Как Великобритания повярва, че семейство отглежда спагети на дървета? ВИДЕО
Преди тъкмо 68 години милиони хора са гледали репортаж на BBC „ Panorama “ за швейцарско семейство, което „ събира спагети от дървета “. Колкото и необикновено да звучи през днешния ден, мнозина тогава повярвали.
Черно-бялото видео, снимано с жестоко зърнесто качество, съвсем съумява да ви накара да забравите по какъв начин се подготвя италианската паста. Актьорите, „ жънещи “ спагети, играят с отдаденост, а гласът на починалия Ричард Димбълби придава меродавност и престиж на репортажа.
Разбира се, това е било първоаприлска смешка.
За да е изцяло ясно: спагетите се вършат от пшеница и вода – те не порастват по дървета. Но по това време в Обединеното кралство пастата не била известно ядене, по тази причина реакцията на феновете е разбираема, написа BBC.
Този ретро репортаж се трансформира в традиция – всяка година на 1 април английската преса разгласява подправени, само че занимателни вести, с цел да се пошегува с читателите си.
В средата на 70-те години The Guardian издава особено приложение за измисления остров „ Сан Сериф “ (игра на думи с типографията sans serif), който бил с формата на точка и запетая.
През последното десетилетие първоаприлските истории понижават, изключително след взрива на обществените мрежи.
„ Влизаме в ера на подправени вести и дезинформация, при която доверието е на напред във времето “, споделя професор Стюарт Алън от университета в Кардиф. Според него публикуването на подправена вест – даже с шеговита цел – може съществено да навреди на доверието в медиите.
Редакторът Джим Уотерсън от London Centric е още по-критичен:
„ Да публикуваш подправена вест, преднамерено да излъжеш читателите си и след това да кажеш, че е смешка, не работи добре, когато през останалото време настояваш какъв брой са значими обстоятелствата. “
Той добавя и с възприятие за комизъм:
„ А най-големият грях е, че множеството първоаприлски истории не са даже смешни. “
Политическият климат също оказва въздействие. С фигури като Доналд Тръмп, които постоянно назовават неуместни обстоятелства „ подправени вести “, шегите в медиите могат да се употребяват като мотив против тяхната меродавност.
Освен това обществените мрежи елементарно изваждат публикациите от подтекста – хората постоянно споделят вести, без даже да ги прочетат, камо ли да ревизират датата на издание.
Появата на генеративен изкуствен интелект също способства за размиване на границата сред действителност и небивалица, което още повече усложнява задачата на публицистиката да отличава обстоятелствата от лъжите.
Д-р Бина Огбебор от университета в Шефийлд споделя пред BBC, че въпреки шегите към момента да забавляват, рискуват да разгневят читателите и да подкопаят престижа на медията.
Тя предлага, в случай че се разгласява такава смешка, да има ясно означение, че не е действителна вест.
И въпреки обичайните медии да отстъпват, първоаприлският дух продължава да живее в обществените мрежи – само че към този момент водещи са марките, а не медиите. Всяка година марки пускат подправени, леко неуместни артикули или промоции – като да вземем за пример, когато Tesco разгласи, че ще тества „ скачащи “ пътеки с пружини в магазините си.
Но даже и марките не са застраховани. През март 2021 година Volkswagen твърдеше, че сменя името си на „ Voltswagen “ като знак за прекосяване към електрически автомобили. Медии по целия свят го одобриха за правилно и по-късно трябваше да разгласяват корекции, когато стана ясно, че е смешка.
Залезът на великите медийни смешки?
Днес е малко евентуално да забележим масштабна първоаприлска смешка като тази със спагетите, споделя проф. Ричард Томас от университета в Суонзи. Причината – с голямото многообразие от новинарски източници онлайн, „ шегата умира, преди въобще да бъде разказана “.
„ Дните, в които най-довереният източник на вести в страната можеше да се пошегува с милиони фенове, към този момент са в предишното.
И – макар че новините би трябвало да са почтени и достоверни – в свят, в който щастливите истории са недостиг, това си е малко тъжно “, пишат от английското издание.
Черно-бялото видео, снимано с жестоко зърнесто качество, съвсем съумява да ви накара да забравите по какъв начин се подготвя италианската паста. Актьорите, „ жънещи “ спагети, играят с отдаденост, а гласът на починалия Ричард Димбълби придава меродавност и престиж на репортажа.
Разбира се, това е било първоаприлска смешка.
За да е изцяло ясно: спагетите се вършат от пшеница и вода – те не порастват по дървета. Но по това време в Обединеното кралство пастата не била известно ядене, по тази причина реакцията на феновете е разбираема, написа BBC.
Този ретро репортаж се трансформира в традиция – всяка година на 1 април английската преса разгласява подправени, само че занимателни вести, с цел да се пошегува с читателите си.
В средата на 70-те години The Guardian издава особено приложение за измисления остров „ Сан Сериф “ (игра на думи с типографията sans serif), който бил с формата на точка и запетая.
През последното десетилетие първоаприлските истории понижават, изключително след взрива на обществените мрежи.
„ Влизаме в ера на подправени вести и дезинформация, при която доверието е на напред във времето “, споделя професор Стюарт Алън от университета в Кардиф. Според него публикуването на подправена вест – даже с шеговита цел – може съществено да навреди на доверието в медиите.
Редакторът Джим Уотерсън от London Centric е още по-критичен:
„ Да публикуваш подправена вест, преднамерено да излъжеш читателите си и след това да кажеш, че е смешка, не работи добре, когато през останалото време настояваш какъв брой са значими обстоятелствата. “
Той добавя и с възприятие за комизъм:
„ А най-големият грях е, че множеството първоаприлски истории не са даже смешни. “
Политическият климат също оказва въздействие. С фигури като Доналд Тръмп, които постоянно назовават неуместни обстоятелства „ подправени вести “, шегите в медиите могат да се употребяват като мотив против тяхната меродавност.
Освен това обществените мрежи елементарно изваждат публикациите от подтекста – хората постоянно споделят вести, без даже да ги прочетат, камо ли да ревизират датата на издание.
Появата на генеративен изкуствен интелект също способства за размиване на границата сред действителност и небивалица, което още повече усложнява задачата на публицистиката да отличава обстоятелствата от лъжите.
Д-р Бина Огбебор от университета в Шефийлд споделя пред BBC, че въпреки шегите към момента да забавляват, рискуват да разгневят читателите и да подкопаят престижа на медията.
Тя предлага, в случай че се разгласява такава смешка, да има ясно означение, че не е действителна вест.
И въпреки обичайните медии да отстъпват, първоаприлският дух продължава да живее в обществените мрежи – само че към този момент водещи са марките, а не медиите. Всяка година марки пускат подправени, леко неуместни артикули или промоции – като да вземем за пример, когато Tesco разгласи, че ще тества „ скачащи “ пътеки с пружини в магазините си.
Но даже и марките не са застраховани. През март 2021 година Volkswagen твърдеше, че сменя името си на „ Voltswagen “ като знак за прекосяване към електрически автомобили. Медии по целия свят го одобриха за правилно и по-късно трябваше да разгласяват корекции, когато стана ясно, че е смешка.
Залезът на великите медийни смешки?
Днес е малко евентуално да забележим масштабна първоаприлска смешка като тази със спагетите, споделя проф. Ричард Томас от университета в Суонзи. Причината – с голямото многообразие от новинарски източници онлайн, „ шегата умира, преди въобще да бъде разказана “.
„ Дните, в които най-довереният източник на вести в страната можеше да се пошегува с милиони фенове, към този момент са в предишното.
И – макар че новините би трябвало да са почтени и достоверни – в свят, в който щастливите истории са недостиг, това си е малко тъжно “, пишат от английското издание.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ