Шампион не се раждаш, шампион ставаш: Деца със Синдром на Даун ни донесоха 6 медала от Буенос Айрес
Преди седмици ви разказахме за едни специфични първенци и техните треньори, за пътя към успеха, неуморната работа и отдадеността. Те към този момент стъпиха на международната спортна сцена и завоюваха няколко медала.
Кой стои зад Федерацията по приспособена физическа интензивност?На Великден историята на Антония Яворова продължава.
Шампион не се раждаш, първенец ставаш - с доста труд, религия, хъс и отдаденост.
На близо 12 хиляди километра отсам - в Буенос Айрес, първенците от Федерацията за приспособената физическата интензивност обраха всички медали.
" Това е един добър старт. Най-важното е, че има сътрудници, които са можещи, знаят потребностите на тези деца, имаме прелестни условия това да се случва. Взаимодействаме добре. Не би трябвало да вършим това разделяне. Ние виждаме, че имаме едни сполучливи деца в нашия спорт, един различен се стимулират и се случват хубави неща “, разяснява гимнастикът Йордан Йовчев.
Два златни, два сребърни и два бронзови медала донесоха български спортисти от ФАФА. Световният шампионат се състоя в Аржентина, а на него се явиха 11 страни, като България се показа повече от ослепително.
Кой стои зад Федерацията по приспособена физическа интензивност?
" Чувствам се доста горделив. Зад тези медали стои вярата в мен и в екипа, който е зад мен. Вярата, че ние можем да създадем от тези непопулярни спортисти, едни младежи, които имат достижения и които да популяризират България “, споделя Слав Петков.
" Чувствам се потребен и като задрямвам, към този момент съм спокоен, че давам на света нещо, което други хора не могат “, споделя треньорът Даниел Алексиев.
А зад всяко съумяло дете постоянно има и един повярвал родител, който окрилява и абсолютно обича.
„ Голяма горделивост е да си родител на първенец. Емоцията беше неописуема и въпреки всичко, изхождайки от това, че той е с увреждане, тъкмо в този миг в съзнанието ми изплува това, което ми споделиха лекарите сега, в който се роди, че от него надали ще стане човек, и в един миг ти да го виждаш втори в света, в действителност е огромна страст “, споделя майката на Емо Таня Костадинова.
Историята на фамилията трогна интернет
„ През годините най-трудно е да се оправиш със личните си страхове. В края на краищата биват насаждани от по този начин или другояче нещо написано в книгите във връзка диагнозата или генетичното заболяване. Той е тук в залата, макар мен, макар моите страхове и макар всички стигми, канони и всичко, което се ширят като цяло за генетичното заболяване “, споделя Десислава Асенова, майка на Алекс.
Пътят до Аржентина е дълъг, само че страстта е насладата от успеха остават трайно в душите и на треньорите, и на спортистите, само че най-много на тези, които ги чакат вкъщи.
" Никога не се знае къде спи един голям гений. А напъните, които те поставят, са неимоверни. В края на краищата, стига едно: " Вярвам ти, виждам те, обичам те, довери ми се! " “, споделя още Десислава Асенова.
Слав Петков, екипът му, младите спортисти и техните родители ще не престават да се борят и да имат вяра, тъй като чудеса се случват, когато има неизменност, усърдна работа и поддръжка.
