Преди повече от 450 години корабът Мери Роуз“ отплава от

Преди повече от 450 години корабът „ Мери Роуз “ отплава от пристанище покрай остров Уайт, прорязвайки водите на Солент като нож. Корабът и екипажът му от към 500 души имали задачата да пазят Англия от настъпващия френски флот – а крал Хенри VIII следил развиването на събитията от горната страна, от близкия палат Саутси.

Но макар напъните на екипажа на „ Мери Роуз “, корабът се прекатурва , без да изстреля и един единствен залп, изпращайки бойния съд към неговия воден гроб в тинята на Солент.

Екипажът и наличието на „ Мери Роуз “ не се завръщат вкъщи до епохи по-късно – в невероятна избавителна интервенция, която разкрива нова и вълнуваща информация за английската история – както над, по този начин и под водата.

40 години откакто „ Мери Роуз “ бе извадена на повърхността през 1982 година, рекордната работа по възобновяване на останките от кораба и проучването им донесе на фондацията Mary Rose Trust за най-вече средновековно оръжие, извадено от корабокрушение.

От откриването ѝ край Портсмут през 1971 година и последвалото изваждане на корпуса през 1982 година, е избавено богатство от над 8300 оръжия, муниции и свързани с тях артефакти от същата ера.

Историята на едно корабокрушение

Изненадващо е, че „ Мери Роуз “ е издигната преди формалното основаване на Кралския флот – въпреки че и двете са основани от крал Хенри VIII, който бил разпален корабостроител.

В минали времена Кралство Англия употребило частни или търговски кораби за съответни военни акции, като ги извеждало от приложимост по-късно. Макар че този метод бил по-евтин от построяването и поддържането на флот в спокойно време, той се оказвал неефикасен при потребност от бърза готовност по време на война. Затова Хенри VIII почнал построяването на непрекъснат флот незабавно след възкачването си на трона през 1509 година

„ Мери Роуз “ и нейният „ сестрински “ транспортен съд – „ Питър Помегранат “ – били поръчани посредством писмо от януари 1510 година и „ Мери Роуз “ постоянно е била описвана като един от обичаните кораби на краля.

От фондацията Mary Rose Trust считат, че първите имена на корабите са били въодушевени от имена на светци – каквато била модата по това време – а вторите имена символизирали гербовете на краля и първата му брачна половинка Катерина Арагонска – роза и нар.

Забележително е, че животът на „ Мери Роуз “ (1510–1545) съвсем изцяло съответствува с царуването на Хенри VIII (1509–1547) – а корабът е издигнат на същото място, където по-късно ще потъне – в Портсмут .

Шест месеца след стартирането на „ Мери Роуз “ на вода, Англия към този момент била във война с Франция и корабът незабавно влезнал в деяние. Той служил на страната цели 34 години – през всички войни на Хенри – и от време на време даже изпълнявал ролята на флагман на адмирала на флота.

През 1542 година Хенри почнал последната си война с Франция , а „ Мери Роуз “ била изпратена в южна Англия, с цел да отблъсне настъпващия френски флот. Англичаните били доста по-малобройни – единствено 80 кораба против френска армада от 200 кораба, която достигнала крайбрежията на Съсекс на 18 юли 1545 година Прочутата борба при Солент щяла да се състои още на идващия ден – 19 юли – тъкмо пред пристанището на Портсмут.

Хенри следил френското нахлуване от замъка Саутси , до момента в който лорд-адмиралът извеждал огромните бойни кораби. Но в фрапантен поврат на ориста, „ Мери Роуз “ била уловена от мощен непряк вятър , наклонила се внезапно и почнала да се цялостни с вода – потапяйки величествения транспортен съд в дълбините на Солент.

В отчет до император Карл V, написан с код, Франсоа ван дер Делфт – императорски дипломат и свидетел на борбата – написа:

„ Към вечерта, заради злощастие и нехайство, корабът на вицеадмирал Джордж Карю потъна, и всички на борда – към 500 души – се удавиха, като се изключи двадесет и пет или тридесет прислужници, моряци и други, които съумяха да се спасят. “

Съществуват доста теории за какво закаленият в борби транспортен съд потъва толкоз бързо – дали поради неприятно време, човешка неточност, претоварване или благополучен удар от страна на французите – само че учените не могат да кажат сигурно. Според свидетелства на очевидци и правосъдни експертизи, най-вероятната причина е несполучлив маньовър , усложнен от неподходящ вятър. Каквато и да е истината, „ Мери Роуз “ потъва стремително – дружно със своите съкровища и екипаж.

Какво е намерено?

В продължение на 420 години „ Мери Роуз “ лежи на дъното на Солент, а местоположението ѝ остава изгубено във времето. Предишни опити за изваждане на кораба се оказали несполучливи , а времето и наносите последователно заличили „ Мери Роуз “ от публичната памет.

Всичко това обаче се трансформира през 1965 година , когато починалият Александър Маки стартира следствие на корабокрушения в Солент и попада на остарели архиви, указващи вероятното ѝ местоположение. С помощта на нова технология за сонарно профилиране, през 1971 година е направено изрично удостоверение на самоличността на останките, и скоро стартира подготовката за изваждането.

Над 11 години продължава деликатното разкопаване и подсилване, до момента в който корабът доближи положение , в което може безвредно да бъде изваден. И на 11 октомври 1982 година над 60 милиона души по света стават очевидци по какъв начин „ Мери Роуз “ поема морски въздух за пръв път от над четири века.

След над 28 000 гмуркания и десетилетия на проучвания, артефактите, извадени от „ Мери Роуз “, дават на историците скъпа информация за европейското оръжие и военно дело от XVI век – изключително поради забележителната степен на непокътнатост. Някои от откритите предмети са изцяло неповторими и нямат аналог.

Някои от най-значимите муниции и оръжия, избавени от останките на „ Мери Роуз “, включват – 10 бронзови оръдия, 9 въртящи се стоманени оръдия, 5 приклада от огнестрелни оръжия, 8 бойни щита с вградени огнестрелни тръби и 4 детайла от чугунен „ градов огън “ (и двете в никакъв случай не са били откривани преди), 44 фитила за възпламеняване на барут, 3 запалителни стрели, 172 дълги лъка (в инвентара на кораба са записани 250), 3899 стрели, от които към 2 303 са изцяло непокътнати (по инвентар – 9600), 24 протектора за китки (наричани още „ бранцове “), 105 алебарди вид „ бил “ и 20 пики (както и 836 фрагмента, които евентуално също принадлежат към бойни копия), 1 цялостна алебарда, 1 цялостен меч с кошница на ръкохватката, 65 каминни ножа (тип „ ballock dagger “), 1 кинжал вид „ рондел “ и 177 халки от броня.

Атакуващото и защитното въоръжение съставлява единствено дребна част от над 19 000 археологически находки , извадени от останките на „ Мери Роуз “ до през днешния ден – резултат от почти 28 000 гмуркания.

Сред останалите открити предмети са принадлежности (дърводелски, хирургически и навигационни), облекло, религиозни предмети като броеници, халби, настолни игри и музикални принадлежности.

Открити са също човешки и скотски кости , в това число цялостен скелет на куче от порода уипет-териер, което най-вероятно е било употребявано на борда за лов на плъхове. Наречено е Хач (Hatch) – заради това, че е открито до вратата (hatch) на каютата на дърводелеца.

За благополучие, доста от предметите на борда на „ Мери Роуз “ са се запазили, с помощта на тъмната, аноксична (без О2 – което значи, че вредители не могат да оцелеят) и постоянна среда под пласта кал .

Допълнителните проучвания на тези предмети не престават да разкриват нова информация за живота по време на Тюдорите и Средновековието. Проучването на извадените монети и керамика е помогнало на учените да дефинират разположението на другите елементи на кораба, а откритото облекло е дало сведения за общественото състояние, специалностите и всекидневието на членовете на екипажа. Продължаващият разбор на човешките остатъци даже подкрепя проучвания върху това по какъв начин се трансформира химичният състав на костите с възрастта.

След като са оценени останките на 179 души от екипажа, откривателите съумяват да разпознават съответни моряци посредством облеклото им и ДНК проби. Създадени са и виртуални възстановки на лицата им, а сега се работи по определяне на техни потомци, с цел да бъдат положени останките им на уместно място за безконечен покой.

Изследването на костите също по този начин демонстрира, че някои от членовете на екипажа са били от друг етнически генезис – най-малко трима най-вероятно са произхождали от южните крайбрежия на Европа, Иберийския полуостров и Северна Африка – повече, в сравнение с се е предполагало до момента.

Д-р Александра Хилдред от Mary Rose Trust споделя пред BBC:

„ Разнообразието и броят на персоналните движимости, които явно не са с британски генезис, ни накараха да се запитаме дали някои от екипажа не са били чужденци по рождение. /…/ Никога обаче не сме очаквали това многообразие да бъде толкоз огромно. Това проучване трансформира изцяло визиите ни за състава на зараждащия се британски флот. “

Днес „ Мери Роуз “ и нейните скъпи съкровища почиват в музея Mary Rose в Портсмут, където посетителите могат да се допрян до неповторимата ѝ сбирка – точно на мястото, край водите на Солент, където корабът е бил издигнат, потопен и след епохи още веднъж повдигнат.