Преди почти четири години ни напусна велик българин – Джоко

Спомняме си за този огромен мъж с неговите истини за живота, които може би ще ви накарат да се замислите и да погледнете на света по различен метод:

“За какво му е на един мъж да прави каквото и да било в живота си, в случай че няма една жена до него, която да му каже: “Браво, заплашителен си! ”

“Мъж-жена. Това е първата и най-важна връзка. Тя ражда живот. Създава дом. ”

„ Жената би трябвало да бъде жена с всяко поемане и издишване. Когато се храни, когато спи, когато се движи. Атмосферата на дамата е на всички места. Не е в демонстративното разголване, то е за мъжете без въображение. “

„ Когато една жена спре да навестява мислите ти, значи си се излекувал. Има загуби, които не се лекуват. Не е истина, че душата е безсмъртна. Всичко умира, остава единствено направеното, съграденото. Другото – престанеш ли да го мислиш и преживяваш – умряло е. Но пък тъгата е най-красивото, най-градивното свойство на душата. “

„ Вече не върша дивотии. Човек ги прави до тогава, до момента в който може да избяга. Аз към този момент не мога да тичам. “

„ Моето благосъстояние са хората към мен. Защото в случай че човек е самичък на света, няма по какъв начин да е благополучен. “

„ На този свят няма мощ, която да спре майка, защитаваща децата си, и мъж, бранещ любовта си. “

“Когато някой ми каже: „ А бе няма към този момент положителни хора… “ Това е толкоз смешно, непоносимо, нихилистично. Страната се пука по шевовете от положителни хора. ”

“Тези, които отидоха в чужбина са слаби хора. Силните останаха тук. ”

“Хората с най-тежките истории са с най-красивите усмивки. ”