Преди повече от 140 години младият чешки учен Константин Иречек

Преди повече от 140 години младият чешки академик Константин Иречек написва „ История на българите “, която при започване на 1876 година излиза по едно и също време на чешки и немски език. Малко по-късно се появяват два съветски превода, а през 1886 година идва и българският превод на Райнов и Бояджиев в Търново. Така в навечерието на огромните политически събития – Априлското въстание, Ботевата епопея, Руско-турската освободителна война, както и на събития от по-сетнешната българска история, когато българският въпрос изпъква с цялата си съвестност и беше един от най-важните на Балканския полуостров, българите имат написана и издадена на няколко езика своя научна история. А това единствено по себе си е задоволително, с цел да се приказва и написа за огромното историческо значение на Иречековата „ История на българите “. През 1879 година Иричек идва в София, където става основен секретар на новосъздаденото Министерство на националното просвещение, а в интервала 1881-1882 година е и министър. По-късно става ръководител на Учебния съвет при министерството и шеф на Народната библиотека. Големи са заслугите му за образуване на образователното дело в България и основаването на редица културни институти и опазването на българската старост.

За нравите български, с думите на чешкия историк и другар на народа ни, на който Алеко отделя особено място в своя „ Бай Ганьо ”.

(Бай Ганьо във влака, Илия Бешков)

„ Мисли си бай Ганьо от кого да узнае де живее Иречек, нашият историограф. Иречек е живял в България, обича българите, ще иде бай Ганьо у него: „ Добър ден ” – „ Дал ти господ положително ” – и може да го предложения в къщата си; за какво ще си дава паричките по хотели? ”
„ Бай Ганьо у Иречека ”, Алеко Константинов

„ Тая книга има за цел да осветли независимо и според тогавашното положение на науката предишното на тоя в миналото прочут и всесилен народ, а в новите времена заради неподходящи за него условия напълно пропуснат. “
За „ История на българите ”

„ Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят. ”

„ За мен най-лошото в България, е чудесното удоволствие, което имат тук хората да се преследват един различен и да скапват един другиму работата. ”
Декември, 1881

„ Българите са доста благи с непознатите и бързо ги одобряват за свои. Бедата обаче е там, че те доста неприятно се отнасят към своите си. ”

„ Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за богатството на неблагодарните. И сме създали толкоз доста, с толкоз малко, за толкоз малко време, че сме се квалифицирали да вършим всичко от нищо. ”

„ България е с население два милиона души, което е разграничено на три групи: някогашни министри, сегашни министри и бъдещи министри. ”

”Българите са доста неопитни и самонадеяни; със своите хлапашки неразбранщини бъркат развиването и бъдащността на Отечеството си. Всеки желае да стане министър. Във време, гдето всички би трябвало да се заловят за усърдна работа, с цел да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни персонални препирни. Свидетелство за това са тукашните вестници, които в Европа са напълно без образец по своят си див език и жанр. Няма екстаз, няма себеотрицателен национализъм, няма горещата обич за истината и за положителното, няма единодушие (рядко можеш да намериш тука няколко души другари: единия ненавижда другия и няма по сред им съгласие) 
В писмо до Симеон Христов – Пиротчанец, феврyapи 1880 година

„  – А бе, бай Иречек, я ми кажи твоя благосклонност леберал ли си, реакционер ли си? Май-май, че си консерва, както виждам. И аз, в случай че питаш, не мога да ги схвана нито едните, нито другите, но хайде, да не им остане хатъра... Знайш, вземане-даване е то, не е смешка... Па да ти кажа ли правичката... (Тука дали няма някой да ни подслушва?) Да ти кажа ли правичката?- И едните, и другите са маскари!... Ти мене слушай, па се не пердах! Маскари са до един! ”
„ Бай Ганьо у Иречека ”, Алеко Константинов

(Josef Konstantin Jireček, Jan Vilímek)

Снимка(заглавна): К. Иречек, 1884, фотография на Димитър Атанасов Карастоянов, Научен списък на Българска академия на науките