Преди шест години, а сякаш бе вчера, ни напусна легенадата

Преди шест години, а като че ли бе през вчерашния ден, ни напусна легенадата Динко Дерменджиев. Той в никакъв случай не е бил притежател на премията „ Футболист на годината ", не е бил обявяван и за най-хубав треньор, само че постоянно е казвал, че му е задоволително признанието да бъде  №1 на Ботев за всички времена. Той беше, той е Динко Дерменджиев. Нека се си спомним за Чико, само че не от Порто Рико, а Чико от Кършияка - гимнастикът, който изкачи футбола в Ботев Пловдив на друго равнище.

Динко Дерменджиев е роден на 2 юни 1941 година в Пловдив. Започва футболната си кариера като вратар в „ Марица “ (Пловдив). През 1959 година минава в „ Ботев “, където играе като нападател до 1978 година

Изиграва е 447 мача в „ А “ РФГ и отбелязва в тях 194 гола. Шампион на България през 1967 година и притежател на Купата на Съветската войска през 1962 година В евротурнирите има 10 мача и 3 гола. За националния тим записва 58 срещи и бележи 19 гола. Три пъти е участник на Световно състезание – Чили (1962), Англия (1966) и Мексико (1970).

Нека си спомним през днешния ден за Чико и се усмихнем за него, той го заслужава.

Ето какво написах преди шест години за погребението му на 4 май. Не се сещам какво друго мога да допълня:
Една сълза за Чико
В живота ми има хора, които обичам, само че с течение на времето те се трансформират и стават такива, каквито в никакъв случай не бих обикнал. Обаче на инат на всичко не преставам да ги обичам.

Има и хора, които постоянно са били икони за мен, и си остават такива. Малко са, само че качествени.

Трима от тях през днешния ден ще заформят ужасно трио там, горе, в небесния тим. 

Динко Дерменджиев към този момент ще си партнира с Добри Ненов и Георги Убинов. Това са трима от карето мои герои от детството, та до ден-днешен. Четвъртият Георги Попов-Тубми също към този момент е в небесния квартет на виртуозите с футболна топка.

" Момче, ще ти кажа нещо - каквото и да правиш, би трябвало сърце, другояче няма смисъл ". Помня тези думи, Чико. Те са твоята автобиография.

Една сълза за Чико! Сълза ли споделих? Не, объркал съм се - една усмивка за него. Той носеше наслада, подобен ще го и  запомня.

Ще виждам през днешния ден Ботев - Левски, а ти ще си до мен, Чико. Там и ще бъдеш постоянно, тъй като с помощта на теб, Зума, Гочо, Тумби и една дузина играчи от Кършияка разбрах, че футболът би трябвало да ни носи наслада и наслаждение, а не точки.

Усмихвайте се през днешния ден, тъй като ТОЙ не искаше да вижда разплакани лица. А тази вечер, скритом, пуснете една сълза, ТОЙ го заслужава.