Играта на демократичен преход вече е извън играта
Преди повече от 20 години кърджалийският строителен инженер и дълготраен арбитър и треньор по тенис на маса Георги Илиев се отдава интензивно на писане на романи. Така се ражда и четирилогията му " Улица игрище " с художественото оформление на известния наш художник Владимир Чукич. Но след това я дописва и в този момент излезе нейната седма част, озаглавена „ Обкръжението ".
Всичките томове са дело на ИК „ Светулка 44-Атеней " на издателя-поет и публицист Петър Анастасов. Всички те ни предизвикат да се попитаме за следващ път промени ли се нещо за миналите години на преход. При представянето на втората част на романа издателят означи, че текстовете му респектират с дълбочината на своя настоящ хуманизъм, колкото и потресаващи истории да разказва.Че те оставят със силата на духа си чувството за оцеляване и излизане и от най-страшния капан на безизходността.
Авторът вдъхва този кураж, тъй като самият той я е претърпял, тъй като разказва неговата история, докарала го до полуда. Но и направила го по-силен, подтикнала го да насочи своето най-важно обръщение, че няма нищо по мощно от човешкия дух. Но зародила и чувството му за независимост, довела го и до неговата 80-годишнина сега на представянето на седмата част на романа си. Жоро споделя също, че в дългото му и трудно пътешестване сред двата бряга на персоналната и груповата полуда, към момента стои обезсилената и измъчена от нечии дребни сметки татковина.
И че след толкоз доста години към момента витае във въздуха въпросът на основния воин на книгата Светослав: „ Какво ли ни чака? Но след него остава единствено безмълвие, което даже Бог не нарушава.. Седмата част на „ Улица игрище " - „ Обкръжението " отново бе показана в Керимовата къща от литературния критик Петър Хаджинаков и от Владимир Чукич.
Те също означиха, че цялата поредност споделя за дългия " преход " на страната и обществото ни към демократично ръководство, преминаващ през доста неудачи, излъгани очаквания и разочарования. Че без особена предвидливост, като че ли се разпростира в едно неголямо обитаемо място, в едно неголямо игрище с доста играчи, отдали се на една авансово уговорена за резултата среща. И както подсказват продължаващите надигравания в него, нищо чудно един ден то напълно да запустее и изтощените от безплодност играчи да се окажат " живи умрели ".
А тъй наречените " преход " да се е състоял единствено за облагоденствалите се от него, само че не и за елементарните българи, както написа Георги Илиев. А събралите се на представянето негови фенове и другари, разискаха в диалог застъпените в романа тематики за задънената улица на " прехода ", довела народа ни до цялостна мизерия, примирие и даже до липса на воля за оцеляване.
Защото играта на преход, по думите на създателя, е минала в обграждане, само че и в офсайд, в ненадейно преустановяване заради рискова и сериозна обстановка. Не можеш да продължиш напред, преди да се върнеш обратно и да решиш проблемите, довели до тук.
Георги Илиев няма подготовка в литературата, само че пък по тази причина написа с чисто сърце и перо, и с ритуално, свято поклонение пред олтара на истината, както и с покъртителна честност към болката, само че и към вярата и любовта. Изразява и вярата си в едно възкресение, без да проповядва отплата и настървение. И това го сродява с достоверните полезности на класическата художествена литература. Нека за 80-годишнината му пожелаем тази религия да се усилва, да заразява с нея повече хора. И да продължи да споделя неговата и нашата всеобща история, без да кори, съди никого, както и до момента.
Автор: Лияна Фероли, източник:
Всичките томове са дело на ИК „ Светулка 44-Атеней " на издателя-поет и публицист Петър Анастасов. Всички те ни предизвикат да се попитаме за следващ път промени ли се нещо за миналите години на преход. При представянето на втората част на романа издателят означи, че текстовете му респектират с дълбочината на своя настоящ хуманизъм, колкото и потресаващи истории да разказва.Че те оставят със силата на духа си чувството за оцеляване и излизане и от най-страшния капан на безизходността.
Авторът вдъхва този кураж, тъй като самият той я е претърпял, тъй като разказва неговата история, докарала го до полуда. Но и направила го по-силен, подтикнала го да насочи своето най-важно обръщение, че няма нищо по мощно от човешкия дух. Но зародила и чувството му за независимост, довела го и до неговата 80-годишнина сега на представянето на седмата част на романа си. Жоро споделя също, че в дългото му и трудно пътешестване сред двата бряга на персоналната и груповата полуда, към момента стои обезсилената и измъчена от нечии дребни сметки татковина.
И че след толкоз доста години към момента витае във въздуха въпросът на основния воин на книгата Светослав: „ Какво ли ни чака? Но след него остава единствено безмълвие, което даже Бог не нарушава.. Седмата част на „ Улица игрище " - „ Обкръжението " отново бе показана в Керимовата къща от литературния критик Петър Хаджинаков и от Владимир Чукич.
Те също означиха, че цялата поредност споделя за дългия " преход " на страната и обществото ни към демократично ръководство, преминаващ през доста неудачи, излъгани очаквания и разочарования. Че без особена предвидливост, като че ли се разпростира в едно неголямо обитаемо място, в едно неголямо игрище с доста играчи, отдали се на една авансово уговорена за резултата среща. И както подсказват продължаващите надигравания в него, нищо чудно един ден то напълно да запустее и изтощените от безплодност играчи да се окажат " живи умрели ".
А тъй наречените " преход " да се е състоял единствено за облагоденствалите се от него, само че не и за елементарните българи, както написа Георги Илиев. А събралите се на представянето негови фенове и другари, разискаха в диалог застъпените в романа тематики за задънената улица на " прехода ", довела народа ни до цялостна мизерия, примирие и даже до липса на воля за оцеляване.
Защото играта на преход, по думите на създателя, е минала в обграждане, само че и в офсайд, в ненадейно преустановяване заради рискова и сериозна обстановка. Не можеш да продължиш напред, преди да се върнеш обратно и да решиш проблемите, довели до тук.
Георги Илиев няма подготовка в литературата, само че пък по тази причина написа с чисто сърце и перо, и с ритуално, свято поклонение пред олтара на истината, както и с покъртителна честност към болката, само че и към вярата и любовта. Изразява и вярата си в едно възкресение, без да проповядва отплата и настървение. И това го сродява с достоверните полезности на класическата художествена литература. Нека за 80-годишнината му пожелаем тази религия да се усилва, да заразява с нея повече хора. И да продължи да споделя неговата и нашата всеобща история, без да кори, съди никого, както и до момента.
Автор: Лияна Фероли, източник:
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ