Преди повече от месец - на 5 юли, беше обнародвана

Преди повече от месец - на 5 юли, беше обнародвана разпоредба №16 на Министерството на образованието и науката, отнасяща се до състезанията за шефове на учебни заведения и детски градини, с която някогашният образован министър Николай Денков регистрира 7-месечното си ръководство в кабинета " Петков ". Въпреки почналите над 400 състезанието, наредбата провокира рецензии от страна на специалисти в образованието, които оцениха текстовете в нея като незаконосъобразни и способни да провокират огромно текучество и дефицит на квалифицирани фрагменти в системата.

Директор на пазарджишко учебно заведение - участник в конкурс за длъжността, даже подаде тъжба, след която Върховният административен съд образува дело, а магистратите взеха решението състезанията да бъдат замразени до разрешаването на правосъдния спор.

" Заложени са голям брой критерии, които имат индивидуален темперамент, отнасят се до личността на претендента като мотивация за заемане на длъжността, настройка за работа в екип и рационализиране и информационни умения. Евентуалната незаконосъобразно образувана комисия, която ще прави оценка качествата на претендентите, опцията за субективизъм при оценката, въздействат директно върху законосъобразността на състезанието и директно засягат всеки участник в този конкурс ", уточни Върховен административен съд в своето определение.

Настоящият длъжностен министър на образованието проф. Сашо Пенов не апелира решението на Върховния административен съд, а вместо това стартира инспекции на място в няколко учебни заведения.

По мотив наредбата и определението на Върховен административен съд, какво следва в просветителната система при тези хипотетични промени и ще се оправят ли учебните заведения в условия на финансова и енергийна рецесия и пандемия, Dir.bg беседва с шефа на 18. СУ " Уилям Гладстон " - Величка Стойчева. Училището е най-голямото в страната, а в него се образоват близо 2500 деца от високо квалифицирани учители с извънредно дейна преподавателска активност. Учениците учат интензивно френски, британски, немски, съветски, корейски, японски и китайски език.

На 5 юли беше обнародвана разпоредба на МОН за осъществяване на състезания за шефове в държавните и общинските учебни заведения, която след това беше анулирана от Върховен административен съд след тъжба на шеф на пазарджишко учебно заведение. Вие по какъв начин ще коментирате събитията? Като шеф какво е вашето мнение за тази разпоредба? Беше ли в действителност неотложно Върховен административен съд да замрази тези състезания и по какъв начин оценявате решението министър Пенов да не апелира определението на съда?

Наредба №16 за осъществяване на състезанията в този вид беше несъстоятелна, неизвестно от кого направена, неизвестно кой съветваше от самото начало екипа, който трябваше да приготви тази разпоредба. Тя не е потребна за настоящето положение на просветителната система в България. Що се отнася до решението на Върховен административен съд - не знаех, че има такова обжалване, само че същински се впечатлих от определението, което Върховният административен съд постанови. То беше вярно постановено. Що се отнася до решението на проф. Пенов да не апелира решението на Върховен административен съд, считам, че постъпи извънредно умно, доста професионално от позиция на това, че той самият е правист, експерт по финансово право и още други квалификации. Адмирации за решението, което той взе, то касае цялата система в този миг. Просто това се очакваше от подобен умел министър.

Как би се отразила наредбата на просветителната система, в случай че след приключването на правосъдния спор тя продължи да бъде прилагана?

Съдът е този, който би трябвало да реши дали да остане наредбата, или да бъде анулирано решението на Върховен административен съд. Ако бъдат единствено краткотрайно замразени състезанията и има решение за продължение на използването, те ще продължат. Какво обаче ще се случи - съгласно мен ще настъпи доста сериозен безпорядък в системата, ще демотивира качествени сътрудници, които желаят да аплайват и да заемат длъжността шеф, тъй като и в този момент е по този начин, и ще се проявят най-сериозните дефицити в системата и то едновременно.

При изискване че са оповестени по едно и също време над 400 състезанието в междинното обучение, това ще се отрази в действителност доста съществено и разтърсващо в системата. Но не мисля, че това ще бъде последствието от решението на съда.

И защото приказваме за рецесии и безпорядък, редно ли е в изискванията на икономическа рецесия и в очакване на нови талази на пандемията да има такива рокади в управлението на учебните заведения?

Знаете ли, състезания би трябвало да се проведат, само че да се проведат в подобаващото време и по метод, който да е потребен за самата просветителна система. Това е неоспорим факт, само че по този метод, тъкмо в този миг, в хода на идно съществено тестване за шефовете на учебни заведения, които би трябвало да обезпечат отопление, осветяване и всевъзможни такива енергоносители, употребявани от учебните заведения... Не знам дали знаете, само че 40% от българските учебни заведения се отопляват на газ. Това е доста съществено предизвикателство. Директорите, които ръководят такива учебни заведения, би трябвало да са готови, би трябвало да знаят по какъв начин ще разходват тези обществени средства най-целесъобразно, най-икономично и най-законосъобразно. Това е доста сериозна рецесия с силата.

От друга страна, в изискванията на пандемия, която се развива съгласно мен някак циклично и непредвидимо за жал, не можем да знаем пред какво ще се изправят бъдещите шефове. Ситуацията ще е доста тревожна, тъй като изисква нова просвета на организацията вътре в образователния развой. Ние добихме опит от позиция на развиването на пандемията, само че той не е задоволителен. Винаги е изненадващо.

Натрупват се ужасно доста проблеми във връзка с администрирането в системата. При една промяна на шефовете тъкмо в този миг, когато някогашните шефове са управлявали доста стратегии по Еразъм+, има доста огромни тествания към самото администриране на процесите вътре в учебните заведения. Това изисква извънредно високо готови последващи шефове - по-добре готови, в сравнение с са в този момент дори и актуалните. Тази подготовка би трябвало да стартира, да върви на стадии и би трябвало на всеки един стадий на бъдещите шефове да има и междинна оценка. Това е моето непретенциозно мнение като човек, който е към момента настоящ шеф. Освен това тези шефове на учебни заведения, които в бъдеще ще заемат титулярните си места, би трябвало да знаят, че би трябвало да поемат висока отговорност.

Мога да ви опиша случай от моята процедура. Когато аз получих от Национален осигурителен институт разпореждането да се пенсионирам на 16 април, поканих колежката Десислава Николова, която имаше предпочитание да кандидатства и кандидатства за заемане на длъжността шеф в 18. СУ. Предложих ѝ аз да се отдръпва, да бъде оповестено свободно място за краткотрайно изпълняващ длъжността от началника на Регионалното ръководство и тя да поеме и с времето да се наложи, да придобие убеденост при провеждането на състезанието. Чаках я два месеца да каже, тъй като това не е инцидентно решение, би трябвало да имаш убеденост какво тъкмо искаш. " Още не съм подготвена, ще ви кажа " - това траеше цели два месеца, повече дори от два месеца. Е, това е отговорност. Това е да ти поверят да управляваш едно учебно заведение, въпреки и краткотрайно.

Носенето на отговорност значи да можеш. Тези претенденти би трябвало да бъдат готови, да могат в деня, в който отворят кабинетите си, да стартират да управляват незабавно, неотложно. Това са тежки проблеми - ръководство на човешки запаси, финансови потоци, които да можеш да обхванеш и да разпределяш, да управляваш обществени средства, за които носиш директна финансова отговорност, да управляваш качеството на финансовия развой. Искат се куп умения и куп отговорности, които се вменяват по силата на това, че ти заемаш тази служба.

Нямаха време новите претенденти да се приготвят за тази висока отговорност. Само два месеца - за два месеца виновни сътрудници са ми казвали " бих се явил на състезанието, само че при тази нормативна уредба и при тези високи условия на мен ми трябват най-малко пет-шест месеца да се приготвя.

Не е правилно, че в системата няма искащи да се явят на състезания. В момента действителността е следната - отварят се свободни места за шефове, аплайват по един, от време на време изобщо няма претенденти. И действителността е такава, прави усещане, че претенденти няма. Не е правилно обаче, че няма искащи да се явят на състезания, да заемат длъжността и да ръководят учебни заведения. Но се усещат неподготвени. Най-добрите претенденти от моето учебно заведение, двама от тях адвокати, ми споделиха " не мога да се явя на този конкурс, тъй като не съм задоволително квалифициран ". Не е задоволително времето да обзет цялата нормативна уредба.

А тази екстравагантна концепция на някои сътрудници, че шефовете могат да се избират от учителите и от родителите - това в действителност е екстравагантно. Това просто е някакъв чудноват опит, в случай че изобщо може да се разисква съществено. Това е неприемливо.

И по отношение на тези високи условия за претендентите за шефове се появиха и спекулации, че в действителност има политическа интервенция в тези състезания. Има ли терзания в претендентите за шефове, че в действителност тази разпоредба има за цел да облагодетелства политически сложени лица?

Коментира се това в системата и постоянно е имало подозрения. Сега обаче тези подозрения са доста съществени и те възпират качествените претенденти, които биха се наели да ръководят едно учебно заведение. Говори се на всички места в системата, просто на всички места е по този начин. Има случаи, в които някои от сътрудниците - претенденти за шефове, са споделяли на други места, че имат политическа поддръжка, мнение на всякакви политически партии, не знам дали това е по този начин, или не е, само че по-скоро съм склонна да имам вяра.

Какъв метод би бил подобаващ при промяна на шефове на учебните заведения, тъй че да се балансира предаването на работата сред предходния шеф и новия шеф?

Знаете ли, мислила съм. Подготвила съм се, тъй като каквото и да се случва оттук насетне, смяна ще има. Подготвила съм планове на заповеди, които новият шеф да огледа, да управлява по тях. Това изисква просвета на предаването на една такава просветителна институция и не може да стане за един ден.

Първо, ние сме материално и финансово виновни хора. За един ден ти не можеш да предадеш бюджета, администрирането, даже не можеш да му представиш екипа, с който си работил. Оставям настрани изобщо документите, обвързвана с образователния развой - тя е доста, на три-четири страници написани нормативни условия по какъв начин тъкмо би трябвало да се съобщи нормативната уредба на новия шеф и каква документи предходния шеф е съхранявал. Задължителната учебна документи е най-малкият проблем. Предполага се, че като претендент за шеф, той към този момент би трябвало да е квалифициран, а когато отговори протокола, да разбере защо става дума.

Най-тежкото е администрирането във връзка с трудовото право, на финанси, на административни проблеми, на предаването на материалната база и нейните проблеми, които са се натрупвали във времето и които би трябвало да бъдат покрити.

Аз съм пътувала много по разнообразни планове, в това число и в Азия, и съм гледала по какъв начин става това, изключително в Европа е много цивилизовано откъм метода - нормално опитните шефове, на които им следва да се отдръпват, навършили са години за пенсиониране, остават към месец-два да поработят редом с новоназначения шеф.

Кому е нужно да се заплащат тези безумни компенсации на пенсионираните шефове, като те могат да работят месец, месец и половина, два - колкото е належащо, с цел да оказват помощ на новия сътрудник и учебното заведение да има един равномерен преход, новият постъпил шеф да има рационална убеденост, че поема нещата в свои ръце.

Това би било най-цивилизованият метод. Разбира се, това е решение на МОН, респективно на просветителния министър, само че това е едно мое непретенциозно предложение.

Остава по-малко от месец до началото на новата образователна година? Какви са упованията? Ще се оправи ли системата с новите провокации?

Системата и в този момент е готова. Навсякъде, във всички учебни заведения има шефове. Няма българско учебно заведение сега, което да няма законен шеф. Всички тези шефове са по работните си места и приготвят интензивно образователната година.

Тук въобще не приказвам за 15 септември, церемонията, която всяка година всички учебни заведения вършим. Тук става дума за подготовката на образователната година от гледна точна на правила и преподавателска претовареност на учителите, от позиция на това, че би трябвало кадрово да се обезпечава самото учебно заведение, материалната база, просветителната среда и куп други неща.

Имам безспорна убеденост, че всички сътрудници, какъвто и статут да имат те сега, вършат това. И това беше смисълът на решението на Върховен административен съд за прекъсването на състезанията - да се приготви системата и децата да бъдат признати в учебно заведение по един уместно сериозен метод. И няма значение дали учебното заведение е огромно или по-малко, или минимум - на всички места тече един и същи развой. И ръководството на този развой - на подготовката на образователната година изисква високи професионални качества на шефовете.