Боряна Сечанова: Танцът взе да се превръща в хоби
Преди тъкмо половин век във времена на права религия в работническата класа и приципите на Марксизма и Ленинизма, се основава една от най-съвременните и „западни“ трупи за пробен танц – балет „Арабеск“. Днес трупата продължава да е пример и престиж в своята област. В репертоара си има над 100 постановки. След промяна през 2010 година към този момент не е независим балет, а е под шапката на Музикалния спектакъл. От 2000 година шеф на трупата е хореографът Боряна Сечанова . „Труд“ има някои въпроси към нея, в това число и във връзка с това по какъв начин ще бъде маркирана кръглата годишнина.
– Г-жо Сечанова, по какъв начин ще отбележите 50-ата годишнина от основаването на „Арабеск“?
– Нашата концепция е да създадем не юбилеен театър, а цялостен юбилеен сезон. Всеки месец ще имаме най-малко по едно събитие, обвързвано с годишнината на Арабеск.
Откриваме сезона на 30 септември и 6 октомври с премиерния театър „Ромео и Жулиета“.
Октомври ще създадем вечер, отдадена на Маргарита Арнаудова, дамата, която от балетно студио трансформира „Арабеск“ в балетен спектакъл. Тя е дълготраен шеф, цели 20 години е лице на „Арабеск“. В довечера ще има филм за нея, ще възстановим спектаклите „Нестинарка“ и „Болеро“.
Ноември е Месец на младежите – вечер, в която ще покажем наградените неща от състезанието за хореография върху българска музика на името на Маргарита Арнаудова. Този конкурс се порвежда на четири години.
Декември сме го нарекли Месец на класическите постановки. Ще покажем „Вива ла класика“, „Кармина Бурана“ и „Лешникотрошачката“.
Януари е Месецът на Мила Искренова – ще възстановим нейни спектакли („Тъй рече Заратустра“, фрагменти от „Дневникът на Дракула“) и най-новата й премиера – „Сидхарта“. Този театър ще го изиграем и през януари, а след това ще създадем едно турне с него в Пловдив, Стара Загора и Бургас.
Март месец ще бъде мой. Може би ще покажем още веднъж „Пандора“.
За април водим договаряния да пристигна един необикновен испански хореограф – Начо Дуато. Ние го поканихме за един избран театър и той се съгласи. Оказа се обаче, че този театър е доста безценен и не можем да си го позволим. Сега ще стартираме договаряния, с цел да забележим защо ни стигат средствата.
– В какъв смисъл „скъп“?
– Всичко е скъпо – авторски права, костюми, декори. Цените са естествени. Просто заплащанията в България не са съизмерими по отношение на европейските.
Май месец ще има българска стратегия. Ще повторим „Нестинарка“, тъй като пък имаме двоен празник – и 110-годишнината на композитора Марин Големинов. Ще включим емблематични български творби, като да вземем за пример „Герман“ с хореограф Антония Докева. Този театър е като визитка за България. Ще осъществим и една миниатюра, която аз съм правила по национална музика – „Лудо вино“.
А юни месец желаеме да създадем една специфична вечер, която сме нарекли „Среща на поколенията“. И с това ще приключим сезона.
– Каква е концепцията на тази „Среща на поколенията“?
– Смятаме да ги съберем на сцената. Тоест ще създадем нещо особено, в което ще танцуват и легендите на „Арабеск“. През трупата са минали извънредно известни имена, като почнем от основателите Красимира Колдамова, Ичко Лазаров, Румяна Маркова, Антония Докева, Георги Михов – доста хора има, които в действителност са били емблеми. Днес са живи и здрави, възрастни са за балет, само че са в една прелестна възраст сред 60 и 70 година и наподобяват отлично.
– По какъв метод се субсидира сега балет „Арабеск“?
– От 2010 година „Арабеск“ не е независима балетна натрупа, а е част от Държавен музикален балетен център, т.е. ние сме дружно с Националната оперета. Субсидира се като всички театри – избрана сума на продаден билет.
– Въпросът ми е с Музикалния спектакъл делите ли някакви доходи и разноски, по какъв начин тъкмо работи тази финансова шапка?
– Общо взето ние не можем да се съпоставяме с един оперетен театър по доходи, тъй като оперетата е доста известно изкуство. Но пък въпреки това, ние сме по-малко на брой. Ако в един оперетен театър вземат участие 80 актьори, с оркестър, хор, балет, солисти, то ние сме 20. Така че има някакво равновесие.
– Имате ли перо за нови спектакли?
– По принцип от много време за нови спектакли се кандидатства с план в разнообразни сесии на министерството, на столична община. Общо взето през последните години не сме имали опция от запасите на театъра да създадем нов театър. Последният театър, за който в действителност имахме финансовата независимост, беше „Пандора“, само че тогава получихме доста солидна сума от един холандски фонд.
– Тоест, всичко, което вършиме, е по планове?
– Да, всичко. И „Ромео и Жулиета“ е по план – 50 на 50 средствата идват от Столична община и Министерството на културата.
– Премиерата в Музикалния спектакъл е на 30 септември, само че спектакълът към този момент е игран отвън София. Имаше ли триумф?
– Да, направихме две предпремиери – в Пловдив и на Аполония. Видяхме реакциите на публиката. Много е необичайно, тъй като един и същи театър го играхме на две радикално разнообразни места. В Пловдив в Античния спектакъл има такова необикновено разстояние сред аудитория и сцена, до момента в който в Созопол феновете са напълно близо. И на двете места изглеждаше прелестно, и на двете места публиката хлипаше в един миг, тъй като се получи доста прочувствен театър.
В Пловдив беше по-скоро като взаимна продукция с Пловдивската опера, тъй като те изсвириха партитурата онлайн.
– В Музикалния спектакъл не може ли да се направи „Ромео и Жулиета“ с жива музика?
– Пак споделям – това е скъпо.
– Музикалният спектакъл има оркестър, те не може ли да го изсвирят?
– Не може. Техният репертоар е доста друг, въпреки всичко разликата сред Прокофиев и оперета е доста огромна. Така, както примерно един типичен танцьор мъчно може да изиграе съвременна хореография и назад. Нашият състав, който не поддържа палцова техника, макар че са брилянтни реализатори, не могат да се качат на палци сега. Всичко е въпрос на специфичност.
– Какво ще кажете за новото потомство танцьори в „Арабеск“?
– Много постоянно ми задават въпроса за какво съм избрала „Ромео и Жулиета“ за разкриване на юбилейния сезон. Аз споделям, че не съм го избирала особено поради откриването, а съм го избрала поради тези прелестни младежи, които сега са част от балет „Арабеск“. И тъй като имам Жулиета и имам Ромео.
– Кои са те?
– Виктория Петрова и Филип Миланов. Това бяха артистите, които ме въодушевиха. Разбира се и всички останали – всеки от тях откри своето неповторимо място. Меркуцио – блестящият Васил Дипчиков, дойката – Даниела Иванова, примабалерината на Арабеск, падре Лоренцо – звездата на „Арабеск“ Асен Наков, към този момент от другото потомство, Ангелина Гаврилова – майката, Тибалт – Ервин Есен, едно отлично момче, което пристигна от Кърджали преди 3-4 години. Тези хора са моторите на този театър. Разбира се, и невероятната музика на Сергей Прокофиев. Искам да отбележа и сценографията на Иван Токаджиев. Нещо, което даде атмосфера на спектакъла.
– Кой е създател на костюмите?
– Костюмите са на Николина Костова-Богданова. С нея сме работили в „Кармен“. В кармен самата концепция беше да е като ревю, и тя си беше в стихията. А тук костюмът е минималистичен, само че мисля че се получи доста феерично. Един същински типичен театър.
С това давам отговор на въпроса ви за младежите. Те са моторите на танцовото изкуство. Колкото и да звучи парадоксално, в действителност най-младото потомство е това, което въодушевява нас, хореографите. Повечето от артистите в „Арабеск“ към този момент не са с обичайното класическо обучение. Имам прелестни актьори, които са приключили „Танцов театър“ в НАТФИЗ, други са от новата компетентност в балетното учебно заведение – „Съвременен танц“, имам даже хора, които са танцували разнообразни неща. За две години общо взето ние ги приготвяме да влязат в концепцията и визията на „Арабеск“.
– Това не ги ли прави доста разностилни?
– Прави ги, тъкмо това е хубавото. „Арабеск“ не е отбор. „Арабеск“ е общ брой от характерности.
– Планирате ли да възстановите наследството на Маргарита Арнаудова? Има ли някакви спънки пред това?
– Ние не желаем да възвръщаме цялото й завещание. Има спектакли, които са били емблеми за своето време. Такъв театър е „Пролетно тайнство“. Той е сниман необикновено добре от Националната телевизия. За благополучие в архива има сниман първия театър на „Арабеск“ от 1968 година „Франческа да Римини“ (създаден особено за „Арабеск“ от румънския хореограф Василе Марку, музика П. И. Чайковски – бел. ред.) Изобщо доста от спектаклите на „Арабеск“ са снимани. Сред тях е и последният театър на Маргарита Арнаудова, игран в Народния спектакъл – „Корен надълбоко в небето“. Заснет е неповторимо, прелестно е сниман! Така че, в действителност, те не са изгубени.
– Смятате ли да организирате някакви прожекции на тези шедьоври?
– Имахме договаряния, които не довършихме, заради промяна на управлението в малкия екран, само че се надявам че новото управление няма да ни откажат да продължим договарянията. Бяхме в архива на Българска национална телевизия и изгледахме записите – в действителност има неповторими неща. Нашето предпочитание беше всеки месец да се демонстрира по един остарял театър.
Така че няма потребност да възвръщаме цялото завещание на „Арабеск“, тъй като го има като фонд.
– През 2007 година казвате следното в едно изявление: „До 5 години „Арабеск“ няма да го има“. Десет години по-късно по какъв начин ще коментирате?
– А, да! Е, няма го „Арабеск“. Това се случи още 2010-а, апропо. Ако го помислим по този начин. Общо взето разликата сред това да бъдеш независим балетен спектакъл и да си част от една институция е огромна. Много мъчно се борим с цел да остане името ни. Разбира се това зависи значително и от управлението на Държавен музикален спектакъл. Ние сме, по какъв начин да го кажа… все едно някой да ти пристигна на посетители в къщата и да си остане там. Едва през последната година към този момент започваме да се усещаме като част от тази къща. Особено първите години беше ужасно, тъй като те желаеха нашата натрупа да влезе в техни спектакли. Което е неуместно! Ние сме друга хармония, не сме оперетен спектакъл. Много комплицирано беше, доста.
Арабеск беше единственият самостоятелен балетен спектакъл. И бяхме толкоз горди от този факт. Дори съставът на Националната опера не е самостоятелен. Сега и ние не сме.
– Все още ли желаете да се отделите?
– Разбира се, няма нищо по-хубаво от това да можеш да правиш личната си политика, а не да се съобразяваш. Аргументът, че нямаме постройка и няма къде да представяме своите спектакли, може да бъде оборен. За страдание в България сега всички сформира обслужваме постройките си. Не се мисли за трупата като за мобилна натрупа. А ние можем на всички места да играем. Можем да пътуваме, тъй като сме дребна натрупа. Да, в действителност би трябвало да създадем премиерата някъде и заплащането на наем за сцената изисква в допълнение финансиране. Но не е невероятно.
Трудно е у нас. Няма условия за професионално израстване на музиканти, танцьори. Обучението стартира от най-ранна възраст – 10 година, а сега сякаш танцът е повече като занимание. Много малко хора му отдават живота си. Той нито е добре заплатен, чергарска специалност е.
– Как би могло да се усъвършенства ситуацията на танцьорите?
– Трябва да има политики в тази посока. Талантливите младежи по някакъв метод да се подкрепят. Иначе всичко, което е доста надарено, изтича. И по тази причина имаме танцьори в доста от огромните трупи по света.
– Какви са аргументите за това приключване?
– Имаш 10-15 години на сцената и искаш да видиш разнообразни хореографи, разнообразни страни – това е положителната причина. А другата причина е, че тези хора не можем да ги задържим в България с приходите, които им предлагаме.
– Колко е заплатата на един танцьор?
– Минималната е колкото минималната заплата, т.е. 460, а оптималната – 700 лева
– В София мъчно може да се издържаш с тези пари.
– Затова споделям, че мъчно може да се каже, че професионално се занимават. Те всички работят и на второ място – преподават, имат школи. Човек би трябвало да живее някак. Не че в чужбина живеят по-лесно, танцьорите и там не са изключително високо платени. Но въпреки всичко това придвижване ги подтиква.
– Смятате ли, че има отлив от интереса към „Арабеск“? При социализма беше мъчно човек да си откри билети за театър на „Арабеск“. Хората се редяха на опашки, а в този момент салоните колкото да се напълват.
– Това е по две аргументи. Първо, тъй като в този момент има избор – разнообразни спектакли, театри, гостуващи трупи. Първият спектакъл, който преди време се появи като опция на „Арабеск“ – „Амарант“, просъществува доста малко.
Има и друго нещо: салонът на Музикалния спектакъл има 700 места. Това е прекомерно доста за репертоар от вида на Съвременен танцов спектакъл. Много сме пътували и сме гледали непознати постановки – залите за актуален танц са с сред 200 и 300 места.
– Тази седмица бяхте удостоени с Почетния знак на София. Какво е за вас тази премия?
– Много се веселя, тъй като това е едно самопризнание за мястото на „Арабеск“ в София. Щастлива съм – премията ще остане в архива на трупата.
– Как виждате себе си като хореограф през идващите 10 година?
– Мисля си, че този въпрос може да го зададете на младите хореографи, когато дойдете да ги интервюирате през ноември – Филип Миланов, Асен Наков – той към този момент е в една междинна възраст, в последно време доста работи и Ангелина Гаврилова.
– А за вас персонално?
– 10 години са доста време за динамичността, с която се развиват нещата.
– Г-жо Сечанова, по какъв начин ще отбележите 50-ата годишнина от основаването на „Арабеск“?
– Нашата концепция е да създадем не юбилеен театър, а цялостен юбилеен сезон. Всеки месец ще имаме най-малко по едно събитие, обвързвано с годишнината на Арабеск.
Откриваме сезона на 30 септември и 6 октомври с премиерния театър „Ромео и Жулиета“.
Октомври ще създадем вечер, отдадена на Маргарита Арнаудова, дамата, която от балетно студио трансформира „Арабеск“ в балетен спектакъл. Тя е дълготраен шеф, цели 20 години е лице на „Арабеск“. В довечера ще има филм за нея, ще възстановим спектаклите „Нестинарка“ и „Болеро“.
Ноември е Месец на младежите – вечер, в която ще покажем наградените неща от състезанието за хореография върху българска музика на името на Маргарита Арнаудова. Този конкурс се порвежда на четири години.
Декември сме го нарекли Месец на класическите постановки. Ще покажем „Вива ла класика“, „Кармина Бурана“ и „Лешникотрошачката“.
Януари е Месецът на Мила Искренова – ще възстановим нейни спектакли („Тъй рече Заратустра“, фрагменти от „Дневникът на Дракула“) и най-новата й премиера – „Сидхарта“. Този театър ще го изиграем и през януари, а след това ще създадем едно турне с него в Пловдив, Стара Загора и Бургас.
Март месец ще бъде мой. Може би ще покажем още веднъж „Пандора“.
За април водим договаряния да пристигна един необикновен испански хореограф – Начо Дуато. Ние го поканихме за един избран театър и той се съгласи. Оказа се обаче, че този театър е доста безценен и не можем да си го позволим. Сега ще стартираме договаряния, с цел да забележим защо ни стигат средствата.
– В какъв смисъл „скъп“?
– Всичко е скъпо – авторски права, костюми, декори. Цените са естествени. Просто заплащанията в България не са съизмерими по отношение на европейските.
Май месец ще има българска стратегия. Ще повторим „Нестинарка“, тъй като пък имаме двоен празник – и 110-годишнината на композитора Марин Големинов. Ще включим емблематични български творби, като да вземем за пример „Герман“ с хореограф Антония Докева. Този театър е като визитка за България. Ще осъществим и една миниатюра, която аз съм правила по национална музика – „Лудо вино“.
А юни месец желаеме да създадем една специфична вечер, която сме нарекли „Среща на поколенията“. И с това ще приключим сезона.
– Каква е концепцията на тази „Среща на поколенията“?
– Смятаме да ги съберем на сцената. Тоест ще създадем нещо особено, в което ще танцуват и легендите на „Арабеск“. През трупата са минали извънредно известни имена, като почнем от основателите Красимира Колдамова, Ичко Лазаров, Румяна Маркова, Антония Докева, Георги Михов – доста хора има, които в действителност са били емблеми. Днес са живи и здрави, възрастни са за балет, само че са в една прелестна възраст сред 60 и 70 година и наподобяват отлично.
– По какъв метод се субсидира сега балет „Арабеск“?
– От 2010 година „Арабеск“ не е независима балетна натрупа, а е част от Държавен музикален балетен център, т.е. ние сме дружно с Националната оперета. Субсидира се като всички театри – избрана сума на продаден билет.
– Въпросът ми е с Музикалния спектакъл делите ли някакви доходи и разноски, по какъв начин тъкмо работи тази финансова шапка?
– Общо взето ние не можем да се съпоставяме с един оперетен театър по доходи, тъй като оперетата е доста известно изкуство. Но пък въпреки това, ние сме по-малко на брой. Ако в един оперетен театър вземат участие 80 актьори, с оркестър, хор, балет, солисти, то ние сме 20. Така че има някакво равновесие.
– Имате ли перо за нови спектакли?
– По принцип от много време за нови спектакли се кандидатства с план в разнообразни сесии на министерството, на столична община. Общо взето през последните години не сме имали опция от запасите на театъра да създадем нов театър. Последният театър, за който в действителност имахме финансовата независимост, беше „Пандора“, само че тогава получихме доста солидна сума от един холандски фонд.
– Тоест, всичко, което вършиме, е по планове?
– Да, всичко. И „Ромео и Жулиета“ е по план – 50 на 50 средствата идват от Столична община и Министерството на културата.
– Премиерата в Музикалния спектакъл е на 30 септември, само че спектакълът към този момент е игран отвън София. Имаше ли триумф?
– Да, направихме две предпремиери – в Пловдив и на Аполония. Видяхме реакциите на публиката. Много е необичайно, тъй като един и същи театър го играхме на две радикално разнообразни места. В Пловдив в Античния спектакъл има такова необикновено разстояние сред аудитория и сцена, до момента в който в Созопол феновете са напълно близо. И на двете места изглеждаше прелестно, и на двете места публиката хлипаше в един миг, тъй като се получи доста прочувствен театър.
В Пловдив беше по-скоро като взаимна продукция с Пловдивската опера, тъй като те изсвириха партитурата онлайн.
– В Музикалния спектакъл не може ли да се направи „Ромео и Жулиета“ с жива музика?
– Пак споделям – това е скъпо.
– Музикалният спектакъл има оркестър, те не може ли да го изсвирят?
– Не може. Техният репертоар е доста друг, въпреки всичко разликата сред Прокофиев и оперета е доста огромна. Така, както примерно един типичен танцьор мъчно може да изиграе съвременна хореография и назад. Нашият състав, който не поддържа палцова техника, макар че са брилянтни реализатори, не могат да се качат на палци сега. Всичко е въпрос на специфичност.
– Какво ще кажете за новото потомство танцьори в „Арабеск“?
– Много постоянно ми задават въпроса за какво съм избрала „Ромео и Жулиета“ за разкриване на юбилейния сезон. Аз споделям, че не съм го избирала особено поради откриването, а съм го избрала поради тези прелестни младежи, които сега са част от балет „Арабеск“. И тъй като имам Жулиета и имам Ромео.
– Кои са те?
– Виктория Петрова и Филип Миланов. Това бяха артистите, които ме въодушевиха. Разбира се и всички останали – всеки от тях откри своето неповторимо място. Меркуцио – блестящият Васил Дипчиков, дойката – Даниела Иванова, примабалерината на Арабеск, падре Лоренцо – звездата на „Арабеск“ Асен Наков, към този момент от другото потомство, Ангелина Гаврилова – майката, Тибалт – Ервин Есен, едно отлично момче, което пристигна от Кърджали преди 3-4 години. Тези хора са моторите на този театър. Разбира се, и невероятната музика на Сергей Прокофиев. Искам да отбележа и сценографията на Иван Токаджиев. Нещо, което даде атмосфера на спектакъла.
– Кой е създател на костюмите?
– Костюмите са на Николина Костова-Богданова. С нея сме работили в „Кармен“. В кармен самата концепция беше да е като ревю, и тя си беше в стихията. А тук костюмът е минималистичен, само че мисля че се получи доста феерично. Един същински типичен театър.
С това давам отговор на въпроса ви за младежите. Те са моторите на танцовото изкуство. Колкото и да звучи парадоксално, в действителност най-младото потомство е това, което въодушевява нас, хореографите. Повечето от артистите в „Арабеск“ към този момент не са с обичайното класическо обучение. Имам прелестни актьори, които са приключили „Танцов театър“ в НАТФИЗ, други са от новата компетентност в балетното учебно заведение – „Съвременен танц“, имам даже хора, които са танцували разнообразни неща. За две години общо взето ние ги приготвяме да влязат в концепцията и визията на „Арабеск“.
– Това не ги ли прави доста разностилни?
– Прави ги, тъкмо това е хубавото. „Арабеск“ не е отбор. „Арабеск“ е общ брой от характерности.
– Планирате ли да възстановите наследството на Маргарита Арнаудова? Има ли някакви спънки пред това?
– Ние не желаем да възвръщаме цялото й завещание. Има спектакли, които са били емблеми за своето време. Такъв театър е „Пролетно тайнство“. Той е сниман необикновено добре от Националната телевизия. За благополучие в архива има сниман първия театър на „Арабеск“ от 1968 година „Франческа да Римини“ (създаден особено за „Арабеск“ от румънския хореограф Василе Марку, музика П. И. Чайковски – бел. ред.) Изобщо доста от спектаклите на „Арабеск“ са снимани. Сред тях е и последният театър на Маргарита Арнаудова, игран в Народния спектакъл – „Корен надълбоко в небето“. Заснет е неповторимо, прелестно е сниман! Така че, в действителност, те не са изгубени.
– Смятате ли да организирате някакви прожекции на тези шедьоври?
– Имахме договаряния, които не довършихме, заради промяна на управлението в малкия екран, само че се надявам че новото управление няма да ни откажат да продължим договарянията. Бяхме в архива на Българска национална телевизия и изгледахме записите – в действителност има неповторими неща. Нашето предпочитание беше всеки месец да се демонстрира по един остарял театър.
Така че няма потребност да възвръщаме цялото завещание на „Арабеск“, тъй като го има като фонд.
– През 2007 година казвате следното в едно изявление: „До 5 години „Арабеск“ няма да го има“. Десет години по-късно по какъв начин ще коментирате?
– А, да! Е, няма го „Арабеск“. Това се случи още 2010-а, апропо. Ако го помислим по този начин. Общо взето разликата сред това да бъдеш независим балетен спектакъл и да си част от една институция е огромна. Много мъчно се борим с цел да остане името ни. Разбира се това зависи значително и от управлението на Държавен музикален спектакъл. Ние сме, по какъв начин да го кажа… все едно някой да ти пристигна на посетители в къщата и да си остане там. Едва през последната година към този момент започваме да се усещаме като част от тази къща. Особено първите години беше ужасно, тъй като те желаеха нашата натрупа да влезе в техни спектакли. Което е неуместно! Ние сме друга хармония, не сме оперетен спектакъл. Много комплицирано беше, доста.
Арабеск беше единственият самостоятелен балетен спектакъл. И бяхме толкоз горди от този факт. Дори съставът на Националната опера не е самостоятелен. Сега и ние не сме.
– Все още ли желаете да се отделите?
– Разбира се, няма нищо по-хубаво от това да можеш да правиш личната си политика, а не да се съобразяваш. Аргументът, че нямаме постройка и няма къде да представяме своите спектакли, може да бъде оборен. За страдание в България сега всички сформира обслужваме постройките си. Не се мисли за трупата като за мобилна натрупа. А ние можем на всички места да играем. Можем да пътуваме, тъй като сме дребна натрупа. Да, в действителност би трябвало да създадем премиерата някъде и заплащането на наем за сцената изисква в допълнение финансиране. Но не е невероятно.
Трудно е у нас. Няма условия за професионално израстване на музиканти, танцьори. Обучението стартира от най-ранна възраст – 10 година, а сега сякаш танцът е повече като занимание. Много малко хора му отдават живота си. Той нито е добре заплатен, чергарска специалност е.
– Как би могло да се усъвършенства ситуацията на танцьорите?
– Трябва да има политики в тази посока. Талантливите младежи по някакъв метод да се подкрепят. Иначе всичко, което е доста надарено, изтича. И по тази причина имаме танцьори в доста от огромните трупи по света.
– Какви са аргументите за това приключване?
– Имаш 10-15 години на сцената и искаш да видиш разнообразни хореографи, разнообразни страни – това е положителната причина. А другата причина е, че тези хора не можем да ги задържим в България с приходите, които им предлагаме.
– Колко е заплатата на един танцьор?
– Минималната е колкото минималната заплата, т.е. 460, а оптималната – 700 лева
– В София мъчно може да се издържаш с тези пари.
– Затова споделям, че мъчно може да се каже, че професионално се занимават. Те всички работят и на второ място – преподават, имат школи. Човек би трябвало да живее някак. Не че в чужбина живеят по-лесно, танцьорите и там не са изключително високо платени. Но въпреки всичко това придвижване ги подтиква.
– Смятате ли, че има отлив от интереса към „Арабеск“? При социализма беше мъчно човек да си откри билети за театър на „Арабеск“. Хората се редяха на опашки, а в този момент салоните колкото да се напълват.
– Това е по две аргументи. Първо, тъй като в този момент има избор – разнообразни спектакли, театри, гостуващи трупи. Първият спектакъл, който преди време се появи като опция на „Арабеск“ – „Амарант“, просъществува доста малко.
Има и друго нещо: салонът на Музикалния спектакъл има 700 места. Това е прекомерно доста за репертоар от вида на Съвременен танцов спектакъл. Много сме пътували и сме гледали непознати постановки – залите за актуален танц са с сред 200 и 300 места.
– Тази седмица бяхте удостоени с Почетния знак на София. Какво е за вас тази премия?
– Много се веселя, тъй като това е едно самопризнание за мястото на „Арабеск“ в София. Щастлива съм – премията ще остане в архива на трупата.
– Как виждате себе си като хореограф през идващите 10 година?
– Мисля си, че този въпрос може да го зададете на младите хореографи, когато дойдете да ги интервюирате през ноември – Филип Миланов, Асен Наков – той към този момент е в една междинна възраст, в последно време доста работи и Ангелина Гаврилова.
– А за вас персонално?
– 10 години са доста време за динамичността, с която се развиват нещата.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ