Сталин, който тогава заема поста национален комисар (министър) по въпросите на националностите, показва план за автономизация, т.е. включването на руските републики в състава на Съветска Русия като автономии. На този неуместен декор на опрощение за цялостното раздробяване планът на Сталин е изненадващо разумен. Той скъсва изцяло с ленинската национална политика и предлага основаването не на рехава конфедерация, обединена единствено от идеология и дотации, идващи от Съветска Русия, а на мощна, единна „ алена власт “.
Сталин е последовател на унитарния метод в построяването на държавността. Той има вяра, че при образуването на Съюз на съветските социалистически републики всички руски републики би трябвало да се причислят към РСФСР като към този момент съществуващи самостоятелни републики. Освен това Сталин се демонстрира като същински общественик. Той даже счита федерацията за временен стадий към нов вид унитаризъм: „ Насилственият царски унитаризъм се заменя с непринуден федерализъм, тъй че с течение на времето федерациите отстъпват място на същото непринудено и братско обединяване на трудещите се маси на всички народи и племена на Русия “, написа Сталин през 1918 година Тогава това изглеждаше като очевидно опълчване на позицията на Ленин.
Всъщност в ревюто на Сталин развиването на руската страна наподобява по този начин: първо, стадият на федерализъм, който последователно минава в унитаризъм, след което страната става единна и към този момент не се дели по национално-териториален принцип. И никаква конфедерация, замислена от Ленин. Сталинският план допуска освен отменяне на конфедерацията, само че и концентрация на системата на държавната администрация. Всеруският централен изпълнителен комитет, Съветът на националните комисари и Съветът по труда и защитата на РСФСР стават висши органи на властта и ръководството.
През октомври 1922 година, тъкмо по време на разискването на плана за автономизация, избухва спор сред поддръжника на Сталин Серго Орджоникидзе и водачите на Комунистическата партия на Грузия. Член на Централен комитет на Комунистическата партия на Грузия Кабахидзе наскърбява Орджоникидзе, за което получи пестник по лицето.
Инцидентът става обект на особено следствие. Комисия на Централния комитет на РКП(б) отпътува за Тбилиси, състояща се от Феликс Дзержински, Дмитрий Мануилски и Винкас Мицкевичус-Капсукас. Изненадващо, комисията, която не включва нито един руснак, не открива нарушавания в дейностите на Орджоникидзе.
Ленин обаче отхвърля заключенията на комисията и взема решение по своему, като осъжда Орджоникидзе (каква подигравка, грузинец) за великодържавен национализъм. „ Свободата на излизане от съюза “, с която се оправдаваме, ще се окаже празен лист хартия, некадърен да отбрани съветските чужденци от нашествието на този същински съветски човек, великоруския шовинист. Достатъчно деликатно ли сме взели ограничения, с цел да защитим в действителност чужденците от същинска съветска мощност? Защо не предприехме тези ограничения, макар че можехме и трябваше да ги вземем “, написа ръководителят на болшевишката партия.
Ленин е гневен на плана на Сталин. Той изрично го отхвърля и излиза с различен план за формиране на съюз (т.е. конфедерация, наречена от него федерация) на националните републики. Но има и такива, които отиват доста по-далеч от Ленин. Така видният комунист Николай Бухарин и ръководителят на Комунистическата партия на Украйна Георгий Пятаков като цяло говореха за неналичието на нужда от каквото и да е държавно обединяване. И е препоръчано да се обезпечи цялото единение на равнище междупартийни връзки на комунистите, които са на власт в Русия, Украйна и Закавказието, т.е. тъкмо както е по време на Гражданската война.
Друг план е на ръководителя на украинското държавно управление Кристиан Раковски. Въпреки това той предлага да се сътвори конфедерация, то да е без никакви централни управляващи. А връзките сред републиките би трябвало да се построяват на основата на двустранни контракти.
Използвайки налудничавите хрумвания на съперниците си и ловко маневрирайки във вътрешнопартийната среда, Сталин обезпечава утвърждението на плана си за автономизация. Съюз на съветските социалистически републики към този момент щеше да бъде основан на правилото на присъединение на републиките към РСФСР. Но тогава се намесва Ленин и употребявайки колосалния си престиж, постанова позицията си на партийното управление. На 6 октомври 1922 година планът на Ленин е признат на пленума на Централен комитет на РКП(б). Въпреки че разногласията не стихват до самото прокламиране на Съюз на съветските социалистически републики, на 30 декември 1922 година е подписан Съюзният контракт.
Впоследствие Сталин съумява да трансформира съюза на самостоятелните руски страни в постоянна федерация, само че в никакъв случай не съумява да се опълчи на наследството на Ленин. Ленин е този, който през 1922 година излага конституционните механизми, които в последна сметка водят до разпадането на Съветския съюз през 1991 година
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ